ЗА БАНКОВИТЕ ПОНЯТИЯ „ВЛОГ“, „ДЕПОЗИТ“ И „СМЕТКА“

В ежедневието понятията „влог“ и „депозит“ понякога се употребяват като взаимно заменяеми. Под „влог“ се разбира сума, внесена в банков институт или спестовен влог[1]. Подобна е и разбирането за депозита – той е влог в банка за съхранение или гаранция, а също и паричен залог за нещо взето, но незакупено[2]. Сходно е схващането и за сметката, която може да бъде открита в банка. Настоящето изложение има за предмет да проследи правното значение на тези термини в банковото законодателство.

1. Влогът в българското право до 1951 г.

До 1951 г. банковите влогове са се делели на срочни (за по-дълъг срок от 30 дена) и безсрочни, платими при поискване или с предизвестие. За банковите влогове са се издавали поименни влогови книжки или обикновени заверителни писма[3]. Защитени са били само спестовните влогове, т.е. влоговете, които са с титуляри нетърговци[4].

2. Платежната (банкова, разплащателна) сметка в България след 1992 г.

В правната уредба след 1992 г.[5] се посочва, че за съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да откриват сметки в левове и във всяка от резервните валути. От 2002 г. банките не са ограничени да откриват сметки само в т.нар. „резервни валути“, но и в (всякаква) чуждестранна валута[6]. Тази правна уредба се запазва и след 2005 г.[7]

През 1996 г. е приета част трета на Търговския закон, в която са уредени договорът за разплащателна сметка и договорът за влог. Договорът за разплащателна сметка е дефиниран, като формален договор, разновидност на договора за поръчка[8] с който банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми[9]. Съгласно тогава действащата нормативна уредба титулярят на сметката дължеше на банката възнаграждение и направените разноски по извършените операции, а банката дължеше на титуляря уговорена лихва[10].

В теорията се приема, че правната природа на договора за разплащателна сметка е спорна, което му придава характеристика на договор sui generis[11]. Той има сходни белези с делегацията – титулярят на сметката (делегат) нарежда банката плащане към едно трето лице (делегатар)[12]. Поддържа се също, че този договор има белези и на предварителен договор с предмет сключване на други договори, от които ще се породят отделни задължения по договора за банкова сметка[13]. Това схващане не следва да бъде споделено.

Банковата сметка е сметка, която банката води за отчитане на пари на клиенти, вложени при нея[14]. С възприемане на правото на ЕС по отношение на платежните услуги през 2009 г., сметката е вече не е „банкова“, а „платежна“, защото лицата, които могат да откриват и поддържат сметки не са само банки. Платежната сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции[15]. Тази дефиниция се запазва и в законодателството през 2018 г.[16]

3. Съвременна правна уредба на банковия влог, депозита и платежната сметка в България

• Влог

Договорът за влог има своя обща правна уредба в гражданското законодателство. Интерес представлява неправилният влог (depositum irregulare), защото той е най-близо до банковия влог и е също с предмет потребими вещи. Самата банкова дейност се характеризира и с публично привличане на влогове или други възстановими средства[17]. С договора за неправилен влог влогодателят предава в собственост на влогоприемателя пари или други заместими вещи, а влогоприемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество[18]. Принципът е, че дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя[19]. Този принцип не се прилага по отношение на банките[20]. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено, но това не се отнася до банките[21].

В теорията този договор се счита за реален, защото за неговото сключване е необходимо влогодателят да вложи пари в банката влогоприемател[22]. Договорът за банков влог е едностранен, защото от него възниква задължение само за банката, която дължи връщане на вложената сума пари, при това заедно с лихва, дори това да не е договорено писмено[23]. Това твърдение също не може да бъде споделено, защото договорът за банков влог е двустранен. Права и задължения имат и двете страни по него. Договорът за влог може да бъде сключен като срочен или безсрочен. Това разграничение се основава на възможността страните да договорят точно определен срок, в който влогодателят се задължава да не тегли вложените пари, срещу което банката се задължава да заплаща лихва, която превишава по размер тази по безсрочния влог, където влогодателят не е поемал такова задължение[24]. Принципът е, че при предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, но е възможно и да се уговори нещо различно[25]. Характерно за паричния влог е, че когато има издаден на титуляря документ за всички вноски и плащания по влога, при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни[26].

Не представляват влогове получените от платежните институции средства от ползватели на платежни услуги с цел предоставяне на платежни услуги[27]. Върху средствата по платежните сметки при платежни институции не се договаря начисляване на лихва в полза на ползвателя на платежни услуги[28]. Дружество за електронни пари също не може да приема влогове и да начислява лихви[29].

