А. Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ, „краен снабдител” на електрическа енергия представлява енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Крайните снабдители – като търговци, сключват по занятие с крайните клиенти договори за покупко-продажба на електрическа енергия, като в зависимост от обстоятелството дали крайният клиент е физическо лице и използва доставената електрическа енергия (движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС) за лично потребление – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или е търговец, респ. юридически лица-нетърговци, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ), респ. на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД).
Следователно, правното действие на тези договори за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между търговци (респ. между крайния снабдител и юридическо лице-нетърговец), като за тях приложения намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба – арг. чл. 318, ал. 1 ТЗ. Но и при двете правоотношения (гражданско или търговско) за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество електрическа енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ и чл. 28 и сл. от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи), а за купувача (крайния клиент на електрическа енергия) – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), като по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия обвързват клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, с отнапред съставени от търговеца-краен снабдител общи клаузи се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия, а това са крайният снабдител (продавачът) и собствениците или носителите на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот (купувачите). Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. те встъпват в облигационни правоотношения с търговското дружество-краен снабдител на електрическа енергия.
Тъй като договорът за продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. В този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Поради това нормативно изискване, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение (да достави уговореното между страните по това облигационно правоотношение количество електрическа енергия).
С оглед на специфичния корпорален характер на движимата вещ, предмет на тези договори за продажба – електрическата енергия, и повторяемостта на периодичната непарична престация на крайния снабдител – ежедневно извършените от него доставки на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване (СТИ), които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Конкретните нормативни изисквания за техническата годност и точност на СТИ при измерването на доставената електрическа енергия до крайния клиент, както и за способите за извършване на това измерване са уредени в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр. 98/7.11.2003 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приета от ДКВЕР (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) въз основа на уредената в чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ законова делегация.
С отмяната на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи от 2000 г. (отм., бр. 34/19.04.2005 г.) отпадна уредената в чл. 49 от този подзаконов нормативен акт правна възможност електроенергийното предприятие да извършва едностранна корекция на доставената електрическа енергия за минал период поради погрешно измерване или неизмерване. До приемане на действащите към момента Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКВЕР (обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.) – арг. чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ, крайният снабдител не притежаваше потестативното право с едностранно волеизявление да извърши корекция на сметките на крайния потребител на електрическа енергия. До влизане в сила на новата правна норма, уредена в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, която предписва, че в Общите условия, при които се сключват договори за продажба на електрическа енергия между крайния снабдител и крайния клиент, задължително се уговаря редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, крайният снабдител не можеше да установява в отнапред изготвените от него Общи условия субективно право за едностранна промяна на отчетеното количество доставена електрическа енергия за минал период. По своето правно естество тази правна възможност представляваше своеобразна имуществена санкция, а установеният от крайния снабдител ред за едностранно коригиране на сметките за доставена до крайния клиент електрическа енергия по същество пораждаше субективно право за установяване с общи условия санкционна процедура, която да е свързана единствено със защита на неговите имуществени интереси, тъй като не се обезпечава възможността въз основа на обективни данни – на база на вярно отчетени в предходен период показатели от уредите за търговско измерване, да се установи действителното, реално доставеното количество електрическа енергия до потребителя.
По силата на предоставената от компетентния държавен орган лицензия крайният снабдител притежава господстващо положение на пазара за продажба на електрическа енергия на съответната територия в Република България, поради което при липса на алтернативен източник за доставка на електрическа енергия на съответния географски пазар, обективно потребителят е в положението на икономически по-слабата страна в отношенията с търговеца-продавач на електрическа енергия. Вследствие на тези обстоятелства крайният клиент – при обективно наложилите се фактически отношения на този географски пазар, е заставен да се съгласи с предварително установените от доставчика изисквания и да подчини на тях своето икономическо поведение без да може да влияе върху съдържанието им. Тези Общи условия не са били предмет на индивидуално разискване между страните, поради което клаузите, едностранно установени в Общите условия, не могат да се уговарят в нарушение на основния принцип в частното право – за добросъвестно поведение при упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения, както и на императивни разпоредби на закона – арг. чл. 9 ЗЗД, който предписва, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Този основен принцип е доразвит с разпоредбата на 2, ал. 2 ЗЕ, който въздига в основна цел на закона защитата интересите на потребителите при извършване на търговия с електрическа енергия.
