ЗА НЕПАРИЧНИТЕ ВНОСКИ В ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

В дял трети, глава десета от Търговсия закон се съдържа уредбата на непаричните вноски (т.нар. апорт) като алтернатива на паричните, които правят членовете на търговско дружество за участие в капитала. Материалните предпоставки за осъществяване на апорта са поместени в чл. 72 и чл. 73 от ТЗ, като името на вносителя, основанието на правата му, както и пълното описание и паричната оценка на непаричната вноска са задължителен реквизит на всеки дружествен договор, респ. устав. Оценяването на вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се прави от 3 независими вещи лица които се посочват от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията като се цели осигуряването на обективност. Те изготвят заключение, което се предсавя в Търговския регистър със заявлението за вписване. Вписването създава прзумпция за валидно извършване на апорта. Оценката, съдържаща се в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от тази в заключението на вещите лица. Ако някой от членовете на търговското дружество не е съгласен с нея, законът му предоставя алтернативните възможности да внесе парична вноска или да откаже да участва в дружеството. За да бъде годен предмет за апорт, непаричната вноска трябва да може да служи като обезпечение на кредиторите на дружеството, да е парично оценима и да е в гражданския оборот. Тя следва да представлява прехвървърлимо имуществено право, което да не е със строго личен характер. Може да се касае за вещни права, облигациони права, права върху ценни книги и др. Законът оставя ограничение, съдържащо се в чл. 72, ал. 5 от ТЗ – вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.

Процедурата по внасяне на апорта е уредена в чл. 73 от ТЗ. Ако за учредяването или прехвърлянето се изисква нотариална форма, вноската се извършва с дружествения договор или устава. При вноска в капиталово дружество задължително се прилага пиамено съгласие на носителя с нотариална заверка на подписа му, съдържащо и описание на вноската, като нотариусът проверява правата на вносителя. Вноската на други права се осъществява чрез спазване на законовата форма за учредяването или прехвърлянето им, а за вноска на вземане се прилагат доказателства, че прехвърлянето е съобщено на длъжника, освен ако не става въпрос за хипотезата, когато вземането е срешу самото дружество. Правото върху апорта се придобива от момента на възникване на дружеството. Когато непарчната вноска има за предмет прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, след възникване на дружеството в службата по вписванията се представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава, а, когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Това е предвидено с оглед разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота – в този случаай собственик е това лице, което първо е впсало правата си. При вписванео съдията по вписванията следва да провери правата на вносителя. В този смисъл в Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 7 по описа за 2012 г. постановява, че не следва да бъде извършвено вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, ако молителят не е предтавил на съдията по вписванията доказателства за правата на вносителя.

Чл. 73, б. „б“ регламенитира т.нар. скрити неарични вноски като поставя определени сделки под режима на непаричните вноски, препращайки към чл. 72, ал. 2 от ТЗ – когато акцинерно дружество в двугодишен срок след учредяването си придобива права по цена, надхвърляща 10% от капитала от лице, записало акции при учредяването на дружеството, при решение, взето от Общото събрание на акционерите.

Различаваме т.нар. учредителен апорт, при който собствеността върху вноската се придобива в момента на възникване на дружеството и последващ апорт, който също е свързан с уачстие във формиране на капитала, в хипотезата на ефективно увеличение на същия чрез нови вноски.

Материята се доизяснява чрез преглед на постановени по горепосочената уредба съдебни актове.

