Преглед на съдебната практика по приложението на чл. 485, ал.2 ГПК /нов/ спрямо заварените публични продажби

С приемането на ЗИДГПК, обнародван в бр.86/2017г на ДВ, бяха извършени съществени изменения в разпоредбата на чл. 485 ГПК, като едно от тях е, че при определяне на стойността на недвижим имот в изпълнителния процес, заключението на вещото лице трябва да бъде съобщено на страните, които в седмодневен срок могат да го оспорят и да посочат друго вещо лице, което да изготви повторно заключение.  Освен това, в параграф 73 от ЗИДГПК беше уредено, че публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред, а когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон. Именно този параграф предизвика полемика сред съдебните изпълнители, а както ще видим по-долу и в съдебната практика, като причината за това е, че след влизане в сила на промените в чл. 485 ГПК, бяха заварени множество на брой  втори, трети, четвърти и т.н. публични продажби. Зададе се въпроса кои публични продажби според законодателя са обявени преди влизането в сила на ЗИДГПК – за които е изготвено обявление от съдебния изпълнител,  които са разгласени по смисъла на чл. 487 ГПК, или за които е започнал да тече едномесечния срок по смисъла на чл. 488, ал.1 ГПК. Освен това, възникнаха и проблеми относно преценката за това коя публична продажба според законодателя следва да се счита за първа по смисъла вложен в текстовете на чл. 485, ал.5 и 6 ГПК. Именно тези проблеми са предмет  на анализ в предложената съдебна практика, както и в изложения след нея коментар на автора.

Съдебната практика ще бъде цитирана, както е в съдебните актове, но по – подробно, с част от мотивите, за да може читателят да придобие по-ясна представа за преценката на съда и на какво се основава тя.

• КОЯ ПУБЛИЧНА ПРОДАЖБА СЛЕДВА ДА СЕ СЧИТА ЗА ОБЯВЕНА ПРЕДИ ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ЗИДГПК ?

• Преглед на съдебната практика по приложението на новите разпоредби

 

ПЪРВО СТАНОВИЩЕ:

От датата на съставяне на протокола за разгласа по чл. 487 ГПК – Решение № 219 от 22.05.2018 г. по в. гр. д. № 384/2018 на Окръжен съд – Велико Търново; Решение № 88 от 13.03.2018г. по в.гр.д. № 1071/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора

 ВТОРО  СТАНОВИЩЕ:

         От датата на залепване на обявлението на имота в сградата на съда – Решение № 261 от 5.04.2018 г. по в. гр. д. № 353/2018 г. на Окръжен съд – Бургас

 ТРЕТО СТАНОВИЩЕ:

От започване на едномесечния срок на публичната продажба по чл. 488, ал.1 ГПК – Решение от 26.03.2018 г. по в. гр. д. № 139/2018 г. на Окръжен съд – Сливен; Определение № 71 от 13.02.2018 г. по в.ч.гр.д. № 66/2018г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 43 от 09.02.2018г. по в.гр.д. №100/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик

 ЧЕТВЪРТО СТАНОВИЩЕ:

        От датата посочена в обявлението за публична продажба от съдебния изпълнител  – Решение № 2069 от 30.03.2018 г. по в. гр. д. № 2392/2018 на Софийски градски съд

• СТАНОВИЩЕ НА АВТОРА

Не може да се сподели четвъртото становище, че публичната продажба следва да се счита обявена от датата, която е посочена в обявлението изготвено от съдебния изпълнител, тъй като между датата, на която то е съставено, и започване на изпълнението на изискванията на закона по разгласяване на проданта – чл.487, ал,2 ГПК, може да е изминал неопределен период от време. Това е така, тъй като законодателят не задължава съдебния изпълнител да стартира разгласяването на проданта в деня на изготвянето на обявлението. Единственото, което разпоредбата на чл. 487, ал.2 ГПК изисква, е разгласяването да бъде извършено най-късно в деня предхожащ започването на проданта. В този смисъл обявлението може да е изготвено на 01.01.2018г, но в него да е посочено, че публичната продажба започва от 01.02.2018г. При влизане в сила на закона към момента на изготвено вече обявление на публичната продажба, но неизвършена разгласа, съдебният изпълнител съвсем спокойно би могъл да не пристъпва към разгласяване, а да изпълни изискванията на новия процесуален закон, и едва тогава да продължи с обявяването на публичната продажба.

