„Никого не съветвам да инвестира в България“
Юли, 2016 година, вестник Де Лимбургер, Герд Лиърс – бивш министър на емиграцията на Кралство Холандия
„Да инвестираш в България е все едно да сипваш вода в Черно море“ , коментар на Холандски професор по търговско право, също в печата
Анонс: Заблуда е, че последните 60 години (от които 45 год. комунизъм) отнеха на българина инициативността. Напротив, българската предприемчивост се школува в умението да се усвоява (единственият повод за гордост у премиера Борисов), естествената противоположност на това да се създава. Чувството за усвояване мутира в чувството за получаване – своене и присвояване на чуждото, което тук не е вече абсолютно, изключително право. Инстинктът към чуждото като готов обект за консумация и за задоволяване на блажената вегетация на усвояващия, роди новия български правен институт – този на „частната експроприация“. Тази специфична българска правна техника представлява омаломощаване на предприето стопанско начинание, до обезсмисляне на свързаните с него притежания и имущество, така че принципалът да не вижда в имуществото си средство за производство, функциониращ капитал, а тежест, от която следва да се отърве на вяска цена, или без цена. Основният инструмент на властта за това – бюрокрацията. Дори и българският съд не остана чужд на този тънък национален нюх, виртуозно усъвършенстван през последните 60 години. И докато бюрократичният Гаргантюа поглъща националните порции на омаломощения местен предприемач, съдът обезкуражава почти всяка чужда инвестиция, която е съпътствана с правен спор. Всъщност, всяко провалено и отсъстващо вложение в икономическата плът на България има и своя съдебен демон. Той винаги се явява последен, в края на трагедията, за да даде на неуспеха и огорчението фатална завършеност, в която няма величие и надежда, а просто изненада, отчуждение, неразбиране и тихо оттегляне.
Инвестициите са живата кръв в организма на една икономика, отсъствието им – естествена причина за бедност и нищета, прокоба върху оцеляването, понякога произнесена … в името на народа. Неуспехът на едно вложение в чужда икономика, дължащо се на случайно събитие от извънреден характер, е част от инвестиционното начинание. Очакваните обективни рискове (валутен, политически, ценови и т.н. ) всъщност не демотивират. Не е така с ценностните дефицити, които не само затварят, но заключват вратите към всяко вложение, което чакаме, търсим, за да осребрим. В България принципът да имаш, вместо да можеш, дегенерира в оценъчно разстройство, в което разумът, грешното и правилното, са халюцинации за несретници. Генералното хронифициране на тези недостатъци превърна през последните години съдебните процеси за почти всеки съдещ се инвеститор в правосъден хелоуин, в който везните на правосъдието са заменени от усмихнати тиквени фенери… Вече открита липса на злоупотреба се възприема като акт на добро правосъдие.
Анализираните в първата част на статията са оправдателна присъда № 7/02.02.2016 г. постановена по НОХД № 1192/12 г. Шуменският районен съд, потвърдена с решениe по в.н.д.№133/2016 г. на Окръжен съд Шумен, под председателството на добилата известност съдия Нели Батанова (присъдата на този съдия по делото „Борилски“ предизвика международен скандал, в който се намеси лично президентът Никола Саркози, призовал след произнесената оправдателна присъда убийците на Борилски да получат адекватно наказание … и го получиха). Цитираните два съдебни акта оправдават присвояването на суми от дружество с холандско участие, ангажирало инвестиции от Англия, Холандия, Белгия, Германия и Русия в проект, управляван от българин, завършил с провал и фалит. Загубите от повече от два милиона евро са болезнени, не поради размера им, а поради повече от забележимото участието на съда в гр. Шумен, пред който преки инвеститори са разпитвани с часове като престъпници, за да отговарят и на следните въпроси: „ Имахте ли право през 2005 год. да инвестирате в България и да притежавате дялове в търговски дружества тук…в България?“ Отзвукът в Холандия е еднозначен – България е несигурно място за вашите инициативи и пари. Тези два акта на Шуменския районен и окръжен съд, както и съпътстващите ги търговски дела на Апелативен съд – Варна и ВКС, предмет на анализ във втората част на статията, са печално доказателство, утвърждаващо впечатлението, че у нас понякога се правораздава чрез статистически наръчник на ценностни липси.
