- ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЗОЗ НЕ ПОДЛЕЖИ НА СПИРАНЕ:
Решение № 1084 от 25.07.2002 г. по гр. д. № 701/2002 г. на ВКС
Обезпечителната мярка спиране на изпълнението върху търговското предприятие е недопустима. ЗОЗ урежда изпълнението върху имуществото на длъжника, като право на заложния кредитор е да извършва от свое име актове на разпореждане за сметка на длъжника. Тези актове се извършват „извънсъдебно“ и в този смисъл не съставляват изпълнителни действия. Те не могат да бъдат спирани. Може да бъде спирано само принудително изпълнение, а принудителните мерки по ЗОЗ са уредени в чл. 35 ЗОЗ във вр. чл. 414 ГПК. Само това изпълнение може да бъде спирано при условията на чл. 250, ал. 2 и чл. 316, ал. 1, б. „в“ ГПК. Законът с императивната норма на чл. 43, ал. 1 от ЗОЗ, изрично забранява спирането на започнатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ независимо от това, дали изпълнението е „извънсъдебно“ или принудително. Когато залогът е заловен по ЗОЗ с това имущество, синдикът не може да се разпорежда. Ако изпълнението по ЗОЗ не е започнало, синдикът е длъжен служебно, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗОЗ да издири заложните кредитори и им предаде заловеното имущество за изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ. Съдът не може да отмени това законово задължение на синдика, нито може да спре синдика да го изпълни.
Определение № 1502 по в. гр. д. № 1255/2016 г. на САС; Определение № Н-11 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.н. № 4/2010 г. на САС; Определение № Н-85 от 14.10.2010 г. по ч. т. н. д. № 137/2010 г. на САС
Законът за особените залози не предвижда ред и процедура за спиране на изпълнението върху заложеното имущество, след като заложния кредитор е вписал в регистъра обстоятелството „пристъпване към изпълнение“. По аргумент от разпоредбата на чл. 26 ЗОЗ, обстоятелство „спиране на изпълнението“ не може да се впише в регистъра за особените залози. Процедурата по изпълнение по ЗОЗ е извънсъдебна, поради това, същата не може да се спира, така както може да спряно индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Нещо повече, подобна обезпечителна мярка е и неподходяща – така Решение № 1084/25.07.2002 г. по гр.д. № 701/2002 г. на ВКС, V г.о. ЗОЗ урежда изпълнението върху имуществото на длъжника, като право на заложния кредитор е да извършва от свое име актове на разпореждане за сметка на длъжника. Тези актове се извършват „извънсъдебно“ и в този смисъл не съставляват изпълнителни действия. Те не могат да бъдат спирани, както е отбелязал и ВКС в цитираното решение. Аргумент за това се черпи и от разпоредбите на чл. 43 ЗОЗ и чл. 638 ТЗ – индивидуалното принудително изпълнение се спира при откриване на производство по несъстоятелност, но изпълнението по ЗОЗ – не, ако е започнало преди откриването на производството по несъстоятелност.
Определение № Н-65 от 28.07.2010 г. по ч. т. д. н. № 110/2010 г. на САС
Предвидените в разпоредбата на чл. 629а от ТЗ обезпечителни мерки са насочени към запазването на имуществото на длъжника преди постановяването на решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
ЗОЗ урежда изпълнението върху заложеното имущество, като право на заложния кредитор да извършва от свое име разпоредителни действия за сметка на длъжника. Това става с вписване на пристъпване към изпълнение. Тези разпоредителни действия се извършват извънсъдебно и в този смисъл не съставляват изпълнителни действия и поради това, не могат да бъдат спирани. Може да бъде спирано само принудително изпълнение, но не и такова в хипотезите на чл. 35 от ЗОЗ, във вр. с чл. 414 от ГПК /отм./.
Определение № 308 от 07.02.2012 г. по в.т.д. № 243/2012 г. на САС
Искането за постановяване на временно спиране на изпълнението по Закона за особените залози върху активи на дружеството също е неоснователно – императивната норма на чл. 43, ал. 1 от ЗОЗ изрично забранява спирането на започнатото изпълнение по чл. 32 от ЗОЗ независимо от това дали изпълнението е „извънсъдебно“ или принудително. Поради това обезпечителната мярка „спиране“ на изпълнението, към което е пристъпил заложния кредитор по реда на ЗОЗ за реализация на заложното му право, е недопустима обезпечителна мярка.