След като средството за техническо измерване е собственост на крайния снабдител (чл. 120, ал. 1 ЗЕ), нему принадлежи правното задължение да обезпечи правилното му функциониране и да създаде технически обосновани способи за своевременно констатиране на грешките или манипулациите на това техническо средство. Доставчикът е длъжен да установи периода на грешката в това устройство и да отчете реално доставената електроенергия. В противен случай той би получил продажна цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Поради тези правни доводи клаузата, с която в Общите условия на крайните снабдители беше е уговорена възможността за едностранно коригиране на сметките без определяне на периода и без отчитане на реално доставената електрическа енергия, е нищожна поради противоречие с повелителни разпоредби на закона, а именно с правилото, уредено в диспозицията на чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ, който предписва, че енергийните предприятия по смисъла на чл. 38а ЗЕ са длъжни не само да отчитат реално доставената електрическа енергия, но и да представя обективна, вярна информация на потребителите за реално доставената електрическа енергия. Клаузите, които до приемане на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ бяха установени в Общите условия за продажба на електрическа енергия на крайните клиенти, не установяваха обективна методика за измерване на действително доставената електрическа енергия до потребителите, а по своето естество предвиждаха налагане на своеобразна имуществена санкция на потребителя, при това без да е доказано негово виновно поведение. Такава обективна отговорност е изключение, което може да се въведе единствено от законодателя. Клаузите противоречаха и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение. Тази отговорност е винаги виновна и е в посочените на чл. 82 ЗЗД предели. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на Търговско отделение на ВКС решения – напр. Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., Решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., Решение № 104/05.07.2010 г. по гр. д. №885/2009 г., Решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г.; Решение № 200/30.12.2013 г. по т. д № 983/2012 г., Решение № 201/21.12.2013 г. по т. д. № 799/2012 г., Решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г., Решение № 104/05.07.2010 г. по гр. дело № 885/2009 г., Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г., Решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г., Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г., Решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г., Решение № 159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/2012 г. и пр.[1]
Следователно, клаузите, уговорени в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от крайните снабдители – преди влизане в сила на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречат на императивни правила на закона, уреждащи принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД.
От друга страна, констативните протоколи, обективиращи фактическите изводи на представители на търговеца-краен снабдител за неточно измерване от СТЕ на доставената електрическа енергия на крайния клиент, представляват по своето правно естество частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти, поради което не се ползват с материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи за съда. Изключение е налице в случаите, когато протоколът е подписан от потребителя или упълномощен от него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт, какъвто се явява различието в реално доставената и отчетената електрическа енергия.
За да възникне правното задължение на крайния снабдител за изпълнение на насрещната парична престация – заплащане на продажната цена, следва да се установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, дори и да е доказано по несъмнен начин, че върху съответното СТИ е извършено противоправно въздействие, респ. че то обективно не отчита реално доставената електрическа енергия. В този смисъл, неправилно отчетеното количество доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди при неизпълнение на договорно задължение по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставеното количество електрическа енергия през съответния отчетен период (арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ). Следователно, на крайния снабдител принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване чрез пълно и главно доказване (по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК) правнорелевантното обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твръдяното от него и обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия.
Поради тези правни съображения не е достатъчно да се установи в процеса на доказване, че в един определен във времето момент – датата на извършената проверка, средството за търговско измерване, монтирано за отчитане на електрическа енергия, отразява частично доставяната за процесния обект енергия, а и съответното отклонение в измерването на доставената енергия (в количествено отношение), както и периодът на грешното, неточното измерване. Липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции за минал период се явяват произволни, като това обстоятелство води до запретен от закона резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване.
В случай обаче, че бъде установено правнорелевантното обстоятелство към кой момент е извършено последното надлежно отчитане на доставената електрическа енергия, респ. какво е било последното отчетено количество доставена енергия, обективно е възможно да се определи – дори и при неприлагане на установената преди влизане в сила на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в Общите условия корекционна методика, основата, върху която трябва да се приложи „корекционният коефициент”, съответен на констатираната грешка в отчитането на доставената енергия. Действително доставеното количество електроенергия от крайния снабдител до крайния клиент и преди приемането на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ може да се установи и чрез съпоставка на доставеното количество електрическа енергия в предходен период, сходен с този, през който е констатирана грешка на отчитане на съответното СТИ – напр. с предишния месец или със съответния месец на предходната година, като се съобрази и предназначението, за което се използва електроснабденият обект (за жилище, за осъществяване на търговска или туристическа дейност – ресторант, хотел и пр.).
Тъй като по този начин ще се установят правопораждащите спорното материално право юридически факти (основанието на иска), при липса на достатъчно данни за неговия размер съдът ще определи стойността на действително, реално доставената електрическа енергия до крайния клиент по своя преценка или след изслушване заключението на вещо лице – арг. чл. 162 ГПК.
По същество в този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г., ТК, І т. о., с което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий.
Исковото производство е било образувано по предявен от крайния клиент срещу крайния снабдител отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо на извънсъдебно твърдяното притезание за възникване и съществуване на парично вземане, представляващо продажна цена за доставена електрическа енергия по корекционна справка съгласно чл. 38, ал. 3, т. 1 от раздел 2 на Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия. Въззивният съд[2] е достигнал до крайния правен извод, че сумата по корекционната справка е изцяло недължима, тъй като не съществува законово основание за доставчика едностранно да коригира сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, тъй като клаузите на ОУ, които уреждат едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което не пораждат целените от страните правни последици. Апелативният съд е приел, че коригирането на сметките за доставена електроенергия е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
Касационната инстанция, съобразявайки постановената константна практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК[3], е приела, че приложимите към договорните отношения за доставка на електрическа енергия нормативни разпоредби, в редакцията им, действаща през процесния период (преди изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г.) не предвиждат възможност за доставчика на електрическа енергия за извършване на едностранни корекции в сметката на потребителя за доставена му и потребена от него електрическа енергия за минал период, поради което предвиденото от самия доставчик в клаузите на приетите от него ОУ право на такава едностранна корекция, без да се установи периодът на грешното измерване и без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна клауза и не обвързва потребителите. С това решение обаче ВКС е взел предвид и задължителната практиката на ВКС[4], с която не се отрича възможността да се ангажира отговорността на потребителя при доказано негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, както и в случаите на отстраняване на тези средства, но в тези случаи подлежи на доказване наличието на потребление през процесния период и действителният размер на потребената електроенергия. Касационният състав по това дело изцяло е възприел разрешението на материалноправния въпрос, дадено в тези решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е достигнал до правния извод, че корекция в сметката на потребителя е допустима, когато отклоненията в показателите на доставената електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, като е определен и размерът на реално доставената електрическа енергия за този период. Касационната инстанция счита, че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху средството за техническо измерване. Приела е за установено от доказателствата по делото, че електромерът (СТИ) не съответства на техническите изисквания вследствие намесата в неговата схема и макар че да не е доказан точният момент на намесата, е достигнал до фактическия извод, че данни за периода на потребление могат да се извлекат от заключението на назначената в първоинстанционното производство СТИ. Вещото лице е констатирало рязко спадане на отчитаните количества в обекта на ищцовото дружество на 21.09.2011 г. в 23.00 ч., като до този момент средното отчетено потребление за комплекса със същия електромер за периода от 20.11.2010 г. до 20.09.2011 г. е около 50000 квч./месец. В периода от 21.09.2011 г. до датата на проверката – 08.05.2012 г., средното месечно потребление за комплекса е било 20000 квч., а в активния летен сезон на 2012 г. средномесечното потребление след проверката и монтирането на новия електромер е 58000 квч./месец за периода от 18.05.2012 г. до 20.09.2012 г.