Фактите са ясни (изводите на съда – изумителни).Подсъдимият Д.И.Д. е управител на дружество „М.Б.С.Р.“ ООД, учредено през 2005 год. с цел изграждане на проект със същото наименование, включващ ваканционен комплекс и яхтено пристанище в землището на гр. Б. Съдружници в дружеството са трима холандски граждани – физически лица, четвъртият съдружник е българин –Д.И.Д, който е и управител, и на когото се оказва пълно доверие по отношение на мениджмънта и строителството. Проектът се изгражда върху земя, при квоти – 2/3 собственост на дружеството и 1/3 собственост лично на управителя Д.И. Д. Управителят Д.И.Д е закупил с личен кредит от 104 000 евро и с пари на дружеството 1/3 от земята, но я е придобил за себе си лично. На никого от съдружниците, които са финансирали проекта или на чуждестранните инвеститори не е известно обстоятелството, че права върху проекта освен дружеството „М.Б.С.Р” ООД има и лично управителят чрез въпросната 1/3 от земята. Предварителните договори за продажба на ваканционни вили са подписвани и от сина на управителя Д.И.Д. в чужбина, от името на дружеството без пълномощно, и без упоменаване на обстоятелството, че проектът има и друг собственик, освен дружеството продавач. Впоследствие, Д.И.Д. отказва да изпълни предварителните договори и да прехвърли авансираните обекти с мотив… „не съм упълномощавал сина си да ги сключва договори, тези лица не ги познавам; ще им върна парите, когато имам такива…..“
На 05.12.2007г. подсъдимият Д.И.Д сключва с „Б.П.Б.“АД Договор за инвестиционен кредит № 1546/2007г. за сума в размер на 2 054 000 евро, с които дружеството следва да финансира 47 % от разходите за строителство на ваканционния комплекс. Съгласно чл.3.2.1 от Договор за инвестиционен кредит № 1546/2007г., част от сумата по кредита, а именно 154 000 евро следва да бъде усвоена лично от посъдимия Д.И.Д., като бъде рефинансиран неговият личен кредит към „Банка ДСК“ АД в размер на 101 000 евро. На 27.12.2007г. в гр.Шумен, подсъдимият изготвя нареждане за превод, с което нарежда от банковата сметка на дружеството BG 82 PIRB 73ХХХХХХ, да бъде преведена по негова лична сметка в Б. Д.С.К – №BG11 STSA ХХХХХ- открита на името на Д.И.Д, сумата от 158 500 евро.
Или, с финансови средства на дружеството, съставляващи привлечени такива и от банков кредит (доколкото в банковата сметка е имало и средства, получени от чуждестранни инвеститори и купувачи) управителят е погасил свои лични задължения – 101 000, 00 евро, колкото в действителност е размера на кредита на му, а останалите 57 500 евро просто е похарчил за други лични цели. Д.И.Д не е дал пред банката „Б. П. Б.“ АД обезпечение в лично качество като поръчител, издател на запис на заповед или друго подобно. На 21.06.2010 година Д.И.Д продава собствената си 1/3 от земята ( придобита с въпросния кредит от 101 000, евро и пари на дружеството, което управлява) за сумата от 137 000 евро, които са чистата печалба от финансовия инженеринг, който може да се представи следния начин:
- Д.И.Д. тегли кредит от 101 100 евро;
- Със сумата от кредита за купува недвижим имот 1/3 от имота, в който се реализира проекта на дружеството „М.Б.С.Р ” ООД;
- на 27.12. 2007 год. Д.И.Д погасява кредита си си от 101 100 евро, със средства от дружеството, което управлява;
- На 27.12. 2007 годи. Д.И.Д превежда от дружествената сметка по личната си сметка 57 500, 00 евро, цел – неизвестна;
- На 21.06. 2010 год. продава 1/3 от имота за 137 хиляди евро.
Чистата печалба от горните операции, със средствата на дружеството, което изглежда по следния начин.
(101-101)+ 57,5 + 137= 194, 5 евро (сумите са в хиляди).
