Преводът е актуален към 02.03.2018г.
РАЗДЕЛ ДВАДЕСЕТИ.
ПОРЪЧИТЕЛСТВО.
ЧЛ. 492
А. Изисквания.
I. Определение
(1)Договорът за поръчителство е договор, по силата на който едно лице се задължава да гарантира плащането на дълга, уговорен с кредитора на главния длъжник.
(2)Договорът за поръчителство предполага съществуването на валидно главно задължение. Бъдещо и условно задължение може да се гарантира с поръчителство, ако главното задължение възникне.
(3)Лице, което заяви, че отговаря за задължение, което не обвързва главния дължик поради грешка или недееспособност, отговаря при условията и правилата на поръчителството, ако в момента на своето задължаване е билo наясно с недостатъка. Същите правила се отнасят и до лице, което се задължи да отговаря за изпълнението на задължение, погасено по давност по отношение на главния длъжник.
(4)Доколкото друго не следва от закона, поръчителят не може предварително да се откаже от правата, предоставени му от настоящия раздел.
Чл. 493
II. Форма
(1)За действителността на поръчителствения договор се изисква писмено изявление на поръчителя и числено указание/индикация/ в самия документ на самия размер, до който поръчителят ще отговаря.
(2)Когато поръчител е физическо лице, то тогава за изявлението трябва да бъде във формата на официален документ в съгласие с правилата, които са в сила в мястото на извършването на изявлението. В случаите, в които размерът на отговорността не надвишава 2000 франка, достатъчно е поръчителят да напише саморъчно в самия документ размера, до който отговаря, и че отговаря солидарно, ако случаят е такъв.
(3)Относно договори за поръчителство в полза на Конфедерацията или нейните пиблично-правни учреждения или в полза на кантон, за изпълнението на публично-правни задължение, като митнически такси, данъци и други подобни или за превозни такси, достатъчо е само писмено изявление и точно указание на размера на отговорността на поръчителя.
(4)В случаите, в които цялата отговорност на поръчителят е разделена на малки суми, за да се заобиколи изискванието за публична форма, то тогава формалните изисквания за отделните суми са същите каквито за цялата отговорност.
(5)По отношение на последващи изменения на поръчителството, с изключение на увеличението на размера на отговорността или когато поръчителството е трансформирано от просто в солидарно, достатъчно е писмена форма. Ако главното задължение бъде поето с освобождаване на главния длъжник, поръчителството се прекратява, освен ако поръчителят не се е съгласил писмено по отношение на едно такова поемане на задължението и освобождаване на главния длъжник.
(6)Формалните изисквания, относими към поръчителството, се прилагат и към пълномощието да се сключи поръчителство и към обещанието да се даде поръчителство за отсрещната договаряща страна или по отношение на трето лице. Страните могат да се уговорят в писмена форма да се ограничи отговорността на поръчителя до тази част, която ще бъде изпълнена най-напред.
(6)Федералният съвет може да ограничи размера на таксата, която се дължи, за да се състави официалният документ.
Чл. 494
III. Съгласие на съпруга.
(1)По отношение на лице, което е в брак, за действителността да се даде поръчителство от него се изисква да бъде дадено предварително или най-късно едновременно писмено съгласие на съпруга, освен ако няма съдебно решение за законна раздяла на съпрузите.
(2)- Отменен.[1]
(3)По отношение на последващи изменения на поръчителството съгласието на другия съпруг се изисква само тогава когато се увеличава размера на отговорността на поръчителя или поръчителството от просто се трансформира в солидарно или когато изменението влече/насочено е към/ значително намаление на обезпеченията.