При така приетите за изяснени правнорелевантни факти ВКС приема, че електроразпределителните предприятия са доказали осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на СТИ, което има за резултат отчитане на по-малки количества от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия. Налице е виновно поведение на потребителя – чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. По спора е доказан периодът, за който не е заплатена доставената електрическа енергия. По делото са събрани и доказателства относно количеството реално потребена енергия, поради което цената й следва да бъде изчислена въз основа на усреднена стойност на потреблението през аналогичен период от време – съгласно приетото като компетентно изготвено заключение на допуснатата от първоинстанционния съд СТЕ. ВКС не е възприел вариантите на заключението на СТЕ, определящи цената на реално потребената енергия според потреблението на инсталираните в обекта мощности (при десетчасово ползване и съответно за един и за шест месеца), съответно във вариант на ползване на всички електрически съоръжения и във втория вариант – без отчитане на електрическите уредите в кухнята и ресторанта, тъй като наличните мощности са установени към момента на проверката на вещото лице – 02.12.2012 г., но по делото не са били събрани доказателства, че именно тези съоръжения са били монтирани в обекта през процесния период, респ. каква част от тях са функционирали, дори и да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че в периода от 01.01.2012 г. до 01.05.2012 г. ресторантът в комплекса не е бил отворен, а са функционирали само барът и дискотеката.
Въз основа на тези правни доводи ВКС е счел, че потребителят дължи на електроразпределителното дружество цена за доставената електрическа енергия в размер на 31590,48 лв., поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен за сумата от 45160,76 лв., представляваща разликата между начислената от касаторите по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ стойност на потребената енергия 76751,24 лв. и цената на действително доставената и потребена от ищеца електрическа енергия 31590,48 лв.
С Определение № 430/17.07.2015 г. по т. д. № 2899/2014 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивно решение[5], с което е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо заплатена от крайния клиент продажна цена, определена от крайния снабдител на електрическа енергия въз основа на едностранно изготвена от него корекционна сметка – „По делото е установено, че … вследствие на промяната на вътрешната измервателна схема /шунтиране на измервателната верига/ има неточно измерване, недоизмерване на ел. енергия, но началният момент на неточно измерване не е определен… След демонтажа на електромера и монтирането на нов, консумацията на електроенергия се е увеличила значително за същия период на следващата 2010 г. Изводът за основателност на иска за връщане на получената сума за допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка е аргументиран с обстоятелството, че не е установено обективно констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от действия на ищеца, т. е. да е налице виновно неизпълнение на договорните му задължения… Допустимата корекция е налице, когато отклоненията в показателите на консумираната ел. енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната ел. енергия за миналия период. В този смисъл са и решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о. и решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. В настоящия случай ответникът по иска–доставчик не е установил началния момент на неточно измерване на СТИ, нито е установил действително потребеното количество енергия за периода на грешно измерване в процесния обект с оглед наличните консуматори, тяхната мощност, натоварването им по време и обем въз основа на обичайното за съответния период функциониране на обекта съобразно предназначението му. Не е установен моментът на намесата, нито е налице точен измерител на грешката, нито е изчислена техническата възможност за реално доставяне на начислената ел. енергия”.
