I.Уводни бележки
Производството за възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е административно по своя характер, като приложение намират специалните правила на ЗСПЗЗ и субсидиарно се прилага общият закон – Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Страни в това производство са заявителят /бивш собственик на земеделска земя или негов наследник/ и Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, а когато собственикът на земеделските земи е починал, легитимирани да подадат заявление за възстановяване на собствеността са неговите наследници, като законът не придава значение дали наследството е открито преди или след коопериране на земята.
Решението на ОСЗ възстановява или отказва да възстанови правото на собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници, както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на собствеността в случай, че при признаване правото на възстановяване на собствеността реституцията не е приключила, необходимо е и второ решение за възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне, респективно за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – заповед на кмета по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. По своята правна същност това решение е индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта /легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността/ и действа за бъдеще /вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС/.
По отношение на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ следва да се отбележи, че срокът за обжалване на издадения от ОСЗ административен акт е 14-дневен от съобщаването му, като спазването на този срок е условие за допустимост на жалбата. Компетентен да разгледа жалбата е районният съд, като страни по делото са заявителят и ОСЗ.
II.Въпроси, които възникват в практиката
Нищожно ли е решение на Общинска служба „Земеделие” /преди Поземлена комисия/, постановено и подписано от състав, който не отговаря на посочения в чл. 60, ал. 4 /отм./ от ППЗСПЗЗ състав на този административен орган?
Решението на ПК /сега ОСЗ/ е административен акт. Поради това, за да е валидно такова решение, следва да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение /до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с изменението на закона с ДВ бр.31 от 2003 г./ определят в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Поради това за постановени до 2003 г. решения на ПК следва да се приложат общите разпоредби на Закона за административното производство /отм./, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от който административният орган взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите, а административният акт се подписва само от председателя и секретаря. Изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията /в този смисъл са Решение № 237 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 578 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 389 / 25.10.2011 г. по гр. д. № 1362/2010 г., I г.о., Решение № 193/17.08.2011 г. по гр. д. № 1068/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 360/23.01.2013 г. по гр. д. № 596/2011 г. на ВКС, I г.о. и др./.
Застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ?
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застроени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в §1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ /в този смисъл са Решение №70/22.06.2010 г., постановено по гр.д. №674/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №108/25.07.2012г., постановено по гр.д. №1291/2010г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №147/19.07.2010г., постановено по гр.д.№7/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №226/19.11.2013г., постановено по гр.д.№3136/2013г. по описа на ВКС, II г.о., Решение №329/11.10.2011г., постановено по гр.д.№1277/2010г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №77/09.03.2010г., постановено по гр.д. №4209/2008г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 301/24.06.2010г., постановено по гр.д.№494/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 183 / 1.11.2016 г. по гр. д. № 702 / 2016 г., I г.о. и др./.
Приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване правото на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия?
Съгласно чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи, които те са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и земеделските земи, одържавени по отменения чл. 12 ЗСГ, земеделските земи, които собствениците им са отстъпили безвъзмездно на ТКЗС или държавата, както и неправомерно отнетите такива земи, залесените и самозалесили се земеделски земи, вкл. и включените в държавния горски фонд. Общото във всички тези хипотези е, че ЗСПЗЗ предвижда реда за възстановяване на земи, които са имали земеделско предназначение преди колективизацията. Ако земите към момента на колективизацията са имали друго предназначение, по делото следва да се установи одържавяване по отменения чл. 12 ЗСГ или друга хипотеза на отнемане, предвидена в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ, за да се приеме, че правото на собственост се възстановява по реда на този закон. Ако имотът е бил отнет по реда на благоустройствен закон, правото на собственост не може да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ, тъй като предпоставките за възстановяване на собствеността върху имотите, отнети по благоустройствените закони /Закона за благоустройство на населените места, Закона за плановото изграждане на населените места и др./ са различни и законодателят е предвидил друг ред за възстановяване на собствеността. Само по себе си обстоятелството, че законодателят предвижда възможност за възстановяване правото на собственост на различни по вид недвижими имоти, отнети в периода 1944г.-1989г. не означава, че лицето, което претендира право на възстановяване на собствеността може да избира реда, по който да осъществи своето право. Този ред е изрично предвиден от законодателя и приложим само по отношение на имотите от съответния вид /в този смисъл е Решение № 183 / 1.11.2016 г. по гр. д. № 702 / 2016 г., I г.о./.
