Необходимото другарство в светлината на Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС

1. Въведение

Съдебната практика трайно и преимуществено възприемаше становището, че исковете от и срещу съпрузи относно вещи, намиращи се в съпружеска имуществена общност, следва да се предявяват задължително от и срещу съпрузите съвместно. Въз основа на това се приемаше за установено, че съпрузите са не само необходими другари, поради еднаквото си материалноправно положение, а задължителни необходими другари. В Тълкувателно решение решение № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд се зае различна позиция – че съпрузите не са задължителни другари по такива искове, а са факултативни другари, с оглед на което не е задължително искът да е предявен от или срещу съпрузите заедно. Настоящото изследване очертава спецификите на двата вида необходимо другарство – задължително и факултативно – спрямо даденото от ВКС тълкуване, като посочва, че особеностите в материалноправното положение на страните определят вида необходимо другарство.

2. Тълкувателно решение № 3/2016 г.

2.1. Въпросът, поставен по тълкувателно дело № 3/2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС е: „Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност“. Приетото от мнозинството съдии от ОСГК на ВКС становище е, че другарството на съпрузите в посочената хипотеза е необходимо, но не задължително, а факултативно.

2.2. ВКС счита, че със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец по делото, производството се прекратява. Затова то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи (например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК), както и когато естеството на спора налага това, защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички другари (например при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, съдебна делба, при която участието на всички съсобственици е условие за действителност на делбата, и др.). При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация, следователно става въпрос за факултативно необходимо другарство.

2.3. Предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), не е действие на разпореждане, а само на управление. Такива могат да се извършват еднолично от всеки от съпрузите. Щом единият съпруг може сам да извършва материалноправни действия на разпореждане, които засягат неделимата бездялова съсобственост, би трябвало всеки от съпрузите да има право сам да извършва и процесуални действия относно общото право, които са насочени към неговата защита. Предявяването на иск за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление, а не на разпореждане, и може да се извърши от всеки един от тях.

2.4. Също така, съгласно мнозинството от ОСГК на ВКС, при предявяване на иск за собственост срещу съпрузите изискването за съвместна процесуална легитимация също би довело до недопустимо ограничаване на правото на иск на основание, което законът не предвижда. Ако другарството е задължително, при всеки иск за собственост срещу физическо лице посочването на брачния статус на ответника ще е елемент от изискванията за редовност на исковата молба и същата ще подлежи на връщане, ако ищецът не изпълни указанията на съда за отстраняването на тази нередовност.

2.5. Съгласно особеното мнение по делото, съпрузите трябва да бъдат задължителни необходими другари. Изводът за наличие на задължително необходимо другарство е обоснован с особената същност на СИО, която по силата на правната норма е неделима и бездялова съсобственост. Тази материалноправна същност на СИО, пренесена в областта на гражданския процес, също води до извода, че не може процесуалните права на всеки от съпрузите да бъдат по-големи по обем от материалноправните им правомощия относно общите вещи и права върху вещи, тъй като чл. 24, ал. 3 СК – разпореждане с общо имущество се извършва съвместно, т.е. при участието и само на единия съпруг постановеният съдебен акт, касаещ собствеността върху такива вещи, да е валиден.

3. Основни характеристики на необходимото другарство

3.1. Другарството (чл. 215-217 ГПК), още субективно съединяване на искове, е налице при множество страни в един процес, под формата на множество от ищци (активно другарство) или множество от ответници (пасивно другарство)[1]. Материалноправната основа на другарството е наличието на общи (юридически) факти по делото, като основание на спорните права или като обект на спорните права, които са предпоставка за възможността исковете с различни страни да бъдат разгледани заедно в едно производство[2].

