Подлежи ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК постановлението за възлагане? Преглед на съдебната практика след постановяването на ТР № 7 ОТ 31.07.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2014 Г., ОСГТК НА ВКС

1. ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОТМЯНА

Определение № 255 от 20.06.2019 г. по гр.дело № 1536 по описа за 2019 г. на ВКС

„Съгласно обвързващите разяснения на ВКС в т. 3 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК, на отмяна подлежат само актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което решенията, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. По същата причина не подлежат на отмяна влезлите в сила актове на съдебен изпълнител, каквото е постановлението за възлагане на недвижим имот, което също не формира сила на пресъдено нещо. Следователно, молбата на А. М. за отмяна на влезлите в сила решение и постановление за възлагане на недвижим имот, е недопустима.

Определение № 250 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2290/2019 г. на ВКС

„Предмет на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т.е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество, какъвто характер постановлението за разпределение на сумите и постановлението за възлагане на недвижим имот по приключила публична продан нямат. На основание чл.496, ал.3 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК. Следва да се имат предвид и задължителните разяснения, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че и съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, не пораждат като правна последица сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК”.

Определение № 177 от 25.04.2019 г. по гр.д. № 1147/2019 г. на ВКС

„Съгласно обвързващите разяснения на ВКС в т. 3 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК, на отмяна подлежат само актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което решенията, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава X. ГПК. По същата причина не подлежат на отмяна влезлите в сила актове на съдебен изпълнител, каквото е постановлението за възлагане на недвижим имот, което също не формира сила на пресъдено нещо. Следователно, молбата за отмяна на влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти е недопустима”.

2. Постановлението за възлагане подлежи на отмяна
Определение № 31/12.02.2019 г. по т. д. № 3014/2018 г. на ВКС; Определение № 242 от 28.05.2019 г. по ч. т. д. № 1144/2019 г. на ВКС; Определение № 363 по ч.т.д. № 1485 по описа за 2019 г. на ВКС; Определение № 27/22.03.2019г. по т.д. № 559/2018г. на ВКС; Решение № 87 от 08.08. 2019 г. по т.д. № 2214/2018 г. на ВКС; Определение №. 65 от 23.01.2019 г. по ч.т.д.№143/2019 г. на ВКС; Решение № 69 от 31.07.2019 г. по т.д. № 3088/2018г. на ВКС; Определение № 119 от 01.08.2019 година по гр.дело № 2241/2019 г. на ВКС; Решение №. 300 от 28.11.2018 г. по т.д. № 1916/2016 г. на ВКС; Решение № 44 от 29.05.2018 г. по гр.дело № 3043/2017 г. на ВКС- в горецитирани съдебни актове молбата за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане е приемана за допустима.
В решение № 81 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 353/2014 г. и Решение № 142 от 21.07.2016 г. по т.д. № 872/2016 г. на ВКС е прието, че неизпълнението на задълженията на съдебния изпълнител да уведоми ипотекарния кредитор за описа и проданта са основание за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане.

3. Кратък коментар на автора
Възможността постановлението за възлагане да може да се отменя по реда на чл. 303 и сл. ГПК е била предмет на разглеждане още в по-старата съдебна практика, преди приемането на новия ГПК, като там изрично е било прието, че това е допустимо – Решение № 90 от 1.XI.1972 г., ОСГК^[2]. В мотивите на това решение е било посочено, че стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 231 ГПК (отм) не е отговаряло на тогавашното социалистическо право, което чрез гражданския процес е бранило гражданските правоотношения. Според съда не са били изключени от тази защита и актовете по правоотношенията, по които се произнасят и други правораздавателни органи, включително и особените юрисдикции, както и актовете (постановления) на съдебния изпълнител и други. Прието е било още, че за подлежащите на обжалване, но необжалвани действия на съдебния изпълнител не е съществувал друг път за защита, когато те са били засегнати от тежки пороци, освен реда на надзора или реда на отмяната, когато са налице условията на чл. 231 ГПК (отм). Следвайки тази практика, преди приемането на ТР № 7 ОТ 31.07.2017, ВКС категорично допускаше молби за отмяна на влезли в сила постановления за възлагане, като спор по този въпрос не е имало. След приемането на тълкувателното решение обаче, видно от гореизложената съдебна практика, някои състави на ВКС аргументират недопустимостта постановленията за възлагане да подлежат на отмяна с посоченото тълкувателно решение. В него обаче не е бил поставян за тълкуване въпроса дали постановленията за възлагане подлежат на отмяна, а дали е допустимо да бъдат предмет на отмяна решенията по жалби срещу действията на съдебните изпълнители, тъй като именно по този въпрос е имало спор в съдебната практика на ВКС^[3]. С оглед на това, натрупаната до приемането на тълкувателното решение съдебна практика, която безпротиворечиво приемаше за допустимо производството по отмяна на влязло в сила постановление за възлагане, не следва да бъде ревизирана заради приетото в него.
Освен гореизложеното, постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва изпълнителното производство върху недвижим имот на длъжника^[4]. По тази си характеристика то наподобява съдебното решение в исковото производство^[5]. Т.е. както съдебното решение приключва исковото производство, така и постановлението за възлагане приключва изпълнителното производство спрямо конкретния недвижим имот. Поради тази причина постановлението за възлагане може да се отъждестви като „съдебното решение”, с което завършва/приключва изпълнителното производство спрямо съответния недвижим имот на длъжника провеждано на основание изпълнителния лист^[6]. От тази гледна точка законосъобразно би било същото да подлежи на отмяна по реда за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. По този начин се осигурява и така необходимата защита на присъединените по право кредитори по чл. 459 ГПК, чиито права са нарушени от съдебния изпълнител, който не ги е уведомил за извършваното изпълнение върху обезпеченото имущество. Именно в тази хипотеза най – често се достига до отмяна на постановления за възлагане.
В заключение следва да се констатира, че действително в съдебната практика на ВКС е налице разнобой относно допустимостта постановленията за възлагане да бъдат предмет на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но този разнобой е изкуствено създаден, тъй като постановеното ТР № 7 ОТ 31.07.2017, на което се позовават съставите, които не допускат молбите за отмяна до разглеждане по същество, не е имало за предмет такъв въпрос, съответно натрупаната до момента на приемането му съдебна практика на ВКС, която категорично приемаше, че постановленията за възлагане подлежат на отмяна, следва да запази своето действие.

Автор: Д-р Димитър Иванов