Неземеделският характер на имота представлява ли процесуална пречка за възстановяване на собствеността и по-конкретно ползването на имота като ловно стопанство изключва ли го категорично от отрицателните условия на чл. 2 ЗСПЗЗ?
Съгласно даденото в чл. 2 ЗСПЗЗ понятие земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии; 2. не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на промишлени и ли други предприятия; 4 не са заети от мини и кариери, енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения. Доразвитие на същото понятие е направено и в чл. 1 ППЗСПЗЗ, като е допълнено, че земеделски земи са стопанските дворове на ТКЗС, извън урбанизираните територии, ако не са застроени, както и земите, заети от бракувани съоръжения или инсталации или с малоценни постройки. При тези определения може да се направи извод, че територията, включена в района на ловно стопанство и ползвана за такива нужди, не се изключва от понятието за земеделска земя. Основание за такова изключване не може да даде фактът, че в дълъг период от време земята не е ползвана за земеделско производство. При извършеното разграничение законът взема за критерий предназначението на земята, а не начина на нейното ползване. Отделно от това, следва да се вземе предвид и уредбата на ловните площи и стопанства в Закона за лова и опазване на дивеча. Според чл. 6 от този закон ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, а съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи, като изключение е предвидено единствено за природните резервати, които не се включват в ловностопанските райони. Ловните сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ, съотв. ловните дружини, които учредяват сдруженията, са едни от субектите, които стопанисват ловностопанските райони – виж чл. 7, ал. 5, чл. 29 и чл. 30 от ЗЛОП. Следователно обособените според специалния закон ловностопански райони могат да включват земи с различен характер: както земеделски, така и горски, и водни площи. Затова земите, обхванати от ловностопански район и ползвани за нуждите на лова и риболова, не са губят характера си на земеделски земи по предназначение и поради това не се изключват от понятието за земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Аргумент за тази теза е и разпоредбата на чл. 79 от Закона за лоза и опазване на дивеча, която урежда отговорността за вреди, нанесени от дивеча върху земеделски култури в ловностопанските райони, т.е. в ловностопанските райони не е изключено земеделското производство /в този смисъл е Решение № 212 от 18.06.2010 г., постановено по гр. д. № 85/2010 г. по описа на ВКС, II г.о./.
По кой ред се възстановява правото на собственост върху имот, внесен в ТКЗС, когато не е била извършена или не е приключила процедурата за неговото отчуждаване по благоустройствения закон?
Материалноправните предпоставки и редът за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ са изключени, когато имотът е бил включен в регулация, а след това е бил внесен в ТКЗС. Ако такъв имот е отнет, въпреки че не е извършена или не е приключена законова процедура за неговото отчуждаване, правото на собственост се възстановява по допълнителното реституционно основание, въведено с § 1, ал. 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр. 107/ 18.11.1997 г./, стига да са се осъществили и останалите материалноправни предпоставки от чл. 2, ал. 2 и чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Мотивите за това са следните:
Включването на имот в регулация преди той да бъде внесен в ТКЗС изключва неговия статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, а оттук – и условията и реда за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ. Материалноправната възможност за възстановяване на право на собственост върху имот в регулация, предвидена в изключителната разпоредба на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, и административният ред по ЗСПЗЗ, са за онези имоти, които са включени в регулация след образуване на ТКЗС. Извършеното отчуждаване на земеделски имот по реда на благоустройствените закони не променя първоначалния му статут на земеделска земя, притежавана преди образуването на ТКЗС, а собствеността върху имота се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Този закон съдържа и материалноправно основание за възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот, внесен в ТКЗС, който е бил отнет от собствениците неправомерно, без да е спазен законовия ред за отчуждаване по благоустройствените закони /чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ/. Ако обаче в ТКЗС е внесен имот, загубил своя статут на земеделска земя, тъй като вече е бил включен в регулация и този имот е отнет от собственика, без да е извършена или да е приключила законовата процедура по неговото отчуждаване по благоустройствен закон, възможността за възстановяване на правото на собственост е предвидена с допълнителното реституционно основание, въведено с § 1, ал. 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр. 107/ 18.11.1997 г./, стига да са се осъществили и другите /кумулативни/ материалноправни предпоставки от чл. 2, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ: имотът да е фактически зает от българската държава в периода 9 септември 1944 г. до 1989 г, а към 22.11.1997 г. да е собственост на държавата, общината, обществена организация или на еднолично търговско дружество по чл. 61 ТЗ, както и да съществува реално до размерите, в които е отнет /в този смисъл е Решение № 158/4.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1048/2016 г. по описа на ВКС, I г.о./.