При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва[30]. Той може да бъде или обикновен влог или паричен[31]. Банковият влог може да бъде и под условие. При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя[32]. Разпореждане с влога може да се извършва и от пълномощник на титуляря, но само ако пълномощното е с нотариално заверен подпис[33].

Банката е длъжна да обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп[34]. Тя може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители и които условия са определени в закон[35]. Сред тези условия са и лихвените проценти, метода за изчисляване на лихвата[36], а също и срока за предизвестие и последиците при предсрочно теглене на влога[37]. В случаите на срочен паричен влог с фиксиран лихвен процент банката не може да намалява лихвата до изтичане срока на договора[38].

Влогът може да се разглежда и като специфично понятие, което в определени случаи, представлява кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия[39]. Този влог може да бъде и съвместен, т.е. той да представлява парични средства по сметка, открита на името на две или повече лица, или по сметка, върху която две или повече лица имат права, упражнявани с подписа на едно или повече от тези лица[40]. Влогът може да бъде и неналичен, когато той е изискуем и дължим, но не е бил платен от банката съгласно законовите или договорните условия, приложими към него[41].

В някои случаи законодателството въвежда известни ограничения във връзка с банковите влогове. Извършването на действия на разпореждане от страна на родители с влогове, принадлежащи на дете, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.[42] Друг пример, които може да бъде даден е за пенсионноосигурителното дружество, което не може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване във влогове в банка, която е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество[43].

Вземане, което произтича от паричен влог в режим на съпружеска общност може да бъде предмет на принудително изпълнение срещу един от съпрузите, но изпълнението може да се насочи само върху половината от влога[44]. В масата на несъстоятелността на едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник, се включва и една втора част от паричните влогове – съпружеска имуществена общност[45].

• Депозит

Влогът, често се възприема като част от едно по-широко понятие – депозит[46]. Депозитната сметка е и банкова сметка, която служи за съхранение на пари, за съхранение на пари, платими на определена дата (падеж) или при други предварително договорени условия за плащане[47]. В други случаи, се възприема, че депозитът е резултат от сключен договор за влог[48]. Според данъчното законодателство депозитните сметки са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва)[49].

• Платежна сметка

Платежна сметка в сега действащото законодателство е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции[50], т.е. да бъде използвана за е действие, предприето от платеца или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя[51]. Съгласно нормативната уредба платежната сметка може да бъде различна в зависимост от своята цел[52]. Когато тя служи за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства, то тя е разплащателна сметка[53]. Сметката може да е и платежна сметка за основни операции – за съхранение на пари в левове и предоставяне на услуги по чл. 118 от ЗПУПС от 2018 г.[54] Сметката за електронни пари, служи за съхранение на електронни пари, до които издателят е осигурил отдалечен достъп за изпълнение на платежни операции[55]. Законодателството допуска откриването и на други видове платежни сметки, които се обслужват при определени с договор условия и съгласно действащото законодателство[56].

4. Заключение

От направения по-горе анализ може да се заключи, че разграничението между платежна сметка, депозит и влог не може да бъде категорично направена. Все пак, може да се заключи, че във всички случаи платежната сметка се налага, като водещо родово понятие. Това виждане се подкрепя и с разпоредбите на действащото законодателство[57]. Целта, за която дадена платежна сметка се използва може да бъде различна. Нещо повече, въпреки изброените видове сметки[58], законодателят подчертава, че това изброяване не е изчерпателно. Банките могат да откриват и поддържат при тях и други видове сметки за съхранение на пари, които се обслужват при определени с договор условия[59]. De lege ferenda може да се препоръча ясно формулиране и разграничаване на понятията „влог“ и „депозит“ и тяхното съотношение с платежната сметка.

 

Автор: Д-р Иван Мангачев

---

---

---

[1] А. Андрейчин, А. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов и др., Български тълковен речник, четвърто допълнено и преработено издание (Наука и изкуство, София 2015 г.) 103.

[2] А. Андрейчин, А. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов и др. (2015) 164.

[3] Чл. 9, ал. 1 Закон за защита на влоговете (ЗЗВ), ДВ бр. 227 от 12.01.1931 г.

[4] Чл. 9, ал. 2 и ал. 3 ЗЗВ.

[5] Чл. 7, ал. 1 Наредба № 3 от 10.07.1992 г. за плащанията (отм.), Издадена от управителя на БНБ, обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.1992 г., отм., бр. 75 от 2.08.2002 г.

[6] Чл. 14, ал. 1 Наредба № 3 от 27.06.2002 г. за безналичните плащания и националната платежна система (отм.), Издадена от управителя на Българска народна банка, обн., ДВ, бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 30.09.2002 г., доп., бр. 92 от 27.09.2002 г., отм., бр. 81 от 11.10.2005 г.

