конкуренция апорт особен залог

Настоящото изследване е посветено на конкуренцията между правото на собственост, което придобива едно търговско дружество /апортьор/ върху недвижим имот след извършен апорт и заложното право, което придобива заложният кредитор на основание учреден в негова полза особен залог на търговско предприятие, чиито елемент е апортираният имот. С оглед на предмета на изследване, в настоящата статия ще бъде разгледан апортът на недвижим имот като способ за придобиване на право на собственост[1].

 

  • Настъпване на вещнопрехвърлителното действие на учредителния апорт

 

За да настъпи транслативният ефект при учредителния апорт е необходимо волеизявлението за извършването му да се обективира в дружествения договор на ООД (чл.. 73, ал. 1, изр. 1 ТЗ), или в устава на АД и в приложено към устава нотариално заверено съгласие на вносителя с описание на вноската ( чл. 73, ал. 1, изр. 2 ТЗ). При КДА се прилагат разпоредбите за АД – чл. 252, ал. 2 ТЗ. С тези действия ще бъде извършен апортът, но няма да е изпълнен[2]. С извършването му, съдружникът/акционерът, който внася като непарична вноска недвижим имот, губи правото да се разпорежда с него, в противен случай ще носи отговорност пред дружеството.  Настъпването на транслативният ефект обаче ще бъде отложено до момента, когато възникне дружеството като правен субект. Т.е, прехвърлянето на собствеността ще настъпи с изпълнението на не паричната вноска, което изпълнение се изразява с вписване на дружеството в търговския регистър, от която дата то ще се счита за възникнало като правен субект и фактическия състав на учредителния апорт ще бъде завършен.

  • Настъпване на вещнопрехвърлителното действие на последващия апорт

 

За да настъпи транслативният ефект на последващия апорт е необходимо да бъде осъществен сложен фактически състав, който включва следните действия: 1. Писмено  съгласие с нот.заверка на подписа на собственика на имота за внасянето му в капитала на дружеството и подробното описание на този имот; 2. Решение на ОС за увеличение на капитала, чрез този способ; 3. Изпълнена процедура по чл.72, ал.2 ТЗ; 4. Изменение на дружествения договор/устава в частта относно размера на капитала и пълно описание на вноската; 5. Вписване на тези обстоятелства в търговския регистър[3]. След като писменото съгласие на собственика на имота за апортирането му в търговското дружество бъде обективирано в дружествения договор и той бъде подписан,  апортантът губи правото да се разпорежда с имота и от този момент апорта е завършен като облигационно-разпоредителна сделка, но за да бъде изпълнен е необходимо вписването на обстоятелствата по увеличението на капитала в търговския регистър. С изпълнението на апорта, настъпва и транслативния му ефект, т.е с вписването на обстоятелствата по увеличението на капитала в търговския регистър[4]. С последното е завършен и фактическия състав на последващия апорт.

  • Действие на вписването на апортната вноска в службата по вписванията

В изпълнение на разпоредбата на чл.73, ал.5 ТЗ, съответният орган на дружеството следва да представи за вписване в службата по вписванията нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Действието на вписването е оповестително-защитно[5]. То е с цел да се уреди противопоставимостта на правата на дружеството спрямо правата на трети лица, но не е елемент от фактическия състав на апорта[6]. Изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ е съобразено с разпоредбите на чл. 112  ЗС и на чл. 4 от Правилника по вписванията, където се предвижда, че се вписват всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права.  Тук е задължително да се съобразява и разпоредбата  на чл. 113 ЗС, която предвижда, че конкуренцията между отделни лица относно права върху недвижим имот се урежда съобразно момента на вписването им в службата по вписванията.

  1. Фактически състав на учредяването на особен залог на търговско предприятие, чиито елемент е недвижим имот

Особеният залог на търговско предприятие е уреден в чл. 21 и сл. от Закона за особените залози. За учредяването му е необходимо да се сключи договор за особен залог на търговско предприятие и подписите на залогодателя и заложния кредитор да бъдат заверени. Предвидената в закона форма е за действителност, а не за доказване. Особеният залог се вписва в търговския регистър по партидата на залогодателя – чл. 21, ал. 2  ЗОЗ. С това вписване, което е първичното, залогът става противопоставим на третите лица придобиващи права върху търговското предприятие като съвкупност. За да е противопоставим учреденият особен залог на трети лица, които придобиват права върху отделни активи от предприятието, а не последното като съвкупност, е необходимо особеният залог да бъде вписан и в съответния регистър – чл. 21, ал. 3 ЗОЗ.  В случая, тъй като статията разглежда проблематика във връзка с конкуренция на права върху недвижим имот, особеният залог на търговско предприятие трябва да бъде вписан и в службата по вписванията. Това е така нареченото вторично вписване на залога[7]. В резултат, противопоставимостта на правата на заложния кредитор върху недвижимия имот, който е описан подробно като отделен елемент от заложеното търговско предприятие в договора за залог, спрямо правата на апортьора, ще възникне не от вписването на залога в търговския регистър, а от вписването му в службата по вписванията. Ако обаче в договора за залог не са посочени поотделно активите на предприятието, то тогава противопоставимостта няма да важи за разпоредителните сделки с отделните активи. Т.е, ако недвижимият имот предмет на разпоредителна сделка не е описан в договора за особен залог на търговското предприятие като отделен актив, с извършването и залога ще се погаси независимо, че договора е вписан и в службата по вписванията – чл. 21, ал. 3, изр. 1 ЗОЗ. Това следва от факта, че при липса на индивидуализация на отделните елементи от предприятието в договора за залог, заложното право върху тях няма да възникне, а ще тежи само върху предприятието като съвкупност[8].

