В чл. 4, ал. 1 ЗОЗ са определени видовете имущество, върху което може да бъде учреден особен залог. Това са движими вещи, вземания, безналични ценни книжа, дружествени дялове, съвкупности, права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни, както и търговското предприятие. От своя страна, разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗОЗ гласи, че „учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя”. Това е общото правило. От него обаче съществуват и редица изключения поради обстоятелството, че не всички учредявани по реда на ЗОЗ залози, подлежат на вписване в ЦРОЗ. Това от своя страна е наложило и създаването на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, която гласи, че „когато този закон предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър”. За да бъде изяснен точния смисъл на цитираната разпоредба, следва да бъдат разгледани правилата за вписване на отделните видове залози според ЗОЗ.
– Залог върху вземане
Залогът върху вземания по реда на ЗОЗ е уреден в чл. 4, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 17 от ЗОЗ. Вписването на залога върху вземания се извършва в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя. Противопоставимостта му спрямо третите лица възниква от датата на вписването в ЦРОЗ – по аргумент от чл. 12, ал. 1 ЗОЗ.
– Залог върху безналични ценни книжа
Залогът върху безналични ценни книжа не се вписва в ЦРОЗ, а в Централен депозитар – чл. 18, ал. 1 ЗОЗ. Ако са заложени държавни ценни книжа, залогът се вписва в регистрите за държавни ценни книжа – чл. 18, ал. 3 ЗОЗ. Противопоставимостта му спрямо третите лица възниква от датата на вписването в съответния регистър – по аргумент от чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ, т.е или в Централния депозитар или в регистъра за държавни ценни книжа.
– Залог на движими вещи
Залогът върху движими вещи се вписва в ЦРОЗ. Противопоставимостта му спрямо третите лица възниква от датата на вписването в ЦРОЗ – по аргумент от чл. 12, ал. 1 ЗОЗ.
– Залог върху дружествени дялове
Залогът върху дружествени дялове не се вписва в ЦРОЗ [1], а в търговския регистър по партидата на дружеството залогодател – чл. 19, ал. 2 ЗОЗ. Противопоставимостта му спрямо третите лица възниква от датата на вписването в съответния регистър – по аргумент от чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, т.е в търговския регистър.
– Залог върху съвкупност
Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗОЗ, могат да се залагат съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа. Залогът върху съвкупност се вписва в ЦРОЗ, освен ако съвкупността е от безналични ценни книжа, тъй като за последния се прилагат правилата за залог върху безналични ценни книжа. Останалите видове имущество образуващо съвкупността, представлява по своята същност движими вещи, а тъй като залогът върху движими вещи се вписва в ЦРОЗ, следва и залогът върху съвкупност от движими вещи, за които ЗОЗ не е уредил специален режим, също да се вписва в ЦРОЗ. Противопоставимостта му спрямо третите лица възниква от датата на вписването в съответния регистър, т.е в ЦРОЗ, освен ако съвкупността е от безналични ценни книжа. В последния случай, от значение е вписването в Централен депозитар или в регистъра за държавни ценни книжа.
– Залог върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни
Залогът върху този вид имущества не се вписва в ЦРОЗ, а в Патентното ведомство на Р.България – чл. 19а ЗОЗ. Противопоставимостта му спрямо третите лица възниква от датата на вписването в съответния регистър – по аргумент от чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, т.е в Патентното ведомство
– Залог върху търговско предприятие
Залогът на търговско предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на залогодателя – чл. 20, ал. 2 ЗОЗ. Договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър – чл. 20, ал. 3 ЗОЗ. Тук се има в предвид следните случаи:
- когато в състава на търговското предприятие са включени движими вещи – особеният залог се вписва и в ЦРОЗ (така нареченото вторично вписване)
- когато в състава на търговското предприятие са включени безналични ценни книжа – особеният залог се вписва и в Централен депозитар, съответно в регистъра за държавни ценни книжа (така нареченото вторично вписване)
- когато в състава на търговското предприятие са включени вземания – особеният залог се вписва и в ЦРОЗ (така нареченото вторично вписване)
- когато в състава на търговското предприятие са включени недвижими имоти – особеният залог се вписва и в имотен регистър (така нареченото вторично вписване)
- когато в състава на търговското предприятие са включени обекти на индустриалната собственост – особеният залог се вписва и в Патентното ведомство на Р.България (така нареченото вторично вписване)
От изложените правила за вписване на отделните залози става ясно, че общия принцип, уреден в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗОЗ, че „учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя”, търпи изключения. Някои залози не се вписват в ЦРОЗ, а в други регистри. Именни поради тази причина е създадена и разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ. Тя урежда противопоставимостта на учредения особен залог върху имущества, за които ЗОЗ предвижда вписване в друг регистър. Както видяхме, залозите на дружествен дял, безналични ценни книжа, обекти на индустриалната собственост и в някои случаи на търговско предприятие и на съвкупности, не подлежат на вписване в ЦРОЗ, а в други регистри. Следователно, функцията на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ е да посочи от кога следва да се считат противопоставими особените залози, които не попадат в общия принцип на чл. 12, ал. 1 ЗОЗ, т.е. не се вписват в ЦРОЗ, а в друг регистър.