(4)Същите правила се отнасят и към регистраните партньор. [2] (Става въпрос за партньорите от един и същи пол)
Чл. 495
Б. Съдържание
I. Особености на различните видове поръчителство.
II. Обикновено поръчителство.
(1)Кредиторът може да иска плащане от обикновения поръчител само тогава(т.е по изключение -бел.моя), когато след сключване на поръчителствения договор, длъжникът е обявен в несъстоятелност или е получил отсрочка по предпазен конкордат или срещу него е извършено принудително изпълнени от кредитора с необходимата грижа и то е завършило с издаването на един окончателен акт, констатиращ липсата на имущество, или главният длъжник е преместил местожителството си в чужбина и срещу него вече не може да се действа в рамките на Швейцария или е имал местожителство в чужбина, но го е преместил и с това е създал значителни затруднения за упражняване на правото на кредитора.
(2)Когато по отношение на вземането, обезпечено с поръчителство, има дадени и обезпечения, обикновеният поръчител може да поиска от кредитора да се удовлетвори първо от тях, ако главният длъжникт не е обявен в несъстоятленост или не е получил отсрочка по предпазен конкордат.
(3)Ако задължението на поръчителят се състои в покриване на загубата/обезщетително поръчителство/, то тогава от такъв поръчител може да се иска изпълнение само тогава когато по отношение на главния длъжник има окончателен акт, констатиращ липса на имущество, или когато главният длъжник е преместил своето местожителство в чужбина и срещу него не може да се действа в рамките на Швейцария или когато е имал местожителство в чужбина, но го е преместил, с което значително е затруднил упражняването на правото на кредитора. В случай че е бил сключен предпазен конкордат, то поръчителят може да бъде съден за опростената част на главното задължение веднага след влизане в сила на предпазния конкордат.
(4)Противните уговорки имат сила.
чл. 496
2. Солидарно поръчителство.
(1) Ако поръчителят се задължава заедно с главния длъжник с добавяне на думата „солидарно“ или с други равнозначни изрази, кредиторът може да поиска плащане от поръчителя преди главния длъжник и преди изпълнението върху обезпеченията, учредени въру недвижими имоти[3], ако главният длъжник е в забава за изпълнение и е бил поканен безуспешно да изпълни или неговата неплатежоспособност е очевидна[4].
(2)Кредиторът може да иска от поръчителя да изпълни преди взискването върху обезпечения, учредени върху движими вещи, само доколкото, по преценка на съда, те вероятно не покриват задължението или ако така е било уговорено, или ако главният длъжник е обявен в несъстоятелност или е сключил предпазен конкордат.
Чл. 497
3. Съвместно поръчителство.
(1)Когато две или повече лица заедно са поръчителствали за едно и също делимо задължение, всяко от тях отговаря за своята част като обикновен поръчител, а за частта на останалите като поръчителя на поръчителя.
(2)В случаите, в които е уговорена солидарна отговорност с главния длъжник или помежду солидарните поръчители, всеки отговаря за цялото задължение. Въпреки това поръчителят може да откаже да плати повече от неговата част, докато не е започнато принудително изпълнение срещу всички солидарно отговорни поръчители, които са се задължили солидарно с него по-рано или едновременно и които могат да бъдат призовани в Швейцария за това задължение. Той има същото право, в случаите когато останалите поръчители са платили своята част или са осигурили вещни обезпечения. Ако не е уговорено друго, платилият поръчител има право на обратен иск срещу останалите солидарно отговорни с него съпоръчители, доколкото всеки един от тях не е платил своята част. Това право може да бъде упражнено преди обратния иск срещу главния длъжник.
(3)Когато за кредитора е било явно, че поръчителят се е задължил, предполагайки, че заедно с него за същото задължение ще се задължат и други поръчители, то тогава той се освобождава, ако това предположение не се осъществи или ако след това един такъв съпоръчител бъде освободен от отговорност от кредитора или неговото поръчителство бъде установено за недействително. В този последен случай съдът може, на основание справедливостта, да намали съответно отговорността поръчителя в подходящ размер.
(4)Когато няколко поръчители са се задължили за цялото главно задължение, независимо един от друг, всеки от тях отговаря за цялото задължение съобразно условията на своето задължаване. Ако друго не е уговорено обаче, този, който е заплатил има право на обратен иск срещу останалите за техните части.
Чл. 498
4. Поръчителство за поръчителя и обратно поръчителство.