Относно установяването на недействителността на непарични вноски:
С Решение № 141 от 2011 г. от 04.06.2011 г,. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е даден отговор на въпроса: „С предявения иск по чл.108 ЗС, по който се твърди нищожност на апортна вноска, не се ли цели заобикаляне на установения в закона срок по чл.70, ал.2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество, ако недвижимият имот, предмет на апорта, представлява учредителна вноска за дружеството, в чийто капитал се внася имотът, т.е. допустим ли такъв иск?”, допуснат с Определение № 382 от 20.05.2011 г. ВКС излага, че апортът или непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно основание. Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър. В този смисъл е произнасянето по реда на чл.290 ГПК с Решение № 5/08.02.2011г. по т.д.№ 271/10г. на ВКС, ТК, І отд. Независимо от особеностите на апорта като отчуждителна сделка, с прекратяването на дружеството или обявяването му в несъстоятелност не се възстановяват правата на вносителя върху имота, предмет на непаричната вноска. Евентуалните пороци на апорта биха могли да се релевират по искове за установяване на недействителност на вписването, но само в хипотезата на последваща непарична вноска за увеличение на капитала. В цитираното решение по т.д.№ 271/10г. е прието, че вписването на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, но вещноправно действие ще има вписването на заличаването на вписаното увеличение на капитала чрез апортната вноска. При учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството съгласно чл.73, ал.4 ТЗ. Вписването на непаричната вноска /вида и стойността/ се извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството – чл.174, ал.2 ТЗ. В този смисъл, недействителността на непаричната вноска би могла да се отрази на капитала, записването и внасянето на който е елемент от фактическия състав по учредяването на дружеството. Ако се приложат последиците по ТР № 1/2002г., то нарушението при внасяне на непаричните вноски ще има за резултат заличаването на вписано несъществуващо обстоятелство – новоучредено търговско дружество. Тази възможност е несъвместима с характера на капиталовите дружества и съответно неприложима за акционерното и за дружеството с ограничена отговорност, предвид на уредения специален ред за установяване на нарушения при учредяване на дружеството. Разпоредбата на чл.70, ал.1 ТЗ предвижда, че учредяването на дружеството е недействително, ако е допуснато някое от посочените в нормата нарушения. Недействителността на учредяването не е приравнена на недействителност на вписването на обстоятелствата, подлежащи на вписване при учредяването на дружеството. Основанията за недействителност на учредяването могат да се релевират само по иска по чл.70 ТЗ, като възможността за предявяването на конститутивния иск изключва приложението на установителните искове за недействителност на вписвани при учредяването на дружеството обстоятелства съгласно изричната норма на чл.70, ал.6 ТЗ. Законодателят е предвидил, че нарушение при учредяването е налице и когато търговското дружество е вписано без да е внесена изискуемата част от капитала му – чл. 70, ал.1, т.6 ТЗ, но същото е отстранимо по реда на чл.70, ал.2 ТЗ. Записаната част от капитала може да бъде внесена допълнително, а нарушенията по чл.72 и чл.73 ТЗ, сами по себе си, не обуславят недействителност на учредяването. Обявяването на учредяването за недействително има действие за в бъдеще, като последиците са прекратяване на дружеството и обявяването му ликвидация – чл.70, ал.3 ТЗ. Имуществените отношения се уреждат в производството по ликвидация, като промяна в правото на собственост по отношение на апортираните недвижими имоти не настъпва по силата на съдебното решение по иска по чл.70 ТЗ. Следователно установителният иск за собственост и искът по чл.108 ЗС, по отношение на недвижими имоти, апортирани в капитала на търговски дружества, когато се твърди, че не е настъпил прехвърлителният ефект за правото на собственост поради допуснати нарушения, които могат да се квалифицират по чл.70 ТЗ, не заобикалят предявяването на конститутивния иск по чл.70 ТЗ. Искът не е недопустим на това основание, доколкото липсва изрично позоваване на нормата на чл.70 ТЗ и не е предявено искане за обявяване на недействителността на учредяването.
От друга страна, апортът е вид сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост. Основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД намират приложение и при извършени непарични вноски в капитала на търговските дружества, като следва да се съобразяват и специалните правила на чл.72 и чл.73 ТЗ. Волеизявленията на вносителя – собственик на имота и на дружеството, което приема апорта, се обективират в два акта – съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – чл.73, ал.1 ТЗ и решение на ОС за увеличение на капитала чрез непарична вноска, респ. сключване на дружествен договор или приемане на учредителен акт с отразяване на капитала – при учредителния апорт. Пороците при формиране на волята могат да се релевират на основанията по чл.26 ЗЗД или по иск за отмяна на решение на общото събрание по чл.74 ЗЗД. Нарушенията при изпълнение на процедурата по чл.72, ал.2 ТЗ и наличието на други пороци при вписването подлежат на установяване чрез специалните искове по чл.431, ал.2 ГПК /отм./. Възстановяването на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя е обусловено от вида на нарушението и действието на съдебното решение за установяването му и съобразно с действието на вписването на апорта в търговския и имотния регистър. По изложените съображения ВКС, ТК, І отд. отговаря на поставения въпрос в следния смисъл: С предявяването на иск по чл.108 ЗС, по който се твърди нищожност на апортна вноска, не се цели заобикаляне на установения в закона срок по чл.70, ал.2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество, ако недвижимият имот, предмет на апорта, представлява учредителна вноска за дружеството, в чийто капитал се внася имотът. Този иск, както и установителен иск за собственост на същото основание, не са недопустими, доколкото липсва изрично позоваване на нормата на чл.70 ТЗ и не е предявено искане за обявяване на недействителността на учредяването. Ако ищецът основава правото си на собственост на влязло в сила решение, с което са обявени за недействителни вписвания по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, искът е допустим, като въпросите за действието на съдебното решение с оглед наличието или липсата на транслативен ефект за правото на собственост касаят основателността на иска, предвид фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай.

В Решение № 172 от 18.06.2012 г. на ВКС, Търговка колегия, второ отделение, по т.д. 664/2010 г.се приема, че апортът безспорно е свързан с формиране капитала на търговското дружество и недействителността на апорта като сделка би означавала невнасяне на съответната на стойността му част от капитала, тъй като дружеството не е придобило прехвърленото с тази сделка право. Посочената последица, обаче, касае единствено отношенията между самите съдружници/акционери и следва да бъде преодоляна чрез предприемане на необходимите действия за попълване на капитала, предвидени в Търговския закон и устава, респ. дружествения договор. Действително, съгласно изричната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ /в редакцията й след ДВ, бр. 84 от 2000 г./, в хипотезата на първоначален /учредителен/ апорт невнасянето на предписаната част от капитала, до какъвто резултат би се стигнало при недействителност на апорта, при определени условия, може да доведе и до друга специфична последица – недействителност на учредяването на търговското дружество. По причина на невнасяне на предписаната от закона част от капитала новоучреденото търговско дружество може да бъде обявено за недействително само при изрично заявено искане за това, направено в предвидения в закона едногодишен преклузивен срок и то при условие, че нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в даден от съда подходящ срок, т. е. недействителността на апорта не води задължително до недействителност на дружеството. В рамките на този процес следва да бъде извършена и преценката относно действителността на апорта като сделка, доколкото същата е свързана с твърдяното нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ – невнасяне на част от капитала. Изтичането на едногодишния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ преклудира, обаче, единствено възможността да бъде обявено дружеството за недействително, но не и възможността за прогласяване недействителността на апорта като сделка. Макар и насочен към пораждане на последици за дружеството, апортът има характер на сделка за прехвърляне на субективни права и поради това е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките, в т. ч. и на разпоредбите за недействителността /чл. 26 и сл. ЗЗД/, от което следва, че недействителността на същия може да бъде релевирана по реда и при наличието на предвидените в тези разпоредби предпоставки, съответно при нищожност – безсрочно, а при унищожаемост – в изрично посочените в закона срокове. Освен това, правото да бъде атакуван апорта като сделка не може да бъде отречено и поради това, че то е свързано със защитата на правото на собственост, която е изрично прокламирана и гарантирана от основния закон – Конституцията на Република България /чл. 17, ал. 1/.