Не може да бъде споделено и третото становище, че до започване на срока по чл. 488, ал.1 ГПК, публичната продажба не може да се счита за обявена, тъй като обявяването на публичната продажба е комплекс от множество процесуални действия, които законодателят възлага в тежест на съдебния изпълнител, и които са изрично посочени в чл. 487 ГПК. Обявената публична продажба е тази, която е редовно разгласена, а редовно разгласена е публичната продажба, за която има съставен констативен протокол от съдебния изпълнител и същият е регистриран в съда – чл. 487, ал.3 ГПК. Значението на думата обявена е в това, че продажбата трябва да е направена публично достояние, т.е. да е доведена до знанието на пазара /третите лица потенциални наддавачи/, за да може да се гарантира, че същата ще бъде осъществена, тъй като без обявяването няма да има на кого да се продаде имуществото на длъжника. Поради това под обявяване следва да се има предвид редовното разгласяване на продажбата, а това редовно разгласяване приключва със съставянето на констативния протокол на съдебния изпълнител и регистрирането му в съда – чл. 487, ал.3 ГПК.

Датата на залепване на уведомлението в сградата на районния съд  /второто становище/ също не е меродавна за момента, в който публичната продажба следва да се счита за обявена,  тъй като в чл. 487, ал. 2 ГПК освен в съда, съдебният изпълнител има задължение да постави обявлението и на други места – в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот, както и на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението.  Тъй като поставянето на обявлението върху тези места е задължително, и дори липсата на само едно от тях е съществен порок на разгласяването на публичната продажба, то не следва да се отчита датата на поставянето му само на едно от тях.

Най-близко до правилното становище по горепоставения въпрос изглежда първата теза, а именно, че за обявена до влизането в сила на ЗИДГПК, обнародван в бр.86/2017г на ДВ, следва да се счита тази публична продажба, за която е съставен протокол от съдебния изпълнител по реда на чл.487, ал.3 ГПК. Тук обаче се пропуска едно много съществено обстоятелство, а именно, че в чл. 487, ал.3 ГПК се говори не само за съставяне на протокол от съдебния изпълнител, но и за регистрирането му в съда. Именно от датата на регистрирането на протокола в съда следва да се счита, че публичната продажба е редовно разгласена. Това следва по две причини: дори и да има съставен протокол по чл. 487, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител винаги може да реши да не го регистрира в съда и да започне продажбата наново, като първо приложи новия чл. 485 ГПК, а в случай, че протоколът е регистриран, съдебният изпълнител не може да го изтегля под предлог, че има влязъл в сила нов закон, а ако го направи, това му действие би било незаконосъобразно; Разпоредбата на чл. 487, ал.3 ГПК урежда фактически състав включващ в себе си два юридически факта – съставяне на протокол от съдебния изпълнител и регистрирането му в съда. С осъществяването на този фактически състав е налице редовно разгласена, съответно обявена публична продажба. Неосъществяването на който и да е от двата юридически факта води до незавършеност на фактическия състав, съответно няма да е налице обявена публична продажба.

ИЗВОД:

По смисъла на параграф 73 ЗИДГПК под обявена до влизането в сила на този закон публична продажба следва да се разбира тази продажба, за която е съставен протокол от съдебния изпълнител за редовна разгласа и същият е регистриран в съда, като датата на регистрация е меродавна за момента, от който публичната продажба следва да се счита за обявена.

• КОЯ ПУБЛИЧНА ПРОДАЖБА СЛЕДВА ДА СЧИТА ЗА ПЪРВА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 485, ал.5 и 6ГПК ?

• Преглед на съдебната практика

                        Решение № 3408 от 30.05.2018 г. по в. гр. д. № 4308/2018 г. на Софийски градски съд

                        С разпоредбата на чл. 485 ГПК след измененията на ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ се установява нов ред за определяне на началната цена за публична продан. Това изменение на ГПК е влязло в сила на 31.10.2017 г., като след посочената дата ЧСИ е насрочил поредната публична продан на процесните недвижими имоти без да се съобрази с новата норма на чл. 485 ГПК и без да назначи вещо лице за определяне на стойността на имотите. Становището на ЧСИ, както и на взискателя, че такава експертиза не се налага, защото това не е първа публична продан или втора по ред, и не следва да се прилага тази норма е незаконосъобразно. В настоящият случай се касае за заварен случай на висящ процес и влязъл в сила нов процесуален закон. Съгласно § 73 от ПЗР на ГПК при нестанали публични продани обявени по стария ред, новата начална цена се определя по новия процесуален ред, тоест по реда на чл. 485 ГПК с назначаване на ценова експертиза за пазарната стойност на имотите. Обявяването на настоящата публична продан е на дата 21.12.2017 г., което е след влизане на посочените изменения на ГПК в сила, т.е при действието на новия закон и е следвало да се спази новия ред по чл. 485 ГПК.