Определение № 778 от 02.05.2011г. по ч.г.д. № 1408/2011г. на САС
Недопустимо е да се искат обезпечителни мерки по реда на ГПК от рода на спиране на регистърното производство пред Патентното ведомство и забрана за вписване в него на особен залог, тъй като регистърното производство е административно и не е допустимо по гражданско-правен ред да се спира административно производство.
Определение № 2292 от 03.12.2014 г . по ч.т.д. 1403/2014г. на ПАС
При предприетото изпълнение върху имуществото на длъжника по реда на Закона за особените залози действието, което извършва ЧСИ е по предаване на заложеното имущество по реда на чл.521 ГПК във връзка с чл.35, ал.1 ЗОЗ на заложния кредитор, който извършва от свое име актове на разпореждане за сметка на длъжника. Тези актове се извършват „извънсъдебно“ и в този смисъл не съставляват изпълнителни действия, поради което не могат да бъдат спирани.
Решение № 85 от 07.03.2014 г. по т. д. № 601/2013 г. на ПОС
Доколкото пристъпването към изпълнение по ЗОЗ е специално производство за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор, представляващо разпоредително действие, което се извършва извънсъдебно, то не е изпълнително действие по смисъла на ГПК и на ТЗ – в производството по несъстоятелност. Затова наложените обезпечителни мерки, в т.ч. и спиране на изпълнителните дела, с изключение на тези по ДОПК, са без правно значение за производството по ЗОЗ.Дори откриването на производство по несъстоятелност не спира започвалото изпълнение върху заложеното имущество.
Определение от 19.07.2016г. по ч.т.д. № 1054/2016г. на ВОС
При положение, че дори откриване на производство по несъстоятелност не е основание за спиране на изпълнението по реда на ЗОЗ /чл. 43, ал. 1 ЗОЗ/, то на още по-голямо основание такова спиране не може да се постанови и преди откриването на производството като предварително обезпечение, респ. като мярка по ЗТР.
Определение № 1998 от 17.10.2014г. по ч.т.д. № 1200/2014г. на ПАС; Определение № 1403 от 08.04.2013г. по ч.т.д. № 645/2013г. на ВОС
Недопустимо е да се иска спиране на изпълнението по ЗОЗ чрез използване на обезпечителни мерки по ГПК и ДОПК, тъй като не се касае до изпълнително дело, а до извънсъдебно частно изпълнение, предвидено по специален закон
- ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ЗОЗ ПОДЛЕЖИ НА СПИРАНЕ:
Определение № 593 от 11.11.2016 г. по ч. т. д. № 1811/2016 г. на ВКС
Посочените от молителя втора и трета обезпечителни мерки – спиране на принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ, започнато от заложния кредитор и запор върху постъпилите в депозитната сметка суми от продажбата по ЗОЗ, са адекватни предвид обезпечителната нужда, тъй като ще обезпечат и гарантират запазването на имуществото на длъжника с оглед последиците на евентуално постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност и възможността за провеждане на успешна защита за попълване на масата на несъстоятелността чрез отменителни искове. Исканото обезпечение чрез налагане на посочените две обезпечителни мерки следва да бъде допуснато на основание чл. 629а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ при условие, че бъде представено от частния жалбоподател /молителя/ обезпечение в размер 5 000 лв. на основание чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Определение № 1102 от 30.03.2017г. по ч.гр.д. № 1544/2017г. на САС
Тълкуването на разпоредбите на чл. 43, ал.1 ЗОЗ и тази на чл.390, ал.4 ГПК не водят до извод за недопустимост на исканата обезпечителна мярка с предмет спиране на изпълнение по ЗОЗ, което в разрез с приетото от състав на СГС категорично представлява принудително индивидуално изпълнение, което може да бъде спирано. В случай, че се твърди, че същото засяга права, защитими по исков ред, няма основание за извод, че процесната мярка е недопустима или е изключена от компетенциите на съда за налагането й. Нещо повече, именно заради уреденото в разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗОЗ изключение в случаите на открито производство по несъстоятелност на залогодателя, следва да се приеме принципна възможност и допу- стимост на спирането на изпълнението по реда на ЗОЗ при установяване на необходи- мите предпоставки.
