Първият председател на Върховния съд на Полша Малгожата Герсдорф и председателят на Гражданската колегия на полския Върховен съд Дариуш Завистовски бяха гости и основни лектори на организираната от председателя на ВКС Лозан Панов среща – дискусия на тема „Когато Върховният съд на Полша отказа да се подчини на политици“, състояла се на 01.07.2019 г. в Зала Тържествена на Съдебната палата. Сред поканените бяха преди всичко магистрати – съдии от ВКС, както и представители на неправителствени организации и медии. Факт е, че журналистите и представителите на гражданското общество проявиха жив интерес към събитието и проведоха самата дискусия, докато редовете, определени за съдиите от ВКС, останаха полупразни, а въпросът, зададен от тях – един единствен.
Встъпителната реч на председателя на ВКС Лозан Панов започна така:
„Уважаема г-жо Герсдорф, първи председател на Върховния съд на Полша,
Уважаеми върховни съдии,
Скъпи гости,
Заради явните опити за овладяване на съдебната система и рисковете за върховенството на закона Полша стана първата европейска страна, срещу която в ЕС бе задействана безпрецедентна наказателна процедура.
Причините за действията на Европейската комисия се крият в започналата през 2015 г. съдебна реформа в страната, последвана от редица законодателни промени, с които полският министър на правосъдието (който в страната е и главен прокурор, б.р.) се сдоби с привилегията да уволнява и да назначава председателите на съдилищата, а в Конституционния съд и Съдебния съвет бяха назначени близки до управляващите съдии.
През 2017 г. Полша промени и Закона за Върховния съд, за да намали възрастта на пенсиониране на магистратите в него. Това на практика засегна 1/3 от съдиите във ВС, включително неговия председател проф. Малгожата Герсдорф. В същото време бе дадено право на полския президент да удължава активната служба на съдиите пенсионери след получаване на становище от Националния съдебен съвет (техния аналог на ВСС, б.р.). Което обаче не е обвързващо за държавния глава.
Принудителното пенсиониране на съдиите от Върховния съд щеше да оваканти места, управляващите да назначат нови доверени им съдии.
Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша и заради новия дисциплинарен режим, въведен от правителството във Варшава за съдиите. Който бе удар по независимостта на съдебната система.
Според една от законодателните промени в т. нар. съдебна реформа съдиите могат да станат обект на дисциплинарно разследване и санкции, ако властите сметнат, че техните решения са неподходящи. Този нов дисциплинарен режим подкопава независимостта на полските съдии, като не предлага достатъчно гаранции за тяхната защита от политически контрол, както казва Съдът на ЕС, се посочва в изявление на ЕК от април тази година.
Полският дисциплинарен съвет е съставен единствено от съдии, подбрани от Националния съвет, чиито членове бяха наначени от мнозинството на управляващите в парламента.
Европейската комисия започна процедура по член 7. Аргументите за това бяха, че с промените се политизира правосъдието и се нарушава разделението на властите. Само преди седмица Съдът на ЕС постанови, че с намаляването на пенсионната възраст на върховните съдии в страната и с предоставяне на президента на право да преценява дали да им разреши да работят след 65 г. нарушава тяхната несменяемост и независимост, което е неизпълнение на задълженията по договора с ЕС.
Според комисията, решението на президента не се основава на определени критерии, които подлежат на контрол, и по този начин налице е прекомерна свобода на преценката, позволяваща държавният глава да упражнява влияние върху съдиите във Върховния съд.
Според други това може да породи основателни съмнения, по-специално на страните в производствата, относно неподатливостта на засегнатите съдии към външни фактори.
За съжаление официалните представители на магистратската общност в България в лицето на ВСС не подкрепиха своите полски колеги. Искането за становище относно замразяването на членството на Полша в Европейската мрежа на съдебните съвети бе препратено от представляващия ВСС Боян Магдалинчев към българското външно министерство да даде становище дали подкрепата на ВСС за полските ми колеги ще навреди на националните ни интереси.
На гласуването във ВСС едва 4-ма души подкрепиха полските магистрати. По тази причина България гласува с „въздържал се“ по време на вота за временното прекратяване на полското членство.
За щастие полските съдии получиха подкрепата на редица други европейски страни и в крайна сметка членството на Полша в ЕМСС бе замразено.
В тези държави очевидно разделението на властите не е проформа. Затова те оцениха напълно адекватно опасността от нарастващия популизъм в Полша. Който за съжаление не е само полски феномен. Той съществува вече и в редица други европейски държави.
И по тази причина те предприеха решителна стъпка, за да се спре разпространението на заразата.
В тази връзка един от най-известните анализатори на популизма – холандецът Кас Муде – професор в американския Юнивърсити ъф Джорджия, предупреждава, че популистите са най-силни там, където се сблъскват със слаба опозиция. Когато опзицията е слаба, популистите започват да се разочароват, че ги ограничават независимият съд и медиите.