Частен земеделски имот, находящ се в застроената територия за който няма данни да е отнеман юридически, или фактически може ли да бъде придобиван по давност, за него приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС, прилагат ли се правилата за имоти по пар.4 ЗСПЗЗ и приложима ли е нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ? Може ли да се придобие по давност идеална част от такъв имот от физическо лице, придобило владението по частен писмен договор?
С Решение № 249/04.07.2011г., постановено по гр.д. № 621/2010г., Решение № 488/19.12.2011г., постановено по гр.д. № 1403/2010 г. и Решение № 88/17.07.2015г., постановено по гр.д. № 6225/2014г. по описа на ВКС, І г.о. се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е отнето, но фактически владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху който се възстановява това право като установи съществуващите реални граници, или ги възстанови, /когато това е възможно/, а когато старите граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в същата местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията. Запазването на собствеността в реални граници за имотите в строителните граници на населеното место дори да са за селскостопанско ползване е предвидено в Примерните устави на ТКЗС от 1958г. /Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г. и от 1968г. / ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./ чл. 10, ал. 3, съответно чл. 11.
Съгласно чл. 12 ЗСГ от 1973г. и ПМС № 25/75 г. /ДВ, бр. 20/11.03.1975 г./ гражданите, които се занимават лично и с участие на членове на семейството им със селскостопанска дейност, са могли да притежават и запазят в реални граници селскостопански имоти в полските райони до 5 дка поливни и до 10 дка неполивни площи, а в планинските райони – до размерите, които са притежавали до влизане в сила на това постановление, а тези, които не са си получавали доходите основно от селскостопанска дейност са могли да притежават до 2 дка. Тези имоти, за които нормативно е предвидена възможността и реално е запазено владението върху тях, не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 /И.. – ДВ, бр. 98 от 1997 г./ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991г., могат да се придобиват по давност ако не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПНИ и чл. 29 ЗСГ /в този смисъл е Решение № 109 от 25.05.2016 г., постановено по гр. д. № 356/2016 г. по описа на ВКС, I г.о./.
Налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ когато върху имота е построена сграда, без издадени строителни книжа, но впоследствие, след влизане в сила на ЗСПЗЗ и възстановяване собствеността на правоимащите, е издаден акт за узаконяване на строежа?
Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда възстановяване правата на собствениците върху земеделски земи, които след образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства са включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, като постановява, че възстановяване не се извършва, ако върху земите при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Следователно, наличието на сграда, построена при спазване на нормативните изисквания или започнал законен строеж преди 01.03.1991г. представляват пречки за реституцията. Съгласно §1д от ДР на ЗСПЗЗ спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата. „Спазването на всички нормативни изисквания” означава не само да са спазени строителните /технически и благоустройствени/ правила и норми за осъществяване на строителство, но и да са издадени необходимите строителни книжа за разрешаване и започване на строежа. Само в такъв случай строежът би бил осъществен „при спазване на всички нормативни изисквания”. Ако сградата е изградена без строителни книжа или в отклонение от тях, като незаконен строеж и след това, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, строежът е узаконен, при което съответните органи са удостоверили спазването на техническите и благоустройствени норми при построяването на сградата, то също е налице предвиденото в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ изключение, препятстващо настъпване ефекта на реституцията в полза на бившия собственик. В обобщение, условието „спазване на всички нормативни изисквания” следва да е налице към началото на реституционния процес. Именно затова разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 5 ППЗСПЗЗ изисква при възстановяване на имоти в границите на урбанизираните територии да се представи удостоверение от техническата служба на общината, което да съдържа информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Обратно, узаконяването на сградата, извършено след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с положително решение, няма правно значение и не би могло да създаде занапред пречка за възстановяване на вече признатото право на собственост /в този смисъл е Решение № 94 от 14.07.2015 г., постановено по гр. д. № 547/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г.о./.
