Практиката на Съда на Европейския съюз по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите през 2017 г.

1. Въведение

През изминалата година Съдът на Европейския съюз (СЕС) (Court of Justice of the European Union) постанови няколко емблематични решения по преюдициални запитвания, направени от португалски и испански съдилища през 2016 г., свързани с тълкуването на нормите на директивите на Европейския парламент и на Съвета относно уеднаквяване на практиката по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Решенията на Съда се приеха през 2017 г.  Тъй като по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс на Р. България (ГПК), решенията по преюридициални запитвания са задължителни за всички съдилища и държавни учреждения на държавите – членки, те са задължителни и за българските съдебни и държавни органи. От тук възниква необходимостта решенията на Съда на ЕС да се популяризират и анализират в Република България и да се сведат до знание на повече читатели. За важността на представената в резюме в настоящата статия практика говори и проведената на 15 и 16 март 2018 г. годишна  конференция по право на Европейския съюз в застрахователния сектор 2018 г., организирана от Академията по право на Европейския съюз, гр. Трир, Германия.

2. Директивите относно задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите

А/ Първата директива, посветена на задължителната застраховка „гражданска отговорност на водачите на моторни превозни средства е Директива 72/166/ ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите – членки относно застраховките „гражданска отговорност” при използване на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такива застраховки[1]. Това е Първата директива. 

Б/. Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 3.12.1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите – членки, свързани със застраховките „гражданска отговорност” при използване на моторни превозни средства. Наречена е Втората директива[2].

В/. Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14.05.1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно застраховките „гражданска отговорност” при използване на моторни превозни средства. Наречена е Трета директива[3].

Г/. Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използване на моторни превозни средства. Известна е като Четвърта директива за автомобилното застраховане[4].

Д/. Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. за изменение на Директива 72/166 и 84/5, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26 по отношение на застраховката „гражданска отговорност” относно използването на моторни превозни средства[5].

Е/. Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09. 2009 г. относно застраховката „гражданска отговорност” при използване на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Тя отменя Първа директива.[6]

3. Решенията на Съда на ЕС

Решенията на Съда на ЕС са постановени по преюдициални запитвания, свързани с тълкуване на понятия от значение за задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Те може да се разпределят в две групи:

А/. Такива, които се отнасят до обективните предели на задължителната ЗГО на автомобилистите.

Б/ Такива, които се отнасят до третите лица, претърпяли вреди и претендиращи за заплащане на застрахователно обезщетение.

4. Понятието „използване на моторно превозно средство”

Първата група решения се отнася до тълкуването на понятието „използване на моторно превозно средство”. Съдът на ЕС изхожда от положението, че според уредбата на обективните граници на задъжителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, тя обхваща само случаите, когато застрахованото МПС е причинило вреди по време или във връзка с използването му  по основното предназначение – като средство за придвижване, а не за други цели. В решение на Съда (шести състав) от 28.09.2017 г., постановено по преюдициално запитване на Апелативен съд на Гимараеш, Португалия – дело С- 514/16, кратката фактическа обстановка е следната: Пострадалата е пръскала с хербицит лозови насаждения, собственост на друго лице. Хербицидът е бил съхраняван в бидон, с който е била свързана пръскачката. Бидонът е бил закачен на селскостопански трактор, намиращ се на равно място. Тракторът е бил с включен двигател, защото е снабдявал с енергия пръскачката. Валял е дъжд, който е предизвикал свличане на земните маси, върху които се е намирал тракторът. Тракторът се свлякал по терасите, преобърнал се и затиснал няколко работника, включително и пострадалата. Тя била ударена тежко и впоследствие починала.

Проблемът в процесния казус е, дали съпругът на починалата работничка има право на застрахователно обезщетение от застрахователя на собственика на трактора. Спазено ли е изискването вредите на третото лице да са настъпили като резултат от използването на застрахованата машина? В решението си Съдът приема, че „използване на моторното превозно средство” по смисъла на директивите обхваща случаите им на всяко използване като средство за транспорт, като средство за придвижване от едно място на друго. Обстоятелството, че МПС по време на злополуката не се е движело не изключва по начало факта, че не е  „използвано съобразно неговата функция”, т.е. не е използвано по предназначение. С други думи, дали двигателят е бил включен или не, не е от решаващо значение за определяне на обективните граници на застраховката. Когато обаче има моторни превозни средства, които могат да бъдат използвани не само като средство за транспорт, каквото е обикновеното им предназначение, но при определени обстоятелства – и като работни машини, е важно да се изясни, дали към момента на застрахователното събитие конкретното МПС е използвано като превозно средство или е изпълнявало друга функция, за да се отговори на въпроса, дали задължителната застраховка „гражданска отговорност” покрива вредите или не. Доколкото в процесния случай тракторът е бил използван като генератор на задвижващата сила на помпата на пръскачката, т.е. използван е за извършване на друга дейност, а не за транспортиране, Съдът заключава, че по смисъла на Първа директива, която се е прилагала по време на произшествието, под израза „използване на МПС” по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 следва да се разбира използването на МПС като средство за придвижване. В обективните предели на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите следователно не попадат случаите, когато селскостопански трактор е участвал в произшествие, в което основната му функция не е била да служи като транспортно средство, а да бъде генератор на енергия за задвижване на помпата на хибридната пръскачка.

Изводът, който може да се направи за българското право, е относим към тълкуването на чл. 477, ал. 1 от сега действащия Кодекс за застраховането[7], според който обект на застраховане по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства…” Позовавайки се на цитираното в статията решение на Съда на ЕС, понятието „използване на МПС” означава използване по предназначение, използването му като превозно средство, а не използването му за други цели или с оглед осъществяване на други функции, извън функцията на транспортно средство. „Притежанието” на МПС е дадено алтернативно в текста на кодекса, т.е. освен при използването, вредите биха могли да настъпят и във връзка с притежаването на МПС. Нашият закон разширява в интерес на третите лица обективните граници на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите – вредите може да са възникнали от самото МПС като вещ, собственост на застрахованото лице. Следователно, според буквата на закона вредите, обхвати от застрахователната защита, може са настъпили не само при използването на МПС като средство за придвижване, но и тогава, когато то се е намирало в статично, неподвижно състояние. И това са вредите, причинени от вещ – отговорност по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.   

5. Рамките на застрахователната защита при задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите са предмет и на друго решение на Съда, постановено по преюдициално запитване на Апелативен съд на провинция Албасете, Испания от 2016 г. Поставеният въпрос е отговаря ли застрахователят, ако вредите са причинени на пътник в застраховано МПС в резултат на преобръщането му в случаите, когато то се е движило не по широко използвани пътища, а по пътища и терени, които не са пригодени за придвижване. Пътникът се е намирал във високопроходимо военно МПС, което се в движило в зона, предназначена не за колесни, а за верижни превозни средства. В решение по дело С – 334/16 Съдът приема, че чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба не бива да изключва от обсега на задължителната застраховка „гражданска отговорност” вреди, настъпили при управление на застраховано срещу гражданска отговорност  МПС, движещо се по пътища и терени, които не са пригодни за движение и да не се ограничава само до широко използваните пътища.

6. Както посочих, другата част от решенията се отнася до това, кой може да бъде оправомощено трето лице. Съдът е имал възможност да се произнесе по въпроса за субективните предели на застраховката –  третите увредени лица, по повод на един много интересен случай. Двама съпрузи виждат как крадец подкарва една от колите им, намиращи се в двора. Те започват да го преследват с другата си кола. При внезапно спиране на откаднатата кола съпругът излиза навън в опит да установи контрол върху собствения си автомобил, но крадецът внезапно го подкарва и блъска, в резултат на което му причинява телесни повреди. Преюдициалното запитване е отправено от Апелативния съд на Евора, Португалия  и се отнася до тълкуването на понятието за трето лице. Предвид особената и необичайна ситуация, при която е увреден съпругът, възниква въпросът, дали лице, увредено от собственото си МПС, е трето лице. В решение по дело С- 503/16 Съдът приема, че по смисъла на всички директиви пешеходецът, какъвто е бил пострадалият към момента на транспортната злополука (намирал се е по време на увреждането извън МПС), не бива да се изключва от категорията на третите увредени лица, само защото  е увреден в качеството си на пешеходец от застрахованото от него собствено превозно средство, т.е. не бива да се изключва от кръга на пострадалите лица, единствено поради обстоятелството, че пешеходецът е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, което е причинило вредите.