Депозитарят е органът, който извършва разпределение на постъпилите суми в резултат на извършената продажба на заложеното по реда на ЗОЗ имущество. При съставянето му той се ръководи от разпоредбата на чл. 39 ЗОЗ, която му вменява в задължение, при изготвяне на списъка с лицата имащи права върху заложеното имущество, да се ръководи от данните от съответния регистър по чл. 12, като посочва размера и привилегията на всяко вземане. Правилното приложение на чл. 12 ЗОЗ води до извода, че лицата, които имат право върху заложеното имущество са тези, които са вписали особен залог в ЦРОЗ или в съответния регистър, в който ЗОЗ повелява вписване, т.е ако продаденото имущество е безналични ценни книжа, депозитарят трябва да провери не в ЦРОЗ, а в Централен депозитар, за вписани залози върхи продадените ценни книги и да съобрази привилегиите на отделните заложни кредитори. Ако се е продал заложен дружествен дял, депозитарят трябва да извърши проверка не в ЦРОЗ, а в търговския регистър. В практиката се наблюдават множество предварителни и окончателни списъци за извършвано разпределение по ЗОЗ, в които като кредитори имащи права върху заложеното имущество са посочени и лица, които нямат вписани права по реда на ЗОЗ. Така например, след продажба на недвижим имот като отделен актив от заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие, в списъка се включват кредитори с учредена ипотека или наложена възбрана върху имота. Това е неправилно и може да доведе до ощетяване на кредиторите по ЗОЗ. Кредиторите с ипотека, възбрана, както и кредитори с всякакви други видове обезпечения, които не се учредяват по реда на ЗОЗ или не е предвиден ред за вписването им по реда на ЗОЗ, не могат да участват в разпределение извършвано от депозитаря [2]. За тях е предвидена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗОЗ, която им дава право да запорират постъпилите по сметката на депозитаря суми, в случай, че претендират противопоставими на заложните кредитори права [3].
За тези лица е предвидена и разпоредбата на чл. 42 ЗОЗ, която им дава възможност да оспорят вземането на някои от предвидените с право на участие в разпределението по ЗОЗ кредитори, по реда на чл. 464 ГПК. Изключение представляват кредиторите с наложен запор върху заложеното имущество, който запор е вписан и по реда на ЗОЗ – чл. 26, ал. 3, т. 1 и 2. В този случай, запорът е противопоставим на всички вписани по реда на ЗОЗ права, но само ако са извършени след неговото вписване и този кредитор също следва да бъде включен в разпределението на депозитаря.
От изложените разсъждения следва да се заключи, че разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ урежда противопоставимостта на учредените по реда на ЗОЗ залози, за които по повелята на ЗОЗ е предвидено вписване в други регистри. Тази разпоредба не може да бъде основание за депозитарите, да включват в списъка с лицата по чл. 39 ЗОЗ и кредитори, чиито права не са вписани по реда на ЗОЗ. Типични примери за това са ипотекарните кредитори и кредитори с възбрани. Техните обезпечения не се вписват по реда на ЗОЗ и въпреки, че продаденото по ЗОЗ имущество може да е това, върху което е учредена ипотеката, съответно наложена възбраната, те не подлежат на присъединяване към списъка по чл.39 ЗОЗ. Постъпилите суми се разпределят само между кредиторите с вписани по реда на ЗОЗ права върху заложеното имущество [4].
Изводи:
1. Същността на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ се изразява в уреждане на правилата за противопоставимостта на особения залог, когато неговото вписване се извършва не в ЦРОЗ, а в друг регистър [5].
2. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ не следва да е основание за присъединяване на кредитори с обезпечителни или други права върху заложеното имущество, които са вписани в други регистри, но не по реда на ЗОЗ, а само ориентир за депозитаря, че трябва да обърне внимание освен на вписванията в ЦРОЗ и на другите регистри, в който ЗОЗ предвижда вписвания.
Автор: Димитър ИВАНОВ, докторант по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св.Климент Охридски”
[1] Обратно Кръшкова,Е. Вписване на залог на търговско предприятие. – Собственост и право, 2001, № 9. и Герджиков,О и колектив. Капиталови търговски дружества, ИК „Труд и право”,С., 2011, с.56, които смятат, че залога на дружествен дял се вписва в ЦРОЗ. Същото е посочено и в Решение №189 от 15.04.2011г. на Окръжен съд Пловдив. Следва да се отбележи, че в практиката на регистъра е прието, че този вид залог не подлежи на вписване в ЦРОЗ, а само в търговския регистър и подобни вписвания не се извършват.
[2] Решение №211 от 27.04.2011г. по т.д. № 1172/2010г. на Апелативен съд Пловдив.
[3] Определение № 61 от 15.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 272/2009 г.
[4] Определение № 61 от 15.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 272/2009 г; Решение от 09.01.2013 г. на Плевенски районен съд по гр.д. №5870/2012 г.
[5] Решение № 21 от 28.02.2007 г. на ВтАС по в. ф. д. № 627/2006 г.
Подобни статии
Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на Закона за особените залози
ПО НЯКОИ СПЕЦИФИКИ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 7 ОТ ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ
Законът за особените залози и поредния провал на съда по прилагането му
Критичен коментар на някои съдебни актове, които противоречат на разпоредби на Закона за особените залози
Решение № 287 от 25.08.2017г. по в.г.д № 1320/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора и неправилното тълкуване и приложение на чл. 10, ал.3 ЗОЗ от съдебния състав.
