Настоящият коментар е първият от двата коментара, които ще посветя на новоизлезли през 2017г. съдебни решения, които се провалят в опита си да прилагат измененията в ЗОЗ, приети с обнародвания в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
На 23.12.2016г. Народното събрание на Република България гласува на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, който беше обнародван в Държавен вестник брой № 105 от 30.12.2016г. Законопроектът, в по-голямата си част, влезе в сила в деня на обнародването му – 30.12.2016г., като промените, касаещи вливането на Централния регистър на особените залози в Агенция по вписванията, както и всички въпроси относно електронизацията на регистъра, бяха отложени за 01.09.2018г.
С приемането на законопроекта, законодателят внесе множество изменения в досега действащия ЗОЗ, с цел разрешаване на множеството проблеми, свързани с приложението на закона, които се отчитаха както в правната доктрина, така и в съдебната практика. Тези изменения имат за цел да дадат разрешение на натрупаните проблеми, включително да изсветлят смисъла на множеството противоречиво тълкувани законови разпоредби. Необходимо е време, за да може промените да заработят практически, съответно да се формират казуси, по които съдебните състави да се произнасят, и оттам да се натрупа и съдебна практика по прилагането на новите текстове. С изненада обаче установих, че още в първия месец от влизане в сила на по-голямата част от промените, съдът среща сериозно затруднение в прилагането им, като за мое учудване проблемите не са в тълкуването на текстовете на закона или в разбирането на техния смисъл и приложно поле, а в приложението им във времето. В Закона за нормативните актове изрично е предвидено, че „обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба”. Видно от преходните и заключителните разпоредби в обнародвания на 30.12.2016г. ЗИДЗОЗ е, че никъде в тях не е уредено обратно действие. Единствената разпоредба, която е свързана по някакъв начин с възможността за тълкуване в смисъл, че законът може да се прилага с обратно действие[1], е § 49, ал.2 ЗИДЗОЗ, която императивно посочва, „че този закон се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила”. Вероятно, тъй като в съдебния акт, предмет на настоящия коментар, не са посочени мотиви в тази посока, съдебният състав се е впуснал в неправилно приложение именно на този текст, приемайки, че той урежда обратно действие на закона, съответно е използвал новия чл. 30, ал.3 ЗОЗ, за да аргументира становище по въпрос, касаещ вписване на особен залог през 2011г. Но нека да разгледаме и самия съдебен акт – Решение № 81 от 16.01.2017г. по ч.т.д. 9446/2016г. на Софийски градски съд.
КАЗУС, ПОСТАВЕН ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ОТ СЪДА:
В Решение № 81 от 16.01.2017г. по ч.т.д. 9446/2016г. на Софийски градски съд е коментиран особен залог, който е бил вписан в регистъра на Софийски градски съд с Решение от 26.06.2006г. На 07.07.2008г. била извършена пререгистрация на залогодателя и вписване на залога в търговския регистър. На 22.12.2011г. било извършено ново вписване на залога, тъй като петгодишния срок на действие на вписването му бил изтекъл. На 19.12.2016г. било подадено заявление за подновяване на вписването на залога. Длъжностното лице по вписванията отказало с мотива, че петгодишния срок на действие на вписване е изтекъл и постановило отказ. От своя страна той бил обжалван пред съда по реда на чл. 25 ЗТР.
РЕШЕНИЕ НА КАЗУСА СПОРЕД СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
В мотивите си Софийски градски съд е приел, че извършеното с пререгистрацията на залогодателя вписване на залога в търговския регистър на 07.07.2008г. няма действието на подновяване и срокът на действие на вписването на залога тече от 26.06.2006г., т.е. датата, на която залогът е вписан в регистъра на съда. Отделно от това съдът е счел, че извършеното вписване на 22.12.2011г. има характера на ново вписване, а не на подновяване на вписването извършено на 26.06.2006г. В този ред на мисли, крайното заключение на съда е, че подаденото на 19.12.2016г. заявление от заложния кредитор за подновяване на вписването извършено на 22.12.2011г. е в рамките на петгодишния срок указан в разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗОЗ и поради тази причина е отменен отказа на длъжностното лице по вписванията.
КОМЕНТАР НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ:
Като цяло съдът се е справил с казуса и е достигнал до законосъобразен и правилен краен извод. Правилно е становището на съда, че пренасянето на извършеното през 26.06.2006г. в регистъра на Софийски градски съд вписване на залога в търговския регистър, поради пререгистрацията на залогодателя, не представлява продължаване на срока на действие на това вписване, нито е релевантната дата на някакво ново вписване. Съвсем уместно съдът е приел, че извършеното на 22.12.2011г. вписване е по своята същност ново вписване на залога, тъй като това е видно от подаденото от заложния кредитор заявление Б4, в което изрично е посочено, че става въпрос за ново вписване, а не за подновяване на старо вписване. В този ред на мисли, съвсем закономерен е и крайният извод на съда, че подаденото заявление за подновяване на вписването от 19.12.2016г., по което е постановен обжалвания отказ на длъжностното лице по вписванията, е подадено преди да изтече петгодишния срок на действие на това вписване и този отказ като незаконосъобразен е следвало да бъде отменен и вписването да бъде извършено. Кое обаче е тревожното в коментираното съдебно решение? В него се сочи, цитирам – „затова съгласно чл.30, ал.3 ЗОЗ /нов/ – когато срокът изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново. Именно ново вписване на договора за залог на търговско предприятие е извършено на 28.12.2011 г.. Срокът за продължаването му изтича на 28.12.2016 г., съответно подаденото на 19.12.2016 г. заявление, вх. №20161219114955, е в рамките на 5-годишния срок и постановеният отказ от продължаване на действието на вписването, е в неправилно приложение на чл.30 ЗОЗ и следва да бъде отменен”.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗОЗ, която уреди изрично, че ако вписването на залога не бъде подновено, той може да се впише наново, беше приета с обнародвания в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. ЗИДЗОЗ. В преходните и заключителните разпоредби на този закон изрично е посочено, че вписаните преди влизането в сила на този закон залози запазват действието си, както и че законът се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила – § 49, ал.1 и 2 ЗИДЗОЗ. Отделно от това, изрично се посочва, че започналите до 1 септември 2018 г. регистърни производства се приключват по досегашния ред, както и образуваните и неприключили до 1 септември 2018 г. производства по обжалване на откази пред министъра на правосъдието и образуваните пред съда и неприключили до 1 септември 2018 г. съдебни производства по обжалване на откази на вписвания в Централния регистър на особените залози се разглеждат по досегашния ред[2].