Съединяването на делата на различни страни е процесуална възможност при обикновеното другарство, но е задължително при необходимото другарство. Ако при обикновеното другарство някои от фактите по исковете са общи, т.е. съвпадат, то при необходимото всички правопораждащи за съответните искове факти съвпадат. При необходимото другарство процесуалното положение на всеки от другарите е идентично и по тази причина делата им следва да бъдат разрешени заедно, тъй като имат едно и също правно положение по отношение на спорното материално право в предмета на делото[3]. Тази идентичност е продиктувана от характера на спорните материални правоотношения. При необходимото другарство решението трябва да е еднакво спрямо всеки от другарите. Другарите са страни в материалното правоотношение, предмет на делото, така че решението, относно това материално правоотношение, ще засегне материалноправното положение на всеки от другарите. След като предмет е едно и също отношение, няма как за различните другари да има различно произнасяне. Ето защо е необходимо те да имат качеството страни в процеса, отнасящ се до това правоотношение. От една страна, за да бъдат обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по спора. От друга – за да могат да защитят това свое материално право. Това обикновено е така, когато предмет на делото е правна връзка между другарите (например оспорва се правоотношение между другарите с иск по чл. 135 ЗЗД[4] или чл. 33, ал. 2 ЗС; или чл. 440, ал. 2 ГПК при оспорване от трето лице на материалната законосъобразност на принудителното изпълнение на взискател срещу длъжник или чл. 464 ГПК при оспорване от взискател на правоотношението между длъжника и друг взискател) или правна общност, в която другарите участват (например при делба на съсобственост[5]).

3.2. Необходимото другарство бива класифицирано като задължително и факултативно[6]. Задължително е налице, когато другарите непременно трябва да участват заедно в процеса. Постановеното решение без участието на задължително необходим другар е порочно – недопустимо[7]. Необходимите другари, които не са били конституирани на първа инстанция, се конституират служебно от съда на втора инстанция (чл. 265, ал. 2 ГПК)[8]. Макар чл. 265, ал. 2 ГПК да говори общо за необходимите другари, приложното поле на нормата е по-ограничено – отнася се до задължителните другари. Доколкото в първоинстанционния процес само задължителните трябва да участват задължително, няма причина да се приеме, че задължителното конституиране при обжалване пред втора инстанция следва да се отнася и до факултативните другари.

Тогава, какво е положението на факултативните другари? От една страна, при тях е налице белегът на необходимото другарство – идентичност в материалноправното положение. Другарите са субекти на едно и също материално правоотношение. В същото време обаче, възможно е спорното материално право да е от такова естество, че участието на единия материалноправно легитимиран субект да е достатъчно за провеждането на законосъобразен процес. Въпреки идентичното положение на всеки от другарите от материална гледна точка, не е условие за допустимост конституирането на всеки от тях, макар решението да има действие и спрямо онези, които не са участвали в процеса. Те могат да встъпят по собствено желание като главни страни, но съдът не е длъжен да ги конституира. Защитата им срещу постановеното съдебно решение се осъществява на основание чл. 304 ГПК. Затова е по-типично факултативното другарство да се реализира при активно другарство, тъй като с решението ще се установи дадено правно положение, което ще важи спрямо няколко заинтересувани лица, независимо, че процесът е бил заведен само от едно от тях – така например иск за поставяне под запрещение (чл. 336 ГПК) или за установяване на недостоен наследник (чл. 3 ЗН) и др. – множество лица са активно материално легитимирани да искат съответния резултат в еднаква степен и по еднакъв начин. Засегнатите в материалноправно отношение могат да се присъединят към ищеца като другари и главни страни, съищци; материалното им положение е идентично; но процесът е законосъобразен дори и при участието на само един от другарите.

3.3. Понякога се твърди, че при задължителното другарство има съвместно право на иск, докато при факултативното – индивидуално такова. Това определение е неточно, тъй като изходната точка за разсъждение трябва да бъде материалноправното положение на страните. Затова следва да се направи разграничение между ситуацията, когато предмет на делото е едно и също правоотношение, но всеки от другарите разполага със самостоятелно право по него, и когато всеки от другарите разполага с процесуална легитимация, произтичаща от едно и също материално право. В първия случай спорното материално правоотношение е юридическият факт, от който възникват различните сами по себе си права на другарите. Друга е втората хипотеза, при която е предявено едно и също право, което може да има няколко титуляри – в този случай което и от лицата да участва в процеса, предмет е материално право с едно и също съдържание.

3.4. Така например, ако се оспорва валидността на сделка, то и двете страни по нея са засегнати, ако сделката бъде установена за недействителна и отменена, но всяка от тях брани свое собствено право по сделката, което ще бъде засегнато, ако сделката се отмени – например купувачът иска да запази придобитото право на собственост върху вещ, докато продавачът иска да запази платената му цена. Оспорената сделка е основанието на иначе различните по съдържание права на страните. Произнасянето на съда трябва да е еднакво за всеки от другарите, защото недействителността на сделката ще засегне правата на всеки от тях. И двете страни са заинтересувани от защитата на правоотношението между тях, но бранят еднакви по основание, но различни по съдържание материални права. Всеки трябва да бъде конституиран да участва, за да защити своето собствено право; другият другар има интерес от запазването на общото основание, но няма интерес да защитава материалното право на другата страна.

