Все повече започват да се наблюдават искания за извършване на извънсъдебни прихващания при висящо изпълнително производство. В резултат не закъсняха и проблемите във връзка с това дали органите по принудително изпълнение имат компетенциите да констатират прихващания, съответно да зачитат техните последици, както и как следва да процедират след това – да прекратят изпълнителното производство или да го приключат.
В настоящият материал ще разгледам постановените от окръжните съдилища решения по жалби срещу действията на съдебни изпълнители, където са засегнати и повдигнатите въпроси, като ще изложа кратки коментарни бележки.
Не е подмината и съществуващата, макар и малко, съдебна практика на старият ВС и сегашният ВКС.
- Преглед на съдебната практика.
В Решение № 583 от 13.III.1968 г. по гр. д. № 113/68 г. на ВС е прието, че правопогасяващи възражения могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител, включително възражение за погасяване задължението по давност след постановяване на решението на съда.
В Определение № 606 от 20.07.2015г. по т.д. 1725/2014г., състав на ВКС приема, че е налице непротиворечива съдебна практика по чл.435 ГПК, че съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличието на компенсационни изявления. Ако счита, че е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, съдебният изпълнител би следвало да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
В Решение № 470 от 21.01.2014г. по в.гр.д. 16455/2013г., състав на Софиийският градски съд е приел, че съгласието на взискателя е необходимо, за да се зачете прихващането от органът по принудително изпълнение, дори и да е установено в официален документ.
В Решение №1024 от 29.10.2015г. по гр.д. 1739/2015г., състав на Бургаският окръжен съд е приел, че в чл.433 ГПК не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство при извършено прихващане на вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, с вземания на длъжника към трето лице. Видно от хипотезите, визирани с разпоредбата на чл. 433 ГПК, в същите не е предвидено като основание – извършено от ЧСИ прихващане да бъде валидно основание за цялостно или частично прекратяване на изпълнителното производство. В резултат, действията на съдебния изпълнител по прекратяване на изпълнителното производство поради зачитане на извънсъдебно прихващане са признати за незаконосъобразни, и постановлението за прекратяване е отменено.
В Решение № 1038 от 03.11.2015г. по в.гр.д. 1740/2015г., друг състав на Бургаският окръжен съд е приел, че съдебният изпълнител не е оправомощен да извършва прихващания, доколкото законът не му дава подобна възможност. Той може да насочи изпълнението върху вземането на длъжника, но не и да преценява налице ли са насрещни, ликвидни и изискуеми вземания и да прави изводи за извършено прихващане. В резултат, разпределението на съдебния изпълнител е било отменено.
В Решение от 17.03.2015г. по в.гр.д. 68/2015г., състав на Варненски апелативен съд е приел, че доколкото изявлението по чл.104 от ЗЗД има декларативно, а не конститутивно действие, то задача на съдебния изпълнител е не да извърши самото прихващане, а да обяви станалото по право прихващане. Извършеното от съдебния изпълнител прихващане с протокол, е прието от съда като съобщение, с което до насрещната страна се довежда изявлението за прихващане на активната страна. В резултат, извършеното прихващане при висящото изпълнително производство е зачетено от съда.
В Решение №7 от 06.01.2014г. по в.т.д. 693/2013г., друг състав на Варненският апелативен съд е приел, че длъжникът, позоваващ се на свое изявление за прихващане, има само иск за оспорване на правото по реда на чл. 439 ГПК.
В Решение от 12.06.2014г. по ч.гр.д. 1263/2014г. на Варненски окръжен съд е прието, че е неоснователен доводът на ЧСИ, че не може и не следва да зачете извършеното от длъжника прихващане, тъй като не е правораздавателен орган. Аргумент за противното – за задължение на ЧСИ да зачете, заявеното чрез него до взискателя изявление за прихващане, се съдържа в разпоредбата на чл. 461 ГПК, съгласно която взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност, т.е. по начина по който СИ ще следва да прецени заявено от взискателя по изп. дело заявление за прихващане, и същия ще следва да прецени и да цени заявеното чрез него до взискателя изявление за прихващане, изходящо от длъжника срещу взискателя по изп. дело. В резултат на незачетеното от съдебния изпълнител прихващане, съдът е счел, че разпределението е незаконосъобразно и го е отменил.