Авторът на настоящата статия, като принципно споделя развитите в тези съдебни актове правни доводи, счита, че дължимостта на паричното вземане за действително доставеното количество електрическа енергия през съответния отчетен период се основава не на имуществената отговорност на длъжника-купувач при неточно изпълнение на договорно задължение за бездействие – да не извършва неовластено вмешателство (манипулация) на уреда за търговско измерване, чийто обем е определен в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, а на плоскостта на правилата, уреждащи реалното изпълнение на договорните задължения (арг. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ), т.е. крайният клиент дължи продажна цена на крайния снабдител само за реално доставената му електрическа енергия през съответния отчетен период, за минало време – като парично притезание за точното изпълнение на тази насрещна непарична престация по тези двустранни транслативни възмездни договори. В случай че потребителят на електрическа енергия сам или чрез трето лице противоправно и съзнателно въздейства върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, с което създава предпоставки за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, той извършва престъпление, чието изпълнително деяние е описано в наказателноправната разпоредба на чл. 234в, ал. 1 НК, но за пораждане на паричното притезание за заплащане на установената продажна цена за реално доставената електрическа енергия е ирелевантна субективната страна на уреденото в диспозицията на чл. 234в, ал. 1 НК противоправно деяние, т.е. дали потребителят виновно сам или чрез другиго е манипулирал уреда за търговско измерване или обективно се е ползвал от създаденото в предходен момент от трето лице противоправно състояние на неточност при измерване на действително доставената електрическа енергия (напр. въздействието върху съответното СТИ е извършено от предходен собственик на енергоснабдения имот). И в този случай крайният клиент ще дължи продажна цена за действително, реално доставена електрическа енергия – на основание чл. 200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ, а не обезщетение по чл. 82 ЗЗД за причинени имуществени вреди на крайния доставчик вследствие на виновно неизпълнение на договорно задължение за бездействие – за въздържане от въздействие върху съответното СТИ.
Б. С правната норма, уредена в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” ЗЕ (нова – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят регламентира нормативно задължение за крайните снабдители на електрическа енергия да установяват в изготвените от тях Общи условия за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при едностранно извършена от тях корекция на сметка за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
По този начин се уреди правната възможност на крайния снабдител едностранно да извършва корекции на доставената до крайния клиент електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради извършено неправомерно въздействие върху уреда за търговско измерване, като конкретната процедура за извършване на едностранната корекция на сметките от крайния снабдител е детайлизирана в чл. 48 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕ), издадени от ДКВЕР и обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. Следователно, с изменението на ЗЕ е регламентирано законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на потребител на електроенергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на специален ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 111/17.07.2015 г., постановено по т.д. № 1650/2014 г., ТК, I т. о., с което се приема, че „… на поставения правен въпрос следва да се отговори в смисъл: С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия”.
С Решение № 115/20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4907/2014 г., IV г. о., ГК, постановено също по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че „и през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя… От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено единствено, че към датата на извършената проверка на 18.06.2013 г. е било налице неправомерно въздействие върху СТИ, вследствие на което то неточно (с грешка от – 96.09 %) е отчитало електроенергията, доставяна и потребявана от жалбоподателката-ищца. От доказателствата по делото обаче не е установено нито че неправомерното въздействие върху СТИ е извършено от страна на последната, нито конкретният период от време преди проверката, през който доставяната електроенергия е била неточно отчитана. При тези обстоятелства по делото, предвид всичко изложено по-горе относно приложението на материалния закон и разпределението на доказателствената тежест в процеса, следва изводът, че ответното електроснабдително дружество не е имало основание и право едностранно да коригира сметката на жалбоподателката-ищца, начислявайки й като дължима сумата 11176.06 лв. за процесния период 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г. За този период тя дължи заплащане само на отчетената от СТИ електроенергия, която съгласно допълнителното заключение на вещото лице, прието във въззивното производство, е 2 628 кWh и е на стойност 557,70 лв.”.
Съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 ПИКЕЕ се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа, като при извършване на проверката се съставя констативен протокол, който се подписва от потребителя, а ако той отсъства, протоколът се подписва от двама свидетели, които не трябва да са служители на електроразпределителното дружество.
В този смисъл, и след влизане в сила на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, за да възникне субективното материално право на крайния снабдител за едностранна корекция на сметка на потребител при извършено външно въздействие върху СТИ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, респ. нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система или добавяне на чужд за системата елемент; 2. СТИ да не измерва количеството потребена електрическа енергия или да я измерва с грешка извън допустимата и 3. наличие на причинно-следствена връзка между установеното въздействие върху СТИ и неотчетеното количество електрическа енергия, респ. отчитането му при грешка[6].