                     Решение № 2188 от 4.04.2018 г. по в. гр. д. № 3937/2018 г. на Софийски градски съд

Настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни твърденията на жалбоподателите, че изготвеното по изпълнителното дело второ заключение от вещото лице при новата публична продан /трета по ред/ може бъде оспорено от длъжника по реда на чл. 485, ал.2 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 485, ал.6 ГПК възможността на длъжника за оспорване на заключението на вещото лице реда на чл. 485, ал.2 ГПК не е предвидено при извършването на третата публична продан, а само при първата публична продан.

                     Решение № 1085 от 20.02.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 1434/2018 г.

Независимо от горното и само за пълнота следва да се добави, че проведената публична продан, на която е бил възложен недвижимият имот, се явява втора по ред по смисъла на чл. 494 ГПК, и следователно по отношение на нея не намира приложение разпоредбата на чл. 485 ГПК, която има отношение само към първата публична продан, по която е изготвена оценка на вещо лице.

                     Решение № 365 от 16.01.2018 г. по в. гр. д. № 308/2018 г. на Софийски градски съд

Процесуалният закон изчерпателно, в чл. 494 ГПК, изброява случаите, в които се извършва нова продан, а именно: ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2. Тоест, това са хипотезите на нестанала продажба по смисъла на изречение второ на § 73 ЗИДГПК. В конкретния случай, не е налице нито една от тях. Липсва и изрично постановление на съдебния изпълнител за обявяване на проданта за нестанала, нито пък е съобщено такова /предвид изискването на чл. 494, ал. 1 ГПК/. Тоест, при определяне на новите срокове за публична продан с разпорежданията от 22.11.2017 година и 27.11.2017 година, не е налице извършване на последваща, нова /по см. на чл. 494 ГПК/ публична продан, а /предвид и разпорежданията за спиране на съдебния изпълнител от 20.11.2017 година и 27.11.2017 година/ се касае за спиране и възобновяване на обявената на 19.10.2017 година публична продан на процесния недвижим имот. С оглед спецификата, обаче, на публичната продан и необходимостта за нейното разгласяване с оглед реализиране на максимално висока продажна цена, съдебният изпълнител следва да определи нов 1-месечен срок за участие по чл. 488 ГПК /в случая това е сторено двукратно след първоначално определения срок/, да обяви и разгласи отново публичната продан с оглед предоставения нов срок. Но, това не превръща проданта в нова такава по смисъла на чл. 494 ГПК и изр. второ на § 73 ЗИДГПК. Или, проданта е следвало да се довърши по досегашния предвиден от ГПК ред и не се е налагало определяне на нова начална цена. В този смисъл, нормата на чл. 485, ал. 2 ГПК /ред. ДВ брой 86/2017 година/ не е приложима и съдебният изпълнител законосъобразно е отказал назначаване на повторно заключение за определяне на началната цена.

                    Решение № 1835 от 22.03.2018 г. по в. гр. д. № 1875/2018 г. на Софийски градски съд

Измененията в ГПК, касаещи разпоредбата на чл. 485 ГПК и по-специално ал. 2, са публикувани в ДВ на 27.10.2017 година. Тоест, по правилото на § 73 ПЗР към ЗИДГПК, обявената до влизане в сила на този закон /както е в случая/ публична продан се довършва по досегашния ред. Единственото, предвидено в цитираната норма изключение е, когато публичната продажба бъде обявена за нестанала. В този случай, при провеждане на нова, последваща публична продан и определяне на нова начална цена, последната се определя по новите правила, предвидени от процесуалния закон. Именно при такава хипотеза би била приложима нормата на чл. 485 ГПК в редакцията, след влизане в сила на измененията, обнародвани ДВ бр. 86/2017 г., която задължава съдебният изпълнител да определи началната цена посредством заключение на вещо лице, което се съобщава на страните и което подлежи на оспорване в 7-дневен срок, както и задължава съдебният изпълнител, при оспорване в срок – да назначи повторна експертиза при условията на чл. 485, ал. 2 ГПК. В случая, е налице хипотезата на § 73, изр. Второ ГПК. Процесуалният закон изчерпателно, в чл. 494 ГПК, изброява случаите, в които се извършва нова продан, а именно: ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2. Тоест, това са хипотезите на нестанала продажба по смисъла на изречение второ на § 73 ЗИДГПК. В конкретния случай, са налице такива хипотези. Има изрично постановление на съдебния изпълнител за обявяване на проданта за нестанала, както и е съобщено такова /предвид изискването на чл. 494, ал. 1 ГПК/. Тоест, при определяне на новите срокове за публична продан с Разпорежданията от 18.12.2017 година е налице извършване на последваща, нова /по см. на чл. 494 ГПК/ публична продан. С оглед разпоредбата на чл. 485, ал.6 ГПК възможността на длъжника за оспорване на заключението на вещото лице по реда на чл. 485, ал.2 ГПК не е предвидена при извършване на трета публична продан, а само при първата публична продан.

