ДОСЕЖНО ДРУГАРСТВОТО МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ ПО ПРЕДЯВЕНИ ОТ ИЛИ СРЕЩУ ТЯХ ИСКОВЕ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ВЕЩИ ИЛИ ИМОТИ, КОИТО СА ПРИДОБИТИ В РЕЖИМ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ

С настоящото ще разгледам въпроса за вида другарство между съпрузите, когато те са ищци или ответници по дела за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос на 29.06.2017 година е постановено Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 година на Общо събрание на Гражданска колегия.

Трайно в съдебната практика е застъпено, че другарството по искове за собственост, заведени от или срещу съпрузи досежно имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, е необходимо. Става дума за необходимо, а не за обикновено другарство между съпрузите, тъй като в случая естеството на спорното правоотношение налага постановеното съдебно решение да бъде еднакво по отношение на двамата съпрузи. Както знаем обаче, необходимото другарство по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК от своя страна бива два вида – задължително и факултативно.

През годините по въпроса за вида на другарството е формирана противоречива практика, като преобладаващо са формирани три мнения, а именно:

1) Че са задължителни другари – задължителността ще обуслови допустимостта на иска – т.е. ако искът не е предявен срещу, респ. от двамата съпрузи съвместно, ще бъде недопустим, а ако съдът постанови съдебно решение по заведен по този начин иск – то също ще е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено;

2) Че са факултативни другари – в мотивите на Тълкувателното решение съдът разяснява, че видът на другарството не може да зависи от процесуалната легитимация – активна или пасивна.

3) Че задължително е другарството само при пасивна процесуална легитимация на съпрузите.

Второто становище за факултативното другарство е застъпено от Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС в Тълкувателното решение, като мотивите на съда са следните:

Задължителното необходимо другарство е уредено в закона като изключение, тъй като същото ограничава правото на иск. Например задължително е другарството по искове за делба, при която участието на всички съсобственици е условие за действителност на делба, а неучастието дори и на един наследник ще доведе до нищожност на извършената делба. В случая (при делба) естеството на спора налага другарството да е необходимо, тъй като решението е конститутивно – то ще внесе правна промяна в отношенията между наследниците, която правна промяна ще се отрази върху правата на всички другари. Както вече отбелязах по – горе, задължителното другарство е изключение, поради което ще се прилага само когато законът изрично предвижда, че необходимото другарство е задължително или когато естеството на спора налага задължителното участие на определени лица в процеса – било то на страната на ответника или на страната на ищеца.

Съдът разглежда последователно и двете хипотези – от една страна, не е налице процесуална правна норма, която да постанови задължителното участие на съпрузите по искове, предявени от/ срещу съпрузите относно правото на собственост върху имоти или вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

От друга страна, спорът не е от естество, че да наложи задължителното участие на съпрузите в процеса като процесуална предпоставка за допустимост на иска.

При действието на отменения Семеен кодекс от 1968 година е постановено от Общо събрание на Върховния съд Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г. Тъй като същото е постановено по стария Закон за устройство на съдилищата от 1952 година, същото представлява незадължителна съдебна практика. В това Тълкувателно решение е застъпено, че предявяването на ревандикационния иск по чл. 108 от Закона за собствеността представлява действие на обикновено управление, поради което такъв иск може да бъде предявен от всеки един от двамата съпрузи поотделно.

Разпореждането с обща недвижима вещ, придобита в режим на съпружеска имуществена общност, е съвместно. Специална защита се дава и на неучаствалия в разпореждането съпруг – същият има право в рамките на 6 месеца, но не по- късно то 3 години, от извършване на сделката да я оспори по съдебен ред – така и чл. 24, ал. 4 от Семейния кодекс: „Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му“. В тази връзка Общо събрание на Гражданска колегия на ВКС приема, че: „Щом единият съпруг може сам да извършва материалноправни действия на разпореждане, които засягат неделимата бездялова съсобственост, и от волята на неучаствалия съпруг зависи тяхното валидиране, би трябвало всеки от съпрузите да има право сам да извършва и процесуални действия относно общото право, които по начало не са разпоредителни действия, а са насочени само към неговата защита. Изводът следва от принципа за правна симетрия, който, приложен към разглеждания случай, изисква материалноправните правомощия на съпрузите относно общите вещи и права върху вещи да имат и съответни по обем процесуални правомощия.“

В подкрепа на приетия извод за факултативност на другарството е посочена и т. 3 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където са уредени по тълкувателен път последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, в случай че идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност. В мотивите Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия приема, че „Последиците от неучастието на единия съпруг в договора за делба, когато идеална част от делбения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, са различни в зависимост от това дали имотът е получен в дял от съпруга – съделител или от друг от съделителите. В първия случай договорът за делба е придобивна сделка и участие на другия съпруг не е необходимо – арг. от чл.21 от СК. Във втория случай договорът за делба е акт на разпореждане с притежаваната в съпружеска имуществена общност идеална част от имота и не е нищожен, а относително недействителен спрямо неучаствалия съпруг, на осн. чл.24, ал.4 СК / чл.22, ал.3 СК, отм./. Доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от имота се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл.75, ал.2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е от съделителите. Единствено в случай, че делбеният имот не е поставен в дял на съпруга – съделител, а е получен от друг съделител, доброволната делба е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл.24, ал.4 от СК / чл.22, ал.3 СК, отм./. С уважаване на конститутивния иск с пр. осн. чл.24, ал.4 СК вещнопрехвърлителното действие на договора за делба отпада изцяло и делбата следва да се извърши отново“.[1]

Освен това в закона е предвиден ред за защита на необходим друг по пътя на отмяна на влезли в сила съдебни решения по смисъла на чл. 304 от Гражданско – процесуалния кодекс. Така е осигурена възможност за защита на съпруг срещу процесуални действия, довели до неблагоприятно засягане на общото право, извършени от другия съпруг без съгласието на първия.

В Тълкувателното решение Общо събрание на Гражданска колегия приема, че изводът за задължителност на необходимото другарство между съпрузите може да доведе до ограничаването на правото на защита – например, ако влошени отношения между съпрузите породят несъгласието на единия от тях да предявят при условията на съвместна правна легитимация (задължително необходимо другарство) иск за защита на правото им на собственост върху обща вещ, придобита с режим на съпружеска имуществена общност – така, ако се възприеме тезата за задължителност на другарството, несъгласието на единия съпруг ще бъде пречка да се предяви иск.

Интересна би била и хипотезата, когато искът е предявен срещу двамата съпрузи и се приеме, че другарството е задължително – „Ако другарството е задължително, при всеки иск за собственост срещу физическо лице посочването на брачния статус на ответника ще е елемент от изискванията за редовност на исковата молба и същата ще подлежи на връщане, ако ищецът не изпълни указанията на съда за отстраняването на тази нередовност“.

С оглед на гореизложеното по тълкувателен път се извежда идеята за факултативност на другарството между съпрузите по предявен от или срещу тях иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Автор: Женя Димитрова

Юрист

[1] Така и т. 3 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС