Почти е сигурно, че сте чели или чували тази красива легенда от ХVІІІ век за спора между мелничаря от Сан Суси и Фридрих II Велики [1]. Фридрих II Велики разпоредил строителството на разкошния дворец Сан Суси до Потсдам, но една мелница се препречвала на амбициозния строеж. Пруският крал отишъл при мелничаря с намерение да купи мелницата. Когато мелничарят Гревениц му отказал това, кралят отвърнал гневно, говорейки на адютанта си: “Той не знае ли, че по силата на кралската си власт аз мога да му отнема мелницата без да платя дори и грош?“ На това мелничарят отговорил невъзмутимо: „Сигурно, Ваше Величество, това лесно бихте направили ако – казано с Ваше позволение – в Берлин нямаше Съд!“ След тази случка кралят се отказал от намерението си. Легендата внушава, че Фридрих II, за разлика от монарсите на абсолютизма, се чувствал обвързан към законите.
Преразказът на историята винаги създава приповдигнато настроение и усещане, че дори и малкият човек е защитен от произвол, когато, освен закона, има и съд. Съд, който може да озапти властващия и да защити достойнството и собствеността на обикновения гражданин.
Решение от 41 Съдебен състав
В няколко публикации от тази година наши читатели изнесоха пред обществеността един тривиален случай, толкова обикновен и досаден, и толкова до болка познат – отчуждаването на реституирания имот на пенсионерката Анушка[2]. Болката е първично усещане и всеки медик може да обясни, че тя има природната функция да стресира организма, за да го мобилизира да се съхрани от по-голяма, надвисваща опасност, която може да го унищожи изцяло. Метафората с болката може би изглежда прекалено патетична, но нека изясним – освен висшата публична принуда, по силата на която (въз основа на закон) един гражданин може да бъде лишен от свобода, има ли по-силна публична принуда за обикновения човек, от това, да му отнемат собствеността? Разбира се, ние не живеем в ХVІІІ век и всеки веднага и почти спонтанно може да отговори – ама не става така, ние сме демократична държава, и видите ли, експроприация няма, Конституцията защитава частната собственост, а принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Именно интерпретирането на Закона за общинската собственост и на ЗУТ от страна на Главния архитекта на Столична община и респективно – от страна на кмета, доведоха до издаването на незаконосъобразна заповед за отчуждаване. В конкретния случай на Анушка, кметът на СО издаде заповед за отчуждаване на имот за изграждане на улица „Синанишко езеро“, който имот обаче не попада в обхвата на улицата. Защо – за да осигури фактически пространствен комфорт на инвеститорите от село Разбойна (община Търговище) и паркинг към бъдеща сграда „Резиденс – 63“ с достъп откъм булевард „Тодор Каблешков“ (където е имотът на Анушка), за която има надлежно издадено разрешение за строеж от Главния архитект на Столична община. Куриозът е там, че в одобрените от НАГ инвестиционни планове на сградата „Резиденс – 63“, въз основа на които е издадено разрешението за строеж е предвиден паркингът да е именно върху имота на Анушка – преди изобщо да започне отчуждителна процедура, т.е. – разрешението за строеж на „Ему“ АД обхваща и строителство върху чужд имот. Този фактологичен, хронологичен и правен абсурд е годен да предизвика не само възмущение, а и болка – ако общинската администрация не се опира на закона при одобряването на инвестиционни планове и при издаването на разрешения за строеж, то каква би била юридическата конструкция, когато издава заповед за отчуждаване на имот? А заповедта за отчуждаване не закъснява – тя е издадена и подписана лично от кмета Фандъкова на 04.09.2018 г. под благовидния предлог, да се реализира пробив на ул. „Синанишко езеро“ до бул. „Тодор Каблешков“, за което било наложително отчуждаваното на имота на Анушка с площ от 477 кв. м, както и този на „Ему“ АД с площ от 453 кв. Има обаче известна разлика – имотът на Анушка й е