Релевантно е и Решение № 193 от 18.07.2012 г. на ВКС, Търговска колвгия, второ отделение, по т.д. 833/2009 г. с което се постановява, че вписването на непаричната вноска /вида и стойността/ се извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството – чл.174, ал.2 ТЗ. Разпоредбата на чл.70, ал.1 ТЗ предвижда, че учредяването на дружеството е недействително само при наличието на изрично посочените в нормата нарушения. Постоянна е практиката на ВКС, че недействителността на учредяването не е приравнена на недействителност на вписването на обстоятелствата, подлежащи на вписване при учредяването на дружеството. Основанията за недействителност на учредяването могат да се релевират само по иска по чл.70 ТЗ, като възможността за предявяването на конститутивния иск изключва приложението на установителните искове за недействителност на вписани при учредяването на дружеството обстоятелства съгласно изричната норма на чл.70, ал.6 ТЗ. В тази връзка евентуални пороци/нарушения/ при вписването на апорта биха могли да се релевират по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ само в хипотезата на последваща непарична вноска за увеличаване на капитала, но не и в случаите, когато апортът е учредителен. В този смисъл е становището, изразено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 141/04.06.2012 год. по т.дело № 829/2010 год. и решение № 20/04.06.2012 год. по т.дело № 1084/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о., което се споделя и от настоящия съдебен състав. В цитираните съдебни решения по аналогични дела е прието също, че, доколкото апортът има характер на сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост, той е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките, в т.ч. и на разпоредбите за недействителността /чл.26 и сл.ЗЗД/ при съобразяване със специалните правила на чл.72 и чл.73 ТЗ. В този смисъл е и р.№ 172/18.06.2012 год. по т.дело № 664/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно, недействителността на апорта като сделка може да бъде релевирана по реда и при наличието на предвидените в тези разпоредби основания съответно: при нищожност-безсрочно, а при унищожаемост-в изрично предвидените от закона срокове. В тази връзка изтичането на едногодишния срок по чл.70, ал.2 ТЗ преклудира единствено възможността да бъде обявено дружеството за недействително, но не и възможността за прогласяване недействителността на апорта като сделка. С оглед на изложеното отговорът на поставените правни въпроси е следният: недействителността на учредителния апорт като сделка може да бъде установена и след изтичането на преклузивния срок по чл.70, ал.2 ТЗ; предявяването на такъв иск или възражение е процесуално допустимо и уважаването му не рефлектира върху действителността на дружеството, в което е извършена непаричната вноска. В този смисъл е и формираната след допускане на касационното обжалване съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в цитираните по-горе решения на Търговската колегия

В Решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т.д. 695 по описа за 2009 г. се разисква обявяването на извършен апорт за недействителен по отношение на кредитор от масата на несъстоятелността чрез предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД. ВКС намира за допустим иск по чл.135 ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по несъстоятелност. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 649 ал.3 ТЗ. Основателността на този иск следва при доказани в случая предпоставки: действие – апорт, увреждащо кредитора и знание за същото от длъжника – чл.135 ал.1 изр.1-во ЗЗД. В случая е извършен апорт, т.е. правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, имащо едностранен характер, чрез което се отчуждават движими и недвижими вещи от едно търговско дружество – длъжнк в друго. Налице е увреждане на кредитора на длъжника от това действие и на знание за увреждане от длъжника, който е в несъстоятелност, предпоставки за основателност на иск по чл.135 ЗЗД, както правилно е приел и САС. С извършеният апорт се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника. Актът на апортиране на движимо и недвижимо имущество намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника с оглед придобитите от длъжника акции на приносител, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, при това длъжникът е придобил един финансов актив, спрямо който принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу движими и недвижими вещи.

