Напълно разбирам, че самото заглавие предизвиква повторно вглеждане.

Представете си типичният случай за упражняване на бизнес под личното ви име- каквито са названията на десетки хиляди регистрирани фирми. Произвеждате търсени стоки или предлагате ценни услуги- примерно ресторант или автосервиз. Съвсем случайно научавате, че бившата ви съпруга е заявила вашето лично име /“Петров“, не „ПетровА“/ за нейна собствена търговска марка по предмета на дейността на личната ви фирма и заявката е публикувана в журнала на патентното ведомство с публична покана за възражения в тримесечен срок. Такава марка би блокирала веднага дейността на вашата фирма, защото не може да произвеждате стоки или предоставяте услуги под чужда марка без съгласието на нейния титуляр. Т.е. целият ви бит е поставен в зависимост от това дали ще паднете на колене пред бившата си половинка. Не че тя има намерение да създаде ресторант или да управлява сервиз или да произвежда известния с вашето лично име хляб. Просто следразводно отровно ухапване.

Подавате възражение/опозиция по чл.38б на Закона за марките срещу тази абсурдна маркова заявка, защото тя нарушава право ви на лично име, защитено от чл. 32 на Конституцията и молите регистрацията да бъде предотвратена и отхвърлена. И с ужас научавате от патентно ведомство, от столичния административен съд и от върховен административен съд, че не заявката, а вашата опозиция срещу нея се отхвърля, защото правото на лично име не било между основанията за предотвратяване на маркова регистрация по чл.12 на марковия закон. Значи марката с личното ви име ще бъде регистрирана от третото лице, а после вие имате право да искате заличаването на самата регистрация по „нормалния“ ред на чл.26 ЗМГО пред патентно ведомство и двете административни съдебни инстанции. Една процедура, чиято оптимистична краткост не може да бъде под три години- до когато вашият бизнес ще бъде унищожен със сигурност щом зависи от противника ви по марковия спор. Няма никакво значение конституционния текст за защита на лично име или превантивния механизъм на чл.4 т.4 от Директива 89/104/ЕИО- :“Всяка държава може да предвиди, че търговската марка няма да бъде регистрирана, а ако е регистрирана, ще бъде обявена за недействителна, когато и доколкото:….б.“в“ използването на търговска марка може да бъде забранено по силата на по-ранно право…и по-специално:1) право на име.“

Горното обаче няма никакво значение за българското правосъдие- просто ви отказват превантивна защита срещу надвиснало посегателство върху собственото име и ви съветват да изтърпите нарушението и чак след това пост-фактум да водите дълга съдебна борба за отмяната му. Това е жалката и горчива истина, която поставя на изпитание традиционната вменяемост.

Дори редакцията на българския ЗМГО да е толкова мизерна, точно за такива екстремни ситуации е предвиден чл.46 от Закона за нормативните актове: (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Не може един абсурден съдебен извод да бъде законосъобразен! Никой не дава правото на когото и да било да прехвърля собственото си тълкувателно малодушие върху законодателя /който е несъвършен като всички нас/ и така да пренася позора върху цялото национално право- просто, защото няма куража и съвестта да приложи чл.46 ЗНА. Решението е „В Името на Народа“, а не „Вимето на Народа“. Да ви казват хладнокръвно, че срещу посегателство върху личното ви име нямате превантивна защита! А срещу изнасилване имам ли- или и него трябва да изтърпя, а после да ги съдя?

Обичайният маршрут за бягство от съвестта е или съчувствено да се вдигнат ръце пред „лошия“ закон, или жертвата не е доказателствен „шампион“ или сама си е виновна чрез адвоката й, тъй като имало “друг ред“ без последният да се конкретизира. Все баналният стар афиш. Те затова не са магистрати в римски/европейски смисъл. Ако обаче става въпрос да се реши данъчен спор в полза на държавата, ще се направи такъв тълкувателен шпагат, на който би завидял всеки гимнастик. За нас съдиите са свети хора, а не послушни държавни наемници.

Подобно чудо никъде в Европа не може да се случи. Има две господстващи европейски тълкувателни школи:

Германските съдии тълкуват нормите чрез:

а/буквалното значение на думите.

б/граматическата структура на изречението

в/законодателната история на текста

г/систематичният контекст на нормата

д/и най-гъвкавия-телеологичен анализ /от гр. telos=цел/, позволяващ съдията да се отклони от текста на нормата чрез представата за нейната цел.

Британските съдии тълкуват нормите чрез три основни правила:

а/буквално правило /literal rule/- обикновеното и естествено значение на думите.

б/златно правило /golden rule/- отклонение от буквалното значение на думите, ако то води до неясен или абсурден резултат.

в/правилото на мишената /mischief rule/- тълкуване чрез злото, което нормата цели да отстрани.

При тези тълкувателни школи обсъжданият български съдебен извод е абсолютно немислим, дори германският или британски съдия да прилагат същия български Закон за марките и географските означения. Както казва известният пролетарски поет: „Два свята- единият е излишен“. Ако пред един лекар застане безнадеждно болен, той връща ли го преди да опита абсолютно всичко?

Знаете ли какво означава на практика решението на столичното и на върховното административно правосъдие, че няма превантивна защита срещу маркова регистрация на чуждо лично име? То означава, че някой веднага и безпрепятствено може да регистрира търговска марка в клас 25 за дамско бельо на името на българския патриарх- примерно бикини-прашки „Неофит“, а после Синодът да се бори за отмяната й цяла петилетка. Или марка за всички видове маркучи в 7 и 17 клас с личното име на най-известния пожарникар. Или марка за услуги/масажи в клас 44 на името на „висш магистрат“, а той/тя после да се оправят. Това казвам не аз, а го позволява съдът. Личната ми любима марка е за нощни клубове „Topless & Headless”.

Изхождайки от българския съдебен шедьовър, опитах в Австрия да регистрирам марка с личното име на последния им монарх Habsburg. Веднага ме спряха с въпрос за правен интерес досежно това име. В българското патентно ведомство обаче няма да имам такъв проблем.

Разбира се за болката от един развод няма упойка, защото тя е върху сърцето и върху гордостта. Не случайна е римската сентенция Vulnus amoris qui facit sanit= Любовните рани лекува този, който ги прави. За това понякога раздялата се превръща в турнир по взаимно нараняване, за да има взаимна зависимост при лечението им, щом друга взаимност вече няма. То обаче не бива да се изражда в примитивното злорадство: „Виж ме как мога да ти регистрирам името и блокирам бизнеса, а после ти заличавай!.“ . Аз съм убеден, че обсъжданият оспорван съдебен извод е резултат на принципни професионални убеждения, а не акт на сексистка солидарност. В този смисъл бих препоръчал евангелското мото на романа „Анна Каренина“: „Отмъщението е Мое, Аз ще въздам“.

Абсурдното правосъдие като атентат срещу здравия разум винаги ми напомня чудовището от шотландското езеро Лох Нес. След поредната поява то се скрива дълбоко на дъното, защото бяга от светлината. На привидно успокоената повърхност остават принципите на правото като декоративни шамандури, за да се разклатят пак при следващия най-малък вятър.

Юли 2016

Валентин Брайков

P.S. Тъй като не желая да персонифицирам спора, спестявам имената на страните и на уважаваните съдии. За онези обаче, които биха се отнесли разбираемо скептично към фактическата рамка, ще посоча две публично достъпни решения: Р.330/18.01.2016 АССГ и Р.5763/16.05.2016 ВАС.

публикувано на www.gramada.org


star