art-25-02-1

Част втора

5. Искови молби по чл. 87, ал. 3 ЗЗД

Исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежи на вписване в книгите за вписване по ПВ на основание чл. 11, б. „а” ЗС. При въвеждане на имотния регистър тя ще се вписва на основание чл. 28, т. 1 Наредба № 5/2005 г. С предявяване на иска за разваляне на договор с вещен ефект изправната страна упражнява свое преобразуващо право, което по принцип има за последица заличаване с обратна сила на вещноправните последици на договора, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имот – арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД.

Както при предходно разгледаните хипотези, така и тук се поставя въпросът за противопоставимостта на вписаната искова молба спрямо трети лица, придобили конкуриращи права върху недвижимия имот и вписали своя акт след вписване на исковата молба. Този въпрос намира решение в чл. 88, ал. 2 ЗЗД. В него е предвидено, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Тоест, с вписването на придобивния акт на тази категория трети лица, които черпят конкуриращи права спрямо ищеца по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, се постига правосъхраняващ ефект на техните права относно недвижимия имот. Този ефект ги защитава от обратното действие на развалянето на договора и отпадането с обратна сила на правата на праводателя им.[1]

Струва ми се, че тази катогория трети лица могат да бъдат както приобретатели на вещни права върху имота, така и кредитори на ответника, чиито права са отпаднали с обратна сила вследствие на развалянето, или са вписали своя искова молба с оповестително-защитно действие, или с вписана възбрана в тяхна полза. Това положение се отнася и до купувача на публична продан на имота по реда на ГПК. Той може да придобие правото на собственост върху имота само тогава, когато към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане по чл. 496 ГПК е вписано решението за разваляне на договора, легитимирало длъжника по изпълнението като собственик на възбранения имот, стига исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да е вписана след възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело.[2]

Според ВКС възникналата противопоставимост от вписването не се прилага спрямо упражнени преобразуващи права на трети лица, които към момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора все още не са били успешно реализирани. Потестативното право може да даде възможност за настъпване на последваща промяна в принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот, но само по себе си няма за пряка и непосредствена последица такава промяна. Едва с настъпване на промяната се придобива и вещното право. И ако потестативното право е упражнено чрез предявяване на иск, вкл. по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, вещното право се придобива от момента на влизане на решението в сила. От този момент ищецът се счита за собственик на съответната идеална част от имота. Ако развалянето на договора, с който е извършено прехвърляне на идеалната част, предмет на претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС, е настъпило преди влизане в сила на решението, признаващо правото на изкупуване, разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.[3]

Добросъвестността на третите лица в разглежданата хипотеза е без правно значение. Тя не е предпоставка за възникване на противопоставимостта по чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Знанието или незнанието на третите лица за неизпълнение на задълженията на праводателя им, имащ качеството на неизправна страна по разваления договор с вещен ефект, е правно ирелевантно. Тук не е налице тежък порок в договора, подобно на привидните договори (нищожност) и договорите, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия (унищожаемост). Законът разграничава недействителността от неизпълнението на договора. Това обяснява различния подход при тези хипотези на противопоставимост. Поради това развалянето на договора не може да се постави на една плоскост с тях. Това води до извода, че действието на вписването по чл. 88, ал. 2 ЗЗД не трябва да се обвързва със знанието у третите лица и тяхната недобросъвестност.[4] Конкуренцията между права се решава по изцяло обективен критерии – поредността на вписаните актове, от които лицата черпят конкуриращи права.

6. Искови молби по чл. 135, ал. 1 ЗЗД

Исковата молба по чл. 135, ал. 1 ЗЗД подлежи на вписване в книгите за вписванията по ПВ на основание чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД във вр. с чл. 4, б. „л” ПВ. Такова основание за вписване ще е налице и след въвеждане на имотния регистър – арг. от чл. 27, ал. 1, т. 9 Наредба № 2/2005 г. При този вид иск се цели постановяване на съдебно решение, с което определено увреждащо действие на длъжника застрашава интересите на неговия кредитор. Искът няма вещноправно действие, приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде собственик на имуществото, което му е прехвърлено, и то не се връща при длъжника при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Правното действие на съдебното решение се обвързва със създадена относителна недействителност спрямо кредитора. Тя се свързва единствено с възможността кредиторът да насочи принудителното изпълнение за събиране на вземането си върху имуществото, което кредиторът е отчуждил.[5]

Интерес в конкретно разглежданата проблематика са само тези увреждащи действия на длъжника и придобитите права от приобретател, които засягат вещни права върху недвижими имоти. В този случай възниква  един въпрос. Ако приобретателят се разпореди с правата си върху имота в полза на трето лице, дали и тези действия ще са му непротивопоставимо съобразно възникналата относителна недействителност?

