Коментар на най-новото решение на Съда на Европейския съюз в областта на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите

1. Най-новото решение на Съда на Европейския съюз в областта на задължителната застраховка „гражданска отговорност” е решение по дело С – 100 от 2018 г. постановено във връзка със съдебен спор между Linea Aseguradora, S.A. и Segurcaixa, Sociedada Anonima de Segurosy Reaseguros, Испания. За него Пресслужбата на Съда на ЕС съобщи на 20.06. 2019 г. ¹

2. Случаят е следният: През август 2013 г. застрахована срещу гражданска отговорност кола е паркирана за повече от 24 часа в гараж на сграда. Колата не е била в движение повече от 24 часа. Тя се е самозапалила и пожарът е причинил вреди на сградата. Установило се, че пожарът е предизвикан от електрическата инсталация на колата. При разследването се доказало, че липсва човешка грешка. Нямало е намеса нито на собственика, нито на трети лица. Сградата е била обект на имуществена застраховка при Segurcaixa, Sociedada Anonima de Segurosy Reaseguros.

3. Последната заплаща сумата от 44 704,34 евро на собственика на сградата и през март 2014 г. предявява иск срещу Linea Aseguradora, S.A., при който е застрахован собственикът на колата срещу гражданска отговорност за възстановяване на платената сума по имуществената застраховка. Основанието на иска е че щетата на сградата е възникнала от злополука при използването на МПС. Според информацията на пресслужбата първоинстанционният съд отхвърля иска, но втората инстанция го уважава с аргумента, че „случай на запалване на временно паркирано в частен гараж превозно средство, когато причините за запалването са в самото превозно средство и то е настъпило без намеса на трети лица“, представлява „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право. Linea Aseguradora, S.A., подава жалба пред Върховния съд на Испания, като спорният момент в делото е тълкуването на израза ”при използване на МПС” по смисъла на директивата на ЕС за задължителната застраховка „гражданска отговорност”.

4. В решението си от 20.06.2019 г. Съдът на ЕС приема, че според директивата „използването на МПС” обхваща и случаите, когато МПС се намира в гараж повече от 24 часа, замозапалва се без намесата на трети лица и в резултат на пожара нанася вреди на сградата, в която се намира гаражът. Това означава, че под „използване на МПС” следва да се разбира не само движението на МПС и краткия му престой, но и по-дългосрочен престой – повече от 24 часа в закрит гараж, без същото да е местено на друго място. Съдът на ЕС напомня на всички държави – членки и на техните институции, че понятието „използване на МПС” има специфично значение по смисъла на директива 2009/103 за задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите и не следва да се тълкува като общоупотребимо понятие. Освен това целта на решението е да се даде единно тълкуване на израза „използване на МПС”, което да се прилага във всички държави – членки. Недопустимо е понятията на директивата да имат в отделните държави различно значение и тълкувания, защото това противоречи на целта на директивата – уеднаквяване на правната уредба на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите². За да се застрахова гражданската отговорност на автомобилистите не е задължително през цялото времетраене МПС да се използва за движение по пътища и терени. То е обхванато от застраховката и тогава, когато е спряло, когато се намира в престой и тогава е причинило вреди на лица и имущество. Затова увредените лица получават застрахователна защита не само когато са претърпяли вреди по време на движението на МПС, но и когато вредите са предизвикани от него, когато се е намирало на паркинг, гараж или когато е спряло, т.е. когато се намира в престой. Нормално и разбираемо е МПС да бъде паркирано и за повече от 24 часа. Обстоятелството, че е спряно от движение, че не е използвано като средство за придвижване продължително време, не означава, че то не се използва и че застрахователната закрила спира или се прекъсва по времето на неговия престой. Паркирането на МПС в гараж предполага, че то ще бъде спряно от движение за по-продължително време до следващото му предвижване.

5. Освен това, според съда, е без значение коя от частите на МПС е предизвикала произшествието. Достатъчно е да се докаже, че вредите са причинени от електрическата инсталция, която е неделима част от МПС, обект на застраховката за да се приеме, че вредите са обхванати от задължителната застраховка „гражданска отговорност”.

6. Изводите на Съда са:

Първо, паркирането на автомобила в частен гараж е използване съобразно функцията на средство за транспорт. „Този извод не се опровергава от обстоятелството, че превозното средство е било паркирано повече от 24 часа в гараж, тъй като паркирането на превозно средство предполага, че то ще бъде спряно, понякога за дълго, до следващото му придвижване“, пише в решението.