Следва ли съдът, осъществяващ косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, да обсъди и възражението за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и § 1в ДР на ППЗСПЗЗ? При преценка дали дадено строителство е пречка за възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ следва ли да вземе предвид и законността на строежа?
Ако заявеният за възстановяване земеделски имот е застроен изцяло или отчасти със стопански сгради, преценката за това дали е подлежала на възстановяване застроената част следва да се направи при съобразяване на нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, която не съдържа изискване за законност на строителството. Различното приложното поле на нормите на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, е подробно обосновано в решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.о. В него е прието, а в този смисъл е и константната практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ има предвид строителството на отделна сграда от физическо лице и в този случай се следи дали сградата е била започната или е била законно построена. За разлика от нея, нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ визира осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, прилага се както по отношение на земеделски земи в строителните граници, така и извън тях, и в тези случаи не съществува нормативно изискване за законност на строителството /в този смисъл са Решение № 164 от 26.01.2017 г., постановено по гр. д. № 5800/2015 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 475 от 06.12.2012 г., постановено по гр.д. № 472/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и др./.
Кои земи съставляват прилежащи земи на реки и кога е налице пречка за реституция по ЗСПЗЗ на земи, попадащи край речно корито, или засегнати от такова и как се установява това?
Съгласно параграф 1, т. 27 от Закона за водите „прилежащи земи на реки“ са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води. В т. 81 от същия параграф, понятието „речно легло”е определено като „елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици, а съгласно т. 21 от същия текст, „ниво на средни води” е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно водно количество, протичащо по речното легло. За всяка река във всеки неин участък определянето на прилежащата земя е конкретно според тези показатели и изисква специални знания, поради което съдът и служебно е задължен да назначи съдебно хидротехническа експертиза със специалист в тази област до колкото се касае за императивни правни норми и предвид приетото в т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат да се възстановяват. Когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото, новозалятата земя става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост – чл. 31, ал. 1 ЗВ. Ако е проведено мероприятие, довело до връщане на реката в старото й корито, засегнатият собственик възстановява правото си на собственост върху парцела, т.е. той не става публична държавна собственост. Когато технически е невъзможно, или икономически неизгодно възстановяване на предишното положение, собственикът се обезщетява по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния поземлен фонд – чл. 31, ал.3 ЗВ /в този смисъл е Решение № 147 от 25.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1070/2014 г. по описа на ВКС, І г.о./.
Произтича ли по силата на самия закон /ex lege/ правото на собственост за държавата върху земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански /организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, които не подлежат на възстановяване, негодни са за земеделско ползване и не са заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях? Констативно или конститутивно е действието на решенията на ОСЗ по чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж или чл. 27 ППЗСПЗЗ относно земите, останали частна държавна собственост, и намира ли приложение за този вид решения тълкуването на закона, дадено с т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по гр. д. № 11/ 1997 г. на ВКС?
Правото на собственост на държавата върху земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации /на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, които не са заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни са за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, произтича от закона – чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ /в първоначалната редакция с ДВ бр. 45/ 16.05.1995 г./, а сега чл. 10, ал. 5, пр. 1 ЗСПЗЗ. За тези земи се съставя акт за държавна собственост /чл. 27, ал. 10 ЗСПЗЗ /преди ал. 8/ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ/. Актът има констативно действие относно правото на собственост на държавата /чл. 5, ал. 2 и ал. 3 З./. Органът на реституция по ЗСПЗЗ /О., ОСЗГ, ОСЗ/ няма материална компетентност служебно да установява правото на собственост на държавата върху такива земи, защото те нямат земеделски характер /негодни са за земеделско производство по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ/.
