(Колоквиум в памет на доц. д-р Румен Чолов /1949-2005/ в СУ-ЮФ на 10.03.2016)
Уважаеми Присъстващи,
Чутото досега в тази зала ме убеждава, че ние нямаме нужда от канонизирана икона на Румен Чолов. Това, което ще ни помогне, са реалните измерения на едно човешко страдание и истинско щастие по Via Dolorosa в науката.
Първият ми спомен за Румен Чолов е от есента на 1972, когато се провеждаше годишното събрание на Научното дружество на Юридически факултет. Румен беше негов председател и четеше доклада. От личността му лъхаше интелект и чар. Той сподели тревогата си, че няма кръжок по история на българското право, от където да дойде следващото поколение любители на тази дисциплина. Веднага му отговори проф.Михаил Андреев с гореща покана към колегите да разчитат на него за всичко възможно, но първо да научат малко старобългарски, латински и старогръцки.
Голямата академична любов на Румен Чолов беше българското средновековно право, а не римското. Аз пък бях превъртял по римско право и водех тогавашния скромен кръжок. Съпругата на Румен също беше средновековен историк /сега професор/ и двамата мечтаеха за обща бразда на тази нива. Тогава пенсионирането на Михаил Андреев беше предстоящо и неговият партиен наследник в катедрата вече се грижеше за абсолютната си власт. Име на покойник няма да Ви спомена. За тях свръхинтелигентният, многоезичен и всеотдаен Румен Чолов беше неприемлива заплаха, а и той ги дразнеше със свободния си дух. Втори Михаил Андреев те нямаше да търпят. Истинските размери на коварната омраза срещу този млад учен станаха ясни в деня на изпита за асистент по история на правото, когато военна прокуратура, по сигнал от факултета, прибра Румен Чолов за проверка дали правилно е уволнен предварително от казармата по здравословни причини. Разбира се всичко се оказа жалък балон, но конкурсът не се състоя и пропадна.
Тогава проф. Андреев ни повика двамата с Румен и откровено каза: Чолов няма да го допуснат в историята на правото. Вие двамата трябва да смените посоките – Румен да кандидатства римско право, а Валентин – да се ориентира към цивилистика. На следващия ден подарих на Румен всичките си записки по римско право и учебника на Хайнрих Дернбург – с молба Румен да осъществи и моите мечти в римското право. Той пък в ответен приятелски жест ми подари учебника си по история на българската държава и право на Михаил Андреев с автограф от автора. Този скъп дар го пазя и до днес – ето го:“На Румен Чолов с пожелание и в научната работа да бъде отличник, както на студентската скамейка“- 12.09.1972, М. Андреев.
Друг драматичен спомен за приятеля ми Румен Чолов беше защитата на дисертацията през 1980 „Възникването на Договора за Наем на Работа в Римското Право“. Михаил Андреев беше вече покойник. Ние предупреждавахме Румен, че независимо от историческата истина, той не бива да рискува академичната си екзекуция с твърдения, че в древния Рим е имало пролетариат, че този пролетариат бил извор на наемни работници, че наемът на работа бил широко разпространено правоотношение в Рим до края на 3 в.пр.н.е. и източник на принадена стойност. Това беше нечувана ерес срещу марксизма, според който наемният труд е отличителен белег чак на капитализма. То беше достатъчно за истинска дисертационна клада. За щастие това не се случи благодарение на рецензентите Живко Сталев и Васил Мръчков, които умишлено премълчаха тази фатална идеологическа уязвимост, а останалите от научния съвет като чуха, че става въпрос за пролетариат, наемен труд, експлоатация и принадена стойност – комфортно се отпуснаха.
На тази защита преди 36 г. обаче Румен ни изненада и с нещо друго – той посочи коя е най-старата, най-древната римска правна норма, действаща до днес в България. Ще Ви подсетя. Древният римски наемен работник имал статута на временно подвластен на работодателя си. По тази причина за извършеното от наемника непозволено увреждане отговарял работодателят му. Ето Ви чл. 49 ЗЗД в чистия му днешен вид отпреди 2300 години! Деликтът от роб бил всъщност вреда от собствена вещ, но деликтът от наемен слуга минавал през договора за неговия труд. Това е стр.14 от автореферата на Румен. Чл.49 ЗЗД се оказа един античен нанос, донесен от водите на Codice Civile през стария ЗЗД и разпознат от Румен Чолов. За мен това е неговото най-щастливо попадение от онова време.
В тази зала има доста хора, които помнят Румен след 1980. Аз го помня отпреди 1980 и искам да си останем там, в Стария Завет. Не мога да забравя как на 07 декември 1972 възторжено пеехме Gaudeamus заедно с над 200 студенти на серенадата в чест на Михаил Андреев пред къщата му на „Цанко Церковски“.
Проф.Андреев и доц. Румен Чолов издигнаха изпита по римско право в нещо като рицарско звание за храма на правото и за неговия кръст. И то в една обществена среда, тогава и днес, когато управляващите се преструват, че римското право не им трябва, а то всъщност ги дразни със съвършенството си и те го отбягват като непослушно огледало.
Човекът Румен Чолов беше всеотдаен приятел и неизличим Бохем. У него нямаше никаква пресметливост и никаква предпазливост. По характер той си беше един истински щастлив академичен щурец, който нехаеше за житейската зима и който страшно ти липсва щом престане да свири.
Уважаеми Колеги,
Би било наивно да надценяваме днешната ни среща и да очакваме с романтични спомени да променим бруталната действителност. Но чрез събития като днешното ние постепенно изграждаме един духовен манастир на българското право, в който има място за имена като Румен Чолов, Теодор Пиперков и други мъченици. Това, което реално можем да постигнем е да предадем на следващото поколение една запалена свещ, която да им свети в бъдещето, когато ние вече ще сме минало.
Споменът за Румен Чолов е кислородът за такава свещ.
10 март 2016
Валентин Брайков
Бел. ред.: Словото бе произнесено лично от адв. Валентин Брайков на Колоквиума в памет на доц. Румен Чолов, състоял се на 10.03.2016 г. в СУ – ЮФ. Искрено благодарим и високо ценим жеста на адв. Брайков да предостави текста и спомена си на вниманието на читателите на Грамада.
