През 2017 г. в Дирекция на музеите – Копривщица постъпва дарение на документи за дейността на Безплатната ученическа трапезария и старопиталището в града по време на Първата световна война. Дарителят е г-н Валентин Брайков. Архивните материали са пазени в семейството му по силата на обстоятелството, че неговият родственик (брат на дядо му) – Рашко Брайков, в периода от 1915 г. до началото на 1919 г. е сред обществениците, ангажирали се активно с дейността на трапезарията и старопиталището. „В един стар сандък – отбелязва дарителят – на дядо ми Брайко Станев Брайков, починал през 1977 г. на 90-годишна възраст, открих около 300 стр. документация на старопиталище Копривщица за 1915–1919 г.“.
Сред дарените книжа има и документи от личен и служебен характер на Рашко Брайков, които отразяват пътя му от полустипендиант, ученик телеграфист (към края на 80-те години на XIX в.) и пощенски служител в различни селища до назначаването му за началник на копривщенската телеграфо-пощенска станция през 1910 г.
За да бъдат предадени в Дирекция на музеите, документите са систематизирани и подредени от Валерия Ненова и Весела Енчева, които изготвят и две пълни копия на този архив*. Волята на дарителя е постъпилите във фондовете на Дирекция на музеите материали да послужат за написването на научно съобщение, посветено на 100-годишнината от края на благотворителната дейност, представена в дарените книжа**.
Като край на тази благотворителна дейност Валентин Брайков приема годината 1919 г.: „Братът на дядо ми Брайко, г-н Рашко Станев Брайков, и протойерей Н. Марков още в края на 1915 г., след влизане на България в Първата световна война, учредяват в Копривщица Обществена кухня за безплатно изхранване на социално слаби и възрастни копривщенци, вкл. и семейства на военнослужещи. Дейността на тази Обществена кухня е продължила до края на войната – началото на 1919 г.“.
Изпълнявайки с благодарност волята на дарителя, в настоящата статия ще представя накратко богатата и неизвестна досега информация, откриваща се в дарените документи.
Важно е да се отбележи, че тези документи не изчерпват историята на споменатите благотворителни организации, но значително я обогатяват, насочвайки вниманието към един кратък, но важен период от нея. Безплатната ученическа трапезария в Копривщица възниква много по-рано и на практика именно тя служи за основа на създаденото в годините на Първата световна война старопиталище.
Освен това трябва да се каже, че подобна благотворителна дейност не е изолирано местно явление. Създаването на безплатни ученически трапезарии и организации за подпомагането на възрастни хора е всенародно дело, започнало в края на XIX в.[1] като продължение на стари традиции за организирана взаимопомощ, съществували през възрожденския период.
В Копривщица през Възраждането такива инициативи са поощрявани или организирани от църковната, общинската и училищната управа. Грижата за бедните и слабите е възприемана и като лична отговорност на всеки представител на местната общност, проникната дълбоко от християнското възпитание и основаващата се на него нравственост. През целия XIX в. трите институции – църковна, общинска и училищна – са неразривно свързани. Тяхното обособяване като самостоятелни обществени структури става все по-отчетливо през втората половина на века, но взаимодействието им е постоянно. Същевременно неделима част от съзидателния възрожденски подем са и еснафските сдружения (професионални организации на представителите на различните занаяти). Към тях в подпомагането на просветата, и специално на бедните ученици, по-късно се присъединява и женското благотворително дружество „Благовещение“, създадено през 1871 г.
Въпреки настъпилите политически, икономически, административни и демографски промени след Освобождението на България, през първите десетилетия на XX в. благотворителните начинания запазват традиционния си облик, откликвайки на новите предизвикателства и социалните проблеми, породени от променените условия на живот и развитие на страната.
Благотворителността за подпомагането на бедните ученици е възприемана като личен християнски дълг и добротворство, но и като грижа за развитието на обществото. В Копривщица тя продължава отново с подкрепата на местната община, църковните и училищните настоятелства. Особена роля и през този период играе женското дружество „Благовещение“, както и създаденото през 1902 г. настоятелство на Безплатната ученическа трапезария.
Началото на трапезарията е поставено с дарението на съпрузите Велика и Иван Личеви – копривщенци, преселили се в Пловдив. През 1902 г. те предоставят 1 000 лв. за безплатни ученически трапезарии в Пловдив и Копривщица, както и семейния си недвижим имот в центъра на Копривщица, състоящ се от къща и дворно място с площ 1 300 кв. м, оценен за 79 000 лв.[2] Към края на същата година се образува и дружество (наричано в някои документи и „братство“) за Безплатна ученическа трапезария, чиято задача е да ръководи дейността на новосъздадената организация.