Конститутивно действие пораждат решенията по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ относно правото на собственост на държавата върху земеделските земи в съществуващи възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне. Такива земи са със земеделски характер /годни са за земеделско производство/, представляват част от държавния поземлен фонд и за тях намира приложение тълкуването на закона, дадено с т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по тълк. д. № 11/ 1997 г. ОСГК на ВКС. Решенията по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ се издават служебно и се изпращат за актуване по установения ред /чл. 47, ал. 6 ППЗСПЗЗ/. Мотивите за това са следните:
Към влизане на ЗСПЗЗ в сила земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации са изрично изключени от предметния обхват на закона като негодни за земеделско производство /чл. 2, т. 2 ЗСПЗЗ/. С въвеждането на чл. 10б ЗСПЗЗ /Изм. – ДВ, бр. 28 от 1992 г./ законодателят предвиди възможност за обезщетяване на собствениците на тези земи, защото стопанските дворове представляват „проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността“. Със ЗИДЗСПЗЗ – ДВ бр. 45/1995 г. тези земи са обявени за държавна собственост /така и Решение № 8/ 19.06.1995 г. по конст. д. № 12/ 1995 г. на Конституционния съд/. Впоследствие, със ЗИДЗСПЗЗ – ДВ бр. 79/ 1996 г. законодателят отстъпи от титулярството на държавата като собственик на тези земи, като допусна в полза на гражданите /и по изключение/ възможността за реституция, но само по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници/ и за онези земеделски земи, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградите в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ провежда неприкосновеността на частната собственост /чл. 17, ал. 3 КРБ/ и не подлежи на разширително тълкуване. За това върху земите в стопанските дворове не съществува възможност за реституция по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ и чл. 18г, ал. 1, т. 4 ППЗСПЗЗ /с план за земеразделяне/. В стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ обекти на общинска собственост няма. Сградите и съоръженията в тях са част от имуществото на тези организации и подлежат на разпределение между правоимащите или на продажба чрез търг – чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 2, 8 и 10 ППЗСПЗЗ. Съответно за общините право на собственост върху такива земи не може да възникне по силата на чл. 10б, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ.
С чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ /а сега чл. 10б, ал. 5, пр. 1 ЗСПЗЗ/ за държавна собственост са обявени следните земи в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1) които са прилежащи площи към сгради и съоръжения на тези организации – земите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ; 2) които не са заети от сгради и съоръжения на тези организации и не представляват прилежащи площи към тях, но са негодни са за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – земите по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ и 3) които са земеделски /предназначени са за земеделско производство/ и са останали след възстановяване правата на останалите собственици в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници – земите по § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
За земите по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ се изготвят парцеларен план в цифров вид, план на новообразуваните имоти по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗДПЗЗ или регулационен план /чл. 56е ППЗСПЗЗ/, а областният управител по надлежния ред съставя за тях акт за държавна собственост /чл. 27, ал. 8, а сега ал. 10 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ/. Тези земи не са земеделски /негодни са за земеделско производство/. За тях разпоредбите на чл. 24 – 24д ЗСПЗЗ не се прилагат. Съответно органът на поземлена реституция /О., ОСЗГ, ОСЗ/ не притежава материална компетентност да издава решение по чл. 45, ал. 1 и 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ относно правото на собственост на държавата върху тези земи.
При образуването на ТКЗС, ДЗС и другите, образувани въз основа на тях селскостопански организации освен земи на частноправни субекти са били включени и земи, собственост на държавата. За държавните земи също са били премахнати реалните граници и е било прекратено качеството на обекта на собствеността – да е конкретно обособена вещ. С влизане в сила на ЗСЗПЗЗ държавата запазва своето право на собственост върху своите земеделски земи /чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ/, но с образуването на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ тя е лишена от съдържанието на своето право. Органът на поземлена реституция /О., ОСЗГ, ОСЗ/ е длъжен да го индивидуализира, издавайки служебно решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ /чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ/ и да приложи съответния способ, чрез който да определи реалните граници на земеделските земи, останали собственост на българската държава – възстановяване на старите граници или определяне на новите граници с план за земеразделяне. Решенията по чл. 45, ал. 1 и 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. За тях намира приложение тълкуването на ЗСПЗЗ в т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по тълк. д. № 11/ 1997 г. ОСГК на ВКС /в този смисъл е Решение № 103 от 13.05.2016 г., постановено по гр. д. № 6163/2015 г. по описа на ВКС, I г.о./.
Коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи, които са били заменени по ЗТПС, но са били включени в регулация и застроени – чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ?
Чл. 10 ЗСПЗЗ е основният текст, който определя обхвата на реституцията на земеделските земи чрез посочване на начините на отнемането на собствеността. Земеделските земи, които впоследствие са били предоставени от селскостопанските организации или от други държавни органи на трети лица се възстановяват на основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Общо изключение за реално възстановяване на собствеността е предвидено в чл. 10б ЗСПЗЗ. Разпоредбата предвижда, че когато земеделските земи, подлежащи на възстановяване, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реално връщане на имотите, собствениците се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. По приложението на разпоредбата е създадена трайна съдебна практика на ВКС, според която в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не е предвидено изискване за законност на строителството – Решение № 85 от 4.03.2009 г. по гр. д. № 3133/2008 г., Решение № 77 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 4209/2008 г., на ВКС, І г.о. и др. При възстановяване на собствеността върху застроен имот е налице незаконосъобразен административен акт на органа на поземлената собственост, върху който при спор за собственост по възражение на заинтересованата страна, съдът има правомощие да упражни косвен съдебен контрол и да не зачете действието му. Изрично изискване за законност на застрояването е предвидено в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, но тази разпоредба е специална и цели да разпростре реституцията и по отношение на земи, които са отнети като земеделски, но по-късно са включени в регулация и попадат в урбанизирана територия. Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ – продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. В практиката на ВКС няма противоречие по приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. С редица решения безпротиворечиво е прието, че единственото условие за запазване собствеността от лицата, получили имот по замяна от Т. комисия в първата хипотеза на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ е той да е застроен, без да е необходимо застрояването да е законно – Решение № 84 от 11.07.2011г. по гр.д. № 1767/2009г. на ВКС, І г.о., Решение № 1319/2008 г. по гр.д.№ 5522/2007 г. на ВКС, ІV г.о. С оглед на изложеното следва да се приеме, че за възстановяването на собствеността върху включени в регулация земеделски земи, впоследствие заменени по ЗТПС и застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, предвиждаща законност на застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица и изключваща правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения имот /в този смисъл е Решение № 92 от 6.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г. по описа на ВКС, I г.о./.
Нищожен ли е договорът за покупко-продажба на държавна земя по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, ако придобитите от правоимащите лица части от прилежащия терен са повече от идеалните части, които същите притежават от правото на собственост върху сградата, построена в имота?
Лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ могат да ползват и незастроената част от земята в нормативно определени размери, както и да придобият собствеността върху нея по посочения в тази разпоредба възмезден начин – чрез разсрочено плащане или чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд, като съгласно чл. 45а ППЗСПЗЗ, застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг, а продажната цена на земята частна държавна собственост се определя по реда на чл. 90. Следва, че когато правоимащия по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ е придобил срещу дела си в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация, сграда, част от имуществото на прекратената организация, прилежащата към сградата земя може да бъде продадена единствено нему. Когато в един имот има повече сгради, собственост на различни лица, всеки от тях има право да изкупи тази част от него, която принадлежи към собствената му сграда. Не съществува пречка един от собствениците на сграда да закупи и повече от прилежащата към сградата му земя и този договор е валиден. Собственика на една от сградите обаче не може да придобие реална част от земя, която може да бъде изкупена от собственик на друга сграда в същия имот – договорът за прехвърляне на прилежащата земя към друга сграда ще е непротивопоставим по отношение на собственика й – чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Такъв договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – договорът за продажба на чужд или обременен имот не е нищожен; той обвързва валидно страните, които са го сключили, но е непротивопоставим на действителния собственик на вещта, съответно на третото лице, имащо права върху вещта, тъй като прехвърлянето й не води до погасяване на правата му. В случай, че купувачът по договора бъде съдебно отстранен за правата на собственика на другата сграда, той може да иска връщане на даденото от съдоговорителя си (собственика на земята), а собственика на другата сграда може да претендира изкупуване от собственика на земята съответно на неговите права.