Определение № 458 от 21.03.2012г. по т.д.№ 335/2012 г. на ПАС
Учредяването на обезпечение на едно съществуващо задължение, като по този начин заложният кредитор се снабдява с право на предпочитателно удовлетворение /привилегия/ върху заложеното търговско предприятие, след датата на депозирани от кредитор и самият длъжник искания за откриване на производство по несъстоятелност, несъмнено налага извод за поведение, водещо до злепоставяне интересите на останалите кредитори. Ако кредиторът по особен залог предприеме действия по продажба на заложеното предприятие, това безспорно би се отразило върху масата на несъстоятелността, т.е. ще бъдат увредени интересите на кредиторите в производството. Настоящият състав намира, че допуснатата обезпечителна мярка „спиране на вписването за пристъпване към изпълнение“ е подходяща с оглед процедурата по принудително изпълнение предвидена в ЗОЗ.
Определение № 49 от 15.02.2005 г. по в. ч. гр. д. № 49/2005 г. на ВтАС
Поначало производството по несъстоятелност не води автоматично до спиране на изпълнението по ЗОЗ, но то може да бъде спряно от съда при наличието на общите предпоставки, предвидени в чл. 308, чл. 310 и чл. 316 от ГПК.
Налице е обезпечителна нужда, тъй като е открито производство по несъстоятелност и ако заложният кредитор се удовлетвори, по реда на ЗОЗ, за кредиторите по несъстоятелността би било невъзможно или трудно да получат вземанията си.
КОМЕНТАРНИ БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:
Видно от посочената съдебна практика е, че въпросът за спирането на изпълнението по реда на ЗОЗ, чрез обезпечителни мерки по реда на ГПК и ТЗ, набира все по–сериозна актуалност. Това личи още повече и от противоречията, които се наблюдават в съдебните актове на различните по ранг съдилища.
Въпросът относно възможността да бъде спирано изпълнението по реда на ЗОЗ следва да бъде разгледан de lege lata и de lege ferenda.
DE LEGE LATA:
Изпълнението по реда на ЗОЗ е частно, извънсъдебно и не е принудително изпълнение по смисъла на ГПК, ДОПК, ТЗ и ЗБН. По това се наблюдават сходства със залога по ЗДФО, където също изпълнението е частно, извънсъдебно и не е принудително по смисъла на гореизброените нормативни актове. Елемент на принудително изпълнение се наблюдава с оглед оказването на принуда върху имуществената сфера на длъжника-залогодател, макар че това не винаги е задължително, тъй като той може да съдейства и да оказва съдействие, при което изпълнението би било доброволно.
В Закона за особените залози никъде не е предвидена възможност за спиране на изпълнението провеждано от заложния кредитор. След измененията от 30.12.2016г., беше създадена разпоредбата на чл. 35, ал.3, в която се предвиди, че заложният кредитор може да поиска от съда, по реда на обезпечаване на искове, налагането на мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс, каквато би била подходяща в случай на недадено от залогодателя съдействие. Тук законодателят изрично уреди допустимостта на подобна обезпечителна мярка, с цел защита интереса на заложния кредитор, който не получава съдействие от длъжника-залогодател и поради това изпълнението върху заложеното имущество значително би се затруднило. С оглед на този текст може да се направи извод, че преди приемането му не съществуваше уредба, която да допуска извършването на спиране на изпълнението по ЗОЗ чрез обезпечителни мерки по реда на чл. 397 ГПК. Текстовете на чл. 389 и сл. ГПК касаят допускане на обезпечителни мерки по висящи или бъдещи искови производства, а не частни и извънсъдебни изпълнения провеждани по реда на ЗОЗ и други нормативни актове. Освен това, в изпълнителното производство по реда на ГПК и ДОПК съществуват изрични текстове уреждащи възможността изпълнението да бъде спирано, докато в ЗОЗ подобна разпоредба е единствено чл. 35, ал.3, както и при иска по чл. 36 ЗОЗ във връзка с чл. 439 ГПК, където също може да се постанови от съда спиране на изпълнението, но същото ще е по реда на ГПК, а не по реда на ЗОЗ. Аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 40, ал.2 ЗОЗ, според която третите лица, претендиращи противопоставими права върху отчуждено по реда на тази глава имущество за вземанията си по чл. 482 от Гражданския процесуален кодекс, както и другите кредитори на залогодателя не могат да се присъединяват, а могат да наложат запор върху постъпилата, съответно върху останалата след разпределението сума. Този запор обаче е обезпечителна мярка, която ГПК допуска – запор на вземане по банковата сметка на депозитаря, и не засяга изпълнението по реда на ЗОЗ свързано с продажбата на заложеното имущество.
