Приложимост на разпределението по чл. 353 ГПК при извършване на делба по колена

Настоящото изложение няма за цел да изчерпи проблемите, които възникват в практиката при избор на способ за извършване на делбата, а да акцентира върху приложението на способа предвиден в разпоредбата на чл. 353 ГПК при извършване на делбата по колена.

Влязлото в сила решението по чл. 344 ГПК има сила на пресъдено нещо досежно това какво между кого ще се дели и кой каква част от деленото имущество ще получи. Съответно във втората фаза на делбата следва да се извърши самата подялбата на имуществото. Законодателят е предвидил четири способа за извършване на делбата: възлагане на някого от съделителите, жребие, възлагане по чл. 353 ГПК и изнасяне на публична продан, в случай, че деленото имущество е неподеляемо.

Основен принцип при извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи реален дял от имуществото предмет на делбата, арг. чл. 69, ал. 2 ЗН, в този ред на мисли при избор на подходящ способ следва на първо място да се провери налице ли са предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 349 ГПК за възлагане на неподеляемо жилище на някого от съделителите, когато разбира се такова искане е направено в срок до приключване на първото заседание по делото след допускане на делбата. В случай, че такова искане не е направено или е направено, но не са налице всички материалноправни предпоставки за възлагане на имота по чл. 349 ГПК, то следва съдът съобразно експертизата ( допусната от съда служебно за възможността за поделяемост на процесните имоти, съобразно броя на съделителите и техните квоти) да изготви проект за разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК. След представяне на разделителния протокол на страните и изслушване на техните възражения, се пристъпва към приемане на окончателния разделителен протокол по чл. 350 ГПК. Тук е моментът да се отбележи, че обжалването на решението по чл. 350 ГПК според доводите изложени в жалбата може да представлява обжалване на избора на способ за извършване на делбата. Това не може да се случи с обжалването на решението по чл. 352 ГПК, доколкото в едно такова обжалване са допустими само доводи досежно процедурата по извършване на жребия.

В случай, че делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, тъй като в конкретния случай това е невъзможно или много неудобно, следва делбата да се извърши чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК.

Досежно конкуренцията на двата способа (жребие и разпределяне по чл. 353 ГПК) е прието ППВС 7/73, което е запазило своето действие и към настоящия момент. В т. 5 на цитираното постановление са дадени задължителни за съдилищата разяснения кога е налице невъзможност за теглене на жребие и кога същото е неудобно.

Отново в съответствие с принципа за получаване на реален дял за всеки от съделителите, трайната съдебна практика постановява делбата да се извършва по колена, когато е възможно всяко коляно да получи реален дял (така в Решение № 459 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 82/2011 г., I г. о., ВКС и др.). Следва да се подчертае, че това е допустимо само когато съсобствеността е възникнала само от наследяване решение № 138 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 609/2011 г. на I г. о., така в решение № 69 от 06.07.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., II г. о решение № 904 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 3873/2008 г., V г. о., решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. I г. о., решение № 634 от 04.12010 г. по гр. д. № 1378/2009 г. I г.о., решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 4171/2008 г., IV г. о., решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 3861/2008 г., III г. о. на ВКС. Практиката приема, че съсобствеността е възникнала само от наследяване и тогава, когато при извършването на разпоредителна сделка с част от наследствен имот приобретателят – сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот. Съпругът придобива права по силата на закона – СК, в този смисъл са решение № 144 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г. на I г. о., ВКС и решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на I г. о., ВКС.

Внимание следва да бъде отделено на хипотезата, станала повод за постановяване на решение № 222 от 6.12.2013 г. по гр. д. № 3790/2013 г., II г. о., ВКС, в което е посочено, че когато предмет на делбата е новооткрито наследство по чл. 90а ЗН извършването на делбата по колена е не само възможно, но и задължително:

