Преглед на практиката на ВКС по приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД

I. Уводни бележки

В разпоредбите на чл. 225 – 227 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ се съдържа правната уредба на договора за дарение, като съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД това е договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

В разпоредбата на чл. 227, ал. 1 ЗЗД законодателят е предвидил три групи основания за отмяна на договора за дарение, като хипотезите са изчерпателни и не подлежат на разширително тълкуване. Практически най – голям интерес представлява основанието по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Това е така, тъй като това е най – честата хипотеза в практиката, при която се достига до отмяна на договора за дарение. Настоящият труд има за цел да направи кратък и систематизиран преглед на съдебните актове, постановени от ВКС по приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

II. Правна същност на договора за дарение. Дължат ли издръжка на дарителя наследниците на надареното лице, респ. налице ли е основание за отмяна на дарението при недаване на такава?

Решение № 894 от 19.02.2010 г., постановено по гр.д. № 3132/2008 г. на ВКС, ІІ г.о.

Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД е базиран на виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. Когато искът за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка, е предявен срещу наследниците на надареното лице, необходимо е да се установи, че това задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения и е основание за отмяна на дарението. При смърт на дарения, наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче такова задължение не е възникнало за техния наследодател, то те не са носители на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя на техния наследодател не е проява на непризнателност.

III. По въпроса дали задължението на надарения да дава издръжка на дарителя е лично или наследимо?

Решение № 1031 от 30.12.2009 г., постановено по гр. д. № 4849/2008 г. по описа на ВКС, І г.о.

Договорът за дарение е едностранен договор и по начало не създава никакви задължения за надарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Надареният има само морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка, само ако настъпят нови юридически факти – ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнение на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от дарителя на основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД.

Със смъртта на надарения неговите наследници придобиват всички негови права и задължения. По наследяване обаче наследниците придобиват само правните, но не и морални задължения на своя наследодател. Поради това, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение, само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от самия надарен още преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана след смъртта на надарения, неговите наследници не дължат издръжка, тъй като нямат морално задължение към дарителя да са му признателни за дарението и тъй като към момента на откриване на наследството наследодателят им /надареният по договора за дарение/ все още не е имал правно задължение да дава издръжка на дарителя и съответно след неговата смърт неговите наследници не са наследили такова правно задължение.

IV. Фактически състав на основанието по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД

Следва да са налице следните три групи обстоятелства:

1) изпадане на дарителя в нужда;

2) отправено искане до надареното лице;

3) отказ на последното да даде исканата издръжка.

4.1. По отношение на първото обстоятелство следва да се отбележи, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.

4.1.1.Решение № 145 от 01.11.2017 г., постановено по гр. д. № 786/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. – как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД?

По поставения въпрос е налице установена задължителна съдебна практика, според която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му. Съдът следва да вземе предвид и обстоятелството дали доходите на дарителя са по – ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.

4.1.2.Решение № 275 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 5837/2007 г., по описа на ВКС, IV г.о.

При оценката на доказателствата относно наличието или не на предпоставките по чл. 227, ал. 1, б. ”в” ЗЗД следва да се има предвид характерът на сделката за дарение като безвъзмезден договор, с който се прехвърля правото на собственост върху дадена вещ. От гледна точка на дарителя този договор е акт на щедрост, на благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и в негова тежест възниква задължение от морален характер да подпомага със средства при нужда своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят той може да поиска дарения да му осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства в правно такова. Нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя означава, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества.

4.1.3.Решение №688 от 18.11.2010 г., постановено по гр. дело № 1699/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В теорията и трайната съдебна практика по приложението на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.

4.1.4.Решение № 67 от 01.02.2010 г., постановено по гр.д. № 4166/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о.

По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си, като то възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. След като дарителят не може да се самообслужва, той има нужда от болногледач /придружител/, поради което това обстоятелство следва да се прецени какво отражение има върху поисканата от самия дарител издръжка – в натура чрез гледане или чрез средства.

4.1.5.Решение № 79 от 24.02.2009 г., постановено по гр.д. № 3604/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о.

В цитираното решение ВКС е приел, че неправилно въззивният съд е счел, че дарителката не се е нуждаела от издръжка. Установено било от доказателствата по делото, че е била в много тежко общо здравословно състояние на легло, нуждаела се е от непрекъснати грижи в ежедневието си – хигиенизиращи мероприятия, осигуряване на специална храна, която се изисква от заболяването „захарен диабет” – 5-кратно ядене, храна, богата на белтъчини, бедна на мазнини и въглехидрати, т.е.нуждаела се е от грижи в максимален обем, които имат стойностно изражение. От друга страна, не са били установени по категоричен начин доходи от отдаване под наем на една стая от жилището и размера им.