               Решение № 354 от 4.05.2018 г. по в. гр. д. № 491/2018 г. на Окръжен съд – Бургас

Законодателят не е дефинирал понятието първа публична продан по смисъла на чл. 485, ал.6 ГПК. Не е налице задължителна съдебна практика по спорния въпрос, поради което, тълкувайки волята на законодателя по посочените по-горе разпоредби на закона, съдът приема следното: В публично достъпната стенограма от обсъжданията в НС на РБ на проекта за изменение на ГПК, се установява, че целта на законодателя с изменението на чл. 485 ГПК извършено със ЗИД на ГПК – ДВ, бр.86 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г., вр.§73 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ, бр.86 от 2017 г., е била гаранция за достоверност на цената при изпълнение, която да е близка до пазарната цена, с въвеждане на т.нар. „защита на длъжника срещу оценката на вещта атхок на тези оценки“, т.е. осигуряване на възможност за страните по изпълнителното дело да могат да извършват действия имащи отношение към определяне на стойността на имотите, предмет на публичната продан, както и предоставяне на еднакви възможности за защита за всички новонасрочени след изменението на ГПК публични продажби на недвижими имоти, ако към влизането в сила на закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г., те не са приключили с определяне на купувач. Ето защо настоящият състав намира, че първата публична продан на недвижим имот, насрочена след влизане в сила на ЗИД на ГПК – ДВ, бр.86 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г., следва да се възприема като първа публична продан по смисъла на чл. 485, ал.6 ГПК, и за нея да се прилагат правилата на чл. 485, ал.2, 3 и 4 ГПК.

                Решение № 321 от 24.04.2018 г. по в. гр. д. № 584/2018г. на Окръжен съд – Бургас; Решение № 301 от 19.04.2018 г. по в. гр. д. № 508/2018 г. на Окръжен съд Бургас; Решение № 280 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 461/2018 г. на Окръжен съд – Бургас

Законодателят не е дефинирал понятието първа публична продан по смисъла на чл. 485, ал.6 ГПК. Не е налице задължителна съдебна практика по спорния въпрос, поради което, тълкувайки волята на законодателя по посочените по-горе разпоредби на закона, съдът приема следното: В публично достъпната стенограма от обсъжданията в НС на РБ на проекта за изменение на ГПК, се установява, че целта на законодателя с изменението на чл. 485 ГПК извършено със ЗИД на ГПК – ДВ, бр.86 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г., вр.§73 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ, бр.86 от 2017 г., е била гаранция за достоверност на цената при изпълнение, която да е близка до пазарната цена, с въвеждане на т.нар. „защита на длъжника срещу оценката на вещта атхок на тези оценки“, т.е. осигуряване на възможност за страните по изпълнителното дело да могат да извършват действия имащи отношение към определяне на стойността на имотите, предмет на публичната продан, както и предоставяне на еднакви възможности за защита за всички новонасрочени след изменението на ГПК публични продажби на недвижими имоти, ако към влизането в сила на закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г., те не са приключили с определяне на купувач. Ето защо настоящият състав намира, че първата публична продан на недвижим имот, насрочена след влизане в сила на ЗИД на ГПК – ДВ, бр.86 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г., следва да се възприема като първа публична продан по смисъла на чл. 485, ал.6 ГПК, и за нея да се прилагат правилата на чл. 485, ал.2, 3 и 4 ГПК.

                   Решение № 125 от 16.02.2018 г. по в. гр. д. № 169/2018 г. на Окръжен съд – Бургас

Безспорно е установено, че така наречената трета публична продан е насрочена при действието на ГПК в редакцията, съгласно изменението направено в ДВ брой 86/2017 г. При направеното изменение са засегнати множество разпоредби, включително разпоредбата на чл. 435 ГПК, касаеща подлежащите на обжалване действия, както и разпоредбите на чл. 468 и чл. 485 ГПК, имащи отношение по настоящия казус. Следва да се отбележи, че при извършване на публична продан, съдебният изпълнител, при обявени две последователни публични продани за нестанали и при постъпила молба от взискателя за извършване на нова публична продан, следва да съобрази разпоредбата на чл. 485 ГПК, определяща началната цена за публична продан, в това число и ал.6 от текста, тъй като съгласно § 73, изречение второ от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, „в случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон„. Съгласно изречение първо на § 73, „публичните продажби, обявени до влизане в сила на този закон се извършват по досегашния ред“. При това положение, законодателят недвусмислено е предвидил, че след обявяване на първа и втора публична продан за нестанали, така наречената трета публична продан следва да бъде извършена по предвидения нов ред в закона, съгласно направените изменения в Държавен вестник бр. 86/2017 г.

                       Решение № 100 от 23.01.2018 г. по в. гр. д. № 123/2018 г. на Окръжен съд – Варна

Редно е да се обърне внимание, че в разпоредбата на чл. 485, ал.6 ГПК се говори за първа публична продан, следователно не бива да има колебание за това коя продан се счита за първа по ред – това е онази продан, при която вещта за първи път се обявява за продажба в производството по принудително изпълнение.

                      Решение № 201 от 19.02.2018 г. по в. гр. д. № 381/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив

Посочената преходна разпоредба урежда заварените случаи на нестанали публични продажби, какъвто е настоящият. Този извод се извлича от тълкуването на второто изречение от § 73 във връзка с първото изречение, където е посочено, че публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, т.е. ЗИД на ГПК (ДВ. бр. 86/27.10.17 г.) се довършват по досегашния ред. Следователно в изречение първо законодателят има предвид публични продажби, които са приключили с постановление за възлагане, защото само при тях не се налага определяне на нова начална цена. Ето защо във второто изречение се урежда определянето на началната цена при публични продажби обявени за нестанали, по предишната редакция на закона, което следва да се извърши по новия процесуален ред. Това означава, че в предстоящата продан следва да се изготви повторно заключение по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК, а при евентуална следваща продан възможността за ново повторно заключение ще бъде предотвратена предвид нормата на чл. 485, ал.6 ГПК, защото вече ще има извършена продан по сега действащия закон.

                    Определение № 126 от 2.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 159/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново

От посоченото по- горе хронологично развитите на изпълнителния процес се установява, че публичната продан е проведена и довършена при действието на чл. 494, респективно чл. 485 ГПК преди измененията, обнародвани в Д.в.бр.86 в сила от 30.10.2017 г. Тъй като публичната продан е обявена с разпореждане на ЧСИ от 31.08.2017 г. – преди влизане в сила на изменението на цитираните разпоредби, на основание §73 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДГПК, тя се довършва по досегашния ред., а в случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата продажна цена се определя по реда на този закон. В настоящия случай оспорената публична продан на процесния недвижим имот не е обявена за нестанала, поради което не са налице предпоставки за определяне на нова начална цена на имота по реда на цитираните по-горе разпоредби в новата редакция след изменението им. Определянето на началната цена на изнесения на публична продан недвижим имот, която е приключила, е извън предмета на жалбата против постановлението за възлагане.

С последната редакция на чл. 435, ал.2 ГПК е предвидена възможност за длъжника да оспори отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.4 и чл. 485 ГПК / чл. 435ал.2, т.4 ГПК/. Такъв отказ в случая не е налице, доколкото и нормативният регламент по определянето на оценката съгласно предишните редакции на тези разпоредби до изменението обн. в Д.в. бр.86 /2017 г. и действали към момента на насрочване на проданта – 31.08.2017 г., е бил различен. Разпоредбата на чл. 485 ГПК е процесуалноправна, а не материално правна и с цитираната разпоредба на §73 от ПЗР на ЗДИГПК е определено от кога се прилагат новите разпоредби.

                     Решение № 43 от 9.02.2018 г. по в. гр. д. № 100/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик

В случая, не е налице обявена публична продан до влизане в сила на ЗИД на ГПК /31.10.2017 г./ в който случай единствено е допустимо довършването им по досегашния ред/параграф 73 изр.1-во от ПЗР на ЗИД на ГПК. Публичната продан е обявена за времето от 14.01.2018 г. до 14.02.2018 г. и следователно се подчинява на новия режим по чл. 485 ГПК, независимо от това кога е наложена възбраната на имота, кога извършен опис на същия и е определена стойността на имота с помощта на вещо лице. Дори тези действия да са извършени по стария процесуален ред, за страните не отпада процесуалното право да оспорват заключението на вещото лице и да искат повторна експертиза за оценката на имота въз основа на което в последствие да бъде определена началната цена на публичната продан. В случая, ЧСИ е определил началната цена за публичната продан при действието на новите разпоредби на чл. 485  ГПК, с разпореждане от 15.12.2017 г. позовавайки се на заключение на вещото лице за стойността на имота, изготвено отпреди изменението. След като ЧСИ използва такова заключение и обявява това на страните, той е длъжен при оспорване на последното от страните да изготви повторно заключение по реда на чл. 485, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК. Обстоятелството, че през м.март 2017 г. това заключение не е било оспорено от страните, не може да се тълкува във вреда на последните и да елиминира правото им да го оспорват сега, при новите процесуални правила въведени от законодателя, доколкото се обявява публична продан по новия процесуален ред на база същата стойност на имота, изготвена по стария ред. С факта на възприемането на старото по време заключение на вещото лице от ЧСИ за стойността на имота при определянето на началната цена по публична продан, провеждана след 31.10.2017 г. автоматично се признава правото на страните да оспорват това заключение на експерта, доколкото проданта се обявява изцяло по новия процесуален ред. По друг начин биха стояли нещата ако първата продан беше обявена преди 31.10.2017 г. като в този случай тя щеше да бъде подчинена на старите правила и режим на чл. 485  ГПК.

                       Решение № 65 от 23.02.2018 г. по в. гр. д. № 36/2018 г. на Окръжен съд – Сливен

В разпоредбата на чл. 485, ал.2 ГПК се говори за първа публична продан. Няма колебание за това, коя продан се счита за първа по ред. Тя е тази, при която вещта за първи път се обявява за продажба в производството по принудително изпълнение. При нестанала първа публична продан се насрочва втора, съответно трета, четвърта и т.н., докато бъде реализирана продажбата. В случая се прилагат разпоредбите на чл. 494, ал.2 във вр. с чл. 468 ГПК. Така не всяка нечетна публична продан се явява нова първа публична продажба. Първата публична продажба е само една и началната цена за нея е определена по реда на чл. 468 ГПК. Смисълът на разпоредбата на чл. 485, ал.2 ГПК е да намери приложение за имущества, за които все още не е била обявена публична продан, за да може при първоначалното им оценяване да бъде съобразен размерът на данъчната им оценка. Това ограничение обаче не важи за последващите нечетни продажби, тъй като би могло да се яви пречка за извършването на реална продажба или да се достигне до определянето на оценка на продаваните вещи, която да не е максимално близка до реалната цена на тези вещи и да се накърняват интересите на страните по изпълнителното дело.

                       Решение № 78 от 21.02.2018 г. по в. гр. д. № 5/2018 г. на Окръжен съд – Русе

Така постановеният от съдебният изпълнител отказ е правилен. Съгласно изричната норма на чл. 485, ал.6 ГПК, правилата на ал.2 от същата разпоредба се прилагат само при извършване на първата публична продан. По силата на закона страните по изпълнителното дело могат да оспорят заключението на вещото лице и да поискат друго, посочено от тях вещо лице да извърши повторно заключение/ ал.2 / само ако провежданата публична продан е първа публична продан. В случая публичната продан, обявена на 16.11.17 не е първа публична продан по смисъла на цитираната разпореждба. Видно от съдържанието на изпълнителното дело, считано от 2011 на същите недвижими имоти са извършвани множество публични продани като първата от тях е от м. 08.11.

                     Решение № 123 от 1.06.2018 г. по в. гр. д. № 205/2018 г. на Окръжен съд – Добрич

Касае се за публична продан със срок за провеждане от 10.04.2018 г. до 10.05.2018 г., обявена след 31.10.2017 г. на ЗИДГПК, обн. Дв, бр.86/ 2017 г., т.е. с характер на нова продан, след проведени преди 31.10.2017г три публични продажби, обявени за нестанали поради неявяване на купувач /четвъртата не е проведена, ако и да е била обявена/, т.е. първа след изменението на процесуалните правила за определяне на началната цена, поради което приложими са новите правила на чл. 485 от ГПК за нейното определяне. Нормата на пар. 73 от ПЗР на ЗИДГПК указва приложимостта им за определяне на начална цена при първа след изменението на процесуалните правила публична продан, без оглед на поредността и в рамките на висящото изпълнително производство/ втора, трета и пр./, щом като обявената до влизане в сила на ЗИДГПК публична продан е нестанала поради неявяване на купувач.