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2, изр.2 ЗОЗ, където е предвидено, че при липса на съгласие на заложния кредитор за извършването на разпоредителна сделка, последната ще е с незавършен фактически състав и няма да породи желаните правни последици[9]. В тази хипотеза, ако апортът е извършен без съгласието на заложния кредитор, той е непротивопоставим на заложното му право.

Заложният кредитор може да изпълнява по реда на ЗОЗ върху заложеното имущество предмет на апорта и срещу апортьора, но само в случай, че впише заложното си право и срещу него, както и по общия ред, на основание чл. 13 ЗОЗ.  Друга алтернатива, е изпълнение срещу залогодателя по реда на ГПК, с цел снабдяване с изпълнителен лист. В последствие, в изпълнителния процес, ще може да се наложи възбрана върху имота и да бъде извършена публичната му продан, тъй като заложното право ще е противопоставимо на апортната вноска. Ако възникне спор, той ще бъде разрешен по исков ред, където заложният кредитор ще следва да установи противопоставимостта на правата си спрямо апортьора.

  1. Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на права върху недвижим имот.

Същината на настоящото изследване е разрешаването на въпроса с конкуренцията на правата, които апортьорът е придобил върху недвижим имот спрямо заложното право, което заложният кредитор е придобил върху него.

  • Преглед на законодателната уредба и някои теоретични бележки

Законът за собствеността е нормативният акт, в който е предвидено, че актовете с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актове, с които се признават такива права се вписват в службата по вписванията – чл. 112. В него е дадено разрешение и на въпроса с конкуренцията между различни лица придобиващи права върху имущество, за които права се съставя акт и то е, че по-рано вписаният акт е с предимство – чл. 113. Това са общите разпоредби уреждащи противопоставимостта между вписаните в службата по вписванията актове. Тъй като апортът е уреден в Търговския закон, а особеният залог на търговско предприятие в Закона за особените залози, то следва да се вземат предвид и разпоредбите в тези закони и да се съобразят с общите, за да се даде, както законосъобразен, така и правилен отговор на поставения въпрос относно конкуренцията на права. Разпоредбата имаща значение за противопоставимостта на правата придобити от апортьора спрямо третите лица е чл. 73, ал. 5 ТЗ. От своя страна, разпоредбите от значение за противопоставимостта на залога спрямо третите лица са чл. 21, ал. 2  и 3 ЗОЗ.

Видно, от законодателната уредба относно това кога е противопоставим вписан в службата по вписванията акт на друг (било за апорт, ипотека, възбрана или особен залог) е, че  от значение е момента на вписването на съответния акт в службата по вписванията. Тук не може да има дерогиране на общите разпоредби на ЗС от разпоредбите на ТЗ и ЗОЗ, тъй като те са в отношение на допълване една към друга. Специалните закони (ТЗ и ЗОЗ) уреждат начина на вписване на апорта и особения залог в службата по вписванията (чл. 73, ал. 5 ТЗ и чл. 21, ал. 3, изр.1 ЗОЗ), но самата конкуренция между вписаните актове се урежда от общите разпоредби на ЗС и в частност на чл. 113 ЗС.