[7] Чл. 2, ал. 3 Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи (отм.), Обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2005 г., отм., бр. 62 от 4.08.2009 г.

[8] Чл. 429 Търговски закон (ТЗ), Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., изм., бр. 88 от 23.10.2018 г. (Този текст е Отм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г.).

[9] Чл. 426, ал. 1 ТЗ (Този текст е Отм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г.).

[10] Чл. 427 ТЗ (Този текст е Отм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г.).

[11] М. Бобатинов, Банково право (Юриспрес, София 2000) 66.

[12] Ibid.

[13] Ibid.

[14] Т. 1, § 1 Наредба № 3 на БНБ от 2005 г.

[15] Т. 18, § 1 ДР ЗПУПС (отм.).

[16] Т. 32, § 1 ДР Закон за платежните услуги и платежните системи, Обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г.

[17] Чл. 2, ал. 1 Закон за кредитните институции, Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., доп., бр. 22 от 13.03.2018 г. и чл. 4, ал. 5 Закон за Българската банка за развитие, Обн., ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. доп., бр. 96 от 1.12.2017 г.

[18] Чл. 257, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

[19] Чл. 257, ал. 1 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г. изм., бр. 96 от 1.12.2017 г.

[20] Чл. 257, ал. 3 ЗЗД.

[21] Чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

[22] Ibid.

[23] Бобатинов (2000) 76. Това твърдение се основава на разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД

[24] Бобатинов (2000) 77.

[25] Чл. 421, ал. 2 ТЗ.

[26] Чл. 422, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.

[27] Чл. 22, ал. 3 Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г.

[28] Чл. 22, ал. 4 ЗПУПС.

[29] Чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗПУПС.

[30] Чл. 421, ал. 1 ТЗ.

[31] Чл. 420 и чл. 421 ТЗ.

[32] Чл. 425 ТЗ.

[33] Чл. 423 ТЗ.

[34] Чл. 59, ал. 1 Закон за кредитните институции (ЗКИ), Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., изм., бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 7.01.2019 г.

[35] Чл. 57, ал. 1 ЗКИ.

[36] Чл. 57, ал. 2, т. 1 ЗКИ.

[37] Чл. 57, ал. 2, т. 5 ЗКИ.

[38] Чл. 57, ал. 4 ЗКИ.

[39] Т. 1, § 1 ДР Закон за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), Обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., изм. бр. 27 от 27.03.2018 г.

[40] Т. 3 § 1 ДР ЗГВБ.

[41] Т. 2 § 1 ДР ЗГВБ.

[42] Чл. 130, ал. 3 Семеен кодекс, Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г.

[43] Чл. 177, ал. 1, т. 3 Кодекс за социално осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.), Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г. изм., бр. 98 от 27.11.2018 г.

[44] Чл. 518 Граждански процесуален кодекс, Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 65 от 7.08.2018 г. и чл. 260, ал. 1 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), Обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., изм. и доп., бр. 98 от 27.11.2018 г.

[45] Чл. 614, ал. 2 и ал. 3 ТЗ.

[46] Т. 24, § 1а ДР ДОПК.

[47] Чл. 6, ал. 3, т. 2 Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба № 3 на БНБ от 2009), Приета с Решение № 85 на Управителния съвет на Българската народна банка от 16.07.2009 г., обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 48 от 24.06.2011 г., бр. 57 от 27.07.2012 г., бр. 69 от 2.09.2016 г., в сила от 6.09.2016 г., бр. 30 от 11.04.2017 г., изм., бр. 32 от 13.04.2018 г.

[48] Чл. 205, ал. 3, т. 3 Кодекс за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., доп., бр. 77 от 18.09.2018 г.

[49] Т. 59, § 1 ДР Закон за данъците върху доходите на физическите лица, Обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., изм., бр. 15 от 16.02.2018 г.

[50] Т. 32, § 1 ДР ЗПУПС.

[51] Т. 31, § 1 ДР ЗПУПС.

[52] Чл. 6, ал. 5 Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба № 3 на БНБ от 2018), Издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2018 г.

[53] Чл. 6, ал. 5, т. 1 Наредба № 3 на БНБ от 2018 г.

[54] Чл. 6, ал. 5, т. 2 Наредба № 3 на БНБ от 2018 г.

[55] Чл. 6, ал. 5, т. 3 Наредба № 3 на БНБ от 2018 г.

[56] Чл. 6, ал. 5, т. 4 Наредба № 3 на БНБ от 2018 г.

[57] Чл. 6, ал. 5 Наредба № 3 на БНБ от 2018 г.

[58] Чл. 6, ал. 5, т. 1-3 Наредба № 3 на БНБ от 2018 г.

[59] Чл. 6, ал. 5, т. 4 Наредба № 3 на БНБ от 2018 г.