Посоченото тълкуване е приложимо и в настоящия случай, поради което на поставения въпрос следва да се отговори: договорът за покупко-продажба на държавна земя по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ако придобитите от правоимащите лица части от прилежащия терен са повече от идеалните части, които същите притежават от правото на собственост върху сградата, построена в имота, но е непротивопоставим на съсобственика, който има право да изкупи по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ идеална част от земята, съответстваща на идеалната му част в съсобствеността на сградата /в този смисъл е Решение № 69 от 20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 6228/2015 г. по описа на ВКС, II г.о./.
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ по отношение на вече приключилите към момента на постановяването й реституционни производства?
За да се отговори на поставения въпрос, поначало следва да се има предвид, че принцип на реституционното законодателство, насочено към възстановяване на собствеността върху принудително отнетата собственост в периода след 1944 г., е зачитането на валидно придобитите права на трети лица върху одържавените или масовизирани имоти. Доколкото от това правило са налице изключения, същите са посочени изрично в реституционните закони, като по естеството си тези изключения, като накърняващи собственически права, възникнали при спазване на действащото към съответния момент законодателство на държавата, не търпят разширително тълкуване и прилагане. Валидното придобиване от трети лица не е пречка за реституиране например на имотите, подлежащи на възстановяване по силата на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета /предвид липсата на изискване подлежащите на възстановяване по този закон обекти да са останали собственост на държавата/ и на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за за минаване в Република Турция и други страни през периода май–септември 1989 г. /съгласно чл. 3 от закона/. Изключение от посочения принцип представлява и разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/97 г./, която обявява за нищожни всички актове /гражданско- и административноправни/, по силата на които трети лица са придобили собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, макар и тези актове да са били правомерно извършени. Разпоредбата е материалноправна и съобразно общите правила за действие по време на правните норми, има действие занапред, доколкото законодателят изрично не й е придал обратно действие /чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове/. Следователно и като се има предвид изключителния й характер, следва да се приеме, че до влизането й в сила масовизираните имоти, които са били прехвърлени от селскостопанските организации на трети лица при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на възстановяване в полза на предишните им собственици или техните наследници. Да се приеме противното, като се признае настъпил реституционен ефект на решение на поземлена комисия за възстановяване собственост върху имот, който към датата на произнасяне на административния орган не подлежи на възстановяване, би означавало в нарушение на закона да се придаде обратно действие на нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Както се посочи по-горе обаче, доколкото тази разпоредба по съществото си накърнява валидно придобити собственически права, разширителното й тълкуване и прилагане се явява несъвместимо с принципите на правовата държава. В този смисъл следва да се приеме, че щом решението за възстановяване на собствеността върху имот, валидно прехвърлен от ТКЗС или друга селскостопанска организация, предшества влизането в сила на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, същото е незаконосъобразно и като такова е непротивопоставимо на приобретателя на имота. Доколкото последният не е бил участник в административното производство по издаване на този акт, гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен контрол /чл. 17, ал. 2 ГПК/ да приеме, че решението за възстановяване на собствеността не е произвело реституционното си действие, като съобразно това се произнесе за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. Както е прието в ТР № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, предвиденото в чл. 17, ал. 2 ГПК правомощие на гражданския съд инцидентно да се произнася по законосъобразността на административни актове с обуславящо значение за съществуването на субективното право, предмет на гражданскоправния спор, е проявление на установеното в чл. 117 от Конституцията задължение на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Така даденият отговор на поставения материалноправен въпрос е съобразен и със задължителните указания на ТР № 2/25.06.1996 г. по гр.д.№ 2/96 г. на ОСГК на ВКС, според които не се възстановяват правата на собствениците върху незастроени земеделски земи по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, ако са били продадени на трети лица с валидни договори за покупко-продажба, включително по реда на чл. 25 З. /отм./ във връзка с чл. 10, ал. 4 от Примерния устав на ТКЗС от 30.03.1967 г. /аналогичен на чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г./ – в този смисъл е Решение № 132 от 3.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1984/2016 г. по описа на ВКС, II г.о./.
