Изменение на иск

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал.1, ГПК ищецът може да измени основанието или петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция – да измени само размера на иска, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.
Изменението на иска по основание е налице тогава, когато ищецът се позовава на нов юридически факт, от който извежда претендираното право, наред или вместо с първоначално заявения, а по петитум – когато наред или вместо първоначалното искане отправя ново такова към съда (увеличаване или намаляване размера на иска, преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно). Изменението на иска е действие само на ищеца, но в някой случай настъпването на процесуалните последици от това действие зависи от волята на ответника, които хипотези ще бъдат разгледани по-нататък в изложението.
Изменението на иска е правен институт, взаимно свързан с останалите правни институти, водещи до усложнение на делото – обективно съединяване на искове, оттегляне и отказ от иск.
Изменение на иск по основание
Честа хипотеза в практиката е изменение на иска чрез добавяне на ново основание, което представлява въвеждане на ново твърдение за съществуването на факти, обосноваващи основателността на иска на още едно основание, наред с първоначалното, което винаги води до обективно съединяване на исковете при условията на евентуалност. До изменение на иск по основание може да се достигне и чрез оттегляне/отказ на първоначално предявения иск и предявяване на иск чрез въвеждане на ново основание.
С ГПК, приет 2007г., са предвидени множество преклузии и процесуални срокове за страните, с които се цели бързина и процесуална икономия при разглеждане на гражданските дела. Преклузии за твърдене на съществуващи и известни за страните факти настъпва с изготвяне на доклада по делото. Именно поради това разпоредбата на чл. 147 ГПК изрично предвижда, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят новонастъпили и новоузнати факти и обстоятелства. Както бе посочено по-горе, изменение на иск по основание представлява въвеждането на факти, наред с първоначалните, които обуславят съществуването на претендираното от ищеца спорно материално право, което изменение следва да бъде заявено до края на първото по делото съдебно заседание. Към тези факти, обуславящи новото основание на иска, обаче, не следва да се прилага ограничението на разпоредбата на чл. 147 ГПК. Тези факти могат да са и такива, настъпили и узнати от страната много преди завеждане на делото, като следва да се посочи, че по този ред не може да се отправят твърдения за всякакви факти, а само относно тези, които служат за основание на предявената искова претенция.
Решение № 790 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 148/2010 г. на Четвърто гр.о., ВКС: „Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 939 от 13.IХ.2010г. по въпроса по приложението на чл.127 ал.1 т.4 и чл.147 от ГПК – следва ли съдът да разгледа непосочено в исковата молба, а в съдебно заседание, основание за незаконност на уволнение. Според разпоредбите на чл.2 и чл.6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице /или по искане на прокурора в определени от закон случаи/, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита и съдействие. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца / аргумент от чл.26 ал.1 от ГПК/ в исковата молба чрез страни /носителите на спорното правоотношение/, правопораждащи – при претендиране съществуването на правото, или правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи – при отричане съществуването на правото – юридически факти /основание на иска/ и петитум. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на заявеното въз основа на конкретни фактически обстоятелства искане. Изменения в тях не могат да въвеждат нито съдът, нито ответникът. Властен да стори това е единствено ищецът, но само в предвидените в ГПК ред и преклузивни срокове, въведени с цел ускоряване на гражданския процес. Съгласно чл.147 от ГПК до приключване на съдебното дирене /съвпадащо с приключването на устните състезания – чл.149 ал.1 и ал.2 от ГПК/ ищецът /страните/ може да твърди нови обстоятелства само ако не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно. По силата на чл.143 ал.2 от ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси само ищецът може да поясни и допълни исковата молба, което се изразява във въвеждане на нови факти и обстоятелства за уточняването й в пределите на заявеното основание. Но по силата на чл.214 ал.1 изр.1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът разполага и с възможността да измени основанието на предявения иск, т.е. да замени или да прибави нови правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи юридически факти. Тези процесуални правомощия на ищеца /страните/ са самостоятелно регламентирани. Липсва в разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК препращане към правилата, съдържащи се в чл.147 от ГПК, а и с оглед различните предвидени в тях преклузивни срокове /изменение на основанието на иска не може да се извърши след първото заседание дори с въвеждане на нововъзникнали /след този момент/ обстоятелства/ се налага извод, че приложението на чл.214 ал.1 изр.1 не е обусловено от наличието на предпоставките по чл.147, както и че тази норма има предвид само обстоятелствата, които нямат характер на правопораждащи юридически факти, т.е. не променят основанието на иска.“