В Решение от 17.12.2014г. по гр.д. 2458/2014г. на Варненският окръжен съд се приема, че зачитането от съдебния изпълнител на извършвани извънсъдебни прихващания е законосъобразно и органът по принудително изпълнение правилно е прекратил делата на основание приетите прихващания.
В Решение № 276 от 12.07.2013г. по в.гр.д. 2760/2013г. на Хасковският окръжен съд е прието, че при осъществяването на своята процесуална дейност, за разлика от съда /чл.298, ал.4 ГПК/, държавният съдебен изпълнител не изпълнява правораздавателни функции и няма правомощия да извършва прихващане на вземането по представения пред него изпълнителен лист с насрещни вземания срещу взискателя. Държавния съдебен изпълнител няма компетентността да инициира прекратяване на изпълнителното производство,поради извършено прихващане по друго изпълнително дело с вземането на представения пред него изпълнителен лист,още повече ,че делото е висящо пред друг съдебен изпълнители. В резултат на това, постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на съдебния изпълнител е отменено.
В Решение № 585 от 13.12.2012г. по в.гр.д. 933/2012г., състав на Пазарджишкият окръжен съд е приел, че е налице валидно извършена компенасация на две насрещни вземания от съдебния изпълнител и законосъобразно е извършено последващото прекратяване на изпълнителното дело.
В Решение № 526 от 14.09.2012г. по гр.д. 956/2012г., състав на Великотърновският окръжен съд е приел, че възражението на длъжника за недължимост на сумата по изпълнителния лист, поради настъпило прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД, не могат да бъдат обсъждани нито от съдебния изпълнител, нито в настоящото производство. За да възникне задължение за ДСИ да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в същата изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство. Съдебният изпълнител не разполага с правомощието да правораздава. Извън компетентността му е да прави преценка за погасяване на задължението по направени от длъжника възражения – за прихващане, за изтекла погасителна давност и т.н.
В Решение от 17.09.2013г. по в.г.д. 605/2013г., състав на Кюстендилският окръжен съд е приел, че при релевиране от страна на длъжника на други юридически факти, погасяващи притезанието на взискателя и настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание, преценката е в прерогативите на съда. А процедурата, по чийто правила се прави тази преценка, е исковото гражданско производство, ако между страните по делото съществува спор. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 439 ГПК. Ето защо и съдебният изпълнител, именно понеже няма правораздавателни функции, не би могъл да зачита навеждането на възражения, касаещи погасяване на посоченото в изпълнителния лист притезание поради прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делгация, плащане, извършено не чрез органа по принудителното изпълнение и т.н. В резултат, постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е отменено.
Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители в свой вътрешен документ с препоръки към съдебните изпълнители от 31.07.2015г., във връзка с подаваните жалби срещу действията им, допускат възможността органите по принудително изпълнение да зачитат прихващания, като следва да се изпраща съобщение до другата страна, за да може същата да изяви своето становище – съгласна ли е или не.
Видно от гореизложеното е, че съдебната практика не е единна по въпроса има ли право съдебният изпълнител да зачита ефекта на настъпило между страните в изпълнителното производство извънсъдебно прихващане, съответно основание ли е зачетеното извънсъдебно прихващане за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
- Сравнителноправен преглед на уредбата в стария и новия ГПК, засягаща поставените въпроси.
Разпоредбата на чл. 433 ГПК не се различава от разпоредбата на чл. 330 (отм.), т.е при действието на стария ГПК също не е било предвидено, че при извършване на извънсъдебно прихващане в изпълнителното производство, същото е основание за неговото прекратяване.