В литературата е аргументирана тезата, че вписването на апорта в служба по вписванията трябвало да се уреди като елемент от фактическия му състав[10]. Трудно може да бъде споделено такова  виждане. Основание за това ни дават сделките по чл. 18 ЗЗД, с които се прехвърля право на собственост върху недвижим имот,  където вписването в службата по вписванията не е елемент от фактическия състав, а вещното действие настъпва преди него, още с изповядване на сделката пред нотариуса.  В този смисъл, ако продавачът продаде същия имот втори път и вторият купувач впише нотариалния си акт преди първия, той ще е действителния собственик спрямо третите лица независимо, че първият купувач вече е бил придобил собствеността, тъй като първи е изповядал сделката пред нотариуса. Така въпреки факта, че собствеността вече е била прехвърлена на първия купувач, а вторият е придобил чужд имот, тъй като е вписал първи нотариалния си акт в службата по вписванията, то това го прави собственик спрямо третите лица, поради по-ранното вписване на акта в службата по вписванията. Това следва и от смисъла на разпоредбата на чл. 113 ЗС. Ако бъде споделена тезата, че вписването на апорта в службата по вписванията трябва да се уреди като елемент от фактическия състав на апорта и едва с извършването му да настъпва вещното действие на последния, то същата идея би могла да се лансира и при други сделки, при които се изисква вписване в службата по вписванията, както например това може да се предложи за прехвърлителните сделки с недвижими имоти. С оглед законодателната уредба обаче ни се струва, че това едва ли би могло да се случи.

В резултат на всичко гореизложено, следва да се разгледат две основни хипотези на конкуренция между правата на апортьора и заложния кредитор върху недвижимото имущество предмет на апорт, а именно:

  • Конкуренция, при индивидуализация на елементите на заложеното търговско предприятие в договора за особен залог

 

Ако вписването на апорта в служба по вписванията предхожда вписването на особения залог на търговско предприятие, чиито елемент е апортираният недвижим имот, то апортьорът ще може да противопостави правото си на собственост на заложното право на кредитора. При обратната хипотеза, когато особеният залог е вписан в служба по вписванията преди апорта, то заложният кредитор ще може да противопостави заложното си право на апортьора, тъй като залога на търговското предприятие е вписан в службата по вписванията преди апорта. От значение за разрешаване на конкуренцията е вписването на правата в службата по вписванията.

 

  • Конкуренция, при липса на индивидуализация на елементите на заложеното търговско предприятие в договора за особен залог

 

Ако в договора за особен залог не са индивидуализирани отделните елементи на предприятието, то залогът върху тях възниква едва с вписването на пристъпване към изпълнение – чл. 21, ал. 7 вр. чл. 20, ал. 2, чл. 33, ал. 1, т. 1 вр. чл. 32, ал. 3 ЗОЗ. В такъв случай, ако не е пристъпено към изпълнение и бъде извършен апорт на недвижим имот, който е елемент от заложеното търговско предприятие, апортьорът ще го придобие чист от заложни права и ще може да противопостави правото си на собственост на заложния кредитор. В случай, че е пристъпено към изпълнение, от значение ще е  момента на вписване на изпълнението в търговския регистър спрямо момента на вписване на апорта в търговския регистър. Това е така, тъй като пристъпването към изпълнение не подлежи на вписване в службата по вписванията[11].  От значение за разрешаване на конкуренцията е датата на вписването на пристъпване към изпълнение в търговския регистър, спрямо вписването на апорта в търговския регистър.  

 

  • Преглед на съдебната практика по поставения въпрос

 

Съдебната практика не е изцяло единодушна, относно това как следва да се процедира в случай, че вещното действие на апорта е настъпило, тъй като той е вписан в търговския регистър преди конкурентните права на трети лица, които са вписани в служба по вписванията, но не е извършено вписването му по реда на чл. 73, ал. 5 ТЗ или е извършено, но по-късно.  Някои съдилища акцентират върху момента, в който е вписан апорта в търговския регистър и го съпоставят с правата, които конкуриращите кредитори са вписали в службата по вписванията и съответно приемат, че ако вписването в търговския регистър е извършено по-рано, то той е противопоставим на правата на конкуриращите кредитори[12]. В други съдебни актове се поддържа изложеното в настоящата статия разбиране и се съпоставят моментите на вписване на апорта и правата на конкуриращите кредитори (в случая кредитор с учреден особен залог на търговско предприятие с индивидуализирани елементи в договора за залог) в службата по вписванията.  В зависимост от това кой е вписал по-рано правата си, той ще може да ги противопостави на останалите[13].

КРАЕН ИЗВОД:

 

Конкуренцията между правото на собственост върху недвижим имот като елемент от заложено търговско предприятие, което е  придобито от апортьора и придобитото от кредитор заложно право на основание на учреден особен залог на търговско предприятие се разрешава, с оглед момента на вписването на правата в службата по вписванията, в случай че елементите на заложеното търговско предприятие са индивидуализирани в договора за залог. Това следва и от разпоредбата на чл. 113 ЗС. Не на последно място, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 114 ЗС, която урежда, че придобитите вещни права и наложени възбрани след по-рано вписаните права на ищеца не могат да му се противопоставят. Има се предвид вписването в службата по вписванията, а не в други регистри.  Придобиването на право на собственост върху недвижим имот чрез апорт се вписва в службата по вписванията съобразно чл. 73, ал.5 ТЗ. Заложното право върху търговско предприятие също се вписва в службата по вписванията, тъй като в него се съдържа като елемент недвижим имот. По аргумент от противното на уреденото в чл. 114 ЗС, ако правата по апорта са вписани в службата по вписванията след заложното право, то те са непротивопоставими независимо, че са вписани в търговския регистър преди вписването на заложното право в службата по вписванията. От значение е моментът, в който съответното разпоредително действие става противопоставимо за третите лица, а не момента, в който е настъпило вещното действие. Последното би имало значение единствено за реализиране на договорната отговорност на неизправната страна.