По правило, извършените процесуални действия преди изменението на иска запазват своето действие и спрямо новото заявено основание или петитум, но доколкото изменението на иска по основание води до обективно съединяване на искове, не следва да се пренебрегва правото на защита на ответника, поради което на същия следва да бъде даден нов срок за отговор. Така е посочено и в Решение № 151 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 574 / 2012 г. IV г.о. ВКС: „До приключване на съдебното дирене в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може също, без да измени основанието, да измени петитума на иска – чл. 214, ал.1 ГПК. Когато спорното право е за парично вземане, ищецът може да измени основанието, на което претендира това вземане, посочвайки нови факти и обстоятелства, които пораждат правото му. В този случай, ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника, той следва да допусне исканото изменение на иска, предоставяйки възможност на ответника да подготви защитата си, включително чрез нов срок за отговор по новото основание.“ и
Решение № 158/01.07.2013г. по гр.дело № 1008 по описа за 2012 год. на Четвърто гр.о., ВКС: “Съгласно чл.214 ал.1 ГПК ищецът може в първото заседание да измени основанието на претенцията си, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.214 ал.1 ГПК /като не се е произнесъл с определение по искането, не е дал възможност на ответника да подготви защитата си ,включително чрез депозиране на отговор по новото основание и ангажиране на нови доказателства.“
Изменение на иск по размер
При хипотезата на увеличаване на иска по размер, съдът бива сезиран с един по-голям, увеличен петитум, по който дължи произнасяне с крайния съдебен акт, след събиране на дължимата държавна такса. Правилото, че извършените процесуални действия запазват своето действие, намира приложение и в тази хипотеза на изменение на иска и за разлика от частично предявения иск, тук няма спор в съдебната практика, че с приемане на увеличаването на иска, новият размер се счита за предявен от подаване на исковата молба, т.е. от този момент давността за вземането се счита за спряна, а при евентуално уважаване на иска – за прекъсната, от този момент следва да се изчислява и законната лихва върху цялата сума, ако такава се претендира.
Интерес представлява въпросът, при допускане на увеличение размера на иска, доколкото запазват своето действие извършените до момента процесуални действия, следва ли да се дава срок за отговор на ответника по чл. 131 ГПК. Отговорът следва да е положителен, в противен случай би се нарушило правото на защита на ответника, като същият бъде поставен в положение да бъде лишен от възможността да се защити по предявената горница. С отговора по чл.131 ГПК, обаче не могат да се въвеждат възражения относно първоначално предявения иск, които са преклудирани с изтичане на първоначалния срок за отговор. Например, ако искът е бил предявен в размер на сумата от 150 лв. и в хода на делото пред първоинстанционния съд е допуснато изменение и искът е увеличен в размер на 200 лв., като на ответника е даден срок за отговор, то в случай, че същият направи възражение за погасяване на вземането по давност съдът ще следва да разгледа това възражение и да се произнесе по неговата основателност единствено за разликата от 50 лв., с колкото е допуснато увеличението. В противен случай би се стигнало до заобикаляне на предвидените в ГПК преклузии.
Решение № 114 от 19.01.2017 г. по гр.дело № 1357 по описа за 2016 г. на Второ гр.о. ВКС “ При действието на чл. 214 ГПК отсъствието на нарочно определение на първоинстанционния съд за приемане на изменението, а в хипотезите на измененията по чл. 214, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК също и недаването на подходящ срок за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които въззивният съд не следи служебно.“
Като особена хипотеза на изменение петитума на иска, следва да се посочи отправянето на искане до съда за солидарно осъждане на ответниците, което съобразно разпоредбата на чл.214, ал. 1 ГПК е допустимо до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.
Изменение чрез намаляване
Изменение на петитума на предявения иск чрез намаляване, всъщност представлява десезиране на съда с част от предмета на спора. Приложение намират правилата на чл. 232 ГПК – оттегляне на иска и чл. 233 ГПК- отказ от иска. Ето защо, когато ищецът заяви, че прави изменение на иска чрез намаляване на петитума или чрез десезиране на съда от един от обективно предявените искове следва да бъде запитан под каква форма прави изменението на иска – чрез оттегляне или отказ, като бъдат приложени правилата на съответния институт и евентуално при необходимост бъде взето съгласието на ответника в хипотеза, при която ищецът прави частично оттегляне от иска след първото по делото заседание. Ето поради това, в началото на настоящото изложение бе посочено, че изменението на иска винаги е действие на ищеца, но при някой хипотези настъпването на правните последици зависи и от волята на ответника.
