ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПЛАТЕЖНА СМЕТКА

I. Обща характеристика

С едно от последните изменения на Закона за платежните услуги и платежните системи[1] (ЗПУСП), беше уредена възможността за прехвърляне на платежна сметка[2]. То бе наложено поради транспонирането в нашето законодателство на Директива 2014/92/ЕС[3]. Разпоредбите на Директива 2014/92/ЕС уреждат прехвърлянето на платежна сметка[4]. Следва да се има предвид, че услугата по прехвърляне на платежна сметка е възможна само, когато платежните сметки са водени в една и съща валута при доставчици на платежни услуги, намиращи се на територията на Република България[5]. Редица други държави членки също възприеха тези норми в националните си законодателства[6]. Някои от тях са възприели детайлната уредба да се съдържа в специални „кодекси“[7] издавани от съответния регулатор[8].

Прехвърлянето на платежна сметка е дефинирано, като прехвърляне по искане на потребител от един доставчик на платежни услуги към друг на информацията относно всички или някои нареждания за периодични преводи, периодични директни дебити и периодични входящи кредитни преводи, извършвани по платежна сметка, и/или прехвърляне на положителното салдо, ако има такова, от една платежна сметка към друга платежна сметка със или без закриване на предишната платежна сметка.[9]

От дефиницията могат да се направят следните изводи. От субективна гледна точка в тази процедура участват три лица – потребител[10], прехвърлящ доставчик на платежни услуги[11] и приемащ доставчик на платежни услуги[12]. Единствено потребителят следва да се намира в договорни отношения и с двамата доставчици на платежни институции (прехвърлящ или стар и приемащ или нов). Наличието на платежна сметка открита при прехвърлящ доставчик, предполага рамков договор за платежни услуги[13]. Прехвърлянето на сметката изисква и откриване на нова сметка при приемащ доставчик на платежни услуги. Тази нова сметка може да бъде открита със сключването на рамков договор за платежни услуги. В този смисъл терминът „прехвърляне на платежна сметка“ може би не е най-коректния, защото, както разкрива и дефиницията, предмет на „прехвърляне“ е не самата платежна сметка, а се прехвърлят платежни услуги свързани с нея. Прехвърлянето е възможно в две разновидности –  със или без закриване на предишната или стара платежна сметка.

От обективна страна могат да възникнат редица въпроси, свързани с правната природа на прехвърлянето на платежна сметка. Представлява ли това прехвърляне цесия? При цесията[14] кредитор може да прехвърли свое вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Платежната сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции[15], т.е. тя служи за да се изпълняват действия от платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства[16]. Ползвателят на платежна сметка няма вземане за самата сметка, защото тя е средство за уреждане на права и задължения между банката и нейните клиенти[17] и представлява система от вписвания в книгите на банките. Тези вписвания пораждат, изменят и прекратяват задълженията на банката към неин клиент[18]. Може да се направи извод, че самата платежна сметка не представлява вземане и нейното прехвърляне не може да се обясни с цесията.

Може ли прехвърлянето на платежна сметка да се разглежда като субективна новация, при която страни са потребител, прехвърлящ доставчик на платежни услуги и приемащ доставчик на платежни услуги? В нашето право изрично е уредена само обективната новацията[19]. Субективната новация е дискутирана в правната теория[20] и е възприета от съдебната практика[21]. Субективното или лично подновяване може да бъде във вида или чрез заместване на длъжника (пасивна новация или mutate debitore) или чрез заместване на кредитора (активна новация или mutate creditore)[22]. Може ли в случая да се говори едновременно за активна и пасивна субективна новация, защото рамковия договор за платежни услуги е двустранен договор, при който всяка една от страните има и права и задължения по него[23]? Отговорът на този въпрос следва да е отрицателен, защото субективната новация в конкретния случай би изисквала съгласието на всички страни, поради двустранния характер на рамковите договори за платежни услуги. Както бе посочено и по-горе потребителят се намира в две различни правоотношения породени от два различни рамкови договори за платежни услуги с двама различни доставчици на платежни услуги – прехвърлящ и приемащ, които доставчици не са в договорни отношения помежду си.