„Делбата е на съсобственост възникнала в резултат на наследяване, когато се касая до новооткрито наследство по см. на чл. 91а ЗН/ приет с ДВ. бр. 60/1992 г./ т. е. такова в което влизат имоти, одържавени или включени в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях кооперативни организации, собствеността върху които се възстановява по силата на приетите реституционни закони като ЗСПЗЗ, и преките наследници, призовани към наследяване към датата на откриване на наследството също не са живи към датата на възстановяване на собствеността следва да се извърши по колена, независимо от становището на съделителите в различните колена и желанието им, при извършване на делбата всеки сънаследник да получи самостоятелен реален дял, дори и това да е възможно. Това е така, тъй като когато прекия наследодател-собственик на реституираните земеделски земи и неговото наследство е предмет на делба, то това наследство следва да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството. Наследниците на тези лица, починали след наследодателя, но преди новооткритото наследство, получават своята наследствена част не по силата на заместването от общия наследодател- чл. 10, ал. 1 ЗН, а по силата на наследственото правоприемство т. е. встъпвайки в правата на своя наследодател само в рамките на неговия наследствен дял и именно от този дял /като обем права и дял в натура/. Ето защо делбата на такова наследство следва да се извърши по колена, а след това да продължи между наследниците в отделните колена в рамките на техните наследствени правоотношения, доколкото е налице спор между в някое от колената на общия наследодател. За извършване на делбата първо по колена не е необходимо съгласието на съделителите, но ако всички сънаследници заявят желание делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял, независимо от притежаваните права с оглед броя на наследниците в всяко едно от колената, принципът за делба по колена може да бъде преодолян.“

Съгласно задължителната практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, извършване на делба чрез теглене на жребие никога не е възможно, когато делбата се извършва по колена. Приема се, че тегленето на жребие е винаги невъзможно, когато делбата се извършва по колена, тъй като законодателят е предвидил делба чрез жребие да се извършва, тогава, когато съделителите получават реален дял, а доколкото при делбата по колена не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, то способът е неприложим. Друг аргумент в тази насока е, че законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено тегленето на жребие от група лица.

Това становище е застъпено в решение № 60 от 26.07. 2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на I г.о. на ВКС:

„Съгласно чл. 69 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти , а ако имотите са поделяеми на обособените дялове от тях. Публичната продан по реда на чл.289 ГПК /отм./ е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове, както и квотите на съделителите са от значение за избиране на способа за извършване на делбата – разпределяне по чл.292 ГПК /отм./ или жребие. Принципът за реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. За да се спази този принцип е допустимо, когато в делбата участват наследници от различни колена и няма имоти за всички съделители, но са достатъчни за наследствените колена, делбата да се извърши по колена като в този случай приложимият способ е чл.292 ГПК /отм./.“

В решение № 634 от 04.10. 2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г. на I г.о. на ВКС:

„Публичната продан по реда на чл.289 ГПК /отм./ е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове, както и квотите на съделителите са от значение за избиране на способа за извършване на делбата – разпределяне по чл.292 ГПК /отм./ или жребие. Принципът за реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. За да се спази този принцип е допустимо, когато в делбата участват наследници от различни колена и няма имоти за всички съделители, но са достатъчни за наследствените колена, делбата да се извърши по колена като в този случай приложимият способ е чл.292 ГПК /отм./.“

Както и в Решение № 459 от 23.11. 2011 г. по гр. д. № 82/2011 г. на I г.о. на ВКС:

„Съгласно чл.69 от Закона за наследството всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. За да се спази този основен принцип при делбата, когато съделителите са наследници от различни колена и делбените имоти не могат да се поделят на толкова дяла, колкото е броя на съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това. В този случай на делба по колена приложимият способ за делба е чл.292 от ГПК /отм./, аналогичния чл.353 от новия ГПК.“

Решение № 100 от 27.07. 2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на I г.о. на ВКС:

„Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК съдът пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС 7/1973г. т. 5 : когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили в отделен дял подобрения на значителна стойност. Жребието е невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите са разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител.“.

В тази насока интерес представлява и решението, което следва да бъде постановено по гр.д. № 2476/2016 г. на I г.о. ВКС, по което дело с определение № 482 от 18.10.2016 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроси, засегнати с настоящото изложение.

Предвид изложеното, едва когато се установи, че имуществото, предмет на делбата, е неподеляемо, то следва делбата да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. Следва да се има предвид, че според задължителното тълкуване в ППВС 4/1964 г. т. 5 неподеляемост на делбените имоти е налице, не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем.

В светлината на изложеното дотук, практиката на касационната инстанция както при действието на ГПК отм., така и при действието на новия ГПК досежно способа за извършване на делба по колена, е трайна.

Автор: Магдалена Татарева – юрист