(1)Поръчителят за поръчителя отговаря пред кредитора за изпълнението на задължението на поръчителя отговаря заедно с последния по същия начин както отговаря обикновеният поръчител за главния длъжник.
(2)Обратният поръчител отговаря към поръчителя, който е платил, за обратния иск, който той има към главния длъжник.
Чл. 499
II. Общи разпоредби.
1.Отношения между поръчителя и кредитора.
А)Обем на отговорността.
(1)Във всички случаи поръчителят е ограничен в отговорността си само до размера на сумата, посочена в договора за поръчителство.
(2)При липса на противно съглашение, той е отговорен до този максимален размер за:
1. Размера на главното задължение заедно със законните последици от вината или забавата на главния длъжник, с изключение на вредите, произтичащи от недействителността на договора и за договорната неустойка, освен ако не е уговорено изрично.
2. Съдебните, деловодни и изпълнителни разноски срещу главния длъжник, доколкото на поръчителя е била дадена времева възможност да ги избегне, като удовлетвори кредитора, както и, където това съществува, за разноските за предаването на залога и прехвърлянето на заложните права от кредитора на него.
3. Договорните лихви до размера на лихвите за текущата година и на една изтекла година или за изискуемите анюитетни вноски за текущата година и за предишната година.
(3)Ако друго не е уговорено в договора за поръчителство или не следва друго от обстоятелствата, поръчителят отговаря само за задълженията на главния длъжник, възникнали след подписването на поръчителството.
Чл. 500
Б)Законно намаление на отговорността.
(1)Ако друго не е уговорено едновременно с договора за поръчителство или по-късно с негово изменение и когато поръчителят е физическо лице, размерът на отговорността му се намалява всяка година с три процента, а ако вземането е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, с един процент от първоначалния размер на отговорността. Във всички случаи при поръчителство от физическо лице той се намалява поне в същото съотношение, както се намалява главното задължение.
(2)Това правило не се прилага към договори за поръчителство в полза на Конфедерацията или нейните публични институции или в полза на кантон за изпълнението на публичноправни задължения като митнически такси, данъци и други подобни и за превозни такси, както и поръчителствата за длъжностни лица и служители и поръчителствата към задължения с променлив размер, като например текущи сметки и договор за периодични доставки и за договори с периодично повтарящи се престации.
Чл. 501
В) Изискуемост на поръчителството.
(1) Поръчителят не може да бъде принуден да плати главното задължение преди установения срок за неговото изпълнение даже тогава, когато изискуемостта е настъпила по-рано поради несъстоятелност[5] на главния длъжник.
(2)При договор за поръчителство от всеки вид, срещу представяне на вешно обезпечение, поръчителят може да поиска от съда да бъдат спрени действията срещу него, докато не бъдат продадени всички обезпечения и срещу главния длъжник не бъде изготвен окончателен акт, констатиращ липсата на имущества, или бъде сключен предпазен конкордат с кредиторите.
(3)Ако за изискуемостта на главното задължение е необходима покана от страна на кредитора или на главния длъжник, по отношение на поръчителя срокът започа да тече само от деня, в който тази покана му е съобщена.
(4)Ако длъжникът има местожителство в чужбина и неговото задължение е отменено или ограничено от законите, действащи там, като например предписания относно клирингови системи или забрана за трансфер на валута, живущият в Швейцария също може да се позове на тази защита, освен ако не се е отказал от възражението си.
Чл. 502
Г)Възражения.
(1)Поръчителят е едновременно правоимащ и задължен да направи на кредитора възраженията, които притежава главния длъжник и неговите наследници и които не произтичат от неплатежоспособността[6] на главния длъжник. Запазва се поръчителството за задължения, които не обвързват главния длъжник поради грешка или недееспособност, както и погасените по давност задължения.
(2)Ако длъжникът се откаже от някое свое възражение, поръчителят може въпреки това да го противопостави на кредитора.
