Придобивният способ по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството – част първа.

Въведение

В част първа от изследването, касаещо конститутивното съдебно решение по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН) като способ за придобиване на вещни права[1], предмет на изследване са общите положения, касаещи придобивният способ по чл. 12, ал. 2 ЗН, същността на субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН, както и фактическият състав (ФС), който следва да бъде налице, за да бъде породено посоченото субективно право. Статията засяга мнения и становища по интересни въпроси, свързани с предмета на изследване, изложени в правната доктрина и залегнали в съдебната практика, като по тях са направени коментари и е изразена позиция. Изследването има за цел да бъде полезно и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети.[2] По текста на анализираните съдебни актове са направени малки интерпретативни промени за целите на статията, без да се засяга по същество съдържанието на изложеното от съдебните състави по разглежданите дела.

Ключови думи: придобивен способ, вещни права, преобразуващо субективно право, конститутивен иск, конститутивно съдебно решение

Общи положения

Най-често във втората фаза на съдебната делба (фазата по извършване на делбата), при разглеждане на исканията за сметки, се предявява от наследник-съделител претенция с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН. Не съществува препятствие, ако искът по чл. 12, ал. 2 ЗН не бъде предявен в рамките на делбеното производство, той да бъде заявен и в отделно производство по реда на общия исков процес, като в тази хипотеза увеличението в полза на правоимащия наследник-съделител се присъди под формата на пари[3]– вж. Определение № 49 от 22.02.2006 г. по гр. д. № 254/2005 г., I г. о. на ВКС; Определение № 327 от 26.10.2005 г. по ч. гр. д. № 216/2005 г., I г. о. на ВКС. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН предоставя средство за правна защита само в полза на призовани и приели наследството наследници[4]. Затова и наследниците от четвърти ред притежават допълнително право на „привилегирована ликвидация“[5] на своя принос и могат да го предявят в делото за делба, като получат вън от дела си имот или пари – в този смисъл са: ППВС № 4 от 1964 г., т. 5 и ППВС № 7 ОТ 1973 г., т. 2 буква „б“. Нормата на чл. 12, ал. 2 ЗН дава възможност на правоимащите наследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, ако не са получили възнаграждение по друг начин, да претендират при делбата пресмятане на това увеличение в тяхна полза, като увеличението може да им бъде присъдено в натура – под формата на имот или в пари.

Субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН В трайната си и уеднаквена съдебна практика ВКС квалифицира искането по чл. 12, ал. 2 ЗН като облигационно по своя характер, независимо дали е поискано присъждане на увеличението в имот или в пари, защото субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН се основава на един от водещите и фундаментални за облигационното право принципи – принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване – вж. т. 9 от ППВС № 1 от 1979 г.; Решение № 114 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 6900/2014 г., I г. о. на ВКС, ГК. В съдебната практика е застъпено преобладаващото виждане, че претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН представлява една особена кондикционна претенция и се явява специална спрямо кондикцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и спрямо претенциите за подобрения, заявени от владелеца по реда на чл. 72-74 ЗС – вж. Решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о. на ВКС, ГК; т. 9 и 10 от ППВС № 1 от 1979 г. На следващо място, субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН е имуществено по своя характер, защото притежава материален израз – увеличение на наследството под формата на имот или пари. Претенцията, заявена по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН, представлява имуществен коректив[6], който почива на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване, т.е. искането по чл. 12, ал. 2 ЗН се основава на извъндоговорно облигационно правоотношение, породило се от неоснователно разместване на имуществени блага между две отделни правни сфери, в резултат на което е реализирано увеличение в актива на имуществото на наследодателя, респ. стигнало се е до намаляване на пасива на наследственото имущество или спестяване на разходи на наследодателя – вж. Решение № 256 от 20.05.2015 г. по в. гр. д. № 86/2015 г., на ОС-Смолян. Възприето е, че субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде упражнено и от наследници на правоимащ наследник по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН поради прехвърлимостта и наследимостта на възможността за предявяване на иск с правна квалификация чл. 12, ал. 2 ЗН – вж. ТР № 28 от 11.04.1970 г., на ОСГК на ВС. Казаното обосновава тезата за наследствения характер на субективното право по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН. Субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде разглеждано като притезателно субективно право, когато ищецът-наследник претендира пресмятане на увеличението на наследството в пари, защото правоимащият наследник по чл. 12, ал. 2 ЗН търси парична компенсация на приноса си в увеличението на наследственото имущество. Неполучаването от правоимащия наследник на възнаграждение за вложения от него принос в увеличаването на имуществото на наследодателя поражда в полза на допринеслия наследник субективното притезателно право по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН. В разглежданата хипотеза притезателното субективно право по чл. 12, ал. 2 ЗН се упражнява посредством предявяване на осъдителен иск, като ищецът-наследник насочва процесуалните си усилия към получаване на стойностно изравняване на приноса си в увеличаването на наследството, т.е. получаване на пари. Когато обаче ищецът-наследник претендира натурална компенсация на приноса си (получаване на имот), субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН притежава преобразуващ, потестативен характер. Обосновката за преобразуващият характер на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН се корени в обстоятелството, че ищецът-наследник търси да предизвика едностранно правна промяна в правните сфери на останалите наследници, която правна промяна при уважаване на претенцията се състои в получаване на натурално обезщетение, явяващо се компенсация на вложения от наследника принос в увеличаването на наследственото имущество. В посочената хипотеза субективното потестативно право по чл. 12, ал. 2 ЗН се упражнява чрез заявяване на конститутивен иск. Субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН притежава допълнителен характер, защото възникването му е поставено в зависимост от настъпването на предхождащ го по време юридически факт – приемането на наследството от правоимащ наследник по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН. Правото по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН не предоставя възможност за уголемяване на нормативно установения дял на наследника, който е спомогнал приживе на наследодателя да се увеличи наследството и неполучил възнаграждение за приноса си по друг начин. Обосновката за това разрешение е, че наследствените дялове са регламентирани в ЗН и не могат да бъдат увеличавани или намалявани. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН е предвидена от законодателя като правна възможност за получаване от правоимащия наследник на пари или вещи за уравнение на приноса му за увеличаване на наследството, но не за претендираране на увеличаване на дела му от наследството, тъй като хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗН се оповава на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване – вж. ППВС № 7 от 1973 г.; Решение № 1983/1978 г., II г. о. на ВС; Определение № 471 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 729/2010 г., I г. о. на ВКС, ГК; Решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о. на ВКС, ГК.
ФС на субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН Въпросът за ФС, необходим за възникването на субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН, е обсъждан и коментиран нееднократно в правната доктрина и съдебната практика. В доктрината[7] и практиката се приема, че се изисква да са налице следните кумулативно необходими елементи от ФС, за да се породи субективното право по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН: приелият наследството наследник още приживе на наследодателя да е спомогнал за увеличаване на наследството имущество; увеличението на наследственото имущество трябва да съществува реално и да е налице към момента на откриване на наследството; и претендиращият сънаследник по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН да не е получил възнаграждение за приноса си в увеличаването на имуществото на наследодателя. По отношение на приноса по чл. 12, ал. 2 ЗН, ирелевантни за него са направени от сънаследника след откриване на наследството подобрения или спестяване на разходи за наследствената маса, т.е. меродавен за възникването на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН е само вложеният от сънаследника принос приживе на наследодателя. По отношение на подобренията, извършените разходи, респ. спестяването на разходи за наследствената маса, направени след откриване на наследството, приложение намират общите правила за разноските – вж. ППВС № 6 от 1974 г. Увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде резултат от вложени от наследника в наследственото имущество труд и средства, като увеличението следва да има ясен израз под някаква форма – имот, постройки, насаждения и други. Релевантно за увеличение на наследството е не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на наследодателя – вж. Решение № 1233 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о. на ВКС, ГК. Законодателят не изброява изрично формите, в които следва да се изразява увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, но в правната доктрина и съдебната практика се приема, че се има предвид извършване на подобрения в имот на наследодателя посредством влагане на пари, труд, плащане на задължения, във връзка с осъществяването на подобренията и други – вж. Решение № 237 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 613/2007 г. на ВКС. Следва да се уточни, че съхраняването на наследственото имущество не може да се квалифицира като увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, защото липсва нарастване на стойността на имуществото на наследодателя вследствие на вложен от сънаследника принос – вж. Решение № 217 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 237/2009 г., III г. о. на ВКС. На следващо място, изисква се увеличението на наследственото имущество да бъде налице към момента на откриване наследството – вж. Решение № 721 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 1890/2008 г. Както беше вече посочено по-горе, ирелевантни са направени от сънаследника след откриване на наследството подобрения, извършени разходи, респ. спестяване на разходи за наследствената маса. По отношение на тях приложение намират общите правила за разноските – вж. ППВС № 6 от 1974 г. Относно третия изискуем елемент от ФС, обуславящ възникването на субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН, необходимо е претендиращият сънаследник да не е получил възнаграждение за приноса си в увеличаването на имуществото на наследодателя. Трайната и уеднаквена съдебна практика споделя, че допринеслият наследник следва да не е бил възнаграден по друг начин, т.е. да не е облагодетелстван от наследодателя посредством дарение, завещание, ползване на имота за определено време или под някаква друга форма – вж. Решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о. на ВКС, ГК; Решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 304/2009 г., II г. о. на ВКС, ГК; Решение № 148 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о. на ВКС, ГК. Би могло да се приеме, че съдът би трябвало да изследва служебно наличието, респ. липсата на негативната предпоставка от ФС, необходим за възникването на субективно право по чл. 12, ал. 2 ЗН – дали правоимащият наследник не е бил възнаграден за приноса си по друг начин – вж. Решение № 68 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о. на ВКС, ГК. В Определение № 42 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 4653/2014 г., I г. о. на ВКС, ГК обаче касационния съдебен състав е приел, че въззивната инстанция би имала задължение да се произнесе по въпроса дали наследникът е бил възнаграден по друг начин чрез ползването на имота по направения за пръв път в отговора на въззивната жалба довод, при условие, че по делото са събрани такива доказателства.
Заключение В част първа от изложението, касаещо придобивният способ по чл. 12, ал. 2 ЗН, е маркирана ролята на субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН като елемент от ФС на придобивния способ по чл. 12, ал. 2 ЗН, като наред с това е изяснена неговата същност, характер и ФС, който следва да бъде изпълнен, за да бъде породено то. В част втора, като продължение на гореизложеното в част първа, предмет на разглеждане и коментар ще бъдат съдържанието на субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН; неговото упражняване посредством предявен конститутивен, респ. осъдителен иск, в зависимост от петитума на исковата молба; активната легитимация за иска по чл. 12, ал. 2 ЗН; началният момент, в който започва да тече давностният срок за предявяване на претенцията по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН; както и ролята на конститутивното съдебно решение, постановено по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН и влязло в сила като способ за придобиване на вещни права.

