На 12 юли 2017 приключи физическото присъствие на доц. Кристиан Таков между нас. Той блестеше като бяла лилия в блатото и дразнеше жабешката му йерархия. Затова Господ го вдигна на небето- да ни свети от там.
Но Кристиан остава тук със своята ренесансова съвест и рицарски кураж да забива копието на чистото слово в устата на змея. Един български Дон Кихот на правото като светиня.
Наред с научните публикации доц. Таков ще бъде запомнен с неговия вдъхновен призив „Пазете правото дори от закона“, с коментара му на решение на конституционния съд „Пачавра леке не хваща“ и др. подобни.
Сигурен съм, че в близко бъдеще ще има академична аудитория на негово име и това ще го направят любимите му студенти, а не администрацията.
На последната ни среща през м. юни Кристиан беше още във вълнението на лекцията си пред младежи за правото и справедливостта. В разговора ни се чуваше нейното ехо.
Макар да почина само на 51 години той изпълни призванието си да хвърли искрата на пожара в душите ни. И чрез смъртта си той ни казва, че демоните не са всесилни и че може да се живее чист, горд и непречупен.
Най-големият поклон пред неговата памет е да последваме примера му.
Кристиан Таков не е миналото.
Той е достойното бъдеще.
14.07.2017.
Автор: Валентин Брайков