4.1.6. Решение № 238 от 20.03.2009 г., постановено по гр.д. № 6464/2007 г., на ВКС, I г.о.

Нуждата от издръжка на дарителя следва да бъде преценявана съобразно конкретните нужди на това лице, а не средно статистически. В случая, за да се прецени дали М. е имал нужда от издръжка, е следвало да се съберат доказателства за всички негови месечни доходи /от пенсия, други възнаграждения, социални помощи, доходи от отдаване под наем на недвижими имоти и др./ и за всички негови месечни разходи /за покриване на нуждите му от храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и други/. В конкретния случай, по делото са представени медицински документи /амбулаторни листове/, от които се установява, че на дарителя са били предписвани лекарства. В нарушение на чл.188, ал. 1 от ГПК /отм./ въззивният съд въобще не е обсъдил тези писмени доказателства и не е включил разходите на касатора за лекарства към необходимата за издръжката му месечна сума. При определяне нуждата на касатора от издръжка съдът не е взел предвид какви лекарства М. М. е следвало да употребява месечно по предписание на лекарите, каква е цената на тези лекарства за един месец, каква част от тази цена се заплаща от НЗОК и каква лично от М. В случай, че не може сам да определи размера на месечните разходи на дарителя за лекарства, съдът е бил длъжен служебно да назначи затова съдебно-медицинска или съдебно-икономическа експертиза.

4.1.7. В Решение № 66 от 19.02.2009 г., постановено по гр.д. № 4621/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о., е посочено, обаче, че получаваните от дарителката социални помощи не са доход, а обратното – обстоятелството, че ищцата е получавала социална помощ свидетелства, че тя е в нужда, в каквато не би изпаднала, ако ответницата бе проявила признателност.

4.1.8. Решение № 526 от 03.02.2012 г., постановено по гр.д. № 681/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. – относно значението на материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи.

По първия материалноправен въпрос едни съдилища приемат, че при определяне на нуждата от издръжка липсата на разходи за жилище няма значение, а други съдилища – че липсата на разходи за жилище намалява нуждата от издръжка.

Върховният касационен съд приема за правилно второто разрешение. В средните разходи за издръжка през съответния период от време са включени и разходите за жилище. Както дарителят обосновава своята по-голяма нужда от издръжка с необходимостта от лечение, диетична храна и др. под., така надареният обосновава по-малката нужда от издръжка с липсата на разходи за жилище, притежаването на лично стопанство и други подобни.

По втория материалноправен въпрос едни съдилища приемат, че при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, притежаването на идеални части от земеделски земи и безвъзмездното отчуждаване на тези земи, както и възможността за получаване на издръжка от трети лица нямат правно значение, а други съдилища – че тези обстоятелства имат правно значение.

Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Притежаването на земеделски земи или на идеални част от тях позволява на трудоспособния дарител да обработва тези земи и да консумира или реализира доходи от събраната реколта. Ако дарителят е нетрудоспособен или няма условия да обработва земите, той може да ги даде под аренда или да ги продаде. Ако дарителят е отчуждил безвъзмездно земеделските земи след извършването на дарението, чиято отмяна се претендира, следва да се прецени дали сам не се е поставил в нужда. Когато дарителят има право да претендира издръжка от трети лица, отказващият издръжка надарен показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по закон. Нито дължащият издръжка по закон може да възразява, че претендиращият издръжка може да отмени извършени дарения, нито надареният може да възразява, че дарителят може да реализира правото си на издръжка по закон. Надареният не показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по договор. Като си осигурява издръжка по договор, дарителят се издържа от имуществото си.

4.1.9. Решение № 293 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 1302/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. – относно въпросите към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД – с оглед точното приложение на закона, както и по въпроса дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД има ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка.

По въпроса към кой момент се преценява нуждата от издръжка на надарения:

Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. и приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г./.

Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. По така предявения иск ще се формира сила на присъдено нещо към датата на устните състезания пред въззивната инстанция, съответно към датата на приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.

По въпроса искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва да се отговори утвърдително.

Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

На поставения правен въпрос дали исковата молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка, въззивният съд е отговорил отрицателно, като е приел в решението си, че такова искане липсва. Обратното е постановено в решение № 222 от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС, което становище следва да бъде възприето за правилно.

В конкретния случай в съдържанието на исковата молба се е съдържало твърдение че дарителят е имал нужда от издръжка, която не е могъл сам да удовлетвори. Молбата е била връчена на ответника с оглед качеството му на надарен по договора, чиято отмяна се е искала. Осъществен е факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който, както стана ясно и в отговора по първия разгледан от състава на Върховния касационен съд въпрос, съдът е длъжен да вземе предвид по силата на чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./.

4.1.10. Решение № 473 от 20.01.2012 г., постановено по гр.д. № 263/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о. – по въпросите към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото.

Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на присъдено се формира към датата на устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.