Второ, ако разглежданото произшествие е следствие от пожар, причинен от електрическата система на колата и след като тя отговаря на определението за „превозно средство“ по смисъла на директивата, няма основание да се установява коя от частите е предизвикала вредоносното събитие. С други думи, застрахователното събитие е налице и когато вредите са причинени от една от частите на МПС. Без значение е коя е тя.

7. И така, с разглежданото решение, постановено по преюдициален въпрос, поставен от Върховния съд на Испания, Съдът на Европейския съюз дава тълкувание на понятието „използване на МПС” по смисъла на директивата, посветена на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, което е задължително за всички юрисдикции на държавите – членки.

8. В същото време сме длъжни да отбележим, че с решението си Съдът на ЕС не решава националния спор. Конкретното решение на испанския Върховен съд ще зависи от отговора и на един друг въпрос – дали МПС, което се е самозапалило, гаражът и сградата, в която се е намирал, са били собственост на едно и също лице или собственикът на колата е лице, различно от собственика на сградата. Ако е едно и също лице, МПС – то, което се е самозапалило и е причинило пожара и вредите на сградата, не е довело до възникване на гражданска отговорност. Увреденото лице – собственикът на сградата няма претенция от непозволено увреждане спрямо себе си. В случая кредитор и длъжник се сливат в едно лице, а сливането е основание за погасяване на правото и задължението. За това, че една негова вещ е причинила вреди на друга негова вещ, той не носи отговорност. От друга страна обаче застрахователят на гражданската отголворност отговаря само за вреди, за които застрахованият на МПС носи отговорност. Той обаче носи отговорност само за вредите, причинени другиму, а не на себе си. Задължението на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” е обусловено само от възникването и размера на деликтната отговорност на застрахования собственик на МПС. Затова разглежданото решение на Съда на ЕС би имало приложение само в случаите, когато собствениците на колата и на сградата са различни правни субекти. Тогава застрахователят по имуществената застраховка на сградата има пряк иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на собственика на колата за заплатената застрахователна сума. Но ако собственикът на сграда и на колата е едно и също лице, застрахователят по имуществената застраховка на сградата няма да разполага с пряк иск срещу застрахователя по гражданската отговорност. За тези обстоятелства нямаме данни в решението на СЕС, който за втори път дава тълкувание на понятието за „използване на МПС”³. И решението би следвало да е задължително само по отношение на това тълкувание.

9. В разглеждания казус става въпрос за вреди от вещ, за които задължение носят поне по нашето право солидарно собственикът и лицето, което е задължено да упражнява надзор върху вещта – чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. За това задължение, което не е задължение за виновно лично противоправно деяние на водача, за вредите, причинени при използване на моторно превозно средство, в нашето национално право изрично е предвидена застрахователна защита по задължителната застраховка на автомобилистите – чл. 493, ал. 2, т. 7 от Кодекса за застраховането⁴. Това е така, защото задължението на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” зависи от възникването на деликтната отговорност на собственика на МПС. Към нея се причислява и задължението му да обезщети вредите, причинени от неговата вещ, какъвто е и разглежданият казус, на други, трети лица, а не на себе си.

10.Изложеното в решението положение не е ново за българската теория. Още при действащото преди 2007 г. законодателство у нас винаги се е приемало, че застраховката „гражданска отговорност“ при моторните превозни средва е покривала отговорността на собственика на МПС, когато то е причинило вреди на трети лице като вещ, т.е. когато вредите не са резултат на виновното поведение на лицето, което е управлявало МПС, а на причини, идващи от самото МПС като вещ, без да има виновно и противоправно въздействие на водача или трето лице⁵. В преобладаващия брой случаи МПС причинява вреди като вещ, когато не се използва като средство за придвижване, а се намира в състояние на престой. Без значение колко продължителен е той. Сега Съдът на ЕС добавя само, че престоят също така влиза в съдържанието на понятието „използване на МПС“.

Автор: Проф. д-р Поля Голева

Подобни статии

ЕДНО РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОТНАСЯЩО СЕ ДО ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ, КОЕТО ПРЕДИЗВИКА ДИСКУСИИ В ПРАКТИКАТА И СЪМНЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОСТ В ТЕОРИЯТА Практиката на Съда на Европейския съюз по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите през 2017 г. ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО ЗА СТАТУСА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ Възраженията, които застрахователят може да прави на третото увредено лице при задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите Заобикалянето на закона като основание за нищожност на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (по повод образуването на тълкувателно дело 1 от 2018 г. по описа на ВКС – Търговска колегия)