Решение № 114/ 19.01.2017 г. по гр.дело № 1357 по описа за 2016 г. на Второ гр.о., ВКС: „В хипотеза, когато се касае до намаляване на претенцията, изменението на иска се съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ (чл. 233 ГПК) от иска. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да установи дали намаляването на претенцията е съчетана с частично оттегляне или с частичен отказ, въззивният съд е длъжен да даде съответните указания на ищцовата страна.“
Правната теория и практика правят ясно разграничение между двата института за десезиране на съда – оттегляне и отказ от иск. Принципното положение е, че при оттеглянето от иск, същият отново може да бъде предявен, докато при отказ от иск такава възможност за ищеца не съществува. Важимо ли е обаче това принципно положение при всички хипотези на изменение на иска чрез намаляване на неговия петитум. Ще дам следния пример: предявен е осъдителен иск за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща продажната цена на стока, на основание сключен договор за покупко-продажба. Във второто по делото заседание пред първоинстанционния съд ищецът прави изменение на иска си чрез намаляване на неговия петитум чрез частично оттегляне на иска, като претендираната от него продажна цена вече е в размер на сумата от 70 лв. Тук следва да се постави въпросът, допустим ли е последващ исков процес за сумата от 30 лв. на основание сключения договор за покупко-продажба? Отговорът следва да е по-скоро отрицателен, доколкото силата на пресъдено нещо обхваща както основанието на осъдителния иск за парично вземане, така и неговия размер. В тази хипотеза правните последици на частичното оттегляне на иска са идентични на тези с отказ от иск. За процесуална прецизност, обаче, ищецът всякога би следвало да е запитан под каква форма прави намаляването на иска.
Както бе посочено по-горе, намаляването на иска е свързано с частичен отказ или оттегляне на иска. Законодателят не е посочил срок за упражняване правото на ищеца за отказ или оттегляне на иска, напротив, правната теория приема, че ищецът има право да се разпорежда с предмета на делото, докато същото е висящо, дори и пред касационната инстанция (арг. чл. 233 ГПК). Това следва да покаже, че изменението на иска чрез намаляване е допустимо и извън сроковете, предвидени в чл.214, ал. 1 ГПК – до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, или пък е аргумент в полза на поддържаното становище, че намаляването на исковата претенция не представлява същинско изменение на иска. Това становище е застъпено в:
Решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4647 / 2014 г. на Трето гр.о., ВКС: „С определение №1173/13.11.2014 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите: 1.С намаляването на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба .2. Допустимо ли е при изменение на основанието на иска да се направи намаляване на исковата претенция. Изменението на иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса факти/ напр.извършено частично плащане, а в случая – връщане на вещите, с което вредата за ищеца е намалена/ . Изменението на иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение .Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този , посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право .Съгласно чл. 214,ал.1 ГПК ищецът може да измени основанието на иска , ако изменението не затруднява защитата на ответника като това изменение е процесуално допустимо в първото заседание за разглеждане на делото /или до неговото провеждане/. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита.Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание .Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо както правилно принципно е прието от въззивният съд . Неправилен е обаче е изводът , че в случая първоинстанционният съд е допуснал едновременно изменение на основанието и петитума на първоначално предявения иск. В отговор на първия поставен въпрос следва да се посочи ,че не е налице същинско изменение на петитума на иска , когато това изменение не се състои в промяна вида на петитума / преминаване от установителен в осъдителен петитум или обратното/ или промяна на неговия предмет /напр. да се търси равностойността на вещта , а не самата вещ в случай, че се установи нейното погиване/. Следователно изменението на иска само досежно неговия размер /увеличение или намаляване на иска / не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК . В случая не е налице същинско изменение на петитума, доколкото както с първоначалната искова молба, така и след заявеното изменение на петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение за нанесена му имуществена вреда. Същевременно не е налице и изменение на основанието на иска. Последното е така, доколкото не се променя юридическия факт от който произтича вземането , а това е извършеното престъпно деяние, от което за ищеца е настъпила имуществена вреда. Добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените , с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, само по себе си не съставлява промяна на основанието на иска. Неправилен е и извода на въззивната инстанция, че с допуснатото изменение ищецът е преминал от иск за вреди към иск за пропуснати ползи. И преди „изменението” и след това се претендира обезщетение за вреди настъпили в резултат от незаконното присвояване на вещите собственост на търговското дружество – ищец като първоначално тези вреди ищецът съизмерява с стойността / цената / на вещите, на която същите са били продавани в магазина, където ответникът е работил по трудово правоотношение, а в последствие -с тяхната обезценка като иска намира своето правно осн. в разп. на чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 203,ал.2 КТ .По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице изменение на иска по основание, а само уточнение на първоначално заявената претенция и законосъобразно се е произнесъл по нея с оглед направеното уточнение. Същевременно и в отговор на втория поставен правен въпрос следва да се посочи, че доколкото намаляването на иска не съставлява същинско изменение , неговото изменение по основание, не води до предявяване на нов иск и е напълно допустимо.“
Обжалване на определението за изменение на иск
Във всички хипотези, съдът е длъжен да постанови определение, с което да приеме или отхвърли искането за изменение на иска. По правило, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, а проверката за неговата правилност се осъществява с ревизията на крайния съдебен акт. От това правило е установено едно изключение, посочено в т.7б на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. ОСГТК, ВКС.