Както бе изяснено, за да възникне потестативното право на крайния снабдител за едностранна корекция на сметка при установена манипулация на средството за търговско измерване, не следва да бъде доказано виновно противоправно поведение на крайния клиент за това неправомерно външно въздействие на СТЕ. Обективният характер на задължението за заплащане на продажната цена за реално доставената електроенергия се изяснява и при логическото тълкуване на правните норми, уредени в ПИКЕЕ. Крайният клиент ще дължи цената на действително доставеното количество електрическа енергия и при установяване на грешка в измерването – извън допустимото (арг. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). По своето правно естество „грешка в измерването” представлява отклонение от действително потребената електрическа енергия, което е с неустановен произход, поради което то е от обективен характер – в този случай е ирелевантно обстоятелството дали това несъответствие е вследствие нечие виновно противоправно поведение. Установеният от законодателя (в широкия смисъл на това понятие) особен ред за извършване на едностранна корекция на сметката на крайния клиент не представлява имуществена санкция за потребителя, а нормативно установен способ за доказване на действително доставеното количество електроенергия до крайния клиент.
В заключение, и при действащото обективно право, което урежда правната възможност крайният снабдител – при установена в ОУ за продажба на електрическа енергия методика, едностранно да издава корекционни сметки при установяване (след извършена метрологичната проверка), че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, за да възникне притезателното право за заплащане на обективираната в корекционната сметка продажна цена, следва да се установи в процеса на доказване действително, реално доставеното количество електрическа енергия до крайния клиент. При констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, вкл. и при доказано противоправно въздействие върху СТИ – на крайния снабдител принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи чрез пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК както периода, така и степента на грешното отчитане (в количествено отношение). Действително доставеното количество електроенергия от крайния снабдител до крайния клиент преди и след влизане в сила на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ може да се установи и чрез съпоставка на доставеното количество електрическа енергия в предходен, но аналогичен с периода, през която е констатирана грешка на отчитане на съответното СТИ (по правилата на чл. 162 ГПК), като за възникване притезателното право на крайния снабдител за заплащане на продажната цена за действително, реално доставената електрическа енергия до крайния клиент е ирелевантно обстоятелството дали потребителят сам или чрез другиго е въздействал върху точното отчитане на електрическата енергия от съответното устройство за търговско измерване, респ. дали се е ползвал от това противоправно фактическо състояние.
Автор: Красимир Машев
[1] Напр. в Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т. о., ТК е прието, че „в нито един законов и/или подзаконов нормативен акт, действащ през исковия период, не се съдържат разпоредби, уреждащи право на доставчика да коригира сметките на потребителите за минал период, включително в хипотезата, когато корекцията е предвидена в отнапред установени от доставчика и задължителни за потребителя /чл. 98а, ал. 4 и чл. 98б, ал. 4 ЗЕ/ общи условия… Установено е по делото, че по реда на чл. 38 от ОУ е констатирана нерегламентирана външна намеса в работата на СТИ…, но сам по себе си този факт не поражда основание за последваща корекция на сметката за електроенергия… Необоснована е преценката на въззивния съд, че е доказано реалното количество на доставената, но неотчетена електрическа енергия, на базата на която е начислена отразената в дебитното известие за корекция парична сума… В заключението е посочено, че е невъзможно да се установи началният момент на грешното измерване, което означава, че не е проведено доказване и относно периода, през който не е отчитано цялото количество доставяна електроенергия. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца електрическа енергия за минал период е лишена от законово основание, поради което начислената чрез корекцията сума от 29008.55 лв. не се дължи”.
[2] Въззивното решение е публикувано на следния Интернет адрес:
http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2xCp97T8txE%3D
[3] Решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, II т.о., Решение №79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, І т.о, Решение № 30/23.04.2015 г. по т. д. № 1118/2014 г. на ВКС, ІІ т.о
[4] Решение №189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о., Решение № 228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №1750/2011 г., ІV г.о., ГК
[5] Въззивното решение е публикувано на следния Интернет адрес: http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=SvpOgeu1QC0%3D
[6] В този смисъл е и Решение от 04.09.2015 г., постановено по гр. д. № 5338/2015 г. по описа на СГС, ІІ „Е” въззивен състав.