Коренна разлика обаче се наблюдава в сегашната разпоредба на чл. 435 ГПК и действащият по времето на стария ГПК чл. 332 (отм.). Според сега действащата разпоредба, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение (ал.1), докато длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението (ал.2). В разпоредбата на чл. 332 ГПК (отм.) е било предвидено, че страните по изпълнението могат да подават жалби срещу неправилните действия на съдия-изпълнителя и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие.
Очевидно е, че по времето на старата процесуална уредба на обжалване са подлежали всички действия на съдебния изпълнител, докато според сега действащата на обжалване подлежат изрично изброени от законодателят действия на органа по принудително изпълнение. В резултат на това, в по-старата уредба е било допустимо да се обжалват действията на съдебния изпълнител, с които са се зачитали материалноправни способи за погасяване на вземането по изпълнителното дело като прихващане, давност, новация, опрощаване и др. В сега действащата уредба не е предвидена възможност за обжалване на действия на съдебния изпълнител, с които той е зачел прихващане, давност, новация, опрощаване и др., и такива жалби се оставят без разглеждане.
Според чл. 439 от сега действащия ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението (ал.1), като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (ал.2). От своя страна чл. 255 ГПК (отм.) е предвиждал, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250 , актове (ал.1), а когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви „а“ и „б“ , възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове (ал.2). Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по сега действащия процесуален закон, искът на длъжника по този ред може да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (без значение по какъв ред е издадено то), докато по отменената уредба това е важало само в случай, че актът, по който е издаден изпълнителния лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви „а“ и „б“ – влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно- спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела; решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
- Коментарни бележки на автора.
Видно от подробно изложеното относно уредбата в стария и новия ГПК е, че са били налице съществени различия, които до голяма степен могат да обяснят и противоречието между старата и новата съдебна практика.
В постановеното Решение № 583 от 13.III.1968 г. по гр. д. № 113/68 г., тогавашният Върховен съд е приемал, при действието на стария ГПК, че съдебният изпълнител е можел да зачита прихващания, тъй като извършването му е имало правопогасяващо действие. Въпросът обаче е бил спорен още тогава[1].
Становището прието от Върховния съд, а и в част от тогавашната доктрина, че съдебният изпълнител можел да зачита настъпили материалноправни способи, чрез които се е погасявало изпълняемото право – прихващане, давност, се е обосновавало най-вече с тогавашната разпоредба на чл. 332 ГПК (отм.), която е допускала всички действия на съдебния изпълнител да бъдат предмет на обжалване пред съда. По този начин, всяко действие на съдебния изпълнител, с което той е зачитал извършени извънсъдебни прихващания, настъпила давност и др., са подлежали на обжалване и съдът е имал възможността да се произнася дали те са законосъобразни или не.
Според сега действащата разпоредба на чл. 435 ГПК, страните не могат да обжалват постановленията на съдебния изпълнител, с които той зачита прихващане. На съдебен контрол би подлежал отказът на съдебния изпълнител от последващо изпълнение поради зачетеното прихващане, както и постановлението за прекратяване на изпълнителното производство. В този случай обаче, съдът често се произнася формално, без да разглежда същинският въпрос, а именно – допустимо ли е съдебният изпълнител да зачита извънсъдебно прихващане и неговите правни последици[2] ? Остават открити и проблемите при приключване на изпълнителните производства поради зачетени прихващания.
Както е известно, според сега действащата законова рамка, действията по приключването (свършването) на изпълнителното производство не подлежат на обжалване. Тогава единственият път за защита е по реда на исковете за отговорност за вреди на съдебния изпълнител.
По своята правна същност прихващането е материалноправен способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. За да бъде извършено прихващането, е необходимо изпълнението на предвидения в материалните разпоредби на ЗЗД – 103 и 104, фактически състав. Последното дейтвие, което трябва да се извърши, за да бъде завършен този фактически състав, е изявлението за прихващане, изхождащо от активната страна, да достигне до своя адресат. Най-често тези изявления се правят в хода на изпълнителния процес и след връчването им се предоставят на съдебния изпълнител, с искане да зачете ефекта на осъщественото прихващане.