Отговор на този въпрос дава чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД. В разпоредбата е посочено, че относителната недействителност не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. От нея става видно, че законът допуска относителната недействителност да не засегне правата на третите лица, придобили права от приобретателя, но само при определени предпоставки:

  • придобивното основание трябва да е възмездно. Дарението по чл. 225 ЗЗД, например, е изключено от приложния обхват на разпоредбата, тъй като по дефиниция е безвъзмезден договор;
  • придобивното основание да е довело до действителното придобиване на вещни права върху имота от третото лице. Това означава, че договорът между приобретателя и третото лице не трябва да е нищожен, унищожен по силата на съдебно решение, висящо недействителен при липсата на потвърждаване, развален по силата на влязло в сила съдебно решение и т.н.;
  • третото лице трябва да е добросъвестно. Тава изискване засяга въпроса за субективното знание на третото лице, че сключеният договор между длъжника и приобретателя уврежда кредитора. Ако в процеса се докаже, че третото лице е знаело този факт, тогава то ще е недобросъвестно и тази предпоставка няма да е налице. Добросъвестността на третото лице се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД.[6] Изключение от това правило е налице само тогава, когато приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника – чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Тази предпоставка за наличието на добросъвестност е проявление на възприетия законодателен подход при исковете относно недействителността на договори с вещен ефект, каквато е налице и в чл. 17, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 33, ал. 3 ЗЗД;
  • по-ранното вписване на придобивното основание на приобретателя от исковата молба на кредитора по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Всички горепосочени предпоставки трябва да са налице кумулативно, за да може третото добросъвестно лице да противопостави успешно вписването на своя акт спрямо исковата молба на кредитора. По този начин конкуренцията между правата на кредитора и вещните права на третото добросъвестно лице ще се реши в полза на последния.

Тук обаче трябва да се посочи, че съобразно преценката за добросъвестност в съдебния процес, в съдебната практика на ВКС са приети някои правила по отношение на усложнения при множество прехвърляния на недвижимия имот.[7] Те са възприети по съображения за справедливост.

Когато първият приобретател е недобросъвестен и прехвърли възмездно правото на собственост върху вещта на трето лице, което е добросъвестно по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поредицата от сделки не може да бъде обявена за относително недействителна само поради недобросъвестността на първия приобретател. По аналогичен начин в случаите, когато първият приобретател е придобил вещта на възмездно основание като е бил добросъвестен и прехвърли правото на собственост на друго трето лице на безвъзмездно основание, няма да са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Ако обаче в последния случай договарялото се с длъжника трето лице е било недобросъвестно, то при последващото безвъзмездно прехвърляне на вещта на друго лице искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ще е основателен, независимо от това дали последният приобретател е бил добросъвестен или не. Предвид на това, в такъв случай не се касае за самостоятелни искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на всяко едно от действията или сделките отделно и самостоятелно от другите, а до един иск за обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от сделки. Поради това е невъзможно всяка една от тях да бъде обявена за относително недействителна, независимо от другата сделка. Затова предварителното обявяване на относителната недействителност на първото действие или сделка не може да бъде разглеждано като предпоставка за допустимост или за основателност на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на последващите действия или сделка. Доколкото се касае за един иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въпросът за относителната недействителност на всяко едно от поредицата от увреждащи действия или сделки не може да бъде разглеждана в самостоятелно производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД отделно от останалите. Въпросът се разрешава в производството, в което е предявен искът за обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от действия или сделки, при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки.

Вписването на актове на трети лица може да породи противопоставимост и спрямо вписването на отменителните искове в производството по несъстоятелност по ТЗ. Тук не е достатъчно само по-ранното вписване на акта на третото лице, а и то да е добросъвестно. Тоест, да не е знаело, че сключената сделка намалява масата на несъстоятелността и уврежда кредиторите.

В чл. 646, ал. 7 ТЗ е прието, че относителната недействителност по чл. 646, ал. 2 ТЗ не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно[8] преди вписването на исковата молба. Тук обаче е въведена и една особеност спрямо хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Недобросъвестността на третите лица се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.[9] Това решение не се прилага в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните – чл. 646, ал. 8 ТЗ.