И започват да опитват да ги отслабват. В този смисъл България вече е на 111-о място по свобода на словото. А резултатите в борбата с корупцията достатъчно добре демонстрират как функционира съдебната власт.“
Първият председател на Върховния съд на Полша Малгожата Герсдорф представи на форума своето становище относно ситуацията в полското правосъдие, като подробно обясни конфликта между властите, възникнал в Полша от декември 2015 г. насам, и обоснова тезата си, че правителството на Полша е посегнало на независимостта на съдиите. Проф. Малгожата Герсдорф разказа в детайли за няколкогодишната битка, която водят полските съдии, опитвайки се да отстояват своята независимост, понякога дори чрез открито противопоставяне на законодателни промени и актове на изпълнителната власт с убеждението, че предприетите срещу магистратите действия в Полша противоречат на конституционните принципи, както и на гаранциите за независимостта на съдебната власт, залегнали в договорите за ЕС. „Независимостта на съдиите означава защита на правата на гражданите, а не на самите съдии.Трогателно е, че проявявате такъв интерес към моята позиция по въпроса.“ – каза проф. Малгожата Герсдорф.
Вторият лектор, съдия Дариуш Завистовски, председател на Гражданската колегия на Върховния съд на Полша, адресира своето изказване преди всичко към малобройните си колеги на форума, навлизайки в юридически подробности относно процедурите, предприети срещу съдиите в Полша от страна на президента, и заяви своето професионално становище срещу новосформираната Дисциплинарна колегия към Върховния съд, явно предназначена от властите за разправа с непокорните магистрати. От думите на съдия Дариуш Завистовски най-показателно и синтезирано е следното изявление: “Съдиите – сами, са твърде слаби, за да се чуе гласът им. Нужно е обществото.“
Съдия Завистовски не пропусна да подчертае, че и той, и всички полски съдии високо ценят и адмирират становището на генералния адвокат към Съда на Европейския съюз в Люксембург – българския юрист Евгени Танчев, което е предадено миналата седмица на съда, с конкретно предложение по преюдициалното запитване от Върховния съд на Полша:
„VIII. Заключение
- По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), както следва:
„1) Не е необходимо Съдът да се произнася по въпрос 1 по дела C‑624/18 и C‑625/18.
При условията на евентуалност, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите следва да се тълкува в смисъл, че когато пред съд от последна инстанция на държава членка е подадена жалба заради твърдяно нарушение на забраната за дискриминация на основание възраст спрямо съдия от този съд, като е подадена и молба за допускане на обезпечение на жалбата, посоченият съд е длъжен — за да защити правата, произтичащи от правото на Съюза, като разпореди предвидена от националното право временна мярка — да остави без приложение националните разпоредби, които предоставят компетентността по образуваното по жалбата дело на организационно подразделение на този съд, което не функционира, тъй като не са назначени съдии на съответните длъжности в него.
2) Изискванията за независимост на съдебната власт, предвидени в член 47 от Хартата, следва да се тълкуват в смисъл, че създадената от нищото колегия на съд от последна инстанция на държава членка, която колегия е компетентна да разглежда делата по искове и жалби на съдии от националните съдилища и в която заседават единствено съдии, избрани от националния орган, който би следвало да защитава независимостта на съдилищата, а именно от Krajowa Rada Sądownictwa (Националния съдебен съвет), но предвид устройствения модел на съставянето му и начина му на работа не е гарантирано, че е независим от законодателната и изпълнителната власт, не отговаря на тези изисквания.
Същото се изключва и от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
3) Колегията на съд от последна инстанция на държава членка, която колегия отговаря на установените в правото на Съюза изисквания към съда, до който е подадена жалба по свързано с правото на Съюза дело, по което обаче тази колегия няма компетентност, е длъжна в съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза да остави без приложение разпоредбите на националното законодателство, които изключват нейната компетентност по това дело“.
Организираният от председателя на ВКС Лозан Панов форум в Съдебната палата на 01.07.2019 г., с участието на проф. Малгожата Герсдорф и съдия Дариуш Завистовски, беше отразен широко в българските медии, а от полските електронни издания цитираме следното:
„Първият председател на Върховния съд Малгожата Герсдорф представи в София своето виждане относно ситуацията в полското правосъдие. Съдията е в България по покана на председателя на българския Върховен касационен съд Лозан Панов. Панов, който е критично настроен към българското правителство и част от съдиите, организира дискусия на тема „Когато Върховният съд на Полша отказа да се подчини на политици“ и покани за участие Малгожата Герсдорф и Дариуш Завистовски.“
Ценните зърна, нахвърлени по време на дискусията както от основните лектори, така и от участниците във форума, са разпознаваеми и плодоносни, ако попаднат в благодатна почва.Амин.
Съдия Малгожата Герсдорф: „Съдията може да се бори само въз основа на правото. Съдиите нямат армия. Съдията винаги ще изгуби битката срещу властта. … Разделението на властите предполага, че има 3 власти, които трябва да си сътрудничат. Продължавам да твърдя, че съдебната власт е най-слаба и единственото оръжие, с което разполага, е словото.
Но трябва да получи подкрепа на обществото. На такава подкрепа се радваха нашите съдилища в последно време и това е абсолютно необходимо, за да се противопоставим на промените, насочени срещу независимостта на съда. Образовайте обществото!“
Автор: Албена Драганова и Веселин Георгиев
