I. Увод

На 5 декември 2017г. Съветът по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) прие нови правила за облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) на доставката на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, предоставяни по електронен път. Окончателните версии на тези нови правила (Регламент на Съвета[1], Директива на Съвета[2], и Регламент за изпълнение на Съвета[3]) бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (ЕС) на 29 декември 2017г.

Новите правила ще влязат в сила на два различни етапа: измененията на съществуващите специални режими за облагане на доставките на далекосъобщителните услуги, услугите по разпространение на радио и телевизия или услугите, предоставяни по електронен път, ще породят действие от 1 януари 2019 г., а считано от 1 януари 2021 г., ще се прилага и нов специален режим за облагането на дистанционните продажби на стоки и услугите.

Промените в сила от 1 януари 2019 г. основно въвеждат нови мерки за опростяване на облагането на доставките на далекосъобщителните услуги, услугите по разпространение на радио и телевизия или услугите, предоставяни по електронен път, чрез промяна на модел на обслужване на „едно гише“ (MOSS)[4] и начина им на фактуриране. Държавите-членки имат срок до 31 декември 2018 г. да транспонират  тези разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година в националното си законодателство.

С промените в сила от 1 януари 2021 г. специалният режим за данъчно облагане на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, предоставяни по електронен път, е разширен така, че да се прилага и спрямо вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, като за дистанционните продажби на стоки, внесени от трети територии или трети държави, е въведен подобен специален режим; онлайн платформите стават отговорни за събирането и плащането на ДДС при дистанционните продажби, които улесняват, както в рамките на ЕС, така и от трети държави; премахва се освобождаването от ДДС на вноса на малки пратки с незначителна стойност. Държавите-членки разполагат със срок до 31 декември 2020 г., за да транспонират тези разпоредби от Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година в националното законодателство.

Целтa на настоящата статия е да разгледа основните промени и да представи най-важните разпоредби от новата регулаторна рамка за облагане с ДДС в ЕС, доколкото същата ще се отрази както на видеоигрите, търгувани по електронен път, така и на тези, които са предмет на дистанционни продажби и се играят чрез конзоли, игри на DVD и подобни материални носители. Настоящата статия не цели изчерпателно да разглежда всички изменения, допълнения и нови данъчни правила за ДДС, приети от ECOFIN на 5 декември 2017г.

II. Видове игри, спрямо които ще се прилагат новите правила за данъчното облагане

Промените от 2015г. в правото на ЕС относно облагането с ДДС на възмездните доставки на стоки и услуги, предоставяни по електронен път, се прилагаха по отношение на възмездните доставки на електронни видеоигри, софтуер, приложения за телефони, книги, филми, музика и др. Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ е дефинирано в член 56, параграф 1, буква к) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), а услугите, които се квалифицират като предоставени по електронен път, се съдържат в индикативния списък на услугите, които трябва да се разглеждат като електронни, представляващ Приложение II към Директивата за ДДС. Изброените услуги включват и: възмездна доставка и актуализацията на софтуер, доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри. Всички възмездни доставки на електронни/видео игри,  предоставяни по електронен път в рамките на ЕС, попадат в приложното поле и на предстоящите промени, в сила от 1 януари 2019 г.

Промените в сила от 1 януари 2021 г. ще засегнат обаче и търговията от разстояние на стоки и услуги, които дори да се поръчват по електронен път, впоследствие се доставят реално на клиента, т.нар. дистанционни продажби, в това число: видеоигри на DVD и подобни материални носители, видеоигри, които се играят чрез конзоли, възмездните доставки на които до момента не се облагаха по реда на подобни специални правила за начисляване и отчитане на ДДС.