Разкриват ли се прилики между прехвърлянето на платежна сметка и прехвърлянето на правоотношение[24]? При прехвърлянето на правоотношение новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение. В случая с прехвърлянето на платежа сметка всяка една от страните по двете правоотношения е и длъжник и кредитор, поради двустранния характер на рамковите договори за платежни услуги. Тази норма също не е достатъчна за да обясни прехвърлянето на платежна сметка.

Прехвърлянето на платежна сметка следва да се разграничава и от трансграничното откриване на сметка[25]. Приликите между двете правни фигури са свързани със задълженията на доставчика на платежни услуги да предостави списък на всички активни към момента нареждания за периодични кредитни преводи и съгласия за директни дебити и прехвърляне на положителното салдо (ако има такова)[26]. Трансграничното откриване на сметка винаги е свързано със закриване на старата сметка[27], което не е задължително при прехвърлянето. Освен това, списъкът с нареждания за кредитни преводи и директни дебити при трансграничното откриване на сметка се предоставя на потребителя, а не на новия доставчик на платежни услуги и на потребителя (но само ако последният е поискал изрично това)[28]. При прехвърлянето на платежна сметка потребителят дава разрешение на приемащия доставчик на платежни услуги да изиска от прехвърлящия доставчик и списък на съществуващите нареждания за периодични преводи и наличната информация за съгласията за директни дебити, които се прехвърлят[29].

Правните принципи, на които се подчинява прехвърлянето на сметка и нейния номер се отличават от принципите приложими към преносимостта на телефонните номера[30]. Преносимостта на номер е право на абонатите и потребителите да запазят ползваните от тях номера при смяна на предприятието, предоставящо обществена телефонна услуга посредством обществена мобилна наземна мрежа (доставчик)[31]. Доставчиците следва да осигурят на абонат или потребител, който е пренесъл номера си в друга мрежа, възможност за последващо пренасяне на номера в трета мрежа от домейна на преносимост или за връщането му в първоначалната[32]. От субективна страна участници в тази услуга са абонат[33], даряващ доставчик[34] и приемащ доставчик[35].

Трудно е да се прави аналогия между двете услуги по прехвърляне и по преносимост, защото разликите в субектите и техния предмет (телефонен номер или номер на платежна сметка), предпоставят съвсем различен подход и правна уредба. Съществена разлика се явява и невъзможността при прехвърлянето на платежна сметка за запазване на нейния номер. Тази особеност произтича от нормативните изисквания, при които се генерира номера на платежна сметка или нейният IBAN[36]. Част от структурата на IBAN в България е и т. нар. идентификатор на доставчика на платежни услуги, който представлява първите 4 знака от съществуващия му бизнес идентификационният код[37]. Той еднозначно идентифицира доставчика на платежни услуги, който води сметката и в този смисъл се явява уникален и няма как да бъде прехвърлен.

Може да се приеме, че прехвърлянето на платежна сметка представлява правен институт, който е sui generis. Той показва известно сходство с редица познати правни фигури, като например цесията и субективната новация, но не може да се счита идентичен с тях поради спецификата на правоотношенията, които се пораждат при и по повод сключването на рамков договор с доставчик на платежни услуги.

II. Иницииране на прехвърлянето

Прехвърлянето на платежна сметка може да бъде поискано само и единствено от потребител, т.е. само от физическо лице, което е ползвател на платежна услуга[38]. Това означава, че не всеки ползвател на платежни услуги[39] може да се ползва от тази услуга. Искането за прехвърляне предполага разрешение на всички титуляри на сметката (когато те са повече от едно лице) и то се отправя само до приемащия (нов) доставчик на платежни услуги. Потребителят дава съгласие за изпълнението на определени действия от страна и на двамата доставчици на платежни услуги[40]. С получаването на съгласието приемащият доставчик на платежни услуги има правото да изиска от прехвърлящия доставчик на платежни услуги, осъществяването на включените в разрешението от потребителя дейности, като например предоставяне на списък за ползваните платежни услуги, преустановяване приемането на директни дебити и входящи кредитни преводи от определена дата и др.[41]