И двете инстанции в Шумен намират финансовия банкет с чужди средства за нормална, общоприета, естествена дифузия от чуждото към това на подсъдимия имущество. Дори успяват да изложат мотиви – оправдателен апотеоз на неприличието, туземна ода на радостта за безскрупулните; добро начало за наръчника – dummies за присвояване и как да съблазните правосъдието на своя страна. Оправдателната машина на шуменските магистрати е движена от един въпрос: било ли е известно на съдружниците – чуждестранни лица, че подсъдимият си е превел сумата от 158 500 евро от сметката на дружеството по личната си – решаващ факт според съда в гр.Шумен, за това, има ли престъпление? За тази цел са разпитани главната счетоводителка на дружеството и двама от чуждестранните съдружници, дали престъпните преводи са им били известни до 2009 година и дали са давали съгласие за подобна операция. И двете съдебни инстанции уверено приемат, че съдружниците, инвестирали пряко лични средства – над 800 хиляди евро лъжат, т.е. не може да им се вярва, а на главната счетоводителка на заплата от подсъдимия, вложил 0 евро, трябва да се вярва, все пак са от Шумен…, знаят се. Но това не е достатъчно за съда, за да извърши умелия правно- технически дрибъл със здравия разум. Според главната счетоводителка на ощетеното дружество, на 26.02.2008 год., тя предоставила на чуждестранните съдружници извлечение от сметка 493, в което със знак минус били отразени задълженията на подсъдимия – (минус) 158 500 евро; на същия ден било взето решение от ОС на съдружниците, подсъдимият да бъде освободен от отговорност за управлението му. От тези доказателствени зърна избуява мисловният букет, формиращ оправдателното въодушевление. Щом деянието доброволно е доверено на съдружниците, две години след извършването му – престъпление няма. Щом съдружниците са взели решение за освобождаване от отговорност на управителя – престъпление няма. На съдиите в Шуменските две съдилища (горна и долна инстанция) изобщо не им е направило впечатление, че протоколът от 26.02.2008 год. ( с който подсъдимият е освободен от отговорност ) е изготвен на български, няма подписи, освен на пета страница, на която има само текста, пак на български, че „поради изчерпване на дневния ред събранието се закрива“, а в самия дневен ред няма точка – освобождаване на управителя от отговорност. Без значение за съда е, че т.нар. сметка 493 е на български и в текста няма друго, освен отметка – вноски на съдружниците, без каквито и да е други данни; без значение за съда е, че престъплението присвояване се преследва по общия ред от прокуратурата и знанието, съгласието и несъгласието или одобрението на когото и да било, не може да заличи деянието, и последното от престъпление да се превърне в благодеяние. Без значение за шуменските съдилища е, че в момента на оправдаването, с влязло в сила решение по в.т.д. 65/2014 година на Варненския апелативен съд, е установено, че сумите от 158 500 евро, които подсъдимият лукаво е усвоил като свои, се дължат само от дружеството, а не от подсъдимия, последният нали е взел умело, защо да връща. За процесните суми подсъдимият нито е поръчителствал, нито е давал други лични гаранции. Мотивите в обратната насока са правно – технически целофан на симулираната правосъдна дейност, или просто неистина. Без значение за двата съда в гр. Шумен са и задължителните указания на ВС от Тълкувателно решение № 50 от 22.12.1980 г. по н. д. № 38/1980 г., ОСНК ВС, с които им е разяснено, че когато длъжностно лице се самокредитира с поверените му пари, без намерение да ги върне, е налице присвояване, в другия случай, ако е налице поето задължение за възстановяване на употребените чужди средства, е налице престъпление по служба.
Дори да приемем, че знанието и съблюдаването на някакви си тълкувателни решения от 80–та година, макар и условие да бъдеш съдия, макар и да са задължителни, те са твърде архаични за съдилищата в гр. Шумен, съвременната юриспруденция (акцентираме върху втората съставка – пруденция, разум, знание), е разгледала идентичен случай в решение № 604 от 20.03.2013 г. по н. д. № 1951/2012 г., н. к., І н. о. на ВКС. Подсъдимият – управител на търговско дружество, е теглил служебни аванси (осчетоводени и станали известни по-късно на съдружниците, чуждестранни лица), с които е закупувал земи на собствено име, които е следвало да прехвърли на дружеството (с чуждестранно участие); не го е направил, признат е за виновен за присвояване от три съдебни инстанции; осъден е на 10 години лишаване от свобода, а на основание чл. 45 от ЗЗД и да възстанови присвоените 462 698,87 лв.