Автор: Димо Хаджиев, редовен докторант по гражданско и семейно право, преподавател по вещно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Под термина „вещни права“ в настоящото изследване се имат предвид следните вещни права: правото на собственост, правото на строеж, правото на надстрояване и пристрояване и сервитутните права, доколкото само тези вещни права могат да бъдат придобити посредством конститутивно съдебно решение, каквото е съдебното решение, което уважава предявен иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, с който се търси натурална компенсация на приноса на ищеца за увеличаване на наследството, което увеличение е настъпило приживе на наследодателя. Ограниченото вещно право на ползване остава вън от обсега на термина „вещни права“ в рамките на изследването поради неговия личен характер, неговата непрехвърлимост и ненаследимост, което обосновава невъзможността му да бъде придобито чрез конститутивно съдебно решение.

[2] В бележки под линия са предоставени използваната литература и съдебна практика, касаещи предмета на изследване, което дава възможност на читателя да придобие яснота и по-детайлна представа по отношение на разглеждания проблематичен въпрос.

[3] Вж. Тасев, С. Делба на съсобственост. С.: Сиела, 2006 г., с. 103.

[4] Вж. Цанкова, Ц. Промените в наследственото право. С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994 г., с. 87.

[5] Вж. Тасев, Хр. Българско наследствено право. Дванадесето преработено и допълнено издание. Нова редакция от Симеон Тасев. С.: Нова звезда, 2016 г., с. 114.

[6] Вж. Цанкова, Ц. и др. Закон за наследството. Научноприложен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика, нормативен текст. С.: Труд и право, 2016 г., с. 263.

[7] Вж. Цончев, Кр. Приносът по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството. С.: СОФИ-Р, 2001 г., с. 10-12.