Уставът на дружеството се променя и допълва няколко пъти през 30-те и 40-те години на XX в.[3] В дарените от В. Брайков документи е запазен един ръкописен екземпляр, озаглавен „Устав на дружеството за Безплатна ученическа трапезария в Копривщица“, който влиза в сила с утвърждаването му от министъра на народното просвещение през 1905 г.
От този документ става ясно, че копривщенският пункт от Пирдопското околийско училищно дружество основава и подпомага дружеството за поддържане на Безплатната ученическа трапезария в гр. Копривщица, което има за цел по време на учебната година да дава безплатни обеди на местните бедни ученици и ученички от първоначалното училище и непълната гимназия в гр. Копривщица. Приходите на дружеството се натрупват от членски внос, волни пожертвования и завещания в пари, продукти и вещи; помощи от местни благотворителни и други обществени учреждения; приходи от „представления, вечеринки и разни забавления, представяни от самото дружество, от пункта на учителското дружество и от други лица и корпорации“; от лихвите на фонда и други суми. Членовете на дружеството са „редовни, спомагателни, почетни и благодетелни“. Редовни са „всички членове на пункта от учителското дружество и всички желаещи граждани и гражданки“. Те внасят годишно 1 лв. членски внос. Спомагателни членове са тези, които внесат или завещаят наведнъж 20 лв. За почетни членове се провъзгласяват лица от братството на трапезарията, подарили „наведнъж в пари, имоти или други вещи най-малко 50 лв.“; лица от годишното членско събрание и „всеки, който принесе особени морални услуги“. Портретите на почетните членове се поставят в помещението на трапезарията. За спомагателен член се смята всяко дете или юноша до 17-годишна възраст, което внася най-малко 50 ст. годишно.
Тази благотворителна организация, подобно на създадените в други селища безплатни ученически трапезарии, си поставя за цел не само да осигури прехраната на учениците, но и да стимулира тяхната любознателност и трудолюбие. Илюстрация за това е едно ученическо съчинение за Крал Лир, намиращо се сред книжата на копривщенската трапезария, което, по спомени на съхранилите тези книжа предци на В. Брайков, един ученик трябвало да напише, за да бъде приобщен към трапезарията.
През 30-те и 40-те години на XX в. в трапезарията членуват около 27–37 души. [4] Тя носи името на дарителите, но в някои документи се среща и само под името на съпругата Величка Личева[5]. Според данни от енциклопедията „Дарителството“ през 1934 г. това настоятелство отваря приют за бедни възрастни хора в малък дом, за 6–10 души.[6]
Дарените от В. Брайков документи обаче показват, че и по-рано в Копривщица съществува организация, подпомагаща бедните възрастни хора, наречена „Старопиталище“.
Като причина за създаването му в недатирано изложение, подготвено за някакво събрание, се изтъкват дълбоките социални проблеми, засегнали не само големите градове, но и Копривщица. Обществените язви, които стават причина за съществуването на подобни благотворителни институции, се изострят през военните години. Ако при преброяването през 1910 г. населението на Копривщица е 3 416 души, а сградният фонд на селището е с численост 1 023[7], то след периода на войните, при преброяването от 1920 г., общият брой на жителите е 2 782, а сградите са 858[8]. Само по време на Първата световна война убитите на фронта копривщенци са над 100 души. През този тежък за страната и града период се увеличава значително броят на нуждаещите се осиротели и крайно бедни деца и възрастни хора. Особено през зимните месеци копривщенци стават свидетели на тягостни случаи, споменати накратко в цитираното по-горе изложение: „…старец там от студ примрял, баба друга от глад едва я свестили, майка някоя на 5–6 дечица пак от „добро“ пристанала и пр.“ Тук е заявено още: „Започваме с окаяни средства, със стиснато от болка сърце, както навремето започнахме и трапезарията, която първоначално хранеше 30–40 деца, а сега те са повече от 80; която с бавни, но сигурни стъпки върви към закрепване“.
От друго обръщение от 5. XI. 1917 г. става ясно, че Старопиталището е създадено през 1915 г.: „Старопиталището ни започва вече трета година. Рожба на бедствието, то преодоля много мъчнотии, за да може в най-критичните времена да дава подкрепа, макар и скромна, на най-онеправданите, на най-окаяните.
Братството, в изпълнение на своя дълг, макар и с голи ръце, започва пак подготвителна работа за издръжка на старопиталището, като има голямата вяра и надежда у добрите хора, какво те, както и по-рано, ще дадат ценната си лепта, за да намалят грозното бедствие, което еднакво закача всички ни, но което безпощадно е разперило крила над най-немощните, изоставени от всички осиротели старци и баби“. Изложението е подписано от председателя – протойерей Ненчо Марков, и от касиер-домакина – Рашко Брайков.
Документите ясно показват, че старопиталището е уредено към вече съществуващата Безплатна ученическа трапезария.
В обръщение (запазено в чернова) от 28. XII. 1915 г. до лица с копривщенски произход или свързани по някакъв начин с градчето, е отбелязано: „При безплатната ученическа трапезария, която трябва да храни около 100 беднячета, двойно повече, отколкото през миналата година, сега братството уреди и старопиталище, в което намериха подслон и прехрана около 30 немощни и съвършено изоставени старци и баби. За всичко това, вън от личните ни грижи, труд и старания, потребни са преди всичко средства; толкова, колкото беше възможно, събрахме тук, обаче те далеч не са достатъчни. Вие бихте допринесли твърде много за преуспяване на тия благотворителни и необходими за времето заведения, ако не откажете своята лепта, колкото и каквато и да е тя…“.
В един недатиран „Списък на хранениците“ поименно са изброени в две колони сираци – 27, и крайно бедни – 33.
За дейността на старопиталището свидетелстват запазените разписки за пари и продукти, получени от касиер-домакина в периода 1915–1919 г. Сред тях се намира и размножен в над 20 копия ръкопис, озаглавен „Част от отчета на старопиталището в гр. Копривщица“, в който са отразени приходи на стойност 1570,80 лв. Те са събрани от: дарения, концерт, дружеството „Благовещение“, църквите „Св. Николай“ и „Успение на Пресвета Богородица“, Общинското управление и от някои поименно изброени дарители, сред които са Рашко Маджаров, Екатерина Каравелова, х. Неша Палавеева и др. Срещу този списък са отразени и разходите за продукти и парични помощи на същата стойност. В документа е отбелязано, че кухнята започва работа на 17 януари 1915 г. и прекратява на 31 май същата година – „всичко 107 дни средно с по 25 души дневно“ ***. Дадените обеди са 2 708. Освен това на великденските празници „на старците и бабите“ са раздадени 47 кг хляб, 54 кг брашно, 7 кг сланина и кавърма и 47 лв. парична помощ. На 15 май, които се чувстват в състояние да работят, напускат старопиталището и „на храна“ остават 17–18 души. Към края на месец май някои от продуктите привършват и тъй като няма възможност да се набавят други, храненето се прекратява, а при разпускането останалите продукти се раздават на нуждаещите се.
Инициаторите на това дело обаче не спират да търсят средства, отправяйки отново призив към съгражданите си и към живеещи в други селища лица от копривщенски родове.
Някои от тях откликват и подпомагат трапезарията и старопиталището. На 27 ноември 1915 г. Р. Н. Райчинов от Пловдив пише, че в отговор на писмо от Р. Брайков изпраща поръчаните продукти на стойност 311 лв. С писмо от 18 януари 1916 г. Тодор Груев съобщава на отец Ненчо Марков, че изпраща по 60 лв. за трапезарията и за старопиталището. На 5 февруари 1916 г. С. Л. Кесяков от София пише до председателя на благотворителните организации: „…Преди няколко дни получих писмото Ви (забавено от цензурата), с което ми известявате, че тая година сте отворили, при увеличеното число на хранениците в трапезарията, и старопиталище. Това ми принесе истинско задоволство. Приносям и аз своята лепта за това богоугодно человеколюбиво дело, като Ви изпращам засега 100 (сто) лева. Приемете моите поздравления и благопожелания и поднесете ги на всички ония, които се трудят за доброто на страдащия българин…“.
На 10 февруари 1916 г. д-р С. Доганов от София съобщава, че чрез г-н Ст. Козинаров изпраща сума от 20 лв. и още толкова, дадени му от случайно намиращ се при него познат. Множество покани за пощенски записи и други съобщения показват, че касиер-домакинът получава средства от лица от София, Пловдив и други селища. Фамилиите на дарителите разкриват, както може да се очаква, най-често копривщенския им произход.