7. Защитата на третите лица като основен приоритет на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите е залегнала в решение на Съда от 20.07.2017 г. по дело  – С 287/16, образувано по преюдициално запитване на Върховния  съд, Португалия от  23.05.2016 г., основано на чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС. Въпросът, поставен от националния съд, е, дали е недопустима съгласно приложимите директиви национална правна уредба, според която декларирането на неверни данни за собствеността на МПС и самоличността на лицето, което обичайно го управлява, се санкционира с абсолютна нищожност на застрахователния договор, която би могла да бъде обоснована с обстоятелството, че този, който сключва застрахователния договор няма икономически интерес от използването на МПС, а истинският собственик и другите заинтересовани лица действат с измамлива цел, да получат застрахователно покритие  посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако му беше известна самоличността на застрахования или ако целта е била насочена към плащането на по-ниска по размер премия от действително дължимата.

В решението си Съдът приема, че Първа, Втора и Трета директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което би позволило на третите пострадали лица да се противопоставя нищожността на договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, която да произтича от деклариране не неверни данни за самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява МПС или ако лицето, за което или от името на което е сключен застрахователния договор, не е имало икономически интерес от сключването му.

Следва да се отбележи, че у нас действа изрична норма, която забранява на застрахователя при задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите  да прекрати договора или да откаже плащане на третите увередени лица, респ. намаляване на застрахователното плащане, в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос – чл. 485, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането.

8. И последното от тук разгледаните решения са това по дело С – 506/16 г. от 7.09. 2017 г., е постановено по преюдициално запитване на Апелативен съд на гр. Порто, Португалия с въпрос: ”дали директивите може да се тълкуват в смисъл, че не допускат националното право  да изключи правото на обезщетение на неимуществените вреди, претърпяни от водача на МПС, който виновно е причинил пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на съпругата му, която е била пътник в управляваното от него МПС”.

В решението си Съдът стига до извода, че поставеният въпрос не касае отказ на право на обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, а касае само това, дали подлежи на обезщетяване вредата, претърпяна от отговорния за инцидента водач. Затова се приема, че Първа, Втора и Трета директиви следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, по силата на което на водача на МПС, виновно причинил пътнотраспортното произшествие, при което е загинал или загинала негов съпруг или съпруга, пътуващ/а в същия автомобил, може да се откаже правото на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които е понесъл поради тази смърт.

Бих добавила, че в процесния случай настъпва правната фигура на сливане на кредитор и длъжник в едно лице, което води до погасяване както на правото, така и на задължението. Но след като водачът няма задължение спрямо себе си, то и за  неговия застраховател не възниква такова задължение по силата на задължителната застраховка „гражданска отговорност”. Сливането на кредитор и длъжник в едно и също лице е едно от основанията за погасяване на задълженията в облигационното право.

9. В заключение може да се обобщи, че практиката на Съда на Европейския съюз, през погледа на конкретни казуси, доразвива важни правни положения в уредбата на задължителната застраховка „гражданска отговорност”, която би следвало да е унифицирана в държавите – членки посредством не малкото на брой директиви. Затова решенията на Съда имат голямо практическо значение и за българската правораздавателна дейност.

Проф. д-р Поля Голева

[1] Официален вестник L103, 1972 г. Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, т. 1.

[2] Официален вестник L8, 1984, с. 17. Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, т.1. с. 104.

[3] Официален вестник L 129, 1990, с.  33. Специално издание на български език, 2007, глава 6, т. 1, с. 240.

[4] Официален вестник L 181, 2000 г., с. 65. Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, т. 4, с. 3.

[5] Официален вестник L149, 2005 г., с. 14. Специално издание на български език 2007, глава 6, т. 7, с. 212.

[6] Официален вестник L 263, с. 11.

[7] Държавен вестник бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.1.2016 г.

Подобни статии

ЕДНО РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОТНАСЯЩО СЕ ДО ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ, КОЕТО ПРЕДИЗВИКА ДИСКУСИИ В ПРАКТИКАТА И СЪМНЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОСТ В ТЕОРИЯТА Коментар на най-новото решение на Съда на Европейския съюз в областта на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО ЗА СТАТУСА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ Възраженията, които застрахователят може да прави на третото увредено лице при задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите Заобикалянето на закона като основание за нищожност на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (по повод образуването на тълкувателно дело 1 от 2018 г. по описа на ВКС – Търговска колегия)