При получаване на искането от потребителя, което е постъпило чрез посредничеството на приемащия доставчик на платежни услуги, прехвърлящият доставчик също изпълнява определени действия, но само и доколкото те са включени в разрешението от потребителя[42]. Тези действия могат да включват и спиране изпълнението на нарежданията за периодични преводи, прехвърляне на положителното салдо, ако има такова, към платежната сметка, открита или водена при приемащия доставчик и др.[43]

III. Отношения между доставчиците на платежни услуги породени от искането за прехвърляне и срокове

В срок два работни дни след получаването на разрешението от потребителя приемащият доставчик на платежни услуги трябва да изиска от прехвърлящия доставчик на платежни услуги осъществяването на дейностите (платежните услуги) свързани със старата сметка, които са включени в разрешението[44]. При получаване на искането от приемащият доставчик на платежни услуги, прехвърлящият доставчик изпълнява действията описани в разрешението от потребителя[45]. В срок 5 работни дни след получаването на поисканата от прехвърлящия доставчик на платежни услуги информация, приемащият доставчик на платежни услуги изпълнява действията, доколкото предоставената от прехвърлящия доставчик на платежни услуги информация му дава възможност да ги изпълни. Това са действия свързани например със съставяне на поисканите от потребителя нареждания за периодични преводи, извършване на необходимата подготовка за приемането на директни дебити и др.[46]

По отношение на сроковете, които се прилагат при прехвърляне на платежна сметка, следва да се има предвид, че с искането си (разрешение) потребителят може да посочи и дата,  от която нарежданията за периодични преводи и директните дебити да се изпълняват от откритата или водената в приемащия доставчик на платежни услуги платежна сметка[47]. Тази дата не следва да се разбира като обвързваща за доставчиците на платежни услуги, защото тя е поставена в зависимост от различни фактори. Например, тази дата не може да бъде по-малко от 6 работни дни след датата, на която приемащият доставчик на платежни услуги е получил документите от прехвърлящия доставчик на платежни услуги, от която нарежданията за периодични преводи и директните дебити да се изпълняват от откритата или водената в приемащия доставчик на платежни услуги платежна сметка[48].

IV. Уведомяване на платците и получателите за прехвърлянето на платежна сметка

Способите за уведомяване на посочените в разрешението платци и получатели, които извършват входящи периодични кредитни преводи по платежната сметка на потребителя, за прехвърлянето на сметката са два – чрез приемащия доставчик на платежни услуги[49] или лично от потребителя[50]. Изборът за начина на уведомяване принадлежи изцяло на потребителя. Той може да разреши на приемащия доставчик на платежни услуги да уведоми всички посочени в разрешението платците, които извършват входящи периодични кредитни преводи и/или получателите на средства по директни дебити от платежната сметка на потребителя за данните на платежната сметка на потребителя[51]. Другата възможност за потребителя е да избере лично да предостави горепосочената информация на платците или на получателите на средства. За тази цел приемащият доставчик на платежни услуги предоставя на потребителя стандартни уведомителни писма, в които се посочват данните за платежната сметка и определената в разрешението начална дата[52].

V. Заключение

Прехвърлянето на платежна сметка е новост за нашата правна действителност. Това е една възможност, която се предоставя на потребителите на платежни услуги, да прехвърлят част или всички ползвани от тях платежни услуги от един доставчик на платежни услуги при друг. Тази услуга може да включва закриване на старата сметка, която се води при прехвърлящия доставчик на платежни услуги, но последната може да бъде и запазена.

Въпреки някои прилики с отделни характеристики на други правни фигури, като цесия, субективна новация, прехвърлянето на правоотношение, трансгранично откриване на сметка и преносимост на номер, прехвърлянето на платежна сметка представлява различен от тях и комплексен по своята правна природа институт, който има специфична правна уредба. Неприемлива е възможността за „прехвърляне“ на IBAN номера, подобно на преносимостта на телефонните номера.