В съдебния процес по издаване на изпълнителното основание, на основание на което се издава и изпълнителния лист, активната страна може да направи възражение за прихващане, стига да са налице предпоставките предвидени в чл. 103-104 ЗЗД. В случай, че те са налице, но след като е приключило съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, длъжникът може да установи настъпилото прихващане чрез специалния установителен иск предвиден в разпоредбата на чл. 439 ГПК. В заповедното производство възражение за прихващане може да бъде извършено във фазата на исковото производство образувано от кредитора по реда на чл. 422 ГПК.
Привържениците на тезата, че извънсъдебното прихващане и неговите последици следва да се зачитат от съдебния изпълнител обосновават тезата си с обратното действие на прихващането. Поради обратното действие, то се считало извършено от момента, в който са били налице законовите предпоставки предвидени в чл. 103-104 ЗЗД. В този смисъл, завършването на фактическия състав на прихващането чрез връчване на изявлението до адресата можело и да е извършено по време на висящото изпълнително производство, но погасителния му ефект щял да се счита за настъпил назад във времето, когато са били налице предпоставките в чл. 103-104 ЗЗД. Така можело да се укаже, че прихващането е извършено преди образуването на изпълнителното производство, т.е при изначална липса на изпълняемо право, което е било погасено чрез извършеното прихващане. В този смисъл се обосновават и прекратяванията на изпълнителните производства.
Дори в Определение № 606 от 20.07.2015г. по т.д. 1725/2014г. на ВКС се споделя същото становище, а това е най-новата налична съдебна практика по този въпрос. Дали обаче посоченото становище е вярно ?
Отговорът на поставения въпрос категорично е отрицателен. Това е така, тъй като съдебният изпълнител няма възложени от закона компетенции да преценява настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, материалноправни способи за погасяване на изпълняемото право обективирано в издадения изпълнителен лист. Това изрично следва от разпоредбата на чл. 439 ГПК, в която се посочва, че длъжникът може да оспорва изпълнението като се позовава на факти, които са настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е ако длъжникът оспорва чрез иск изпълнението, претендирайки липса на изпълняемо право поради осъществено след приключване на съдебното дирене прихващане, настъпила давност или друг материалноправен способ за погасяване на изпълняемото право, това той трябва да стори пред съда в исков процес, а не пред съдебния изпълнител.
Въпреки, че прихващането има обратно действие и се счита за извършено в минал период, който може да предхожда образуването на изпълнителното производство, това не е основание за неговото прекратяване. На първо място, чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК говори за реално извършено плащане, т.е изплащане на задължението от длъжника чрез превод на пари, а не чрез алтернативни способи за погасяване на дълг, които се приравняват по правните си последици на плащането с пари. Отделно от това, предпоставките за извършване на самото прихващане настъпват след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание, независимо, че в последствие погасителният му ефект е с обратно действие. Т.е прихващането е било възможно след приключване на съдебното дирене, а не преди това, в противен случай активната страна щеше да предяви възражение за прихващане в процеса и съдът щеше да го зачете, без да има нужда това да бъде правено от съдебния изпълнител.
С оглед на гореизложеното, както и в синхрон със сега действащата процесуална уредба, зачитането на последиците от осъществени след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание материалноправни способи за погасяване на изпълняемото право, не може да бъде извършвано от съдебния изпълнител, поради липса на възложена му от закона компетентност да се произнася по тези факти. Тази компетентност е възложена от законодателят на съда в производството по чл. 439 ГПК.
