Много са гледали с възхищение величествената съдебна палата на Русе. Малко са забелязали уникалното в нея. За илюстрация прилагам няколко снимки от правосъдния храм на родния ми град и на неговия централен площад.
Русенската съдебна палата е построена между 1929 г. и 1939 г. и е открита на 28.01.1940 г. Автори на проекта са арх.Никола Лазаров и арх.Пенчо Койчев. Скулптурните композиции по фасадата са дело на Любомир Далчев. В годините на комунизма тук се помещаваха окръжният и градски народни съвети на Русе – т.е., органите на местната комунистическа държавна власт. След 1990 г. е отново съдебна палата.
Любезно Ви моля да се вгледате в челото на фронтона на русенската съдебна палата – на снимки № 1,2 и 3. Какво има там? Там е короната с царския герб на Третото българско царство, валиден в периода 1927-1946 гг! Т.е. от 1940 г. до днес там стои българският царски герб – съхранен, недокоснат, величествен. Не ми е известна друга сграда в България – особено такава, помещаваща регионалната политическа власт при комунизма, на чието чело да стои българската царска корона и въобще гербът на Търновската Конституция, която честваме днес. Това е едно незабелязано чудо, една светулка, която ни свети и стопля сърцата. Град Русе успя да съхрани символното величие на Търновската Конституция и в този смисъл е столицата на българското съдебно достойнство. Русенци не допуснаха на съдебното им чело да се появи гербът на последната комунистическа конституция от 1971 г., който в основата си като некролог носеше две дати: 681 и 1944 – родена и починала. (вж приложените гербове).
Как се случи това чудо? Как царският герб оцеля пред очите на навлизащите съветски войски през 1944 г. и после в ръцете на тоталитаризма? Факторите са крайно любопитни и противоречиви, но съвпадащи и замръзнали в едно щастливо равновесие.
На самия централен площад в Русе, точно срещу съдебната палата, се намира Паметникът на Свободата – снимка №4. Това е всъщност паметникът на Освободителката Русия – в образа на богиня, държаща в лявата си ръка меч, а дясната сочи на североизток към Русия, откъдето е дошла свободата. В основата отпред са два лъва, дъвчещи разкъсани вериги, а отзад са две оръдия от Освободителната война – едното от Плевен, а другото от Шипка – на чиито лафети съм си играл като малък. Барелефите са сцени от Освободителната война, а отпред е лавров венец с руски кръст. Паметникът е дело на гениалния италиански скулптор Арнолдо Цоки, открит на 11 август 1909 г. – в чест на най-тежките сражения при Шипка. Арнолдо Цоки е и автор на паметника на Цар Освободител в София пред парламента.
Ключът на загадката е в приложената снимка №5 – пощенска картичка от 50-те години на миналия век. Тя дава нужната панорамна перспектива. Обърнете внимание, че статуята на Свободата се намира леко в ляво от насрещната съдебна палата. По този начин дясната й ръка, сочеща на североизток към Русия, всъщност сочи и към върха на съдебната палата, на чието чело е царският герб. Властващите русенски комунисти нямаха кураж да посегнат на сграда, към която сочи ръката на богинята, олицетворяваща Русия. Освен това те считаха Царство България за директния получател на свободата от Русия – т.е., още едно основание за сдържаност към царския герб, художествено вплетен в лицевата панорама на палатата. Както считаха себе си за получатели на „втората свобода от СССР“.
И нещо друго. През 19 и 20 век по река Дунав до Русе са стигали не само параходен трафик и стоки, но и модерни политически идеи от горното течение на реката, т.е. от средна Европа.Това даде отражение върху русенската социалдемокрация като умерен и либерален последовател на европейските образци. Не случайно през 1903 г. именно в Русе се е състоял X конгрес на Българската Социалдемократическа Партия, когато тя се разцепва в две течения – тесни социалисти на Димитър Благоев /бъдещите болшевики/ и широки социалисти на Янко Сакъзов – тогавашните истински европейски социалдемократи с център в Русе. Тази историческа традиция никога не изчезна напълно в русенските социалисти-комунисти и остана като някакъв вътрешен охладител срещу крайностите през по-голямата част на тоталитарния период. Може би не е случайно и обстоятелството, че дългогодишен първи секретар на окръжния комитет на комунистическа партия в Русе беше Петър Данаилов – един относително умерен, либерален и просветен комунист във възможните тогавашни рамки, патриотично привързан към града си. Кабинетът му беше точно под герба с короната. През 1960-те русенската английска гимназия имаше най-много учители-англичани в сравнение със София и Пловдив, а великолепният градски театър (снимка №6) веднъж годишно предоставяше сцената си на нейния Drama Club, за да играем на английски език епизоди от пиеси на Шекспир. Не всички помнят, че демократичната лавина в 1989 г. започна именно с екологичния клуб на Русе.
Друг немаловажен фактор от онова време беше тъканта на русенската професионална гилдия. Тя беше едно колегиално приятелско общество на всички правосъдни юристи, без кастови синори между адвокати, съдии и прокурори. Председатели на районния и на окръжния съд бяха незабравимите юристи Стефан Доковски и Соломон Розанис. Само един пример: тържеството за Нова Година беше общо за съдии, прокурори и адвокати в голямата зала на окръжния съд. Дядо Мраз беше Стефан Доковски – бащата на Даниела, който, седнал до елхата, раздаваше на всички деца подаръци от голям чувал, щипваше ни по бузите, а ние го познавахме по мустаците. Там и тогава нямаше атмосфера на враждебна и примитивна арогантност.
Гореказаното е част от магията, която спаси царския герб върху русенската съдебна палата и дава основание на Русе да претендира за столица на Българското Съдебно Достойнство.
Не се опитвам да идеализирам онова сложно време, но знаете ли колко лесно можеха да взривят този герб и да сложат на мястото му петолъчка? На фасадата на софийската палата няма такива „пропуски“.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА КОНСТИТУЦИЯТА!
16 април 2018
Автор: Валентин Брайков