(3)Ако поръчителят пропусне да противопостави възраженията, които има главният длъжник, той загубва своя обратен иск, при условие че чрез тези възражения е могъл да се освободи, освен когато докаже, че не ги е знаел, без да има вина за това.
(4)Поръчителят за задължения, което не може да се търси по исков ред, произтичащо от игра или облог, може да противопостави същите възражения, които има и главният длъжник, даже когато е знаел този недосатък.
Чл. 503
Д)Задължение на кредитора за грижа и за освобождаване на документ и обезпечения.
(1)Когато се намаляват съшествуващи по време на сключване на поръчителството или получени по-късно от главния длъжник и преднзачени за обезпечаване на вземането определени привилегии и други обезпечения във вреда на поръчителя, отговорността на поръчителя се намалява с еквивалентен размер, освен ако не се докаже, че вредата е по-малка. Искът за реституция на платеното в повече остава в сила.
(2)Изън това кредиторът е отговорен към поръчителя, обезпечил задълженията на длъжностни лица и служители, когато е пропуснал да упражни над служащия надзора, който той е бил длъжен да упражнява, или грижата, която е могла да се очаква от него, поради което вредата е възникнала или е добила размери, които в противен случай не би имала. [7]
(3)Кредиторът е длъжен да предаде на поръчителя, който изпълнява задължението, документите, които биха могли да го улеснят при упражняване на правата и да му даде необходимите сведения за тях. Той трябва да му предаде и залозите и другите обезпечения, съществуващи в момента на възникване на поръчителството или дадени впоследствие от главния длъжник специално за това вземане, или да извърши необходимите действия/да предприеме нужните мерки-бел.моя/ за тяхното прехвърляне. Това правило не се прилага за правата на залог и задържане, принадлежащи на кредитора за други вземания, доколкото те имат по-добър ред от този на поръчителя.
(4)Ако кредиторът неоправдано откаже да извърши тези действия или ако той недобросъвестно или поради груба небрежност се е лишил от съществуващите доказателства, залози и други обезпечения, за които той е отговорен, поръчителят се освобождава. Той може да иска връщане на това, което е платил и обезщетение за вредите, произтекли от това.
Чл. 504
Е)Право да се изисква приемане на плащане.
(1) Ако главното задължение е изискуемо даже в резултат на несъстоятелността на главния длъжник, поръчителят може по всяко време да иска от кредитора да приеме плащането от него. Ако за едно вземане отговарят няколко поръчители, кредиторът е длъжен да приеме частично изпълнение, стига то да представлява припадащата се част на плащащия поръчител.
(2) Поръчителят се освобождава, ако кредиторът неоснователно откаже да приеме изпълнението. В този случай отговорността на всеки солидарен поръчител се намалява със сумата на неговата припадаща му се част.
(3) Ако кредиторът се съгласи, поръчителят може да му плати даже преди падежа. Обратният иск срещу главния длъжник може да се предяви в този случай едва след настъпването на падежа.
Чл. 505 от ШвОК
Ж)Задължение на кредитора за нотифициране и регистриране на иска му в несъстоятелността и предпазния конкордат на длъжника.
(1) Ако длъжникът е в забава шест месеца с плащането на главницата или лихвите или при другите задължения – с една година- кредиторът трябва да съобщи това на поръчителя. При поискване, той трябва по всяко време да му съобщава за състоянието на дълга на длъжника.
(2) При декларирани несъстоятленост или предпазен конкордат кредиторът трябва да предяви своето вземане и да вземе всички мерки, които може да се искат от него за запазване на правата. Той трябва да съобщи на поръчителя за несъстоятелността и предпазния конкордат веднага след като научи за тях
(3) Ако кредиторът пропусне някое от тези действия, той загубва своите права срещу поръчителя до размера на вредата, произлязла за него от този пропуск.
Чл. 506
- Отношения между поръчителя и главния длъжник.
А)Право на обезпечение и освобождаване.
(1)Поръчителят може да изисква от главния длъжник да осигури обезпечение и да иска освобождаване от поръчителството, ако главното задължение е изискуемо и:
1. Когато главният длъжник не спазва уговорките в поръчителствения договор , в частност обещанието, че ще освободи поръчителя в определен срок.