В заключение, важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция.

Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.

За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.

Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.

Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.

4.1.11. Решение № 1124 от 01.10.2008 г., постановено по гр.д. № 5177/2007 г. по описа на ВКС, V г.о.

Съдът е съобразил релевантните за спора обстоятелства – разполагал ли е ищецът с доходи и имущество, с които да удовлетворява нуждата си от издръжка – каква сума му е била необходима за да посреща нуждите си през съответните периоди от време с оглед лошото си здравословно състояние и необходимия медикаментозен и диетичен режим и какви доходи е имал. Без значение е дали нуждата на ищеца от издръжка е била удовлетворявана в натура или в пари от други лица – дъщеря му, която е изпращала суми и брат му и неговото семейство. Надареният проява непризнателност, когато дарителят има нужда от издръжка и той след покана не я удовлетвори. Обстоятелството, че други лица са се отзовавали и са удовлетворявали нуждата на дарителя, няма отношение към проявената непризнателност от надарения.

4.1.12. В Решение № 526/03.02.2012 г., по гр.д. № 681/2010 г., на IV г.о., обаче е прието, че когато дарителят има право да претендира издръжка от трети лица, отказващият издръжката надарен не показва непризнателност, само ако третите лица дължат издръжка по договор, тъй като щом си осигурява такава, дарителят се издържа от имуществото си. Надареният показва непризнателност единствено в случаите, когато третите лица дължат издръжка по закон, като в тези случаи нито дължащият издръжка по закон може да възразява, че претендиращият издръжка може да отмени извършени дарения, нито дареният може да възразява, че дарителят може да реализира правото си на издръжка по закон.

4.2. Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае.

Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника.

4.2.1.Решение № 435 от 02.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1370/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде както устна, така и писмена (Решение № 435 от 02.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1370/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.). Тя, също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства – Решение № 293 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 1302/2010 г., на ВКС, IV г.о.).

Налице е противоречива практика по въпроса дали е необходимо дарителят да претендира с поканата до надарения определена парична сума. Според едното становище, не е необходимо дарителят да претендира с поканата определена парична сума, която да му бъде предадена еднократно или да му се предоставя периодично. Налице е покана за предоставяне на средства за издръжка и в случаите, когато с оглед конкретната нужда надареният е поканен да предостави нещо в натура (Решение № 66 от 19.02.2009 г., постановено по гр.д. № 4621/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о.). Според другото становище в поканата си дарителят следва изрично да е посочил размера на издръжката, от която се нуждае (Решение № 202 от 01.04.2009 г., постановено по гр.д. № 213/2008 г. по описа на ВКС, II г.о.). Правилно е първото разбиране, тъй като конкретният размер на дължимата издръжка ще се определи от съда при преценка за нуждата от такава на дарителя и невъзможността да бъде удовлетворена от доходите, с които разполага.

Противоречие в практиката е налице и относно обстоятелството към кой момент следва да е отправена поканата и по-специално – може ли исковата молба да играе ролята на покана. Според част от практиката поначало правото на иск се поражда при наличието на кумулативните предпоставки на чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД, т.е. би следвало нуждата от издръжка, отправянето на покана и отказа да се даде издръжка да са налице към момента на предявяване на исковата молба. Настъпилите след предявяването на иска факти могат да бъдат отчетени при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, само доколкото касаят съществувало до образуването на исковото производство право да се претендира отмяна на дарение и то доколкото са правопогасяващи, тъй като в противен случай те са основание за предявяването на нов иск (Решение по гр.д. № 628/2001 г., на II г.о., Решение № 238/22.04.2009 г., по гр.д. № 6538/2007 г., на II г.о.).

Според преобладаващата съдебна практика обаче, предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД съдържа искане за издръжка от надарения, което следва да се вземе предвид съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК (Решение № 222/10.07.2000 г., по гр.д. № 1349/ 99 г., на II г.о.; Решение № 322/09.04.2009 г., по гр.д. № 656/2008 г., на IV г.о.; Решение № 293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр.д. № 263/2011 г., на IV г.о.). Втората позиция, според която исковата молба играе директно роля на покана за заплащане на издръжка обаче поставя проблема, че ако реално липсва отказ за заплащане на такава, в случай, че ответникът по иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД предложи плащане на издръжка, този нов правопогасяващ факт ще следва да се съобрази при преценката за основателността на предявения иск.

4.2.2.Решение №147 от 01.08.2013 г., постановено по гр. дело №805/2012 г. по описа на ВКС, I г.о. – по въпросите: 1. Обратното действие на уважения иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1 ЗЗД произвежда ли действие и за третите лица, придобили вещни права върху предмета на договора за дарение след вписване на исковата молба; 2. Допустимо ли е при десезиране на съда от предявения иск и същевременно признаване на насрещно предявената претенция, решаващият орган да предостави права в делбения имот на съделител и да му определи дял?

При отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 2 ЗЗД, подареното имущество се връща в патримониума на дарителя. Когато дарението е отменено след като с имота е извършено разпореждане от дарения преди вписване на исковата молба, приобретателите запазват собствеността на имота и дарителят следва да бъде възмезден с неговата парична равностойност – чл. 227, ал. 5 ЗЗД. Ако в течение на производството по иска за отмяна на дарението дарителят почине, по общото правило на чл. 227 ГПК, делото следва да продължи в лицето на правоприемниците, всеки от които встъпва в процеса за своята идеална част, придобита по силата на наследственото правоприемство. Ако някой от наследниците се откаже от иска, за неговата идеална част се запазват правата на дарения, респективно на лицата, в полза на които той се е разпоредил след дарението. При отмяната на дарение по отношение на един или част от наследниците, те встъпват в правата на дарителя само за своята идеална част. Когато след дарението на идеална част от имота, собственикът се е разпоредил с възмездна сделка в полза на други лица като е прехвърлил повече от притежаваните права, договорът ще породи вещнотранслативен ефект само за притежаваната част дори и при последваща отмяна на дарението по общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Правните последици на договора настъпват към момента на сключването му – чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен ако за пораждане действието на договора е необходимо да настъпи и друг юридически факт или при висяща недействителност, при която е необходимо волеизявление на лица, извън страните по договора.

4.2.3.Решение № 186 от 25.10.2017 г., постановено по гр. д. № 5147/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о. – Към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка? Може ли едногодишния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка, независимо от други, предходни искания?

По естеството си въпросът се свежда до тълкуване на правната норма на чл. 227, ал. 3 ЗЗД, съгласно която „Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичане на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това“.

Формално тълкувана правната норма би довела до извод, че срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от надарения.

4.3.Третият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен.

4.3.1. Решение № 1155 от 30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 3650/2007 г. по описа на ВКС, III г.о.

Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.

4.3.2. Решение № 1500 от 16.03.3009 г., постановено по гр.д. № 52/2007 г. на ВКС, V г.о.

Не представлява изпълнение на задължението за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД отправеното от надарения до дарителя предложение да напусне своето местоживеене и да се премести при него в друго населено място, където ще му осигурява издръжка в натура и медицински грижи, щом като последният не е приел това предложение.

4.3.3. Решение № 67 от 01.02.2010 г., постановено по гр.д. № 4166/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о.

В случай, че е налице отказ на самия дарител от предоставяната му от надарения издръжка, т.е. когато отказът не е продиктуван от липсата на грижи от последния, недаването на издръжка след заявения отказ от нея не съставлява неизпълнение на моралното задължение, което да се санкционира по реда на чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД.

4.3.4. Решение № 586 от 24.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1949/2008 г. по описа на ВКС, III г.о.

Когато дарителят е прекъснал сам предоставяните грижи и подкрепа от надарения и е предявил впоследствие иск за разваляне на договора, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищецът сам се е поставил в състояние на нужда от издръжка, пречейки на надарения да изпълнява задължението си.

4.3.5.ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, съгласно което не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

За установяването на отказа са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да установи, че е предоставил исканата му издръжка чрез предоставяне ползването на дарения или на друг имот, заплащане на консумативни разноски на дарителя, заплащане за лечение, даване на парични средства или подпомагане в натура и т.н.

От изложеното във връзка с третото основание за отмяна на договора за дарение може да бъде направен изводът, че поначало моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства като правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на средства за съществуване, както и отправено от негова страна до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение (с изключение на визираната в ТР № 1/2013 г. хипотеза). Това е така, доколкото целта на договора за дарение – да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Ето защо, докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.; Решение № 153/20.02.2009 г., по гр.д. № 1225/2008 г., на I г.о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о.

Доколкото искът по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД не е за издръжка, то и надареният не може да бъде осъден да я дава до размера на подареното. Нейното недаване в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер обаче води до отмяна на дарението, за да се избегне неоснователното обогатяване на надарения за сметка на нуждаещия се дарител. Издръжката се дължи в пари и затова кредиторът не е длъжен да приеме предложеното му в друго (например лични грижи на надарения – Решение № 141 от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 2950/2008 г. по описа на ВКС, III г.о.).

Визираните в ал. 1 на чл. 227 ЗЗД основания за отмяна на договора за дарение не касаят обичайните и възнаградителните дарове (чл. 227, ал. 2 ЗЗД). Следователно дори и да са налице предвидените в ал. 1 предпоставки, отмяната на такива дарения не може да се иска (Решение № 379 от 23.04.2002 г., постановено по гр.д. № 926/2001 г. по описа на ВКС, II г.о.).

Автор: Кристиян Трендафилов