Ако в договора за залог не са индивидуализирани отделните му елементи, то тогава от значение е дали заложният кредитор е пристъпил към изпълнение, тъй като тогава възниква заложното му право върху отделния елемент.  Ако е пристъпено, гледа се момента на вписването на пристъпване към изпълнение спрямо момента на вписване на апорта в търговския регистър, тъй като пристъпването към изпълнение по ЗОЗ спрямо търговско предприятие или отделни негови елементи /в случая недвижим имот/, не подлежи на вписване в служба по вписванията.

Автор: Димитър Иванов, доктор по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св.Климент Охридски”


star



[1]Извън настоящото изследване остава апортът, с който се прехвърлят права различни от правото на собственост

[2]В правната доктрина е известно разделянето на апортната сделка на две фази – извършване и изпълнение

[3]Решение № 758 от 04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 259/2009г;  Решение № 5 от 08.02.2011г. на ВКС по т.д. № 271/2010г;  Решение № 141 от 04.06.2012г. на ВКС по т.д.№ 829/2010г; Съществува и мнение в доктрината, че вписването в търговския регистър също не е елемент от фактическия състав на апорта – Ставру,С. Правно действие на вписването на апорта в имотен регистър. С.: ИК „Труд и право”, приложение към Търговско и конкурентно право, 2012, № 10.

[4]Определение № 616 от 21.07.2011г. на ВКС по ч.т.д.№ 492/2011г;  Решение № 150 от 10.11.2009 г. по т. д. № 766/2009 г. на ВКС.

[5]Определение № 153 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д. 1/2010 г.

[6]Обратно Стоянов,В. Непарични вноски в търговски дружества, БАН, Институт за правни науки, 2005, стр. 87-88, където се приема, че вписването в службата по вписванията се явява част от придобивния способ de lege lata. Това виждане трудно може да бъде споделено, тъй като няма опора в закона; Подобно виждане, като че ли се наблюдава и в Решение № 758 от 04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 259/2009г.

[7]По подробно за делението на първични и вторични вписвания в Кръшкова,Е. Вписване на залог на търговско предприятие. – Собственост и право, 2011, №.9.

[8]Заложното право върху активи от търговското предприятие, които не са индивидуализирани в договора за особен залог, възниква едва след вписването на пристъпване към изпълнение – Определение № 176 от 06.02.2013г. на ВКС по гр.д. 835/2012г.

[9]Решение № 162 от 27.07.2010 г. на ВтАС по в. т. д. 51/2010г., цитирано по Митева,Д. Защита правата на кредитор по учреден особен залог и погасяване на заложното право. – Търговско и конкурентно право, 2012, № 10, с. 41; Решение № 78 от 26.03.2013г. по т.д.№ 13/2013г. на АС-Варна.

[10] Стоянов, В. Непарични вноски. Цит. съч., с. 89.

[11] Определение № 343 от 16.05.2013г. по ч.т.д.№1478/2013г. на ВКС

[12]Решение № 10 от 12.01.2011г на ОС-Шумен по гр.д.506/2010г; Подобни мотиви и в Решение № 365 от 22.10.2012г. на ВКС по гр.д.17/2012г

[13] Така и Определение № 153 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д. 1/2010г; Решение № 150 от 10.11.2009г. по т.д. 766/2008г. на ВКС; Решение на Административен съд – Варна от 2010г., по адм.д.69/2010г; 09.06.2011г. на СГС по ч.гр.д.1880/2011г; Решение № 779 от 29.04.2013г., по гр.д.490/2013г на Окръжен съд Пловдив; Решение № 649 от 17.12.2013г. на Пловдивски апелативен съд по в.г.д. 941/2013г; Решение № III-88 от 15.07.2014г. по гр.д. 1126/2014г. на Бургаски окръжен съд; Решение № VI-69 от 09.06.2014г. по гр.д.772/2014г. на Бургаски окръжен съд; Изложените съдебни актове, в по-голямата си част, разглеждат конкуренция между апорт и възбрана, но те са изцяло приложими и за конкуренцията между апорт и особен залог на търговско предприятие, тъй като става въпрос за придобиване на права върху недвижим имот, а те се вписват в службата по вписванията;