                     Определение № 292 от 18.05.2018 г. по в. гр. д. № 159/2018 г. на Окръжен съд – Добрич

На основание § 73 от ПЗР на ЗИДГПК новите правила за определяне на началната цена са приложими за висящите изпълнителни производства, по които има обяве-ни преди 31.10.2017 г. публични продажби, които са нестанали, за след-ващите публични продажби, без оглед дали са втори или трети по ред. Такъв е настоящият случай: оценката служи за определяне на начална цена за публична продан ( след две нестанали ), обявена с постановление от дата 11.12.2017 г.

                    Решение от 14.02.2018 г. по в. гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Разград

В случая, при приложението на чл. 485, ал.1 ГПК следва да се съобрази редакцията на нормата от ДВ бр.86 / 2017 г., съгласно §73 изр.второ ПЗР на ЗИДГПК. Новата начална цена следва да се определи от вещо лице, отговарящо на изискванията на чл. 485, ал.1 изр.второ ГПК. Публичната продан обаче не е първа, както бе посочено по-горе, а нова. Съгласно чл. 485, ал.6 ГПК, оспорването на заключението на вещото лице може да се извърши само при насрочване на първа публична продан, а не на поредна нова такава. Нормата на §73 изр.второ ПЗР на ЗИДГПК препраща към правилото за определяне на нова начална цена, съдържащо се в чл. 485, ал.1 ГПК, но не и за възможността оценката да бъде оспорена по реда на ал.2 на същия член. Публичната продан в периода 22.12.2017 г.-22.01.208 г. е нова, а не първа, и по аргумент от противното на чл. 485, ал.6 ГПК, е налице невъзможност за оспорване на определената нова начална цена при провеждане на поредна нова публична продан. В случая е без значение каква формулировка й е дал ЧСИ в обявлението, а каква е в действителност проданта.

                       Решение от 14.02.2018 г. по в. гр. д. № 23/2018 г. на Окръжен съд – Разград

                       Съгласно чл. 485, ал.6 ГПК, оспорването на заключението на вещото лице може да се извърши само при насрочване на първа публична продан, а не на поредна нова такава. Нормата на §73 изр.второ ПЗР на ЗИДГПК препраща към правилото за определяне на нова начална цена, съдържащо се в чл. 485, ал.1 ГПК, но не и за възможността оценката да бъде оспорена по реда на ал.2 на същия член. Публичната продан в периода 22.12.2017 г.-22.01.208 г. е нова, а не първа, и по аргумент от противното на чл. 485, ал.6 ГПК, е налице невъзможност за оспорване на определената нова начална цена при провеждане на поредна нова публична продан.

                     Решение № 159 от 14.12.2017г. по дело № 248/2017г. на Окръжен съд – Кърджали

                     В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон. Или, законодателят е предвидил, че само публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. И друго не би било логично при обявена вече продажба. Но в същото време с посочената преходна разпоредба, законодателят не е предвидил ограничение относно поредността на продажбите, които са обявени за нестанали, а е имал предвид всяка публична продажба, без значение коя е по ред, и която е обявена за нестанала, както и, че в този случай новата начална цена ще се определи по реда на изменения закон – респ. по реда на чл.485 ГПК.

• СТАНОВИЩЕ НА АВТОРА

Видно от гореизложените разрешения в наличната съдебна практика е, че спорът се свежда до това дали под първа публична продажба следва да се разбира същинската първа публична продажба, а именно тази, на която имуществото на длъжника за първи път бива изнасяно на търг, или няма значение дали продажбата е първа, втора или трета по ред, а дали към момента на обявяването и е бил влязъл в сила новия процесуален закон, уреждащ новите правила при изготвянето на оценките.