Правоотношенията, които се развиват в рамките на този институт могат да бъдат групирани в зависимост от времето на тяхното случване. Начало на прехвърлянето на платежна сметка се поставя с подаване на разрешение от страна на потребител, което разрешение се поддава чрез приемащия доставчик на платежни услуги. Това разрешение, което ако бъде прието от доставчика на платежни услуги, се трансформира в рамков договор за платежни услуги, който включва в себе си и мандатен елемент[53]. Следващият етап може да се определи като „вътрешна“ процедура, която се развива само между доставчиците на платежни услуги (приемащ и прехвърлящ) на основата на предоставеното от потребителя разрешение. Последният етап е свързан с уведомяването на платците с оглед на извършваните от тях входящи периодични кредитни преводи и/или на получателите на средства по директни дебити от платежната сметка на потребителя за данните на тази прехвърлена вече сметка.

 

Автор: Д-р Иван Мангачев

---

---

---

[1] Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г.

[2] Чл. 73л – чл. 73р ЗПУПС.

[3] Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции, ОВ L 257/214 от 28.08.2014г.

[4] Чл. 9 – 14 Директива 2014/92/ЕС.

[5] Чл. 9 Директива 2014/92/ЕС, Чл. 73л ЗПУПС.

[6] Напр. Reg. 9 – 13, S.I. No. 482/2016 – European Union (Payment Accounts) Regulations 2016 или S.I. No. 482/2016 (Република Ирландия), Reg. 2, 14 – 16, Schedule 3, Payment Accounts Regulations 2015 или PARs (Обединено кралство) и др.

[7] В случая става въпрос за подзаконови нормативни актове.

[8] Напр. Reg. 9 (1) S.I. No. 482/2016 (Република Ирландия) препраща към по-детайлна уредба по въпроса за прехвърляне на платежна сметка в Кодекс за поведение при прехвърляне на платежни сметки (Code of Conduct for the Switching of Payment Accounts или CCSPA) издаден по силата на законова делегация от Централната банка на Република Ирландия (Central Bank of Ireland).

[9] Чл. 2 (18) Директива 2014/92/ЕС, § 1, т. 24а ДР ЗПУПС и Reg. 2 PARs (Обединено кралство).

[10] Винаги е физическо лице, което е ползвател на платежна услуга, което при договори за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска или професионална дейност – чл. 2 (1) Директива 2014/92/ЕС и § 1, т. 23 ДР ЗПУПС.

[11] Доставчик на платежни услуги, от който се подава необходимата за извършване на прехвърлянето информация в процедурата по прехвърляне на платежна сметка – Чл. 2 (10) Директива 2014/92/ЕС и § 1, т. 24б ДР ЗПУПС.

[12] Доставчик на платежни услуги, към който се подава необходимата за извършване на прехвърлянето информация в процедурата по прехвърляне на платежна сметка – чл. 2 (11) Директива 2014/92/ЕС и § 1, т. 24в ДР ЗПУПС.

[13] Чл. 40 – чл. 47 ЗПУСП.

[14] Чл. 99-100 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.

[15] § 1, т. 18 ДР ЗПУПС.

[16] § 1, т. 17 ДР ЗПУПС.

[17] А. Калайджиев, Безкасовото плащане (Сиби, София 1999) 213.

[18] Калайджиев (1999) 214.

[19] Чл. 107 ЗЗД.

[20] Напр. А. Кожухаров, Облигационно право: Общо учение за облигационното отношение (нова редакция и допълнения П. Попов, Издателство ЮРИСПРЕС, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2002) 446-448.

[21] Напр. Решение № 171 от 08.12.2011 г. по т.д. № 788/2011г., I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, цитирано от В. Александров, Договорни клаузи против новиране, бел. под линия 3, https://gramada.org/%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B51-2/#_ftn4.