Защитната функция на вписването при актовете на трети добросъвестни лица се прилага и в случаите, когато вписаната искова молба е по отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ – арг. от чл. 647, ал. 3 ТЗ. Съответно приложение намира чл. 646, ал. 8 ТЗ.

7. Искови молби по чл. 210 ЗЗД

Тази искова молба се вписва, когато с нея е предявен иск за отмяна или разваляне на договора за продажба на недвижим имот.[10] Исковата молба подлежи на вписване в книгите за вписванията по ПВ на основание чл. 11, б. „а” ПВ. Такова основание за вписване ще е налице и след въвеждане на имотния регистър – арг. от чл. 28, т. 1 Наредба № 2/2005 г. Тези искове намират приложение и при договора на замяна, когато предмет на договора е недвижим имот – арг. от чл. 223 ЗЗД.[11]

Разпоредбите дават две алтернативи за връщане на собствеността върху имота в патримониума на продавача:

  • първата е в чл. 210, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Според нея купувачът може да се откаже от договора, ако реалната площ на имота е с 1/10 по-голяма или по-малка от посочената в договора;
  • втората алтернатива е в чл. 210, ал. 2 ЗЗД. Според разпоредбата, когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора, но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора.

И в двете горепосочени алтернативи, без значение дали става дума за „отказ“ или „разваляне“, се стига до заличаване с обратна сила на породените от прехвърлителния договор правни последици.[12] Поради тази причина в чл. 211, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че отмяната на договора не засяга правата на трети лица, придобити преди вписването на исковата молба. Тази разпоредба урежда аналогична хипотеза на противопоставимост като в чл. 88, ал. 2 ЗЗД. От значение за преценката дали третите лица ще запазят правата си върху имота, въпреки отпадането с обратна сила на правата на праводателя им, е по-ранното вписване на техния придобивен акт от исковата молба по чл. 210 ЗЗД. Видно от буквата на закона, тук добросъвестността на третите лица е без правно значение.

8. Искови молби по чл. 227, ал. 1 ЗЗД

С исковата молба по чл. 227, ал. 1 ЗЗД се предявява иск за отмяна на дарение на недвижим имот. Тя се вписва в книгите за вписванията по ПВ на основание чл. 11, б. „а” ПВ. Такова основание за вписване ще е налице и след въвеждане на имотния регистър – арг. от чл. 28, т. 1 Наредба № 2/2005 г. При този вид искове дарителят или негов наследник упражнява потестативното си право да заличи с обратна сила вещноправните последици на сключения договор за дарение.[13] Основанията, на които се упражнява това право, са свързани с поведението на дарения. Ищецът може да предяви иска, когато дареният:

  • умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
  • набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
  • отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В чл. 227, ал. 5 ЗЗД е предвидено, че дарението не засяга правата на третите лица, които са придобити върху подарените имоти преди вписване на исковата молба по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Аналогично на противопоставимостта по чл. 88, ал. 2 ЗЗД и чл. 211, ал. 2 ЗЗД, така и тук конкуренцията между правата по исковата молба и придобивният акт на третото лице, сключило договора с дарения,  води до възможност от съхраняване на придобити вещни права поради по-ранното вписване. Конкуренцията се разрешава само на плоскостта на поредността на вписаните актове относно подарените имоти. Добросъвестността на третото лице не е предпоставка за възникване на противопоставимостта. За да се постигне баланс в отношенията между дарителя и дарения обаче, чл. 227, ал. 5 ЗЗД предвижда, че дарения дължи на дарителя това, с което се е обогатил. В съдебната практика се приема, че разпоредбата препраща към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.[14]

9. Искови молби по чл. 37 ЗН

Исковата молба по чл. 37 ЗН подлежи на вписване в книгите за вписванията по ПВ на основание чл. 11, б. „а” ПВ. Исковата молба ще подлежи на вписване в имотния регистър на основание чл. 28, т. 1 Наредба № 2/2005 г. В чл. 37 ЗН е посочено, че отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението – чл. 30, ал. 1 ЗН, станали след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.[15]

В съдебната практика на ВКС се приема, че не във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права.

Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намаление, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН. Преди да има влязло в сила решение по такъв иск, те не подлежат на делба.[16]

Конкуренцията между права по чл. 37 ЗН се решава без оглед на добросъвестността на приобретателя. Тук не е налице някое от видовете недействителност на договор с вещен ефект, както е при чл. 17, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД, чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ. Поради това е и логично решението на законодателя да не въведе добросъвестността като предпоставка, която има значение за възникване на противопоставимостта.

10. Искови молби за заместване на актове по чл. 112, б. „а“ ЗС

В тази хипотеза на вписване попадат искови молби, които имат конститутивен характер. С тях се цели постановяване на съдебно решение, с което се заместват вещни актове по чл. 112, б. „а” ЗС. Те подлежат на вписване в книгите за вписванията по ПВ на основание чл. 114, б. „в” ЗС във вр. с чл. 112, б. „з” и „а” ЗС. Исковите молби ще подлежат на вписване и в имотния регистър на основание чл. 28, т. 3 Наредба № 2/2005 г. Тук могат да се посочат два примера за такива искови молби:

  • искова молба на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Действително, в чл. 33 ЗС не е посочено изрично, че вписването на исковата молба, с която съсобственик на недвижим имот упражнява правото си на изкупуване на дял от съсобственият имот, поражда противопоставимост спрямо актове на трети лица, придобиващи конкуриращи права върху спорния имот. Такава обаче се извлича от чл. 114, б. „в”, изр. второ ЗС. Поради това трябва да се приеме, че вписването на исковата молба по чл. 33, ал. 2 ЗС има за цел да гарантира правния ефект на заместването от ищеца в правата на приобретателя относно придобитата идеална част от съсобствения имот по силата на влязлото в сила конститутивно съдебно решение. Защитната функция на вписването се осигурява спрямо трети лица, които придобиват вещни права върху спорния дял от съсобствения имот по време на висящия процес.[17] Това решение се прилага аналогично и в хипотезата на продажба на изградена постройка вследствие на реализирана суперфиция, когато суперфициарът не е изпълнил задължението си да предложи имота първо на собственика на земята, учредил суперфицията – арг. от чл. 66 ЗС[18];
  • искова молба при предявен иск за делба на недвижим имот на основание чл. 34 ЗС или чл. 69, ал. 1 ЗН. Тези искови молби подлежат на вписване, тъй като имат за цел заместването на липсващата доброволна делба – чл. 114, б. „в” ЗС във вр. с чл. 112, б. „з” и „а” ЗС.[19] Исковете за делба са конститутивни[20] и целят прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот. Целта на вписването на исковата молба е възникване на противопоставимост спрямо трети лица, приобретатели на идеални части от съсобствения недвижим имот, който е предмет на съдебната делба.

11. Вписване и отбелязване на съдебното решение

По принцип противопоставимостта в полза на ищеца възниква от момента на вписването на исковата молба. Правните последици от вписването защитават ищеца от конкуриращи права на трети лица само в определен в закона период от време – до 6 месеца след влизане в сила на съдебното решение – чл. 115, ал. 2, изр. второ ЗС. Поради това е удачно в тези хипотези на вписване на искови молби да се говори за времево действие на вписването.[21] Това поставя един въпрос. Може ли противопоставимостта да бъде продължена и след изтичане на този времеви период?

Отговор на поставения въпрос дават разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и 2 ЗС. Препис от влязлото в сила съдебно решение трябва да бъде отбелязано към вписаната искова молба. Отбелязването трябва да бъде извършено в 6-месечен преклузивен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение. При спазване на това изискване се създава предпоставка за всички трети лица да узнаят за приключване на правния спор относно имота и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение. За ищеца с вписаната искова молба се поражда възможност да продължи осигурената му по-ранна защита от възникналата противопоставимост спрямо трети лица при вписване на исковата молба.

При исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД препис от съдебното решение не се издава, докато ищецът не представи доказателства пред съда, че са заплатени разноските по прехвърлянето на имота, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата – чл. 115, ал. 3 ЗС.

При съдебната делба не се вписва съдебно решение. То приключва с издаване на съдебно-разпределителен протокол по чл. 450 ГПК, който подлежи на вписване – чл. 4, б. „г” ПВ.

При съдебната спогодба по спорове относно актове, които подлежат на вписване, на вписване подлежи съдебният протокол, който се подписва от страните и съда – арг. от чл. 234, ал. 1 ГПК. Възможно е обаче спогодбата да се отнася само за част от спора – арг. от чл. 234, ал. 4 ГПК. В този случай съдебният процес ще продължи и постановеното съдебно решение по вписаната искова молба също ще подлежи на вписване. То също трябва да бъде отбелязано към исковата молба.

Ако ищецът пропусне да поиска отбелязване на преписа от съдебното решение, той изгубва с обратна сила правото си да се ползва от възникналата противопоставимост спрямо третите лица от вписаната искова молба.[22] Правните последици от това бездействие на ищеца са неблагоприятни за него. Счита се, че от вписването на исковата молба е възникнало единствено чисто оповестително действие. Поради това правата на трети лица, придобили конкуриращи права върху спорния имот по време на висящия проце, ще могат да му бъдат успешно противопоставени.

С изтичането на 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2, изр. първо ЗС обаче не се преклудира възможността съдебното решение да бъде вписано и отбелязано към исковата молба. Поради неспазване на законовия срок обаче ще се счита, че противопоставимостта спрямо трети лица е възникнала от момента на отбелязването, а не от вписването на исковата молба – чл. 115, ал. 4 ЗС.[23] От вписването на съдебното решение ще възникне оповестително-защитно действие, което съответства по своето съдържание на противопоставимостта от вписването на исковата молба.

Автор: Ивайло Василев

Хон. ас. по Вещно право и Гражданско право-обща част в

ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“,

Главен секретар на дружеството на СЮБ в гр.Пловдив


star



[1] Вж. р. № 112 от 18.07.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г., III  г. о. на ВКС.

[2] Вж. р. № 70 от 23.07.2015 г. по гр. д. № 6858/2014 г., I г. о. на ВКС.

[3] Вж. р. № 111 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 718/2011 г., II г. о. на ВКС.

[4] Обратно Кожухаров, Ал. Цит. съч., 385-386, който обвързва действието на вписването на исковата молба с недобросъвестност на третите лица.

[5] Вж. ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС; р. № 70 от 02.06.2017 г. по гр. д. № 3862/2016 г., I г. о. на ВКС.

[6] Така също Калайджиев, А. Цит. съч., с. 640.

[7] Вж. р. № 122 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г., IV г. о. на ВКС.

[8] По аргумент от противното, правата на трети лица, придобити по безвъзмездни сделки, се засягат винаги от отмяната.

[9] „Свързани лица” са тези субекти, които са посочени в пар. 1 от ДР на ТЗ.

[10] Правото на отмяна или разваляне се упражнява само по съдебен ред в едногодишен срок – така Голева, П. Цит. съч., с. 286. Според Л. Василев и при двете основания законът има предвид разваляне на договора – вж. Василев, Л. Цит. съч., с. 576.

[11] Вж. Панайотова, Л. Замяната и българското гражданско право. С.: Фенея, 2013, 253-255.

[12] Вж. Голева, П. Цит. съч., 134-135.

[13] Вж. Кожухаров, Ал. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. С.: ЮРИСПРЕС, 2002, с. 165-166.

[14] Вж. т. 12 от ППВС № 1/1979 г.

[15] Повече за иска по чл. 37 ЗН – вж. Тасев, Хр. Българско наследствено право. Девето преработено издание. С.: Сиела, 2009, 96-97; И. Георгиев – В: Цанкова и др. Закон за наследството. Научноприложен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съденната практика, нормативен текст. С.: Труд и право, 2016, 528-532.

[16] Вж. р. № 176 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1805/2013 г., I г. о. на ВКС.

[17] Вж. Боянова, Г. Право на изкупуване. С.: Авалон, 2013, 124-126; Бобатинов, М., Влахов, Кр. Вещно право. Практически проблеми. С.: Сиби, 2007, с. 337, както и опр. № 170 от 02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 132/2009 г., I г. о. на ВКС.

[18] Вж. Панайотова, Л. Суперфицията по българското вещно право. С.: Фенея, 2009, с. 248.

[19] Вж. опр. № 524 от 19.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1714/2008 г., I г. о. на ВКС;  опр. № 543 от 22.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4892/2016 г., IV г. о. на ВКС; опр. № 408 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 5988/2014 г., II г. о. на ВКС.

[20] Вж. Тасев, С. Делба на съсобственост. С.: Сиела, 2009, с.32.

[21] Вж. Стоянов, В. Цит. съч., 158-159.

[22] Вж. р. № 414 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 222/2012 г., I г. о. на ВКС; р. № 413 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., I г. о. на ВКС.

[23] Вж. р. № 422 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 223/2012 г., I г. о. на ВКС.