2. Когато главният длъжник изпадне в забава или когато премести местожителството си в друга държава, така че значително затруднява воденето на дела срещу него.
3. Когато поради влошаване на имущественото положение на главния длъжник, заради обезценяване на обезпеченията или поради вина на главния длъжник, рискът за поръчителя значително се е увеличил в сравнение с времето, когато поръчителството е възникнало.
Чл. 507
Б)Право на обратен иск на поръчителя.
(1)Поръчителят се суброгира в правата на кредитора до размера, в който той е удовлетворил кредитора. Той може да упражни тези права веднага след падежа.
(2)Ако друго не е уговорено, поръчителят се суброгира само в тези обезпечения и залози, които са били дадени, когато е било учредено поръчителството или са били дадени от длъжника впоследствие специално за това вземане. Ако в резултат на частично изпълнение на задължението поръчителят се е суброгирал частично в обезпеченото право, другата част, която остава за кредитора, за тази част кредиторът има право на предпочтително удовлетворение пред тази на поръчителя.
(3)Произтичащите от съществуващите правоотношения между поръчителя и главния длъжник възражения и права, се запазват.
(4)Когато кредиторът взисква срещу обезпечение, което обезпечава поръчителството по главното задължение, и то бъде реализирано или когато собственикът на същото плати доброволно, последният има право на обратен иск срещу поръчителя, ако така е било уговорено между собственика и поръчителя или обезпечението е било учредено по-късно от трето лице.
(5)Погасителната давност на обратния иск започва да тече от момента удовлетворяването на кредитора от страна на поръчителя.
(6)Поръчителят няма право на обратен иск срещу главния длъжник за изпълнението на задължения, за които не може да се води иск или които не обвързват главния длъжник поради грешка или дееспособност. При условие, че поръчителят е поръчителствал за едно погасено по давност задължение на главния длъжник, последният отговаря пред него според общите правила, приложими към договора за мандат.
Чл. 508
Б)Задължение на поръчителя за нотифициране.
(1)Поръчителят, който е платил изцяло или отчасти главното задължение, трябва да съобщи това на главния длъжник.
(2)Ако пропусне да направи това съобщение и ако главният длъжник не е знаел за погасяването и не е бил длъжен да знае, изпълни задължението втори път, то тогава поръчителят изгубва правото си на обратен иск към длъжника.
(3)Искът срещу кредитора за неоснователно обогатяване се запазва.
Чл. 509
В)Прекратяване на поръчителството.
1.Прекратяване по силата на закона
(1)Поръчителят се освобождава, ако главното задължение е погасено, независимо от причината за погасяването.
(2)Ако настъпи сливане на качествата между главния длъжник и поръчителя в едно и също лице, кредиторът запазва специалните предимства, произтичащи за него от поръчителството.
(3)Всяка поръчителство, дадено от физическо лице, се погасява с изтичането на двадесет години от учредяването му.
(4)Правят изключение поръчителствата за задължения в полза на Конфедерацията или нейните публичноправни учреждения или в полза на кантон, за изпълнението на публичноправни задължения, като например митнически такси, данъци и други подобни, и поръчителството, обезпечаващо такси за превоз, както и поръчителството в полза на длъжностни лица и служители и поръчителството за периодически повтарящи се престации.
(4)През последната година на този срок кредиторът може да действа срещу поръчителя дори и ако поръчителството е дадено за по-дълъг срок, освен ако поръчителят предварително е удължил срока в договора или го е заменил с нов.
(5)Договорът за поръчителство може да бъде продължен с писмено изявление на поръчителя най-много за период от десет години. Обаче това писмено изявление е действително само ако е направено не по-рано от една година преди погасяване на поръчителството.