[22] Д. Тончев, Коментар върху Закона за задълженията и договорите, том шести (Книжарница Ц. Н. Чолаков, София 1930) 343.

[23] Напр. ползвателят на платежни услуги има права по чл. 41, т. 2, б. „в“ ЗПУПС свързани със съгласието за изпълнение на платежна операция, но има и задължение да заплати такси, комисионни и др. по чл. 41, т. 3 ЗПУПС.

[24] Прехвърлянето на правоотношение е само загатнато в разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗЗД, като част от правната уредба на института на заместването в дълг.

[25] Чл. 11 Директива 2014/92/ЕС, чл. 73р ЗПУПС и Reg. 10 (1) S.I. No. 482/2016 (Република Ирландия).

[26] По отношение на списъка виж чл. 73м, ал. 4, т. 1 ЗПУПС и чл. 73р, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. По отношение на прехвърляне на положителното салдо виж чл. 73м, ал. 5, т. 4 ЗПУПС и чл. 73р, ал. 1, т. 2 ЗПУСП.

[27] Чл. 11 (1) (в) Директива 2014/92/ЕС, чл. 73р, ал. 1, т. 3 ЗПУПС, Reg. 10 (1) S.I. No. 482/2016 (Република Ирландия).

[28] Чл. 73р, ал. 1 ЗПУПС.

[29] Чл. 73м, ал. 4, т. 1 ЗПУПС и чл. 73р, ал. 1, т. 1 ЗПУПС.

[30] Чл. 134 Закон за електронните съобщения, Обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г.

[31] Чл. 2, ал. 1 Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга (ФСОПНЗНПДОМТУ), Приети с Решение № 1477 от 20.12.2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г. бр. 91 от 24.11.2015 г.

[32] Чл. 2, ал. 2 ФСОПНЗНПДОМТУ.

[33] Съгласно § 1, т. 1 ФСОПНЗНПДОМТУ това е всяко физическо или юридическо лице, което е страна по индивидуален писмен договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги.

[34] Съгласно § 1, т. 2 ФСОПНЗНПДОМТУ това е доставчикът, от чиято мрежа национално значимият номер за предоставяне на услуги чрез мобилна наземна мрежа се пренася в друга мрежа.

[35] Съгласно § 1, т. 11 ФСОПНЗНПДОМТУ това е доставчикът, в чиято мрежа се пренася национално значим номер.

[36] International Bank Account Number или IBAN. В нашето право генерирането на IBAN номера на платежна сметка е уредено в Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка и за БАЕ кодове, Издадена от Българската народна банка, Обн. ДВ, бр. 69 от 2 септември 2016 г.

[37] Business Identifier Code или BIC.

[38] Чл. 2 (1) Директива 2014/92/ЕС и § 1, т. 23 ДР ЗПУПС.

[39] Ползвател на платежни услуги е физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете си качества – § 1, т. 21 ДР ЗПУПС.

[40] Чл. 73м, ал. 2 ЗПУПС и Reg. 2 (1) Schedule 3, PARs (Обединено кралство).

[41] Чл. 73м, ал. 4 ЗПУПС и Reg. 2 (1) Schedule 3, PARs (Обединено кралство).

[42] Чл. 73м, ал. 5 ЗПУПС.

[43] Чл. 73м, ал. 5, т. 3 ЗПУПС.

[44] Чл. 73м, ал. 4 ЗПУПС.

[45] Чл. 73м, ал. 5 ЗПУПС.

[46] Чл. 73м, ал. 7 ЗПУПС.

[47] Чл. 73м, ал. 3, т. 2 ЗПУПС.

[48] Ibid.

[49] Чл. 73м, ал. 7, т. 4 и т. 5 ЗПУПС.

[50] Чл. 73м, ал. 8 ЗПУПС.

[51] Чл. 73м, ал. 7, т. 4 и т. 5 ЗПУПС.

[52] Чл. 73, ал. 8 ЗПУПС.

[53] Чл. 73м, ал. 2, ал. 5 и ал. 7 ЗПУПС.