В някои от засвидетелстваните жестове на състрадание и милосърдие се изразява и скръбта на дарителите по техни починали роднини, в чиято памет те изпращат своята лепта. Това разкрива и традиционното православно отношение към покойниците с вярата, че за задгробната им участ имат значение както собствените им добри дела, извършени от тях приживе, така и милосърдните дела в тяхна памет, извършвани от близките им.
С писмо от 21 януари 1916 г., написано върху красиво оформена фирмена бланка на намиращия се в София магазин на братя Папукчиеви, Василя Папукчиева съобщава, че изпраща със запис 30 лв., от които 20 лв. са за „помощ за новоучреденото старопиталище“ и 10 лв. – за трапезарията, „за един обед на учениците в памет на умрелите ми родители“.
Писмо за дарение от Василя Папукчиева
На 17 януари 1916 г. Велика Личева (основателката на трапезарията) пише до председателя на братството, че дарява средства в памет на убития във войната неин син – Атанас Ив. Личев[9].
Към края на писмото Велика Личева съобщава: „Изпращам Ви, Господин Председателю, заедно с настоящето, (500) петстотин лева за усилване фонда на безплатната трапезария и старопиталището, което сте основали, и което се помещава в подарената от нас къща, като Ви моля да приемете този скромен дар в памет на незабравимия ни син, като пишете него именно в списъка на пожертвователите.“
Подобно на това, около година по-късно, с писмо от 15 март 1917 г. сестрата на друг загинал във войната копривщенец – поета Димчо Дебелянов, изпраща на училището своята скромна лепта в памет на убития си брат: „С пощенски запис изпращам на Ваш адрес сумата 30 лв. Моля Ви в съгласие с учителския съвет да подарите тази скромна сума на някое бедно даровито дете (момче) от основното училище за Великденските празници за паметта на геройски загиналия ми брат Димчо В. Дебелянов“[10].
Някои проблеми и противоречия по снабдяването на трапезарията и старопиталището с продукти са описани в недатирани и неподписани записки и бележки, намиращи се сред останалите документи. Стига се и до съдебна намеса в спорове около разпределението на продуктите. Въпреки всичко усилията за осигуряването на средства за двете благотворителни организации не спират през целия военен период.
В покана за събрание от 1 юни 1916 г. е отбелязано: „Хранениците на трапезарията и старопиталището от днес престават да се хранят“. Това налага спешното провеждане на събрание, за да се обмисли какво да се прави с крайно бедните възрастни хора и откъде да се търсят средства за бъдещата дейност на старопиталището.
На гърба на поканата с молив е нахвърлян недовършеният протокол от събранието. В друг ръкопис на този протокол № 2 от 1 юни 1916 г. са представени основните три въпроса, които се разглеждат: 1) за издръжката на старопиталището; 2) „кои старци да останат на временна помощ за през лятото“ и 3) какво да се прави с останалите продукти на трапезарията и старопиталището.
Решава се отново да се прибегне до помощта на няколко учреждения в града – женското дружество „Благовещение“, кметството, църквите и обществеността. Изброени са поименно десет крайно нуждаещи се възрастни мъже и жени, които трябва да бъдат подпомогнати временно, като получат част от останалите в старопиталището продукти.
В няколко еднообразни екземпляра с дата 15 декември 1916 г. е представена друга „част от отчета за дейността на старопиталището през миналата зима“. Вероятно тези копия на отчета са размножавани, за да бъдат изпращани до лицата и учрежденията, които щедро подпомагат дейността по изхранването на бедните ученици и възрастни хора.
Текстът на отчета гласи:
„Изпращаме Ви тук част от отчета за дейността на старопиталището през миналата зима.
Нам е неловко да Ви обезпокояваме и главоболим днес, когато общото бедствие отруднява немалко всеки, но дълг, повелителен дълг се налага на всинца ни да направим всичко възможно, за да облекчим що-годе мизерната участ на най-онеправданите немощни, болни и недъгави старци и баби, изоставени на произвола на съдбата.“
Споменатите в следващите бележки дарители са Нешо Груев от Пловдив, братя Маврудиеви от София, Тодор Груев – Пловдив, Душко Рашков – София, Петър Калъчев – София, Т. Карапетков – Копривщица, подпоручик Карагьозов, архимандрит Евтимий Сапунджиев и др.