(6)Ако главното задължение е изискуемо по-малко от две години преди погасяването на поръчителството и кредиторът не е могъл да направи предизвестие в по-ранен момент за този срок, кредиторът може да действа срещу поръчителя, независимо от вида на поръчителството, преди да се обърне към главния длъжник или към обезпеченията. В този случай поръчителят има право на обратен иск към главния длъжник преди да е настъпила изискеумостта на главното задължение.
Чл. 510
II. Поръчителство за определено време. Разваляне.
(1)При договор за поръчителство, обезпечаващ бъдещо задължение, поръчителят може, докато главното задължение не се е породило, да оттегли своето поръчителство по всяко време чрез писмено изявление, отправено до кредитора, при условие че имущественото положение на главния длъжник значително се е влошило след деня, в който е било учредено поръчителството или когато впоследствие се установи, че неговото имуществено положение е значително по-лошо, отколкото поръчителят добросъвестно е предполагал. При договори за поръчителство в полза на длъжностни лица и служители поръчителят не може да оттегли своето поръчителство, когато длъжностните или служебни отношениея вече са настъпили.
(2)Поръчителят дължи обезщетение на кредитора за вредата, произтекла от това, че кредиторът добросъвестно се е доверил на поръчителството.
(3) Когато поръчителството е дадено само за определено време, поръчителят се освобождава, ако кредиторът в течение на четири седмици след изтичане на срока не е предявил вземането си по съдебен ред и не е продължил съдебните действия без значително прекъсване.
(4)Ако в този момент вземането не е изискеумо, поръчителят може да се осободи само ако представи реално обезпечение.
(5)Ако той не направи това, поръчителятството остава в сила при прилагане на разпоредбите за максимална продължителност на поръчителството, както ако би било уговорено, докато не е настъпила изискуемостта на главното задължението.
Чл. 511
III. Безсрочно поръчителство
(1) Ако поръчителството е дадено за неопределено време, след настъпване на изискуемостта на главното задължение поръчителят може да изисква от кредитора, ако това е предпоставка[8], за да се действа срещу поръчителя, да предяви срещу главния длъжник по съдебен ред своето вземане, да предприеме действия по продажбата на всички съществуващи обезпечения и да извършва съдебните действия без значително прекъсване.
(2) Ако се отнася до вземане, чиято изискуемост настъпва с покана от кредитора, поръчителят има право след изтичането на една година от даванаето на поръчителството да поиска кредитора да отправи поканата и след настъпване на изизкуемостта да предяви своите права по смисъла на предходната разпоредба.
(3) Ако кредиторът не изпълни това искане, поръчителят се освобождава.
Чл. 512
IV. Поръчителство в полза на длъжностни лица и служители.
(1)При поръчителство в полза на едно длъжностно лице или служител, ако е за неопределено време, може да бъде прекратено в края на всеки период на назначение чрез предизвестие, направено една година по-рано.
(2)Ако не е определен период на назначение, поръчителят може да оттегли поръчителството в края на четвъртата година след назначението чрез предизвестие, направено една година по-рано.
(3)При поръчителство в полза на служащ за неопределено време, поръчителят има същото право, както при поръчителство за длъжностно лице с неопределен период на назначение.
(4)Противни уговорки са действителни.
Превод: Антоний Димитров
[1] Отменен с ch. I de la LF du 17 juin 2005 (Cautionnement. Consentement du conjoint), в сила от 1er déc. 2005 (RO 2005 5097; FF 2004 4647 4657)
[2] Изменен с ch. 11 de l’annexe à la LF du 18 juin 2004 в сила от le 1er janv. 2007 (RO 2005 5685; FF 2003 1192)
[3] В оригинала на текста „et de réaliser ses gages immobiliers“
[4] В оригинала на текста „ou que son insolvabilité soit notoire.“
[5] В оригинала на текста думата е „faillite“.
[6] В оригинала на текста думата е „insolvabilité“
[7] Изменен с II art. 1 ch. 12 de la LF du 25 juin 1971, в сила от 1er janv. 1972 (RO 1971 1461; FF 1967 II 249).
[8] Т.е е уговорено е обикновено поръчителство, което притежава възражение за поредност.