Определение № 39 от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. 403/2017 г. на Първо гр.о, ВКС: “При извършена служебна проверка на допустимостта на атакуваното определение съставът на ВКС приема, че следва да се отговори на въпроса дали подлежи на обжалване определение на първата инстанция, с което под формата на отказ за изменение на иска по същество се постановява отказ за приемане на нови искове за разглеждане във висящото производство. Това налага служебно допускане на касационно обжалване на въззивното определение, в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона. Определението на съда по чл.214 ГПК не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Обжалването на това определение може да бъде допустимо само когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Такъв е случаят, разгледан в т.7б на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен. Извън тази хипотеза определенията по чл.214 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба, то той е недопустим.“
На самостоятелно обжалване, обаче, подлежи определението, с което се прекратява частично делото, при намаляване на иска чрез отказ или оттегляне.
Решение № 114/ 19.01.2017 г. по гр.дело № 1357 по описа за 2016 г. на Второ гр.о., ВКС: „В хипотеза, когато се касае до намаляване на претенцията, изменението на иска се съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ (чл. 233 ГПК) от иска. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да установи дали намаляването на претенцията е съчетана с частично оттегляне или с частичен отказ, въззивният съд е длъжен да даде съответните указания на ищцовата страна. В хипотезата на чл. 232 ГПК въззивният съд следва да съобрази и становището на ответната страна, след което да се произнесе по искането по чл. 214 ГПК с нарочно определение. Доколкото определенията, с които съдът се десезира от разглеждането на спора, подлежат на самостоятелно обжалване, то и определението, с което при намаление на претенцията производството частично се прекратява, също ще подлежи на самостоятелно обжалване. В хипотеза, когато след влизане в сила на въззивното определение по чл. 214 ГПК се констатира произнасяне от първата инстанция извън рамките на поддържания от ищеца размер на иска, първоинстанционното решение ще се явява постановено „свръхпетитум” и ще подлежи на обезсилване в съответната част.“
Въззивната инстанция всякога, обаче, е длъжна да следи за наличие на правен интерес у ответника за обжалване на определението, с което се прекратява част от производството, поради отказ от иска: така и в Определение №52 от 26.03.2018 по ч.гр.д. № 788/2018 на Второ гр.о. ВКС: „ Не съществува съмнение в теорията и практиката, че правните последиците от направен отказ от иск по отношение на ответника са идентични с тези на отхвърлянето на иска като неоснователен. Това е така, тъй като отказът от иск непоколебимо се възприема като изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Чрез това едностранно процесуално действие ищецът се отказва окончателно от търсената с иска защита и се пресича възможността му да предяви относно същия иск срещу същия ответник. Ето защо не съществува оправдан правен интерес за ответника да обжалва постановеното определение за прекратяване на делото поради направен отказ от иск и да настоява производството по делото да продължи, при условие, че не са заявени насрещни права.“.
Гражданско процесуалният кодекс предвижда още две форми за изменение на иска – преминаване на осъдителен към установителен иск и обратното, и замяна на страна (чл. 228 ГПК), които ще бъдат подробно разгледани в последващо изложение.