В практиката често се поставя въпросът, дали ако прихващането бъде потвърдено от пасивната страна при направено изявление от активната страна, същото би могло да бъде зачетено. Т.е изправени сме пред хипотеза, в която и взискателят и длъжникът са съгласни от вземането предмет на изпълнителния лист да бъде приспадната определена сума поради настъпилото прихващане. Коментарът ми е, че последиците от извършеното извънсъдебно прихващане, не могат да бъдат зачитани от съдебния изпълнител, но самото прихващане свободно може да се извърши между страните. В този ред на мисли, ако и двете страни изявят пред съдебния изпълнител, че признават настъпилото прихващане и искат да се приспадне определена сума от посочената в изпълнителния лист, естествено, че съдебният изпълнител няма основание да се противи и следва да изпълни тяхното искане. Това важи още повече и от факта, че взискателят е господар на изпълнителното производство и при негово писмено изявление, че търси само част от присъденото му вземане (поради договорка с длъжника, осъществено прихващане или друга причина), съдебният изпълнител е длъжен да търси само тази сума. Щом взискателят е „сит” и длъжникът е „цял” , то няма причина за обжаване на действията на съдебния изпълнител и всичко е наред. По този начин извършеното прихващане ще остане извън властта на съдебния изпълнител, а последиците му все пак ще бъдат зачетени, но по изричното искане на взискателят, който ще търси само част от вземането си, като по този начин извършва мълчалив отказ от търсене на останалата част, зачитайки извършеното прихващане.
Не може да бъде споделено становището, че съдебният изпълнител следва да приключва изпълнителното производство, в случай, че зачете извършено извънсъдебно прихващане. Приключването на изпълнителните производства се извършва, когато принудителното изпълнение е изпълнило своята цел по предвидения за това ред, т.е чрез реализиран изпълнителен способ е удовлетворен взискателят.
При извънсъдебното прихващане това не е така, следователно изпълнителното производство не подлежи и на приключване[3].
Имайки предвид всичко гореизложено се налага следният краен извод:
Съдебният изпълнител няма възложена от закона компетентност да зачита последиците на извършени от страните извънсъдебни прихващания. Длъжникът следва да установи настъпването на извънсъдебното прихващане, съответно липсата на изпълняемо право, в исков процес чрез установителен иск по реда на чл. 439 ГПК.
При взаимно съгласие страните разполагат с възможност да извършат извънсъдебно прихващане на насрещните си вземания по всяко време, независимо от съдебния изпълнител, съответно да пренесат последиците му в изпълнителното производство, чрез действията на взискателя, който ще търси само оставащата след прихващането сума.
Ако след прихващането е погасено цялото вземане, взискателят може да реализира последиците му в изпълнителния процес, като поиска в писмена форма, прекратяване на изпълнителното дело[4].
Автор: Димитър Иванов
[1]Виж Мутафчиев, Г. Изпълнително производство, изд.Св. Климент Охридски, 2001, с. 68; Обратно Сталев, Ж., и Силяновски, Д. Граждански процес, Том II, Изпълнително производство, Наука и изкуство, 1955, с. 257, които приемат, че такива правопогасяващи възражения могат да бъдат предявени само с иска по чл. 255 ГПК (отм.), сега действащ под чл. 439 ГПК
[2]Пример виж в Решение № 1024 от 29.10.2015г. по г.д. 1739/2015г.на Бургаски окръжен съд
[3]В статията “Въпроси на извънсъдебното прихващане в изпълнителното производство” Норма, 2015, №6, съм изложил становището, че при зачетено извънсъдебно прихващане, изпълнителното производство следва да бъде приключвано, а не прекратявано, но това важи само в случай, че бъде допуснато зачитането на прихващане от съдебния изпълнител, съответно обратното действие на прихващането настъпва в периода на висящност на изпълнителния процес. Ако обратният ефект настъпва с дата по-ранна от датата на образуване на изпълнителното дело, производството следва да се прекратява, но тези разсъждения биха намерили приложение само, ако de lege ferenda се предостави възможност на съдебните изпълнители да зачитат прихващания.
[4]Разсъждения по този въпрос може да се видят и в Иванов, Д. Въпроси на извънсъдебното прихващане в изпълнителното производство, Норма, 2015, № 6
Подобни статии
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ВЪПРОСИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ДРУЖЕСТВО
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА ДА СЕ НАЛАГА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЗОЗ
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ЧЛ. 286, АЛ. 1 И 3 ТЗ
Кога е налице новация – преглед на съдебната практика
ДИСКУСИОННИ ВЪПРОСИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – 2