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /приета с изменението на ППЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 122/1997 г., изм. съгласно ДВ, бр. 18/1999 г./ по отношение на вече постановено решение на поземлената комисия /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността?
По реда на ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земеделски земи /независимо от последващата промяна на предназначението им/, които са били отнети от собствениците им на основания, изрично предвидени в реституционния закон – масовизиране чрез включване в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях, селскостопанска организация /чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ/, одържавяване на точно определени основания /чл. 10, ал. 2, ал. 8 и ал. 14 ЗСПЗЗ/, отстъпване безвъзмездно на ТКЗС или на държавата /чл. 10, ал. 3 ЗСПЗЗ/, отнета неправомерно /чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ/. Ако правата на собствениците не са били отнети чрез обобществяване на земята или по друг начин, няма основание за тяхното възстановяване по реда на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура. При първоначалната редакция на реституционния закон, до влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.98/1997 г./ не подлежаха на възстановяване имотите, които в периода след тяхното отнемане са били валидно придобити от трети лица. С посочения ЗИД на ЗСПЗЗ се разшири кръга на земеделските земи, подлежащи на възстановяване по този закон, като с новата ал. 13 на чл. 10 в тази категория се включиха и земеделските земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените в закона случаи. В обхвата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ попадат и замените, извършените от Т. комисиите по реда на ЗТПС /отм./, за които в чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ е предвидено, че запазват действието си, ако получената в замяна земя е застроена или с нея са извършени разпоредителни сделки. Нормите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, доколкото такова не им е придадено изрично /чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА/, поради което те намират приложение единствено по отношение на неприключилите към момента на изменение на закона /обн.ДВ, бр.98/1997 г./ административни производства по възстановяване на собствеността. Следователно, до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, извършена с измененията с ДВ, бр. 98/1997 г. и бр. 122/1997 г., лицата, притежавали имотите преди замяната, нямаха качеството на правоимащи по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, и тези имоти, ако впоследствие са били обобществени, подлежаха на възстановяване в полза на получилите ги по замяна лица или техните наследници, респ. изобщо не подлежаха на възстановяване при липса на последващо отнемане. По силата на новите редакции на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ правоимащи за възстановяване на собствеността вече са лицата, притежавали заменения земеделски имот преди замяната, освен в хипотезите, когато има застрояване или извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица, като в тези случаи замяната остава в сила.
По гореизложените съображения следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, поради което същите не са в състояние да валидират постановени преди влизането им в сила административни актове за възстановяване на собствеността в полза на лица, непритежаващи към този момент качеството на правоимащи по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. /в този смисъл са Решение № 179 от 20.04.2011 г., постановено по гр.д. № 563/2010 г. по описа на ВКС, І г.о., Решение № 260 от 24.01.2014 г., постановено по гр.д. № 60/2013 г. по описа на ВКС, І г.о., Решение № 3 от 17.06.2014 г., постановено по гр.д. № 5160/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 136 от 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 4813/2016 г. по описа на ВКС, I г.о./.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 14, АЛ. 4 ЗСПЗЗ. ПРЕГЛЕД НА ПРАКТИКАТА НА ВКС
Възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН. Преглед на практиката на ВКС
Преглед на някои решения, в които ВАС е съобразявал законосъобразността на обжалвания административен акт с нормите от чл. 8 на ЕКПЧ, които регламентират правото на зачитане на личния и семейния живот
ПРЕГЛЕД НА ДВЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ РЕШЕНИЯ НА ВКС. НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 3/2016 г. НА ОСГК НА ВКС
ПРИЛОЖИМИ ЛИ СА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 78, АЛ. 3 И АЛ. 5 ГПК В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО? ПРЕГЛЕД НА ПРОТИВОРЕЧИВАТА ПРАКТИКА НА ВКС