Различна е хипотезата, когато се предявява едно право (едно и също по съдържание), което в еднакъв обем се притежава от повече от едно лица. Няма значение дали се притежава съвместно поради естеството си (например при бездялова съсобственост), или няколко лица са едновременно титуляри на едно такова право, включително когато всеки притежава право с такова съдържание (например всеки съдружник може да оспори решение на общо събрание на дружеството; всеки от присъединените взискатели може да участва в процеса по оспорване на определени действия в изпълнителното производство). Те са необходими другари, защото съдът трябва да се произнесе по еднакъв начин относно правото спрямо всеки от тях и всеки е заинтересуван да участва в процеса за защитата му. Но съдът не е длъжен служебно да следи и конституира всеки от другарите, доколкото е налице участник в процеса, който в качеството си на страна по делото защитава съответното право. Ето защо обявяването на един наследник за недостоен ползва всички останали наследници, всеки от тях може да заведе иска, понеже всеки от тях разполага с право като наследник с еднакво съдържание. Същото се отнася до необходимото другарство[9] при оспорването на решението на общо събрание на търговско дружество (чл. 74 ТЗ) – всеки титуляр на членствено правоотношение има правото с еднакво съдържание да търси отмяната на решението на общото събрание. Съгласно чл. 457, ал. 4 ГПК, присъединените взискатели могат да встъпят като другари при дело на трето лице срещу изпълнителните действия – останалите присъединени взискатели, извън първоначалния взискател, имат еднакъв интерес да поддържат съответните изпълнителни действия; но дори да не встъпят – първоначалния кредитор е конституиран да защитава процесуалните действия. Чл. 327 и 328 ГПК дават възможността наследниците на ищеца, респективно ответника, да продължат иск за унищожаване на брак или за развод, въпреки смъртта на наследодателя, като решението по иска ще има сила за всички, независимо дали са участвали; достатъчно за продължаване на делото е един да е участвал, в противен случай производството би се прекратило – всеки от наследниците имат идентично материалноправно положение като легитимацията на всеки от тях е еднаква и воденето на процеса от един е достатъчно за осъществяване на защитата на материалното право, което пък би се отразило за всички.

3.5. Следователно, налице е функционална връзка между страните в процеса и правното им положение по спорното материално правоотношение. Тогава, когато по материалното правоотношение има повече от една легитимирана страна (дали активно или пасивно материалноправно легитимирана), то решението относно това материално право засяга всяка от тях и те са обвързани от неговата сила на пресъдено нещо. Затова и те трябва да участват в делото с предмет това право. Ако всяка от материалноправно легитимираните страни защитава свое самостоятелно и собствено право, с различно съдържание, то другарството следва да бъде задължително и страните да бъдат конституирани. В останалите случаи необходимото другарство не е задължително.

4. Другарството на съпрузи по искове относно вещ в СИО

4.1. Тълкувателното решение приема, че ще бъде ограничено правото на иск, ако в дела за вещи в СИО участват задължително и двамата съпрузи, тъй като единият можел да откаже да участва. Този аргумент е неубедителен, тъй като има значение само за хипотезата на активна легитимация, т.е. иск на съпрузите, и не обяснява цялостно спецификата на правното положение, което налага факултативно, а не задължително другарство.

4.2. ВКС стига до извод, който следва да се аргументира не въз основа на упражняването на правото на иск, а в по-голяма степен чрез посочената по-горе функционална връзка между процесуалното положение и материалноправното положение. Предмет на исковете от и срещу съпрузи относно вещи в СИО е правото на собственост върху съответната вещ. Това право е в специфична, бездялова съсобственост. Всеки от съпрузите притежава цялото право, а не идеална част от него, като в обикновената съсобственост[10]. Всеки от съпрузите може да извършва действия както на разпореждане, така и на управление на съответното право, независимо от това, че определени действия могат да бъдат атакувани от другия съпруг. Следователно, материалноправното положение на двамата съпрузи е абсолютно идентично. В един процес с предмет съответното право на собственост, съпругът не защитава свое самостоятелно право, а онова материално право, което и двамата съпрузи притежават в пълен обем и което е едно и за двамата. По тази причина искът може да бъде заведен от или срещу един от съпрузите, без другият да участва задължително. Правните последици от решението ще се разпространят и спрямо неучаствалия съпруг, но предмет на установяване в делото няма да е негово лично право, различно от това на участвалия съпруг, а едно общо такова. Неучастващият съпруг може да се присъедини, за да защитава същото право, доколкото би бил засегнат от решението и има правен интерес от това. Негово решение е дали да бъде активен или не, но процесът може да се проведе и без участието му, доколкото вече има поне един титуляр, който да участва в процеса и да защитава съответното материално право. В това отношение е правилен и изводът, направен още в т. 12 на Постановление 2/1977 г. на Върховния съд, в което е застъпено становището, че макар двамата съпрузи следва да участват в процеса, неконституирането на единия не е порок сам по себе си, а защитата на неучаствалия съпруг е по реда на отмяната. Макар Върховният съд да не е анализирал вида необходимо другарство, индиректно се приема, че няма изискване за съвместно водене на процеса от двамата съпрузи, а това е именно хипотезата на факултативното другарство.