Относно държавната такса при вписване на непарична вноска в Определение № 212 от 01.03.2010 г. по ч.т.д. от 2010 г. ВКС, първо търговско отделение постановява, че след като правилно Окръжият съд е приел, че при вписване на устава на внесената непарична вноска в капитала на акционерното дружество, фактически подлежи на вписване особената отчуждителна сделка, между вносителя и дружеството, дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл.2 от Т. за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Събираната такса в този случай е 0.1% върху цената на вноската, определена по реда на чл.72, ал.2 ТЗ. Ето защо правилни са и изводите на съдилищата, че внесената от молителя минимална държавна такса от 10 лв. е недостатъчна. Транслативното действие спрямо собствеността на сделката, с която се прави непаричната вноска в капитала на акционерното дружество, обяснява и нуждата от представяне пред съдията по вписване на удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК. Законодателят изрично е прогласил задължението за удостоверяване в тази хипотеза чрез писмена декларация от прехвърлителя , че няма непогасени , подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурително вноски.

Относимо към темата е и Решение № 170 от 02.07.2014 г. на ВКС, Първо отделение на гражданска колегия, по гр.д. 2179 по описа за 2014 г. С определение № 240 от 16.04.2014 г. ВКС е допуска касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния правен въпрос: за валидното разпореждане с вещни права върху недвижими имоти на кооперация /кооперативен съюз/, чрез апортиране на тези имоти в търговско дружество, необходимо ли е решение на Общото събрание на кооперацията, след като съгласно Закона за кооперациите и устава на конкретната кооперация тя се представлява от нейния председател. ВКС намира, че при липса на воля на вносителя, собственик на апортираната вещ, за внасянето й в капитала на търговското дружество, апортът би бил нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, например решение № 141 от 04.06.2012 г. по т.д.№ 829 от 2010 г. и решение № 20 от 04.06.2012 г. по т.д.№ 1084 от 2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Когато вносител на непаричната вноска е юридическо лице /ЮЛ/, волята на това ЮЛ се изразява от неговия органен представител. Само когато органният представител на ЮЛ- вносител не е изразил воля за внасяне /апортиране/ на една вещ в търговското дружество е налице липса на съгласие и това е основание за нищожност на апорта по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Липсата на воля на друг орган на ЮЛ /общо събрание, управителен съвет/ за прехвърлянето или апортирането на вещ в търговско дружество, дори и когато такава воля се изисква от закона /като например в чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон и чл.15, ал.4, т.10 от Закона за кооперациите/ не води до нищожност на апорта поради следното: При органното представителство, каквото е представителството на кооперацията от нейния председател, органният представител има пълна представителна власт в границите на правоспособността на юридическото лице. Волята на ЮЛ е тази, която е изразена от лицето, което е вписано в търговския регистър като представител на това ЮЛ, а не волята на други негови органи /общо събрание, управителен съвет или др./. Именно вписването в търговския регистър посочва на третите лица кое е лицето, което е изразител на волята на ЮЛ. Това вписване в търговския регистър е предвидено точно за да бъдат защитени интересите на третите лица- съконтрахенти на ЮЛ и за да се гарантира сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот. Установените от закона изисквания за вземане на предварително решение на общото събрание на ЮЛ за разпореждането с недвижими имоти /например нормите на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ и чл.15, ал.4, т.10 от ЗК/ са израз на необходимостта да бъдат защитени интересите на юридическото лице срещу недобросъвестни, вредоносни за ЮЛ действия на неговия органен представител. Поради това нарушаването на тези изисквания е от значение само във вътрешните отношения между ЮЛ и неговия органен представител /по-конкретно за ангажиране на отговорността на този представител в случаите, в които разпоредителната сделка е явно неизгодна или против интересите на ЮЛ/, но не и в отношенията с третите лица. Поради това, ако органният представител на ЮЛ е изразил воля за разпореждане с имуществото на представляваното от него ЮЛ, тази разпоредителна сделка е действителна, респ. не е нищожна поради липса на съгласие на ЮЛ, въпреки липсата на решение на общото събрание на ЮЛ за това разпореждане. В същия смисъл е и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Няма основание за действителността на разпоредителните сделки, сключени от председателя на кооперация или кооперативен съюз, без решение на общото събрание на тази кооперация, да се приеме нещо различно от приетото в горепосоченото тълкувателно решение: Макар в това тълкувателно решение да е даден отговор на въпроса за действителността на сделките на разпореждане, извършени от представител без решение на ОС на ООД., каквото се изисква съгласно чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ, в мотивите на ТР са изложени съображения, касаещи валидността на действията на разпореждане с недвижими имоти, извършени от органните представители на всички юридически лица, а не само на Оод. Прилагането на възприетото в горепосоченото ТР разрешение и относно сделките на разпореждане с имущество на кооперациите или на кооперативните съюзи се налага и с оглед на това, че регламентацията в ТЗ относно прехвърлянето на имот от представител на ООД е сходна на регламентацията в ЗК относно прехвърлянето на имот от председател на кооперация или кооперативен съюз. Следователно ВКС приема апортът за валиден и отхвърля предявеният иск за собственост като неоснователен.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК дава възможност на трето лице да обжалва действията на съдебния изпълниел , когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Цитираната разпоредба също така предвижда, че жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при наагане на запора или възбраната. В окончателното си Решение № 1424 от 25.11.2010 г. на ОС – Варна по в.гр. д. № 1946 от 2010 г. постановява, че е необходимо да се установи чия собственост са били към момента на налагане на възбраната процесните недвижими имоти. Жалбоподателят навежда твърдение, че правото на собственост му принадлежи, доколкото процесните имоти представляват внесена непарична вноска в неговия капитал. Съдът излага, че апортът (непаричната вноска) е уреден от закона способ за придобиване на вещни права и същият следва да бъде разглеждан като специфичен вещнопрехвърлителен производен способ, осъществяван с оглед на постигане на определена цел, а именно осигуряване на участие на извършващия го в капитала на търговско дружество. Независимо от видът на апорта – учредителен или последващ, той е свързан с участие във формиране на капитала, а оттам и във формиране на имуществото на един различен от извършващото апорта лице правен субект. От събраните по делото материали и обявените в Търговския регистър документи се установява, че процесните недвижими имоти са апортирани в капитала на дружеството жалбоподател от дружеството акционер (и длъжник) още през 2008 г. и именно тогава същите са станали собственост на новоучеденото дружество, а за длъжника се е породило правото за участие в неговия капитал с всички последващи от това права – право на дивидент, на ликвидационен дял и пр. права. Така изложеното налага извода, че вещнопрехвърлителният ефект досежно процсните имоти е настъпил в полза на жалбоподателя реди налагане на възбраната от ЧСИ, поради което така осъщественото действие от последния подлежи на отмяна.