III. Промените в сила от 1 януари 2019 г.

Към момента доставките на далекосъобщителните услуги, услугите по разпространение на радио и телевизия и услуги, предоставяни по електронен път, се облагат с ДДС ставката, приета в държавата по потребление, т.е. държавата – членка, в която клиентът – потребител е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене. За да се избегнат изискванията за регистрация по ДДС, приложими във всяка държава-членка на ЕС (и съответната тежест за привеждане в съответствие с разлечни данъчни изисквания), от 1 януари 2015 г. беше въведен данъчен портал за обслужване на „едно гише” – MOSS[5]. MOSS или еднократно ДДС регистриране позволява на доставчиците да отчитат в държавата по идентификация, т.е. в която е мястото на установяване на стопанската им дейност или на постоянен обект, ДДС-то, дължимо в различните държави-членки на ЕС, без допълнителни регистрации по ДДС в съответните държави. MOSS бе въведен основно за улеснение на по-малки и средни по големина търговци в ЕС. За доставчици извън Европейския съюз, които до 01.01.2015 предоставяха услуги, предоставяни по електронен път, се прилагаха специални правила за начисляване и отчитане на данъка върху добавената стойност, известни като ДДС за електронни услуги (VoES)[6], но същите бяха заменени от MOSS през януари 2015 г.

От 1 януари 2019 г. се въвеждат и нови мерки, целящи опростяване на съществуващата процедура по облагане на възмездните електронни доставки на стоки и услуги. Например, продажба на електронни/видео игри през онлайн платформи ще се облага съгласно ДДС ставката на държавата членка по идентификация на доставчика, а не „по потребление”, ако:

  1. доставчикът е установен, или при липса на обект, има постоянен адрес или обичайно местоживеене в само една държава членка; и
  2. услугите се представят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава членка, различна от държавата членка по точка 1); и
  3. общата стойност без ДДС на доставките, посочени в точка 2), не надвишава през текущата календарна година 10 000 EUR[7] или равностойността им в национална валута[8] и не ги е надвишавала в хода на предходната календарна година.

Когато прагът, посочен в точка 3, бъде надвишен през дадена календарна година, при начисляване на ДДС върху съответната видеоигра ще се прилагат, както досега, различни ДДС ставки, съотвестващи на приетите в държавите – членки по потребление. Оттук, в зависимост от това къде клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно място на пребиваване, цената на видеоигрите пак ще варира според ДДС ставката, приложима в държавата – членка, в която е местоположението на клиента, т.е. ще варира от 15% в Люксембург (най-ниската ставка в ЕС), 19% в Германия, Кипър и Ромъния, 20% в България, Франция и Австрия, 22% в Словения и Италия, 25% в Дания, Швеция и Хърватска, до 27% в Унгария (най-високата ставка в ЕС) и т.н.[9]

За да се сведе до минимум тежестта за предприятията, с Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО, са изменени и правилата за фактуриране, които ще се прилагат от 01.01.2019г. по отношение на трансграничните доставки на услуги на далекосъобщителните услуги, услугите по разпространение на радио и телевизия и услуги, предоставяни по електронен път, като е приет принципът, че правилата относно фактурирането следва да бъдат тези, приложими в държавата членка по идентификация на доставчика, който се ползва от специалните режими.

IV. Промените в сила от 1 януари 2021 г.

Спазването от страна на данъчно задължените лица на новите правила в сила от 1 януари 2021 г. ще бъде осигурено чрез използването на няколко данъчни портала за обслужване на „едно гише”, позволяващи деклариране на трансгранични продажби в една държава-членка (OSS)[10].

Първият OSS данъчен портал ще обхваща продажбите на стоки на разстояние в рамките на Общността, доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, извършвани по електронен път, както и други услуги, предоставяни от данъчно задължено лице извън неговата държава-членка на установяване. Порталът ще бъде достъпен както за данъчно задължени лица от ЕС, така и за данъчно задължени лица – доставчици на услугите извън ЕС.

Вторият OSS данъчен портал ще обхваща продажбите от разстояние на стоки, внесени от трети територии или трети държави (извън ЕС), при условие че тези стоки имат вътрешна стойност от 150 EUR или по-ниска. Данъчно задължените лица, които не са от ЕС, ще могат да използват този портал, ако назначат посредник[11] в рамките на ЕС или ако се намират в страна, с която ЕС има споразумение за взаимопомощ и стоките се експедират от същата държава.

За стоки, внесени в ЕС от дружества, които не изберат този втори OSS портал, ще се прилагат специални договорености за пратки на стойност от 150 EUR или по-ниска. В този случай, логистичните посредници могат да декларират и да плащат ДДС за внос по опростен начин в държавата-членка на местоназначение и евентуално да подлежат на стандартната ставка на ДДС (ако държавите-членки го налагат).

Оттук следва, че от 1 януари 2021 г. гореизброените данъчни портали OSS ще са приложими и при продажби от разстояние и на стоки като видеоигри на DVD и подобни материални носители, видеоигри, които се играят чрез конзоли и други на данъчно незадължени лица по ДДС [12].

Друга промяна, в сила от 1 януари 2021 г., която следва да се спомене, е отпадането на освобождаване от ДДС при внос[13] на стоки като малки пратки с незначителна стойност, т.е. на стойност, по-малка от 22 евро[14].

Онлайн платформи, електронни магазини, уебсайтове или други подобни портали, които улесняват чрез електронен интерфейс дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави под формата на пратки със стойност, ненадвишаваща 150 EUR, или улесняват доставките на стоки в рамките на Общността от данъчно задължено лице, неустановено в рамките на Общността, на данъчно незадължено лице, ще се третират като „данъчно задължено лице, получило и доставило стоките”, т.е. носят отговорност за събирането на дължимия ДДС и заплащането му на държавите – членки, в които клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местопребиваване. При надвишаване на прага от 150 EUR, ще се изисква пълна митническа декларация за митнически цели при внос. С този подход ЕС се присъединява и към други глобални юрисдикции, които прилагат или разглеждат подобен подход като Австралия и Индия.

Въвежда се и задължение за данъчно задължено лице, което улеснява чрез използването на електронен интерфейс доставката на стоки или услуги на данъчно незадължено лице в рамките на Общността, да води регистър на тези доставки за срок от най-малко десет години от края на годината, през която е била извършена сделката. Този регистър трябва да е достатъчно подробен, за да могат данъчните органи на държавите членки, в които тези доставки са облагаеми, да проверят дали ДДС е бил начислен правилно. Регистърът се съхранява за срок от десет години.

Съгласно новия режим на облагане с ДДС, при сделки, които включват множество „участници”[15], ще се прилага правна презумпция, че всеки участник от веригата на доставка от доставчика на услуга, която се предоставя от разстоание, до крайния потребител е получил и след това е доставил електронната услуга. Съответно, действителната услуга ще бъде разделена за целите на ДДС най-малко на някалко услуги, в зависимост от броя на учасниците. Например, търговец, който разработва възмездни приложения за игри, ги продава чрез магазин за приложения (App Store), който предоставя възмездно приложенията чрез мрежов доставчик (network provider) на крайния потребител. Доставката на услугата ще бъдат разделена за целите на ДДС на три услуги, предоставяни по електронен път на крайния потребител: търговецът, който притежава приложението за игра, е данъчнозадължено лице по ДДС по отношение на първата доставка (продажба на приложението за игри на магазина за приложения); магазинът за приложения е данъчнозадължено лице по ДДС по отношение на втората доставка (продажба на приложението за игри на мрежовия доставчик), а мрежовият доставчик е данъчнозадължено лице по ДДС по отношение на третата доставка – на приложението до крайния потребител.

Друго опростяване, насочено към намаляване на административната тежест за малки и средни предприятия, при което трансграничните продажби от „бизнеса” до крайния потребител (B2C) под 100 000 EUR годишно се осъществяват, като се изисква само едно доказателство за местонахождението на клиентите им и следователно за държавата на облагане, а не две, както беше до момента .

V. Заключение

Настоящата статия цели да представи основните промени, приети в правото на ЕС и публикувани в Официалния вестник на ЕС на 29 декември 2017 г., които ще се отразят на търговията с електронни и видео игри – както на възмездните им доставки по електронен път, така и на дистанционните им продажби в рамките на ЕС. Към момента на национално ниво не са приети разпоредби, с които да се транспонират новите правила за облагане с ДДС на възмездни доставки на стоки и услуги в ЕС, затова не са обект на анализ от страна на автора.

Въпреки че е възможно пълното или частично забавяне на промените от 2021 г., ако Европейската комисия до края на 2019 г. открие проблеми в правилното прилагане на новите правила, то доставчиците на стоки и услуги следва да започнат своевременно да се подготвят юридически и счетоводно за тях, доколкото за едни[16] това ще означава промяна в организацията на работа и начина на облагане с ДДС на доставките, а за други[17] е свързано и с възникване на изцяло нови данъчно-счетоводни задължения в качеството им на данъчно задължени лица по смисъла на новите правила.

 

Автор:Христина Радкова Георгиева,

Адвокат, член на САК


star



 

Библиография

  1. Council Directive (EU) 2017/2455 of 5 December 2017 amending Directive 2006/112/EC and Directive 2009/132/EC as regards certain value added tax obligations for supplies of services and distance sales of goods, OJ L 348, 29.12.2017, p. 7–22.
  2. Council Regulation (EU) 2017/2454 of 5 December 2017 amending Regulation (EU) No 904/2010 on administrative cooperation and combating fraud in the field of value added tax, OJ L 348, 29.12.2017, p. 1–6.
  3. Council Regulation (EU) No 904/2010 of 7 October 2010 on administrative cooperation and combating fraud in the field of value added tax.
  4. Council Implementing Regulation (EU) 2017/2459 of 5 December 2017 amending Implementing Regulation (EU) No 282/2011 laying down implementing measures for Directive 2006/112/EC on the common system of value added tax, OJ L 348, 29.12.2017, p. 32–33.
  5. Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 7).
  6. Presidency roadmap on further work related to unfair tax competition, base erosion and profit shifting in the EU context (hereinafter – EU-BEPS), updated on 7 July 2017.
  7. EU ECOFIN Council adopts VAT e-Commerce package, VAT alert, Belgium, 06 December 2017, Deloitte Tax.
  8. VAT and e-commerce, New legal provisions adopted in Brussels, 6 December 2017, KPMG.
  9. Mathias Bopp, New EU VAT system for the digital economy as of 2019 and 2021, 07.12.2017.
  10. Briefing Paper: More EU VAT changes on the way.
  11. Christoph Prokes, VAT on E-Commerce: New rules from 2019, Dec 6, 2017.
  12. Code of Conduct Group (Business Taxation).
  13. VAT rates, applied in the Member States of the European Union, situation at 01.01.2018, Taxud. c. 1 (2018), EN, European Commission.
  14. M.T. (Martijn) Vroom, Modernization of е-commerce Imports into the EU – а Customs and VAT Perspective.
  15. A guide to e – commerce in Europe, Enterprise Europe Network, European Commission.
  16. Explanatory notes on the EU VAT changes to the place of supply of telecommunications, broadcasting and electronic services that enter into force in 2015, published 3 April 2014, European Commission, DIRECTORATE-GENERAL, TAXATION AND CUSTOMS UNION, Indirect Taxation and Tax administration , Value Added Tax.
  17. VALUE ADDED TAX COMMITTEE (ARTICLE 398 OF DIRECTIVE 2006/112/EC) WORKING PAPER NO 892, taxud.c.1(2016) 689595 – EN, Brussels, 4 February 2016, CASE LAW ISSUES ARISING FROM RECENT JUDGMENTS OF THE COURT OF JUSTICE OF THE EUROPEAN UNION, European Commission, DIRECTORATE – GENERAL, TAXATION AND CUSTOMS UNION, Indirect Taxation and Tax administration , Value Added Tax;
  18. Ръководство за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ, Косвено данъчно облагане и данъчна администрация ДДС Брюксел, 23 Октомври 2013 г.
  19. Guide to the VAT mini One Stop Shop, EUROPEAN COMMISSION DIRECTORATE-GENERAL TAXATION AND CUSTOMS UNION, Indirect Taxation and Tax administration VAT Brussels, 23 October 2013.
  20. Cristina Trenta, European VAT and the digital economy: recent developments.
  21. Cristina Trenta, EU Regulation 2016/679: the age of consent and possible VAT consequences when accessing information society services.
  22. Stephanus Phillipus van Zyl, THE COLLECTION OF VALUE ADDED TAX ON ONLINE CROSS – BORDER TRADE IN DIGITAL GOODS, 2013
  23. Jas Purewal, A practical guide to the EU’s new VAT rules, video games and digital content sales, 18/12/2014
  24. Jenny Lambourne, A pocket guide to cross-border tax in the EU, USA and Australia, Jan 26, 2015
  25. Nadia Reinders, New VAT regime comes into force in the EU in January 2015, October 14, 2014
  26. Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 292, 10.11.2009 г., стр. 5). (COUNCIL DIRECTIVE 2009/132/EC of 19 October 2009 determining the scope of Article 143(b) and (c) of Directive 2006/112/EC as regards exemption from value added tax on the final importation of certain goods)
  27. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) Council Directive 2006/112/EC on the common system of value added tax as amended by Directive 2008/8/EC (‘the VAT Directive’)
  28. Council Implementing Regulation (EU) No 282/2011 of 15 March 2011 laying down implementing measures for Directive 2006/112/EC on the common system of value added tax as amended by Regulation (EU) No 1042/2013 of 7 October 2013 (‘VAT Implementing Regulation’)
  29. Council Implementing Regulation (EU) No 1042/2013 of 7 October 2013 amending Implementing Regulation (EU) No 282/2011 as regards the place of supply of services (‘Regulation 1042/2013’)

 

[1] Регламент (ЕС) 2017/2454 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност

[2] Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки.

[3] Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2459 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

[4] С промени в правото на ЕС относно облагането с ДДС на доставките на стоки и услуги, предоставяни по електронен път, (видеоигри, софтуер, сървърни съоръжения, онлайн филми, музика, книги, приложения за телефони и др.) от 2015г. беше въведено т.нар „ДДС на едно гише“ (VAT Mini One Stop Shop – MOSS), като алтернатива на регистрирането по ДДС от страна на данъчно задължените лица, в данъчните служби на всяка отделна държава-членка, проверяване и прилагане на различни данъчните закони, действащи във всички държави-членки на ЕС, за регистриране и облагане с ДДС, за подаване на годишни справки – декларации, за издаване на фактури относно съответните доставки, начисляване на данък в различен размер и заплащането му директно към данъчната администрация на всяка държава-членка, при ставки на ДДС в ЕС в диапазона от 15 до 27%.

[5] Виж бележка под линия № 4.

[6] VAT on Electronic Services.

[7] Специфичните за отделните държави прагове на ЕС за продажби на разстояние от 35 000 EUR или 100 000 EUR ще бъдат заменени с един праг от 10 000 EUR на година, за целия ЕС.

[8] Равностойността в национална валута на сумата се изчислява, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка на датата на приемане на Директива (ЕС) 2017/2455.

[9] Актуална информация към 01.01.2018г. за данъчните ставки във всяка държава-членка е достъпна на следния електронен адрес

https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/resources/documents/taxation/vat/how_vat_works/rates/vat_rates_en.pdf

[10] Дори Brexit да доведе до загуба на данъчния портал MOSS в Обединеното кралство, данъчно задължените лица, регистрирани там, могат да преминат към друга англоезична MOSS система /като Ирландия или Малта/ или към друга страна от ЕС.

[11] Данъчно задължено лице, което се ползва от специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внесени от трети територии или трети държави, следва да бъде задължено да посочи посредник, т.е. лице — платец на ДДС, установено в Общността, което да изпълнява от името и за сметка на данъчно задълженото лице задълженията, определени в този специален режим. Това задължение обаче не следва да се прилага, ако лицата са установени в държава, с която Съюзът е сключил споразумение за взаимопомощ.

[12] Дистанционните продажби на движими вещи/стоки на данъчно незадължени лица по ДДС по принцип подлежат на облагане с ДДС в държавата-членка на отправяне на стоките. При прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата на пристигане на стоките. Облагането може да се извърши в държавата на пристигане на стоките и ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация.

[13] Въведено с Директива 2009/132/ЕО.

[14] Тези малки пратки понастоящем се внасят без ДДС.

[15] Например, онлайн платформи, електронни магазини, уебсайтове или други подобни портали, чрез които стоките и услугите не се предлагат директно на потребителя, а насочват последния към друг уеб сайт, електронен магазин или онлайн платформа, за да се осъществи сделка и извърши доставка на стока и услуга.

[16] Например, доставчиците на видео игри, предмет на електронни или дистанционни продажби.

[17] Например, порталите, които улесняват чрез електронен интерфейс дистанционните продажби на стоки.