Известно е, че със ЗИДГПК, приет от ХIV Народно събрание на 19.06.2015 г., обнародван в бр. № 50 на ДВ от 03.07.2015г., беше създадена ал. 2 към чл. 485 ГПК (стара), с която беше предвидено, че началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. В мотивите на гореописания законопроект, с който се прие въвеждането на разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК, законодателят целеше да ограничи до минимум възможността съдебният изпълнител произволно да определя началната цена, от която да започне публичната продан, за да може да се избегне формирането на занижени или пък завишени начални цени. В мотивите се сочеше още, че определянето на занижена начална цена би довело до ощетяване на длъжника, докато определянето на завишена начална цена – до възможност за умишлено саботиране на публичната продан с цел да се отблъснат потенциалните наддавачи и да се завъртят няколко публични продани, които биха затруднили бързото удовлетворяване на кредиторите. За да се избегне този проблем, законодателят прецени, че трябва да бъде посочен определен минимум от стойност, под който да не може да бъде определяна начална цена и който да брани в еднаква степен интересите на страните в изпълнителния процес. За определянето на минимума беше решено да се използва стойността на вещта, посочена в удостоверението за данъчната и оценка[1]. При действието на тази разпоредба защитавахме позицията, че това изискване важи само за същинската първа публична продажба, т.е. когато вещта за първи път се изнася на публична продан, откакто е образувано изпълнителното производство. След влизането в сила на коментираните изменения в ГПК относно разпоредбата на чл. 485 ГПК, този спор като че ли продължава. С оглед липсата на възможност за оспорване на оценките на вещите лица, както и множеството насъбрали се оплаквания от длъжниците, законодателят реши да защити именно техния интерес. Поради тази причина се прие изменението на чл.485, ал.2 ГПК /нов/, с което на страните се предостави възможност да оспорват заключението на вещото лице[2]. Проблемът възникна с оглед текста на чл. 485, ал.6 ГПК /нов/, който предвиди, че това правило се прилага при извършване само на първа публична продажба. Тук отново стигаме до въпроса коя публична продажба е първа ?

Отговорът следва да се търси съобразявайки се с мотивите на законодателя при приемането на измененията в изпълнителния процес, които в по-голямата си част защитават интересите на длъжника, наслоилите се проблеми във връзка с оплакванията за умишленото определяне на занижени цени на имуществата на длъжниците в заключенията на вещите лица / или на съдебните изпълнители/, без възможност последните да оспорват  тези заключения, както и §73 от ПЗР на ЗИДГПК, който урежда, че публичните продажби, обявени до влизане в сила на този закон се извършват по досегашния ред.

Както вече изяснихме, обявените публични продажби са тези, за които има изготвен констативен протокол от съдебния изпълнител по чл. 487, ал.3 ГПК и същият е регистриран в съда. Ако влизането в сила на новия процесуален закон е заварило публични продажби, за които вече е бил регистриран протокола по чл. 487, ал.3 ГПК, т.е. те са били разгласени /обявени/, то новата разпоредба на чл. 485, ал.2 ГПК не следва да намери приложение. В обратния случай, т.е., когато продажбата все още не е била обявена, и влиза в сила действието на новия процесуален закон, то разпоредбата на чл. 485, ал.2 ГПК следва да намери приложение. Тук обаче следва да се уточни нещо, което почти не се посочва в съдебната практика, а именно – да се разграничават публичните продажби, за които се определя стойност на имуществото по чл. 468 ГПК с тези, които протичат по реда на чл. 494 ГПК. При първите стойността на имота се определя по правилата приложими за първата публична продажба, т.е при всички нечетни публични продажби /първа, трета, пета и т.н/ стойността се определя по правилата на чл. 468 ГПК. Именно от тази стойност се определя и началната цена, от която да започне наддаването, докато при четните публични продажби началната цена се определя като процент от началната цена от нечетната публична продажба. При четните  публични продажби не се определя нова стойност, т.е. не се прави нова оценка. Точно това е разделителната линия между четните и нечетните публични продажби, поради което разпоредбата на чл. 485, ал.6 ГПК има предвид под първа публична продажба не същинската първа публична продажба (когато вещта за първи път се изнася за продажба в изпълнителното производство), а всяка нечетна публична продажба, при която се определя стойност на продаваното имущество. В този смисъл следва да се заключи, че всяка неразгласена /необявена/, нечетна публична продажба, следва да бъде подведена под новите правила на чл. 485, ал.2 ГПК, т.е. да не се извършва до изготвянето на нова оценка, която да се съобщи на страните, като им се даде право да я оспорят. При четните  публични продажби чл. 485, ал.2 ГПК не намира приложение.

 

Автор: Д-р Димитър ИВАНОВ

---

---

---

 

[1] Иванов, Д., Николов, Д. Практически проблеми относно разпоредбата на чл. 485, ал.2 ГПК, Общество и право, 2016, бр.02.

[2] Тази възможност беше предоставена най-вече заради защита на интереса на длъжника.