В Решение № 1630 от 27.12.2010 г. на ОС – Варна по в.гр.д. № 1948/2010 г. в производство по реда на чл. 437 от ГПК съдът излага, че внасянето на непарична вноска с прехвърлянето на собственост върху недвижи имот представлява разпоредителна сделка и има прехвърлително действие. За да се осъществи правно валидно прехвърлително действие е необходимо съответното имущество да се внесе в дружеството от съдруника при спазване на особените правила на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Основателността на депозирана жалба срещу действия на ЧСИ по налагане на възбрана се обуславя от преценка на собствеността върху недвижимите имоти. С аргумент ор разпоредбата на чл. 435, ал. 4 изр. второ от ГПК релевантният за тази преценка момент е към налагане на възбраната, а не към датата на издаване на обезпечителната заповед, завеждане на воденото между взискателя и длъжника дело и др. Безспорно е, че новоучреденото дружество представлява нов, различен от длъжника, правен субект, който като такъв може да бъде субект на права и задължения, включително на вещни права. Апортът е способ за придобиване на право на собственост легитимира новоучреденият правен субект като собственик на процесните имоти. Свързаността на двете юридически лица (учредител и новоучредено дружество) не влияе на вещнопрехвърлителния ефект на избрания способ.

Автор: Милена Гонева