С писмо от 24 януари 1917 г. Екатерина Каравелова съобщава, че изпраща за старопиталището 50 лева по случай годишнината от смъртта на съпруга си Петко Каравелов. В отговор за нея е подготвено отделно благодарствено писмо с дата 14 февруари 1917 г.
В списък от началото на 1917 г. са изброени имената на 34 „старци и баби“ в старопиталището. В една тетрадка, с начална дата 15 февруари 1917 г., са описвани продуктите за всеки ден, използвани за приготвянето на дадените обеди. За този първи ден няма отразени продукти, тъй като обедът е осигурен от свещеник Михаил Дилсизов. Изброените по-нататък продукти за всеки ден са подписвани от отговорника за деня. В подписите се разчитат имена и фамилии като Р. Брайков, Фингаров, Карапеткова, Карапетков, свещ. Г. Узунов, Д. Минчева, Величка Матеева и др.
Под списъка за 10 март е отбелязано: „№ 21 заловен в кражба, до 13. III. 917 да се не храни“. Хранещите се бедни ежедневно са между 20 и 26 души. В същата тетрадка са запазени и поименни списъци на раздадени хранителни продукти и парични помощи през 1917–1918 г.
В няколко телеграми от 1917 г. касиер-домакинът отправя тревожни сигнали до директора на ДСГОП (Дирекция за стопанска грижа и обществена предвидливост) за извършвани злоупотреби и несправедливо разпределение на храните и продуктите, а също и за това, че безплатната трапезария и старопиталището в Копривщица са изправени пред краен недостиг на средства и могат да преустановят дейността си. В отговор на телеграма от 13 май 1917 г. до председателя на безплатната трапезария се получава нареждане: „Посочете веднага лице, което да бъде назначено за делегат на дирекцията стоп. грижа и общ. предвидливост, и на което ще се възложи грижата за разпределението на храните и другите продукти, както и грижата за пренасянето им до Копривщица“. От бележка с дата 14 май 1917 г. става ясно, че за такъв делегат е определен гимназиалният учител Петко Сиреков.
Общата криза през следващата 1918 г. налага дори от оскъдните продукти, осигурени за трапезарията и старопиталището, да бъдат отделяни и изпращани дажби за изхранване на войниците и пленниците. За това свидетелства запазена кратка записка до председателя на „трапезарното братство и старопиталището“ с искане да се отпуснат поне 50 кг фасул за войската.
През май 1918 г. А. Г. Влайков изпраща дарение от 100 лв. с молба да му бъде върната квитанция за тази сума.
В обобщени сметки за периода 1915–1918 г. са записани приходи на стойност 6 727,80 лв., разходи на стойност 6 092, 80 лв. и пари в наличност на 1 ноември 1918 г. на стойност 635 лв.
Съхранените в семейството на В. Брайков документи представят историята на тези благотворителни организации до началото на 1919 г. В действителност обаче дейността на създаденото през 1902 г. настоятелство продължава до 1950 г.[11] Сред най-големите дарители от по-късния период е Екатерина х. Вельова Кесякова – видна общественичка, членка на женското дружество „Благовещение“ и на настоятелството на трапезарията[12]. Друго голямо дарение прави и известният просветен деец Лука Доросиев. В изпълнение на завещанието му от 1932 г. при Министерството на народното просвещение се учредяват три фонда на негово име. Според волята на дарителя през 1935 г. с остатъка (в размер от 60 000 лв.) от разпределените за различни благотворителни дейности средства от наследството му се създава и фонд „Лука Ив. Доросиев“ при Безплатната ученическа трапезария „Велика Ив. Личева“ в Копривщица, който да се управлява от МНП. Лихвите от фонда, изпращани редовно на настоятелството на трапезарията от МНП, са между 3 500–4 000 лв. годишно[13]. Фондът за трапезарията на Л. Доросиев, както и другите, учредени според неговото завещание фондове, се закриват и средствата от тях се вливат в държавния бюджет през 1948 г.
В края на 1938 г. д-р Иван Кесяков и сестра му Мария Кесякова предоставят 50 000 лв. за трапезарията.