4.3. Становището, изразено в особеното мнение, не отчита, че съвместните действия на съпрузите не са задължителни, макар чл. 24 СК да декларира съвместно извършване на разпоредителни действия със права в СИО. На първо място, материалноправната възможност за сделка с правото на собственост не следва да е критерий, доколкото правото на управление и разпореждане със собственост не е идентично на правото на иск. Второ, дори да беше обратното, в полето на материалното право всъщност съпрузите могат да се разпореждат еднолично с материалното право на собственост. Сделката е валидна, макар да може да бъде оспорена от неучаствалия в нея съпруг[11]. Следователно, не би могло да има обвързаност между съвместните права на съпрузите по отношение на общата им вещ, правото на разпореждане с нея и процесуалната им легитимация.

5. Изводи

Необходимото другарство произтича от идентичното материалноправно положение на страните, така че спорното право по делото има значение за притежаваните от тях права, с оглед на което и те са легитимирани да участват в процеса и са обвързани от решението по него, независимо дали са били страни в него или не. В същото време, ако всеки от другарите защитава своя собствено и различно по съдържание материално право, което ще бъде накърнено в зависимост от изхода от процеса, то става въпрос за задължително необходимо другарство. Обратно, в случаите, когато всеки от другарите притежава едно и също по съдържание материално право, предявяването на иска от или срещу един от другарите е допустимо, като останалите другари могат да встъпят в процеса по своя инициатива и ще бъдат обвързани от решението, независимо дали са участвали в процеса или не, доколкото в процеса се е осъществила защита на съответното материално право. По тази причина по искове относно вещи в СИО съпрузите са факултативни необходими другари, понеже спецификата на бездяловата съсобственост не налага и двамата да участват задължително в процеса, доколкото и двамата защитават едно и също спорно право.

Автор: Деян Драгиев

[1] Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 384-391

[2] Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 384-385

[3] Ж. Сталев, Сила на пресъдено нещо в гражданския процес, С. 2007 г., стр. 357

[4] А. Калайджиев, Облигационно право. Обща част, С., 2010 г., стр. 590

[5] Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 729

[6] Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 389-390

[7] Ж. Сталев, Сила на пресъдено нещо в гражданския процес, С. 2007 г., стр. 357

[8] Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 564

[9] А. Калайджиев, Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност, С., 2014 г., стр. 110; М. Златарева, Процесът за отмяна на решенията на общото събрание на корпоративните общности, С. , 2007 г., стр. 153

[10] Г. Боянов, Вещно право, С., 2009 г., стр. 179; Л. Ненова, Семейно право. Книга първа, С., 2009 г., стр. 270; Ц. Цанкова, М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, Коментар на новия Семеен кодекс, С., 2009 г., стр. 77-78

[11] Л. Ненова, Семейно право. Книга първа, С., 2009 г., стр. 301-302

Подобни статии

Чл. 76 от Закона за наследството – правно-историческа бележка в светлината на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. ПРЕГЛЕД НА ДВЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ РЕШЕНИЯ НА ВКС. НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 3/2016 г. НА ОСГК НА ВКС Проблемите свързани с придобивната давност и упражняването на правата на длъжника по чл. 134 ЗЗД, в светлината на Тълкувателно решение № 4/ 2012 г., ОСГК на ВКС Критика на някои изменения в Кодекса на Застраховането, следващи Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС КРИТИКА НА ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 12.03.2016 на ОСНК на ВКС. НЕДОПУСТИМОСТ НА ГРАЖДАНСКИ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС