ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ПРИ ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ

В настоящото изложение предмет на разглеждане е въпросът каква е отговорността при неизпълнение на договор и могат ли да бъдат претендирани неимуществени вреди.

I.Правна рамка и съдебна практика

Съобразно регламентацията, съдържаща се в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се допуска обезщетение на неимуществени вреди само в случай на непозволено увреждане, не и на договорна отговорност. Аргументите за горното са следните:

Чл. 52 от ЗЗД, в който е уредено обезщетяването на неимуществените вреди, се намира в Глава „Непозволено увреждане” от ЗЗД и няма приложение за договорната отговорност;
Чл. 82 от ЗЗД не урежда възможността за обезщетяване на неимуществени вреди, защото той визира претърпени загуби и пропуснати ползи, които са само имуществени вреди;
Чл. 52 от ЗЗД не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия при договорна отговорност, обезщетяване на неимуществени вреди и определяне по справедливост на обезщетението са изключение.

В подкрепа на горното и в пълно съответствие е константната и последователна практика на Върховния съд, Върховния касационен съд и другите съдилища в Република България[1], съгласно която от една страна свежда неимуществените вреди до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания, болки страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, страдания от неизпълнение на обещание за брак[2]. От друга страна е прието, че на обезщетяване по правилата на договорната отговорност подлежат само имуществени, не и неимуществени вреди, предвид изричното лимитиране на отговорността по чл.79, ал.1 от ЗЗД и от разпоредбата на чл.82 от ЗЗД и систематичното място на нормата на чл.52 от ЗЗД. Върховните съдии изтъкват, че когато кредиторът, въпреки виновната забава на длъжника, иска изпълнение на задължението, последиците от късното изпълнение са само във възникването на правото на този кредитор да иска обезщетение от късното или лошо изпълнение, но не и погасяване на насрещното задължение.
Принципни положения на застъпеното становище се откриват в:

Определение № 401 от 03.06.2011 г. по търг. д. № 979/2010 г. на Върховен касационен съд „Презюмиране сбъдване на условието по чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД е приложимо само при иска за връщане на получено без основание, а не и при иска за вреди от договорно неизпълнение „
Определение № 202 от 15.12.2009 г. по т.д. № 740/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II т. о. „На обезщетяване по правилата на договорната отговорност подлежат само имуществени, не и неимуществени вреди, предвид изричното лимитиране на отговорността по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД и систематичното място на нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Решение № 948 от 07.07.1998 г. по гр. д. № 605 /1998 г. на Върховен касационен съд , V г.о „В обема на обезщетението по чл. 79. ал. 1 ЗЗД не се включват неимуществените вреди”
Решение № 1901 от 23.VIII.1965 г. по гр. д. № 1493/65 г., II г. о. „От чл. 79 и 87 ЗЗД е явно, че законът цели да се изпълняват договорите, а не да се нарушават и да се плащат обезщетения.”

С ТР № 54 от 23.6.1986 г. по гр.дело № 21./86 г. на ОСГК на ВС се поставя въпроса дали е възможно реализиране на деликтна отговорност, произтичаща от облигационно отношение. В това решение, обаче, се третира коренно различна правна проблематика, свързана с въпроса „носи ли производителят отговорност за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, произлезли от вещ, която чрез търговската мрежа е станала собственост на увредения, ако вредите са настъпили поради недостатъци на вещта (от нарушения в производството й или от естеството на материала, както и когато вложеният материал е некачествен или нестандартен), или такава отговорност се носи само от предприятието-продавач” , респ. тогава, когато от недостатъците на вещта е причинена щета вследствие на повреда или унищожаване на други вещи, увреждане на здравето на човека или животни и др., налице ли и деликтна отговорност.?”
Предмет на тълкуване и изясняване са различието между посочените отговорности и особено отговорността по чл. 195 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В цитираното ТР е посочено, че увреденият, в конкретно изложената в ТР хипотеза, е „носител на повече от едно субективно право” или е носител на повече от един иск, като може да „избере този иск, чрез който най-лесно ще осъществи желания резултат”. „Пострадалият ще избира от кого и на какво основание ще осъществява правата си, но не и на няколко основания. Щом е вече удовлетворен, не може да търси обезщетение от другиго.”
Или, ако от недостатъците на вещта не е причинена неимуществена вреда, то ще се реализира договорна отговорност (по чл. 195 от ЗЗД). Но, ако е причинена вреда, която уврежда здравето или живота на пострадалия, то същият е снабден с право на иск с основание чл. 45 от ЗЗД, който в най-пълен размер реализира целения от него резултат. За пострадалият съществува право на избор, кои път да избере, тъй като е снабден с иск по чл. 195 от ЗЗД, както и с иск по чл. 45 от ЗЗД.

В подкрепа на горното са мотивите на ТР, а именно:

„Пострадалият може да не е в състояние да реализира правата си на договорно основание, защото е изтекъл срокът по чл. 197 ЗЗД, загубил е документите за покупка или гаранция и др.”, а също така „Не може да претендира за неимуществени вреди на договорно основание.

Неговата обезвреда би могла да се осъществи по-добре или само по иска за непозволено увреждане. Не бива нормите да се тълкуват стеснително във вреда на пострадалия и в полза на виновния причинител на вредите.”
В допълнение на изложеното е и посочено в Определение № 202 от 15.12.2009 г. по т.д. № 740/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, II Т. О. „Разпоредби на чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД, които регламентират предпоставките, обема и съдържанието на отговорността за вреди от договорно неизпълнение, са ясни, точни и не се нуждаят от тълкуването им. По приложението им, вкл. по въпроса за изключване на неимуществените вреди от обхвата на договорната отговорност по чл.79, ал.1 от ЗЗД, съществува обилна и последователна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване”.
Към настоящият момент с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ВКС, Гражданска и Търговска колегия на поставения въпрос „Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна, с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?” се отговори, че „Отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е ДОГОВОРНА и на ТОВА ОСНОВАНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИСЪДЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, доколкото те са пряка и непосредствено последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.”
Поставеният по тълкувателното дело въпрос за липса на конкуренция между договорна и деликатна отговорност и възможност за обезщетяване на неимуществени вреди при договорна отговорност, е намерил положителен отговор. В решението се възприема становището, че независимо, при коя хипотеза на чл. 82 от ЗЗД, изр. 1 или 2 е възможно обезщетяване на неимуществени вреди.
Възприетото в тълкувателното решение разбиране не може да бъде споделено, поради следните аргументи:
В чл. 45 от ЗЗД е посочено, че „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”, като вината се предполага до доказване на противното. Като законодателят под всички вреди има предвид – имуществени и неимуществени вреди, това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, съобразно която на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да са имуществени или неимуществени, като чл.52 от ЗЗД само посочва как се определя обезщетението на неимуществени вреди. В чл. 79 от ЗЗД е предвидено, в случай на неточно изпълнение кредиторът да иска обезщетение за неизпълнение, което обхваща претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, а в изр. 2 на чл. 82 от ЗЗД, законодателят определя при недобросъвестност това обезщетение да включва всички преки и непосредствени вреди.
Дори да се приеме, в контекста на новата съдебна практика, че в хипотеза втора на чл. 82 на ЗЗД, или при недобросъвестност на длъжника, законодателят не изключва обезщетяване на всички вреди (имуществени и неимуществени вреди), които са пряка и непосредствена връзка от неизпълнението, такава воля, по –категоричен начин не се констатира в първата хипотеза, при която ясно е лимитирана обезвредата до имуществени вреди, каквито са пропусната полза и претърпени загуби. В този смисъла допускане на репариране на неимуществени вреди, в случай когато не се установява недобросъвестност и са претърпени само пропуснати ползи и претърпени загуби заслужават по – подробно обсъждане.
На следващо място, както е и посочено в особеното мнение към тълкувателното решение (ТР), се излага един основен аргумент срещу него. Той се базира на принципът да не се вреди другиму, или ако едно деяние е виновно, неправомерно, както е в изложения в ТР случай, и представлява нарушаване на законово задължение, то е достатъчно само на това основание да се търси обезщетяване на всички вреди (имуществени и неимуществени), без да е необходимо да има нарушение на договора. Тъй като законът не разрешава изрично конкуренцията между двата вида отговорност, при кумулирането им при едно деяние, тя може да се реши чрез избор от страна на засегнатото лице. Увреденият има право реши по реда на коя отговорност ще защитава правата си, т.е. да избере тази отговорност, която ще доведе до най- пълно репариране на вредите.[3]

II.Кумулиране на отговорност

Не на последно място следва да се отбележи, че кумулиране на видовете отговорност неминуемо би създало проблеми с доказване на юридически факти (състави) , от които се претендира.
Прави впечатление в съдебната практика, че се допуска обективно съединяване на искове квалифицирани с правно основание – иск за неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД) и иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за неизпълнение на договор (чл.79, във вр. чл. 82 ЗЗД). По този начин се допускат искове, при условията на кумулативност, основани на взаимноизключващи се юридически факти, от които се претендират различните права. [4]Искът за връщане на получено без основание, в смисъл на причина (cause) – чл. 55 от ЗЗД, който почива на основания, различни от иска за изпълнение на валиден договор по чл. 79 от ЗЗД.[5]

Преди да се изложат другите съображения за яснота в това изложение, следва да се посочи, следното:

По отношение иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД

Приложими са правилата на извъндоговорния източник на облигационни отношения – неоснователно обогатяване /чл. 55 – 59 ЗЗД/.
За да бъде уважен предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. наличие на определено имуществено разместване, при което едното лице е предало, а другото е получило имуществено благо; 2. липса на правно основание (правна сделка) или макар такова да е съществувало към момента на имущественото разместване, вече е отпаднало или пък основанието не се е осъществило и 3. липса на връщане на полученото от едната страна до момента на предявяване на иска.

По отношение иска по чл. 79 от ЗЗД

Приложими са правилата на договорния източник на облигационни отношения – правни сделки – договорни източници, в които се включват различните видове сделки.
При иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които едната страна да е поела определено задължение, което не е изпълнил.

По отношение иска по чл.45 ЗЗД

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, трябва да са настъпили вреди в резултат на противоправно поведение на едната страна, респ. да се отчита, личността на дееца (юридическата личност н е е д е л и к т о с п о с о б н а и отговаря за непозволено увреждане само по силата на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД) . Що касае въпроса за вината, с ал. 2 законодателят е въвел оборима презумпция за наличието й.[6]
Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД (липса на договор) изключва уважаване на претенция, базираща се на договорна отговорност. Както бе посочено по-горе едната претенция предполага или начална липса на основание (нищожен договор), или отпаднало основание (развален/прекратен договор), или несбъднато основание (не е сключен договор), другата точно обратното твърдение, че това основание е валидно, съществува и не е прекратено. Институтът на неоснователното обогатяване намира приложение в случаите, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред -(Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС).
При внимателен прочит на мотивите на ТР не може да се стигне до извода, кои са основанията да се търси „такава” отговорност, дали отговорността на лицето да обезщети „увредения” ще се свързва с това , че вредата е настъпила следствие „липса” на договор или „неизпълнение” на договор? Възможно ли е с един юридически факт да осъществяват два изключващи се фактически състава? Защо, ако е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД не се търси отговорност, съобразно тази разпоредба, а е необходимо да се кумулират договорна и деликтна отговорност. Струва ми се, че въпреки възприетото в ТР правилото на чл. 82 от ЗЗД, че следва да се обезщетят всички преки и непосредствени вреди, включително и неимуществените, трябва да се отчита, че за да се претендира такава отговорност от основно значение е страните да са в облигационна връзка. Нарушаването на предвидените в договора задължения ще е основанието за търсене възстановяване на справедливия баланс между страните. Ако обаче, приемем обратното, това би довело търсене на договорна отговорност при нищожни клаузи, каквито са например неравноправните по ЗЗП, което не би имало логично обяснение защо тези клаузи се разглеждат като нищожни.
Интересен момент е как това ТР ще рефлектира в търговски и гражданския оборот, където за всяко неизпълнение на договорно задължение ще се претендира наред с репариране на имуществени вреди и неимуществени вреди. Задължителното тълкуване дадено в Тълкувателно решение № 4/2012г. на ВКС, Гражданска и Търговска колегия би насочило практиката в посока, несъответстваща на духа на закона, който ясно очертава вида отговорност при вредата, произтичаща от договорен, извъндоговорен източник или противоправно поведение.

Автор: Мартина Петрова, юрист

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Р. № 1786/02.07.1970 г. на ВС, I г. о., Р. № 948/07.07.1998 г. по гр. д. № 605/1998 г. на ВКС, V г. о., Р. № 197/19.02.1997 г. по гр. д. № 250/95 г. на ВС, I г. о., Тълкувателно решение№ 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК, Определение № 280 от7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 242/2009 г., I т. о., ТК и др.

[2] Тълкувателно Решение № 32 от 2 юни 1969 г., ОСГК на ВС.

[3] Особено мнение към Тълкувателно решение № 4/2012г. на ВКС, Гражданска и Търговска колегия

[4] Решение №8393, постановено на 18.08.2014. по гр. д. № 29359 по описа за 2012г. на СРС, 47 – ми състав

[5] Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС „6. В редица решения се констатира, че се иска връщането на даденото въз основа на договор, нищожен поради противоречие със закона или сключен в заобикаляне на закона или при накърнение на правилата на морала, поради което правилно се приема, че подобни искове не могат да се уважават на договорно основание.

Исковете обаче се уважават на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД или на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.”

[6] Постановление № 7/ 59 т. на Пленума на ВС е дадено разрешение на въпроса, могат ли юридическите лица да отговарят по реда на чл. 45 от ЗЗД, като е възприето становището, че отговорност по чл. 45 от ЗЗД за лично, виновно причинени вреди се носи с а м о от физическите лица