Освен дарената от семейство Личеви къща дружеството на трапезарията притежава и други завещани имоти: двуетажна къща в Пловдив, подарена от х. Семко Палавеев, дворно място в Копривщица, дарено от Найден Райчинов и Гаврил Азманов, и ниви от Ц. Драгийски и Н. Марков. Наемите от тези имоти през 1946–1947 г. са на стойност около 60 000 лв.[14]
Къщата на семейство Личеви е ползвана като безплатна ученическа трапезария до 1950 г. По-късно тя променя предназначението си, а споменът за извършената в нея благотворителна дейност е напълно заличен в паметта на местните хора. За известен период къщата се използва дори и като питейно заведение, наречено „Староградско кафене“. В последното си предназначение къщата подслонява с години местната здравна служба с кабинети на общопрактикуващите лекари, зъболекаря и аптека. След построяването на нова, по-удобна за целта сграда през 2017 г., кабинетите са преместени и в Личевата къща вече се помещава само аптеката. Оставените на фасадата надписи все още носят следи от дейността на общопрактикуващите лекари.
Една табела на фасадата съхранява името на здравната служба – „Д-р Рашко Хаджистойчев“ – местен фелдшер и член на революционния комитет в Копривщица по време на Априлското въстание. Малка мраморна плоча спомня и благотворителната дейност на лейди Странгфорд в Копривщица след въстанието. За връзката на сградата със семейство Личеви напомня само малка табела, на която е записано, че къщата е роден дом на генерал-майор Гаврил Ат. Личев (1875–1925). Никакъв благодарствен знак обаче не пази паметта на Велика и Иван Личеви, дарили своя имот за Безплатната ученическа трапезария. Нищо не напомня и за огромната благотворителна дейност извършвана тук, която в продължение на близо половин столетие е предавана като щафета на състраданието и милосърдието от човек на човек, и в която участват може би стотици именити и незнайни добротворци.
На фона на забравата не без упрек звучат думите на Валентин Брайков в придружаващото неговото дарение писмо: „Преди да почине през 1929 г., Рашко Станев Брайков е предал цялата документация на брат си и негов помощник – моя дядо Брайко Станев Брайков, който веднъж ми я показа и разказа за онова начинание като контраст на съвремието“.
Голяма част от историята на тази благотворителна дейност е разкрита въз основа на архивни документи в излязлата през 2011 г. и многократно цитирана в настоящата статия енциклопедия „Дарителството“.
Предоставените от В. Брайков на Дирекция на музеите – Копривщица документи допълват историята, насочвайки към един непознат досега момент от нея, определен от дарителя като „…копривщенски подвиг на човечността, който прави чест не само на свещения ни град, но и на цяла България“.
* Едното копие остава при дарителя В. Брайков, а второто – при авторката на настоящата статия – Св. Мухова.
** В края на придружителното писмо с дата 15 август 2017 г. В. Брайков отбелязва: „Дарението посвещавам на паметта на Искра Шипева – дългогодишен Ваш директор, наскоро починала“.
[1] Енциклопедия „Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България 1878–1951“. Редакция и съставителство: Венета Николова, Росица Стоянова. Т. III. София: Български дарителски форум. 2011, с. 419–421, 478–482.
[2] Енциклопедия „Дарителството“…, Т. III, с. 413–414.
[4] Енциклопедия „Дарителството“…, Т. III, с. 414.
[5] Енциклопедия „Дарителството“…,Т. II, с. 69.
[6] Енциклопедия Дарителството“…, Т. III, с. 414.
[7] Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1910. София: Държавна печатница, 1912, с. 30.
[8] Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1920. София: Държавна печатница, 1924, с. 55.
*** Това показва, че тази благотворителна дейност започва още в началото, а не в края на 1915 г., както бе споменато в началото на статията.
[9] Според данни от архивни документи подпоручик Атанас Иванов Личев от 9. пехотен полк, 7-ма рота умира на 12 декември 1915 г. в Струмица, във военна болница, след като е ранен в сражение срещу англо-френските войски. 28-годишният подпоручик, кандидат-инженер от Дрезденската политехника е погребан в с. Баница, Струмишка околия. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 8. <http://archives.bg/wars/SEARCH-f-2>.
[10] СДА, Ф. 230 к, оп. 1, а.е. 96, л. 1.
[11] Енциклопедия „Дарителството“…, Т. III, с. 414.
[13] Енциклопедия „Дарителството“…, Т. II, с. 68–69, Т. III, с. 414.
[14] Енциклопедия „Дарителството“…, Т. III, с. 415.
Автор: Светлана Мухова
уредник в Дирекция на музеите Копривщица
Публикувано в сп. „Везни“, бр. 5, 2020
* Едното копие остава при дарителя В. Брайков, а второто – при авторката на настоящата статия – Св. Мухова.