Съпоставката на мотивите на шуменските магистрати с тези на ВКС, загатват на вътрешно убеждение, че правораздаването може и да се раздава като преживни дажби в съдебен чифлик – на акорд и по график, а не като в съдебен район или в държава, обитавани от граждани, на които правосъдието се дължи. Други мисли не навяват и мотивите на съда, с които е отхвърлен гражданския иск, а те са: „Извършеното плащане е отразено документално, то е осчетоводено и се явява парично задължение на подсъдимия към дружеството 158 500 евро, но същото по своя характер не покрива критериите на деликт. В конкретния случай не е налице виновно причинена вреда по смисъла на чл.45 от ЗЗД от страна на подсъдимия на дружеството .“ Мотиви, звучащи като меса за правосъдието, композирана от магистрати. Няма как по друг начин да се определят носещите и решаващи правно – технически фундаменти – съображения на Шуменските съдилища, завъртяни като омаен кадаиф върху фактите, а те са следните :
-Извършено престъпление, което е огласено и признато от извършителя, или доверено на две и повече лица, не е наказуемо, защото признанието центруфугира последиците от престъплението и последното вече не е такова; съветваме извършителите на престъпления в съдебния район на Шумен, да ги осчетоводяват или за по–сигурно, да съставят декларация с нотариално заверено съдържание, или още по-сигурно – в съда в гр. Шумен да се създаде специален регистър на престъпленията, и да бъдат съдени само тези, които не са се вписали в него като извършители.
-За управители на ООД могат да се назначават и напълно недееспособни, включително сукалчета. Само за тях е изпълнено изискването, че като разполагаш с чужди пари като свои, и се самокредитираш с тях, не съзнаваш последиците от поведението си, т.е. да нямаш субективно отношение към постъпките си и не можеш самооценъчно да различиш дължимото от извършеното, така ще дължиш, но не трябва да връщаш, … гарантирано от съда.
Двете присъди (печално известни извън България) тихо, но сигурно задвижват тектонски пластове на отчуждение и презрение, а и на глад, който след време няма да е само за инвестиции, те за 2016 год. са с 57% по-малко от предходната година. Решенията на Шуменските съдилища (а и на търговските инстанции във Варна, раздавали по същите факти) раждат нов фолклор в чужбина, с който отрицателните благопожелания звучат, така: „ Да инвестираш в България, дано“ ( няма до обясняваме смисъла, а основанието). Във всяко общество, култура, религия и социум кражбата е кражба, негативна, укорима и наказуема постъпка – да имаш лесно за сметка на другия. С това разбиране се поддържа общото благо и сигурност, невъзможни без разум, който би следвало да е огледало на правосъдието. Последното е убежище на доверието и справедливостта, а не таласъм за добродетелните. Никога икономиката от съществуването на човечеството не е била свързана, както сега, в един организъм, който за да живее хармонично, следва да се саморегулира. Този икономически организъм вече е подготвил отхвърлянето ни като екзотичен токсин, при наличие на който обществото не може да съзнава правилното и да го отделя от грешното, да следва дължимото, да съзира престъплението и да му налага наказание. Потенциалните негативи от токсичната дажба правосъдие на Шуменските съдилища, ще се самообясняват с мотивите към цитирано по–горе Решение № 604 от 20.03.2013 г. по н. д. № 1951/2012 г., н. к., І н. о. НА ВКС „Изобретателността му ( бел. наша на осъдения за присвояване) при осъществяване на деянията граничи с измамата, но се пропуска прилагането й спрямо чужд инвеститор в строителството и туризма, което удря по имиджа на страната ни в сфера от стопанския ни живот, на която се разчита за излизане от икономическата криза.“
Да представим в обратна насока мотивите на ВКС – ненаказаното престъпление против чуждестранен инвеститор е като подпечатана изходна виза за излизане, но според нас, не от кризата…
P.S.P. На 12.09.2017 година председателят на състава на ШОС бе награден със сребърен почетен знак втора степен, за безупречно и високопрофесионално изпълнение на служебните задължения по всички показатели за постигане на бързина и качество на постановените актове.
Подобни статии
ПРЕГЛЕД НА ЧАСТ ОТ СЛУЧАИТЕ, В КОИТО ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЕ Е ПОЗОВАЛ НА ЧЛ. 6 ОТ ЕКПЧ, ЗА ДА ОСИГУРИ НА ГРАЖДАНИТЕ ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ И ДО СЪДЕБНА ЗАЩИТА
Крахът на чл.280 от ГПК като инкубатор на „съдебни латифундии“, или интересът от предявяване на иска като „факт с правно значение“ в практиката на АС – Пловдив
Охранителното съдебно производство като охрана на статуквото
Измамата като правноважим, единствено валиден и непреодолим способ за придобиване на дялове в ООД (Част 1)
Вътрешното убеждение и външното убеждаване на съда или – нужно ли е производството по 280, ал. 1 вр. чл. 288 ГПК