На последно място, видно от текста на чл. 42 ЗОЗ, правата на присъединен кредитор могат да бъдат оспорени от друг присъединен кредитор, както и от лице по чл. 40, ал. 2 по реда на чл. 464 от Гражданския процесуален кодекс. Щом е допустимо в производството по изпълнение върху заложено имущество да намира приложение чл. 464 ГПК, то е редно да е допустимо и спиране на предаването на суми от депозитаря. Извън тази мярка обаче, не е предвидена нито разпоредба, нито ред, по който да се спира частното и извънсъдебно изпълнение свързано с продажбата на заложено имущество.
Изводът е, че ЗОЗ изрично е предвидил какви обезпечителни мерки могат да бъдат налагани, като в него не е предвидедено да се спират действия свързани с продажбата на заложеното имущество, а само изрично изброените по-горе обезпечителни мерки.
По същият начин стои въпроса и с допускането на предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629а, ал.3 ТЗ във връзка с разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност на залогодателя. В текста се говори за изпълнителни дела, но изпълнението по ЗОЗ не представлява изпълнително дело, нито изпълнително производство по смисъла на ГПК и ДОПК. Законодателят е съобразил възможната колизия между интересите на кредиторите на залогодателя в несъстоятелността и тези на заложния кредитор, поради което е предвидил в чл. 43 ЗОЗ, че откриването на производство по несъстоятелност не спира започнатото изпълнение по реда на ЗОЗ. Има се предвид, че заложният кредитор трябва да е вписал пристъпване към изпълнение преди да бъде постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като с постановяване на това решение производството по универсално принудително изпълнение се счита за открито – аргумент от чл. 634а ТЗ. Ако това не е сторено, заложният кредитор ще трябва да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, като предяви вземането си по реда на ТЗ.
От разпоредбата на чл. 43 ЗОЗ е повече от ясно, че щом откриването на производството по несъстоятелност не спира започнатото изпълнение по реда на ЗОЗ, то и разпоредбата на чл. 638, ал.1 ТЗ е неприложима за това изпълнение. Подобно на разпоредбата на чл. 629а, ал.3 и чл. 638, ал.1 касае изпълнително производство по реда на ГПК, а не частни и извънсъдебни изпълнения провеждани по реда на ЗОЗ или ЗДФО. Щом откритото производство по несъстоятелност не спира започналото изпълнение по реда на ЗОЗ, на още по-голямо основание е недопустимо да се налагат предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а, ал.3 ТЗ за спиране на изпълнението по реда на този закон. Тази разпоредба, както беше уточнено, касае изпълнителни производства по ГПК, а не частни и извънсъдебни изпълнения по реда на ЗОЗ или ЗДФО[1].
Синдикът, при наличие на предпоставките на чл. 646 и 647 ТЗ, би могъл да предяви искове за обявяване на нищожност или относителна недействителност на сключения договор за особен залог. Относно последващите действия по изпълнение на този залог, например извършена продажба на заложеното имущество, ВКС се е произнесъл, че с оглед упражняването на особеното правомощие на заложния кредитор да продаде заложеното имущество по чл. 37, ал.1 ЗОЗ, то тази сделка не попада в обхвата на чл. 646 и 647 ТЗ и не може да бъде атакувана по този ред[2].
Освен гореизложеното, различни законови разпоредби индикират на подход на законодателя към изрична уредба, когато той иска да допусне спиране на изпълнението по реда на ЗОЗ. Така например в чл. 780, ал.2 ТЗ е предвидено, че с откриване на производството по стабилизация се спират всички изпълнителни производства срещу търговеца, както и изпълнението по реда на Закона за особените залози срещу неговото имущество. В чл. 21, ал.2 от ЗБН е уредено, че в производството по несъстоятелност за банките не се прилагат разпоредбите на чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на чл. 43 от Закона за особените залози. Т.е. ако законодателят е искал, подобно на производствата по банкова несъстоятелност и стабилизация на търговец, би следвало да приложи този си подход и към производството по несъстоятелност по реда на ТЗ, като допълни разпоредбите на чл. 629а, ал.3 и чл. 638, ал.1 ТЗ, добавяйки и изпълнение по реда на ЗОЗ.
Поради гореизложеното съм склонен да се присъединя към съдебната практика, която de lege lata не допуска спиране на изпълнението по реда на ЗОЗ, освен в изрично уредените от законодателя хипотези, при които това спиране е допустимо[3].
DE LEGE FERENDA:
Считам, че de lege ferenda, с оглед зачестилите злоупотреби по приложението на ЗОЗ, и независимо от приетите изменения в тази посока, следва да се уреди спиране на изпълнението и в хипотезата на открито производство по несъстоятелност спрямо залогодателя. Мотив за това ми дава и самата воля на законодателя, който е предвидил такова спиране при производството по банкова несъстоятелност, както и забележете, при производството по стабилизация на търговец, но е пропуснал производството по несъстоятелност на търговец по реда на ТЗ. Считам този пропуск за необоснован[4].
Освен гореизложеното, нуждата от спиране е продиктувана още повече и от текстовете на чл. 36, ал.1 и 2 ЗОЗ, които предвиждат, че залогодателят може да оспори вземането или заложното право по общия исков ред, а когато е образувано производство по принудително изпълнение – по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс, съответно, че всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по този закон, може да предяви иск срещу залогодателя и заложния кредитор, за да установи, че залогът му е непротивопоставим или че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на залогодателя. Ако залогодателят или третото лице оспорят заложното право или неговата противопоставимост чрез иск пред съда, а не могат да спрат изпълнението върху заложеното имущество, то заложният кредитор би могъл, по време на течение на съдебното производство, да го продаде, като при липсата на възможност за спиране на това изпълнение, исковия процес би бил безсмислен, още повече, че исковата молба по такъв процес не би подлежала на вписване и няма как да осигури защитно действие за залогодателя, съответно третото лице, спрямо приобретателя на заложеното имущество. Освен това, крайно недостатъчни са и мерките предвидени в чл. 40, ал.2 и чл. 42 ЗОЗ.
Автор: Д-р Димитър Иванов
[1] Не мога да споделя разбирането изразено в Георгиев, В. Конкуренция между производство по несъстоятелност и изпълнение по реда на Закона за особените залози върху търговско предприятие. – Търговско и облигационно право, 2017, №10, с.49, където е прието, че чл. 638, ал.1 ТЗ обхваща всички видове изпълнение, тъй като тази разпоредба, както и други сходни на нея, са приемани по време, в което ЗОЗ и ЗДФО не са действали. Именно поради тази причина, когато законодателят иска да уреди спиране на изпълнението по ЗОЗ, той го прави с изрични законови разпоредби, или с допълването на вече съществуващи. Освен това, изпълнението по ЗОЗ не е изпълнително производство по смисъла вложен от законодателя, тъй като под изпълнително производство следва да се разбира принудително изпълнение чрез орган натоварен с публични функции – публичен изпълнител, синдик, съдебен изпълнител, а не чрез частни лица, каквито са заложните кредитори.
[2] Решение № 187 от 19.03.2010г. по т.д. № 135/2009г. на ВКС.
[3] Това мнение съм защитил и в Иванов, Д. Особеният залог в българското право. Сиела, 2017, с.177.
[4] В този смисъл следва да бъдат споделени предложенията на Георгиев, В. Конкуренция. Цит.съч.., с.59, че е необходимо de lege ferenda, общите задачи и цели на двете производства по оздравяване /в несъстоятелността/ и стабилизация да бъдат подчинени на един режим, и да се предвиди изрично спиране на изпълнението по реда на ЗОЗ до обявяване на дружеството в несъстоятелност и уточняване на статута на имуществото на предприятието, предмет на особен залог.
Подобни статии
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ВЪПРОСИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ДРУЖЕСТВО
Преглед на съдебната практика относно въпросите на извънсъдебното прихващане в изпълнителния процес. Приложен коментар
Изпълнение върху вземане по реда на ЗОЗ и конкуренция между залог на вземане по ЗОЗ и ЗДФО
Може ли кредитор с ипотека или възбрана върху имот, който е удовлетворен частично в разпределение по ЗОЗ от продажбата му, да го продаде отново по реда на ГПК
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ЧЛ. 286, АЛ. 1 И 3 ТЗ