възстановен през 90-те години, след като веднъж вече е бил одържавен от баща й през 40-те години на миналия век, и от този имот, благодарение на дейността на изградената в него автомивка, се изхранват семейството на Анушка и на дъщеря й. Съседният имот, придобит от „Ему“ АД през 2017 г. (докато подготвят инвестиционните проекти), е закупен от инвеститорите на „Резиденс – 63“ (ах, какво съвпадение) въпреки, че е отреден за отчуждаване и изграждане на улица. И какво се оказва – за един сватба, за друг брадва. За отчуждаването на имота на Анушка Столична община е определила сумата от 45 208,47 лева, респективно – 48 Евро на квадрат, а за отчуждения съседен имот на „Ему“ АД, същата Столична община определя сума от 248 Евро на квадрат, нищо, че имотите са съседни. „Ему“ АД няма нужда и не обжалва заповедта – всъщност, мероприятието на Столична община случайно съвпада с инвестиционния им интерес, а малко повече Евра по сметката им са добре дошли. Трън в петата обаче се оказва Анушка – препитанието на две семейства, осигурено от притежанието на този имот, според собственичката, не може да е равностойно обезщетен с 45 000 лв, а и чисто човешката логика не може да понесе такава очевидна несправедливост – имотът, разположен изцяло по протежение на бул.“Тодор Каблешков“ (първостепенна улица, за чието разширение някога, през 1999 г. имотът е бил предвиден за отчуждаване), да се изземе от собственика през 2018 г. за изграждане на друга, и то второстепенна улица (какво съвпадение, която да осигури достъп до новостроящата се сграда „Резиденс – 63“)
И ето, че Анушка се озовава в положението на мелничаря от Потсдам, в подножието на двореца Сан Суси. Има един съд в София, към който засегнатият от властническата принуда на Столична община може да се обърне, и да разчита този съд да приложи закона според точния му смисъл, буква и дух. Съдебното решение по делото е подробно мотивирано и в него са изброени всички подробни устройствени планове от 1979 г. до сега, заповеди за изменение, предвидени мероприятия, други заповеди, решения на Столичния общински съвет; устройствени скици, графични извадки и схеми. Изчерпателният юридически анализ на всички доказателства и прилагането на закона за всеки установен юридически факт изграждат неоспорим и неизменен извод – заповедта за отчуждаване е незаконосъобразна, и съдът я отменя. Това толкова семпло и постно изявление е такова само привидно. Този случай на Анушка и това решение на АССГ поставят крайъгълен камък в общия градеж на законността и справедливостта в нашето общество. С разкриването и обосноваването на пороците на заповедта за отчуждаване, издадена от кмета на СО, магистратът е очертал и посочил точния смисъл и начин за прилагане на закона при такива процедури, което несъмнено ще повлияе и върху бъдещи процедури по отчуждаване на общинската администрация, а и със сигурност ще предотврати издаването на заповеди, с които се дават разпореждания, необосновани от неотложна общинска нужда. Що се отнася до компетентността, професионализма и достойнството на магистрата, не е достатъчно да си кажем, че това им влиза в длъжностната характеристика. Мисията на www.gramada.org е и да открои и обяви справедливи и обосновани съдебни решения, които дават началото на устойчива и предвидима съдебна практика. Обсъжданото решение на АССГ напълно отговаря на това, и ние с гордост го представяме, а що се отнася до кмета на Столична община и Главния архитект, искрено им пожелаваме да не събарят мелници и да се придържат към закона, както кралски е постъпил Фридрих ІІ.
[1] Публикация на www.gramada.org от 17.09.2018 г. с автор адв. Валентин Брайков
[2] Публикация „Големият бизнес трябва да изяде невръстния, за да роди собствения си просперитет“ от 16.01.2019 г., Публикация „Големият бизнес трябва да изяде невръстния, а блюдото сервира Столична община“ от 12.05.2019 г., Публикация „Хапче против съдебно оригване“ от 13.05.2019 г.
