Под трансформация на финансовото обезпечение следва да се разбира всяка промяна на първоначално предоставения предмет на обезпечението предоставено по реда на Закона за договорите за финансово обезпечение[1] (ЗДФО), но преди принудителното му изпълнение. Трансформацията на обезпечението следва да се отграничи от трансформация на облигационното отношение, която се свързва най-често с подновяването по чл. 107 Закона за задълженията и договорите[2] (ЗЗД)[3].
Някои автори определят явлението трансформация като пренасяне на правото на предпочтително удовлетворение върху полученото обезщетение[4]. Други автори я определят като субституция на собствеността[5], което разбиране обяснява най-добре действието на този юридически факт.
Субституцията може да засяга обезпечението в неговата цялост, но може да го засяга и частично. Разграничителен критерии може да бъде и дали страните по обезпечителния договор желаят настъпването на трансфромацията (поради договорена между тях възможност за предоставяне на допълнително финансово обезпечение, за заместване или оттегляне на финансовото обезпечение – чл. 9 ЗДФО) или тя настъпва поради външни на тяхното правоотношение обстоятелства (напр. принудително изпълнение на предходен кредитор).
Така например частична трансформация е налице, когато при увеличаване на обезпечението то се разпростира и върху едно ново имущество, което се добавя към вече предоставеното обезпечение. Обезпечителното право на кредитора се разпростира и върху добавеното. Цялостна трансформация е налице, когато цялото обезпечение бъде напълно заместено с предоставяне на равностойно финансово обезпечение по реда на чл. 9, ал. 2 ЗДФО.
За целите на настоящето изложение ще отграничим две разновидности на трансформацията въз основа на следния критерий:
1. дали има изрична уредба в ЗДФО; или
2. е уредена в други нормативни актове, но може да окаже влияние върху вече предоставено обезпечение по реда на ЗДФО.
1. Трансформация уредена в ЗДФО
Към първата група следва да причислим следните форми на трансформацията, която е изрично уредена в ЗДФО:
а) чл. 4, ал. 6 ЗДФО – урежда изменението на първоначално предоставеното обезпечение чрез включването към него и на дохода, създаден от използваните като обезпечение финансови инструменти или парични вземания;
б) чл. 8, ал. 4 ЗДФО – урежда режима на равностойно финансово обезпечение, което се подчинява на условията по първоначалния договор за залог и което се счита за осигурено по същото време, когато е било предоставено първоначалното финансово обезпечение;
в) чл. 9 ЗДФО – уреждащ режима на допълнително предоставеното или заместващото финансово обезпечение, като ги счита за предоставени от момента на предоставяне на първоначалното финансово обезпечение и ги подчинява на условията в договора, който е бил приложим към това първоначално обезпечение;
1.1. Хипотеза по чл. 4, ал. 6 ЗДФО
Хипотезата на чл. 4, ал. 6 ЗДФО е позната на нашето облигационно право – чл. 164, ал. 3 ЗЗД. Към (финансовото) обезпечение се включват и доходи, създадени от използваните като обезпечение финансови инструменти или парични вземания. В правната литература те са определяни като добиви – облаги, получавани от или по повод на вещи, без да се засяга тяхната цялост[6]. Налице е частична трансформация, която настъпва ex lege и е в интерес на кредитора. Възможно е специален закон или волята на страните да предвидят нещо различно.
1.2. Хипотеза по чл. 8, ал. 4 ЗДФО
Втората хипотеза на трансформация има изрична правна уредба в чл. 8, ал. 4 ЗДФО. Тя се свързва с упражняване правото на ползване от страна на обезпеченото лице по реда на чл. 8, ал. 3 ЗДФО. С упражняване на това право за обезпеченото лице се поражда задължението за предоставяне на равностойно финансово обезпечение – чл. 8, ал. 3, т. 1 ЗДФО. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗДФО, кредиторовата привилегия и права по договора за залог се трансформират и се запазват, но върху предоставеното от него равностойно финансово обезпечение.
Този вид трансформация може да бъде както частична, така и цялостна. Тя произтича от договореното между страните. И в двата случая (на частична или цялостна) се счита, че прехвърленото в случая по чл. 8, ал. 3, т. 1 ЗДФО равностойно финансово обезпечение е подчинено на условията по първоначалния договор за залог, както и че равностойното финансово обезпечение е било осигурено по същото време, когато е било предоставено първоначалното финансово обезпечение. Това означава, че равностойното финансово обезпечение се ползва с привилегията по чл. 11, ал. 5 ЗДФО.
1.3. Хипотеза по чл. 9 ЗДФО
Член 9 ЗДФО урежда специфична възможност за изменение във финансовото обезпечение, което не е свързано и не е последствие от промяна във финансовото задължение. За да стане възможна промяната страните трябва да се споразумеят за това[7]. Те могат да дадат съгласието си, както първоначално, така и в последствие. Този вид трансформация може да обхваща изцяло или отчасти предоставеното обезпечение. Изменението по реда на чл. 9 ЗДФО има следните форми:
- предоставяне на допълнително финансово обезпечение
- заместване и оттегляне на финансовото обезпечение
При предоставянето на допълнително финансово обезпечение обезпечителят учредява обезпечително право върху финансово обезпечение, допълващо вече даденото. Допълнителното обезпечение се смята за предоставено от момента на предоставяне на първоначалното финансово обезпечение и се подчинява на условията в договора, който е бил приложим към това първоначално обезпечение[8]. Това означава и запазването на привилегията[9], която се трансформира върху допълнителното обезпечение. Тази хипотеза наподобява чл. 8, ал. 4 ЗДФО, но за разлика от последната тя е приложима и при прехвърлителния договор.
При заместването обезпечителят предоставя равностойно финансово обезпечение, но не по-късно от момента на оттегляне на финансовото обезпечение[10]. Това означава, че обезпечителното право се погасява по отношение на оттегленото и възниква по отношение на заместващото. Правата на кредитора се запазват и при заместващото финансово обезпечение. То се счита за предоставено от момента на предоставяне на първоначалното финансово обезпечение и се подчинява на условията в договора, който е бил приложим към това първоначално обезпечение[11].
Предмет на равностойното финансово обезпечение при заместване съгласно чл. 9, ал. 3 ЗДФО зависи от предмета на първоначалното финансово обезпечение. То трябва да бъде:
- при парични вземания – заверяването на сметка със същата сума в същата валута;
- при финансови инструменти:
а) финансовите инструменти на същия емитент или длъжник, които принадлежат към същата емисия или клас и са със същата номинална стойност, валута и описание;
б) други активи, ако договорът за финансово обезпечение предвижда прехвърлянето им вследствие на настъпването на събитие, свързано със или засягащо финансовите инструменти, предоставени като финансово обезпечение.
Уговореното право на обезпечителя да замести финансовото обезпечение, да оттегли финансовото обезпечение в надхвърлящ необходимия за обезпечение размер или в случай на вземания по кредити, правото да събира постъпленията от тях не води до недействителност и не засяга упражняването на правата върху финансовото обезпечение, предоставено на обезпеченото лице[12].
Автор: д-р Иван Мангачев
[1] Обн. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г.
[2] Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г.
[3] З. Златев, Понятие за трансформиране на облигационното отношение, Търговско право (бр. 3/2005г.) 81
[4] Ал. Кожухаров, Облигационно право, Книга втора (Софи – Р, София 1994) 225.
[5] Report on a ‘Right of Use’ for Collateral Takers and Custodians, T. Keijser (ed.) (Presented to the UNIDROIT Secretariat Rome, July 2003), https://ideas.repec.org/p/wpa/wuwple/0308001.html, 21-22, 33 etc.
[6] Ст. Ставру, Въпроси на българското вещно право (Фенея, София 2008) 111.
[7] Чл. 9, ал. 1 ЗДФО.
[8] Чл. 9, ал. 5 ЗДФО.
[9] чл. 11, ал. 5 ЗДФО.
[10] Чл. 9, ал. 2 ЗДФО.
[11] Чл. 9, ал. 5 ЗДФО.
[12] Чл. 9, ал. 6 ЗДФО.