От анализа на горепосочените текстове на преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗОЗ се установява, че никъде не е уредено обратно действие, а това е задължително, за да ги прилагаме назад във времето – аргумент от чл. 14, ал.1 ЗНА. Общо правило за автоматично обратно действие на новоприети правни норми няма. Обратното действие на правна норма може да бъде въведено само по изключение и само изрично. Обратно действие не може да се въведе по тълкувателен път, тъй като това би означавало намеса в правомощията на законодателя. Само той е компетентен да каже, дали новата уредба засяга факти и правоотношения, възникнали преди нейното влизане в сила[3].
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗОЗ намира приложение от влизането си в сила – 30.12.2016г., занапред. Тя касае вписвания на обстоятелства, които се извършват след влизането и в сила, но не и преди това. Към 22.12.2011г. разпоредбата на чл.30, ал. 3 ЗОЗ не е съществувала. Съдът сочи в решението си, че съобразно тази разпоредба вписването на залога извършено на 22.12.2011г. има характера на ново вписване, но това не следва от тази разпоредба, а от изричното посочване в заявлението на заложния кредитор, че се касае за ново вписване на залога. При действието на старата редакция на чл.30 ЗОЗ, където новата ал. 3 не фигурираше, не съществуваше забрана при изпускане на срока за подновяване на вписването да се извърши ново вписване. Просто липсваше изрично законово указание за това, както такова е налице при ипотеката – чл.172, изр. 2 ЗЗД. Поради това новото вписване не следва въобще да се характеризира като ново вписване на основание чл. 30, ал.3 ЗОЗ, който не е съществувал тогава, а на основание извършеното от заложния кредитор ново вписване, което изрично е посочено в заявлението му подадено до търговския регистър.
Тъй като последващото заявление за подновяване на вписването от 22.12.2011г. е подадено на 19.12.2016г., т.е. преди да изтече петгодишния срок по чл. 30, ал.2 ЗОЗ, отказът на длъжностното лице правилно е квалифициран от съда като незаконосъобразен, съответно е постановена неговата отмяна. За да се достигне до този извод обаче е изключително неправилно мотивирането му с чл. 30, ал.3 ЗОЗ. Какво би се случило ако този текст гласеше, че е недопустимо при неподновяване на вписването на залога в срок, да бъде извършено ново вписване? Следвайки логиката на съда и прилагайки я, трябваше да обосновем, че извършеното на 22.12.2011г. ново вписване е недопустимо, тъй като чл. 30, ал.3 ЗОЗ забранява ново вписване. Сами разбирате, че подобно приложение на разпоредбата с обратно действие към вече извършени вписвания е недопустимо. Това следва от липсата на каквато и да било уредба за обратно действие на промените, приети със ЗИДЗОЗ, както и от невъзможността посочената разпоредба да се прилага към извършени преди влизането и в сила вписвания.
ИЗВОД И ПРЕПОРЪКИ:
Съдебните състави трябва да действат изключително внимателно при използването на текстове на току що влязъл в сила закон, за да мотивират становищата си в съдебния акт, тъй като е видно, че при неправилното им приложение може да се стигне до опорочаване на мотивите на акта, независимо, че като краен резултат същият е правилен. Мотивите са огледало за качество на съдебните решения и тяхното опорочаване оставя крайния им резултат на произвола.
Обратно действие на закон е допустимо само ако е изрично предвидено и не може да се обосновава чрез тълкуване.
Автор: д-р Димитър ИВАНОВ
[1]Посочвам този текст като опция за неправилно тълкуване, но той не може по никакъв начин да обоснове тезата за обратно действие на закона.
[2]Това важи и за вписванията извършвани в търговския регистър, тъй като става въпрос за регистърно производство по вписване на особен залог, като в случая просто е различен регистъра, в който се извършва вписването на обстоятелствата относно залога – чл. 19, ал.2 ЗОЗ.
[3]Становище на съдия Т.Тодоров по к.д. 10/1996 г. на КС. Повече за обратното действие на законите в Павлова, М. Гражданско право – обща част. Софи-Р, 2002, с.100-106.
Подобни статии
Критичен поглед върху някои съдебни решения по прилагането на ЗИДЗОЗ обнародван в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. – част 2
Критичен коментар на някои съдебни актове, които противоречат на разпоредби на Закона за особените залози
Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване /част 1/
Актуален поглед върху воденето на чужда работа без натоварване /част 2/
Законът за особените залози и поредния провал на съда по прилагането му
