Възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН. Преглед на практиката на ВКС

Институтът на запазената част е възприет както в Закона за наследството от 1889 г. /отм./, така и в сега действащия Закон за наследството от 1949 г.

 

I.Запазена част

Всеки има законната възможност да се разпорежда с имуществото си чрез възмездни и безвъзмездни правни сделки между живи. Той може следователно да облагодетелства чрез дарения които лица намери за добре. Така той може да намали или дори да изчерпи актива на своето имущество, а при смъртта му неговите наследници да намерят наследство без стойност. Но той може да се разпорежда с имуществото си и чрез сделки по случай на смърт. Той може да посочи в завещанието си за наследници лица, различни от тези, които законът определя, или пък да направи в полза на такива лица завети, които намаляват или изчерпват наследството. Между наследниците по закон обаче някои са в толкова близка връзка с наследодателя, че законодателят е намерил за уместно да не му позволи да облагодетелства неограничено други, по-далечни лица, за сметка на това, което близките биха получили от наследството. За тези особено близки лица — низходящите на наследодателя, родителите му и съпруга му /чл. 28 ЗН/, законът създава една запазена част — запазена срещу волята на наследодателя да облагодетелства други лица. Те се наричат наследници със запазена част. Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това. Даренията, които наследодателят би направил, формално не намаляват дяловете на наследниците по закон, но могат да изпразнят тези дялове от съдържание. Нашето право разширява защитата на запазената част и срещу даренията. За да се осъществи технически тази защита, запазената част се определя като дял /квота/ не от наследството, а от една маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибави стойността на даренията, извършени от наследодателя. Ако така определеният размер на запазената част се окаже накърнен, т. е. ако в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни този размер, то първо се намаляват, а при нужда се отменят напълно завещателните разпореждания. Ако те не стигат, посяга се и върху даренията, като се почне от последното по ред. Колкото се отнася до неблагоприятните възмездни сделки, които наследодателят е сключил, наследниците със запазена част не са защитени срещу тях, освен, разбира се, ако тези сделки са изцяло или отчасти симулативни и прикриват дарения. Законът определя запазените части на наследниците в дробни части, в квоти. Това са дробни части от поменатата по-горе маса, образувана от наследството и даренията, ако има дарения; ако дарения няма, масата съвпада с наследството. Като извадим от поменатата маса запазените части на наследниците, това, което остава в нея, се нарича разполагаема част. Това е частта, до размера на която наследодателят е могъл да прави дарения, без наследниците да могат да ги оспорят, а ако не я е изчерпал чрез дарения, е могъл да прави завещателни разпореждания, без те да могат да се оспорят от наследниците. Ако било чрез дарения, било чрез завещателни разпореждания той е превишил разполагаемата част, разпорежданията, които е направил свръх нея, не са нищожни по право. Наследникът, чиято запазена част е накърнена, може да поиска тя да се възстанови, като се отменят до нужния размер първо завещателните разпореждания, а после, ако това е недостатъчно, и даренията^[1].

 

II.Правото на възстановяване на запазена част. Размер на запазената и разполагаемата част.

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Закона за наследството /ЗН/ при регламентацията им /чл. 28 и чл. 29/ да употребява изразите “част от наследството” и “част от имуществото на наследодателя. Начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 – чл. 35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 ЗН. В диспозитива на съда следва да намери отражение формираната воля с каква сума се намалява всяко от извършените от всеки от наследодателите безвъзмездни разпореждания – завет/и и/или дарение/я и каква е правната последица от това – отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т.е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към моментна на намаляването. Когато има повече от едно безвъзмездни разпореждания в полза на различни лица, се преценява дали спрямо всяко от тях е налице изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството под опис. Във всички случаи съдът отчита и тези разпореждания при преценка с каква сума следва да бъде намалено всяко от разпорежданията в зависимост от различните хипотези на чл. 32 – 35 ЗН, независимо, че искът спрямо някой от облагодетелстваните е неоснователен, поради липса на предпоставката по чл. 30, ал. 2 ЗН /в този смисъл е Решение № 209 от 29.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1048/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о./.

В разпоредбата на чл. 29 ЗН е уреден размерът на запазената и разполагаемата част, като:

1/ при едно дете /низходящи от него/ запазената и разполагаемата част е 1/2;

2/ при две или повече деца /низходящи от тях/ запазената част е 2/3, а разполагаемата – 1/3;

3/ при родителите или преживелия от тях запазената част е 1/3, а разполагаемата – 2/3;

4/ при съпруга запазената и разполагаемата част е 1/2;

5/ при съпруг + родител/и запазената част е по 1/3, разполагаемата част е 1/3;

6/ при съпруг + едно дете запазената част е по 1/3 на всеки, разполагаемата част 1/3;

7/ при съпруг + две деца запазената част е по 1/4 на всеки, разполагаемата част е 1/4;

8/ при съпруг + три и повече деца запазената част на съпруга и децата е 5/6, а разполагаемата е 1/6 и

9/ при съпруг + наследници без запазена част – при брак, продължил повече от 10 г. – 1/2 ид.ч., а при брак по – малко от 10 г. – 1/3 ид.ч.

Право на запазена част имат не само децата, но и техните низходящи, като размерът на разполагаемата част се определя само от числото на децата, а не от броя на техните низходящи. Разполагаемата част + запазената част = цялото наследство.

 

III. Въпроси, които възникват в практиката

Когато приживе двамата съпрузи са дарили съвместно имот в режим на СИО, може ли впоследствие преживелият съпруг да иска намаляване на дарението за ½ ид.ч. от подарения имот, колкото са правата на наследодателя в общността?

Поначало наследственият закон гарантира на физическите лица свободата да се разпореждат със своето имущество както приживе, така и за след смъртта им. Както се изясни, обаче, тази свобода на разпореждане е ограничена с цел да се охранят интересите на семейството и конкретно на най-близките наследници по закон – низходящи, родители и съпруг. Това са т.нар. “наследници с право на запазена част от наследството”, в чиито интерес законодателят е предвидил, че наследодателят може да се разполага само с определена част от имуществото си – разполагаема част. Наследодателят има възможността да се разпорежда свободно само с разполагаемата част от наследственото имущество, докато запазената част на посочените необходими наследници не може да бъде накърнявана посредством завещания и дарения. Критериите, въз основа на които се определя запазената и разполагаемата част, респ. правата на необходимите наследници, чиято запазена част от наследството е накърнена с посочените безвъзмездни разпоредителни актове, са изцяло обективни – от значение е наличието на определена правна връзка, основана на произход или граждански брак, както и стойността на наследственото имущество и на извършените завещания и дарения. За възникване на потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН е без всякакво значение какво е било субективното отношение на наследника с право на запазена част към извършеното от наследодателя разпоредително действие при неговото осъществяване, респ. наличието на знание или съгласие за това. В хипотезата, при която наследодателят съвместно със своя съпруг е извършил дарение на имот, притежаван от тях в режим на СИО, всеки от двамата съпрузи е извършил разпореждане със собствената си ½ ид.ч., която би получил при прекратяването на общността, като при това съдебната практика е константна, че идеалната част на наследодателя от общите имущества се включва в масата по чл. 31 ЗН. Следва да се има предвид и това, че към момента на извършване на дарението е налице неизвестност за бъдещия момент на откриване на наследството и стойността на наследственото имущество към този момент, т.е. съпругът не може отнапред да знае дали запазената му част от наследството е обезпечена. По тези съображения следва да се приеме, че на общо основание преживелият съпруг може да иска намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от двамата съпрузи – за ½ ид.ч. от подарения имот, колкото са правата на наследодателя в общността. Тезата, че с участието си в дарението съпругът се е отказал от потестативното си право по чл. 30 ЗН, не намира опора в закона, доколкото е недопустим предварителен отказ от право на иск – по смисъла на чл. 233 ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с правото при вече висящ процес, но не и преди това /в този смисъл е Решение № 71 от 28.05.2013 г., постановено по гр.д. № 754/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о./.

 

Може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползващото се от универсално завещание лице, което няма качеството наследник по закон, ако наследството не е прието по опис?

Изискването за приемане на наследството по опис е установено в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН с цел да се установи в отношенията с лица, които нямат качеството наследници по закон, т.е. не се намират в родствена връзка с наследодателя или имат такава родствена връзка с наследодателя, но не са призовани към наследяване с оглед степента на родство, какви имущества се включват в наследственото имущество, т.е. кои имущества ще следва да бъдат остойностени по реда на чл. 31 ЗН при определяне размера на разполагаемата и запазена част от наследството при извършване на преценката дали запазената част на предявилото иска лице е накърнена чрез извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания. За да установи това изискване законодателят изхожда от предположението, че лицата, които не се намират в близка родствена връзка с наследодателя не разполагат с достатъчно информация за притежаваното от него имущество за разлика от лицата, по отношение на които в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН е предвидено, че наследодателят не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Завещателните разпореждания,които се отнасят до определено имущество са частни и придават качеството заветник /или кредитор на наследството/ на лицето,в полза на което са направени. Това лице по волята на наследодателя има правото да получи посоченото в завещателното разпореждане конкретно имущество и за да бъде редуцирано това негово право по реда на чл. 30 ЗН е необходимо разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника по чл. 28, ал. 1 ЗН да бъдат определени по предвидения в чл. 31 ЗН ред, т.е. необходимо е да се образува маса от всички имоти,които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му,да се установят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. И ако ползуващото се от частното завещателно разпореждане лице няма качеството наследник по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН, посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица следва да приемат наследството по опис,посредством което да установят включените в наследствената маса имущества, права и задължения. Съпоставяне на стойността на имуществата, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта си след приспадане на задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН следва да бъде извършено и при наличие на извършени от наследодателя дарения на конкретни имущества, както и в хипотеза,при която наследодателят се е разпоредил с имуществото си както чрез частни завещателни разпореждания, така и чрез дарения, тъй като в тези случаи в наследството остават и свободни имущества,от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН могат да получат съответна част, а ако такива свободни имущества не са налице, формирането на маса по чл. 31 ЗН е необходимо с оглед установените в чл. 32, 33 и 34 ЗН изисквания за поредността на извършване на намалението. Чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество следователно в тази хипотеза е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица. Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание /в този смисъл е Решение № 82 от 16.03.2011 г., постановено по гр. д. № 221/2010 г. по описа на ВКС, II г.о./.

 

Когато има повече от едно безвъзмездни разпореждания в полза на различни лица, следва ли да се преценява дали спрямо всяко от тях е налице изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане наследството по опис?

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Закона за наследството при регламентацията им /чл. 28 и чл. 29/ да употребява изразите “част от наследството” и “част от имуществото на наследодателя. Начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 – чл. 35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 ЗН. В диспозитива на съда следва да намери отражение формираната воля с каква сума се намалява всяко от извършените от всеки от наследодателите безвъзмездни разпореждания – завет/и и/или дарение/я и каква е правната последица от това – отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т.е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към моментна на намаляването. Когато има повече от едно безвъзмездни разпореждания в полза на различни лица, се преценява дали спрямо всяко от тях е налице изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството под опис. Във всички случаи съдът отчита и тези разпореждания при преценка с каква сума следва да бъде намалено всяко от разпорежданията в зависимост от различните хипотези на чл. 32 – 35 ЗН, независимо, че искът спрямо някой от облагодетелстваните е неоснователен, поради липса на предпоставката по чл. 30, ал. 2 ЗН /в този смисъл е Решение № 209 от 29.04.2010 г., постановено по гр. д. № 1048/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о./.

 

Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател или пасивно легитимирани по иска са само наследниците по право на заместване?

В доктрината и практиката е несъмнено разбирането, че правото на възстановяване на запазена част е имуществено, поради което то преминава в полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател. На това право кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане /завещание или дарение/ лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Това задължение също е имуществено и е установено от Закона без оглед личността на облагодетелстваното лице. Извод за противното не следва от обстоятелството, че договора за дарение се сключва с оглед личността на надарения, защото потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН брани правата на трети по отношение на договора лица – наследниците на дарителя, поради което за правото /и кореспондиращото задължение/ по чл. 30, ал. 1 ЗН са ирелевантни мотивите за сключването на договора за дарение. С оглед характеристиките на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗН се налага извода, че същото е наследимо. Както е прието с Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., и в хипотеза, когато облагодетелстваното лице е починало преди да се открие наследството на лицата, разпоредили се безвъзмездно със свое имущество в негова полза, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде проведен успешно, като пасивно материално-правно са легитимирани наследниците на надарения /в хипотеза на съставено завещание, в полза на лице, което е починало преди завещателя, безвъзмездното разпореждане изобщо няма да произведе действие на основание чл. 20 ЗН, поради което и обсъжданият въпрос не визира този вид безвъзмездни разпореждания/. Дарението на недвижим имот води до придобиване от надарения на имущество без насрещна престация, при което обаче е възможно да бъде накърнено правото на лица, които се ползват с особената закрила по чл. 28 ЗН. По тази причина не е налице основание да се поддържа, че с разпростиране действието на възможността да се иска възстановяване на запазена част срещу наследниците на починалия преди дарителя надарен, по отношение на тези наследници се прилага санкционна последица, каквато не е съществувала в патримониума на наследодателя им. С разпоредбите на чл. 28 – чл. 37 ЗН Законът не преследва ангажирането на отговорност за противоправно поведение, а цели постигането на баланс между интересите на безвъзмездно облагодетелствалите се /а такива са както надарения, така и неговите наследници/ и наследниците на дарителя със запазена част. Ето защо изобщо не може да се говори за санкционен характер нито на разпоредбите, нито на подчиняването на наследниците на починалия преди дарителя надарен на посочените правни норми. Не може да се подкрепи тезата, че наследниците на надареното лице не са легитимирани да отговарят по предявеното спрямо тях право по чл. 30 ЗН, основана на аргумент, че в чл. 34, чл. 36 и чл. 37 ЗН е използван термина „надарен”, а не се споменава за наследници на надареното лице. Това е така, защото в нормативния текст законодателят използва термина, с който се обозначават страните по гражданското правоотношение, а в случаите, когато съответните права са наследими, регламентацията по общо правило разпростира своето приложение и спрямо универсалните правоприемници /в този смисъл е Решение № 130 от 24.03.2017 г., постановено по гр.д. № 878/2016 г. по описа на ВКС, II г.о./. В хипотезата, обусловила разглеждания правен въпрос, са възможни два подварианта:

1. надареният да е низходящ на дарителя и така да попада в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя, или
2. да не представлява такова лице.

Независимо от това за кой от двата подварианта става въпрос, следва да се отчете обстоятелството, че правото по чл. 30, ал. 1 ЗН се упражнява не срещу самия надарен /предвид смъртта му/, а срещу различни от него лица. В първия от посочените варианти низходящите на надарения също попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя по право на заместване /чл. 10, ал. 1 ЗН/ и по отношение на тях упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не се предпоставя от приемане на наследството по опис. По отношение на всички останали възможни наследници на надарения, обаче, успешното провеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН винаги изисква да се съобразява разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН. В частност – по отношение на съпруга/съпругата на починалия преди дарителя надарен негов низходящ следва да се има предвид, че не съществува предвидена от закона възможност /с оглед забраната за бракове между близки роднини/ такъв съпруг да попада в кръга на призованите към наследството на дарителя. Ето защо и с оглед разясненията по т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК предявения срещу такъв съпруг иск по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде уважен, само ако упражняващите правото по чл. 30, ал. 1 ЗН са приели наследството по опис. Именно поради отсъствието на тази материално-правна предпоставка /а не поради принципна невъзможност срещу съпруг на надареното лице да бъде уважен иск по чл. 30 ЗН/ в случая, който е разрешен с Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., по цитираното дело искът срещу съпруга е бил отхвърлен като неоснователен.

 

Обвързан ли е съдът от постановеното от него определение относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството?

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните по делото. Съдът разглежда и решава делото доколкото и с каквито искания е сезиран от страните. Относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството съдът е обвързан от изявлението на наследника със запазена част. Когато това изявление е грешно възпроизведено от съда в негово определение, предмет на делото не става отразеното в определението на съда, а това, което наследникът е поискал. Съдът е обвързан от това кое безвъзмездно разпореждане се атакува, като накърняващо запазената част /в този смисъл е Решение № 193 от 23.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1636/2015 г. по описа на ВКС, I г.о./.

 

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението? По какъв начин следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част?

Отговорът на въпросите е свързан с необходимост от тълкуване в кои случаи е необходимо образуване на наследствена маса по чл. 31 ЗН и какво е действието на съдебното решение, с което се възстановява запазена част, накърнена с дарение без да е намалено дарението. Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Закона за наследството при регламентацията им /чл. 28 и чл. 29/ да употребява изразите “част от наследството” и “част от имуществото на наследодателя, тъй като начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Следователно с оглед същността на правото на възстановяване на запазена част като потестативно право, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН, то волята на съда, че безвъзмездно разпореждане на наследодателя с негово имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на съдебното решение, тъй като правната промяна – отпадане правата на облагодетелствания от разпореждането и съответно придобиване на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от наследника със запазена част в случаите когато не намира приложение някоя от хипотезите на чл. 36 ЗН настъпват за в бъдеще с влизане в сила на решението. Ако в диспозитива на решението си съдът не е отразил волята си за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазената част, то не настъпва потестативния ефект на решението /освен ако не се касае до очевидна фактическа грешка, при която е налице формирана и отразена в мотивите воля, но е пропуснато обективирането й в диспозитива/, съответно между облагодетелствания от дарственото разпореждане и наследника, поискал възстановяване на запазената си част не е възникнала съсобственост, която да бъде прекратена чрез съдебна делба.

Когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез договор за дарение или чрез завет изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част се извършва при спазване поредността на действията, посочени в чл. 31 ЗН за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 – чл. 35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 ЗН. В диспозитива следва да намери отражение формираната воля на съда с каква сума се намалява всяко от извършените от наследодателя или от всеки от наследодателите /при съвместно разпореждане от двама наследодатели/ безвъзмездни разпореждания – завет/и и/или дарение/я и каква е правната последица от това – възникване на съсобственост между наследника със запазена част и заветника или надарения, ако не всички наследници със запазена част участват в съдебното производство или ако всички участват – отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т.е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването.

Следователно във всички случаи когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя /наследодателите/ преценката накърнена ли е запазената част се извършва след като се образува и остойности наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване – чрез намаляване на дарението с паричната сума, необходима за допълване на запазената част на наследника със запазена част, предявил иска или възражението, а не чрез обикновената дроб, посочена като размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН /в този смисъл е Решение № 34 от 26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 6256/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о./.

 

Когато наследникът с право на запазена част приживе на наследодателя е дал съгласие за извършване на дарение, може ли след смъртта му да иска възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена с това дарение?

В отговор на въпроса следва да се приеме, че липсва обвързаност между даденото съгласие за извършване на дарение на семейно жилище и правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с това дарение. Когато приживе на наследодателя неговият съпруг е дал съгласие за извършване на дарение на личен имот, представляващ семейно жилище съгласно изискванията на чл. 23 СК /отм./, това съгласие не отнема правото на съпруга като наследник със запазена част да иска възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена с извършеното дарение. Касае се до различни правни възможности, възникващи в различен момент, с различни цели и последици. Изискваното от закона /Семейния кодекс/ съгласие на съпруга – несобственик за извършване на разпореждане със семейното жилище, което е собственост на другия съпруг, е израз на засилената закрила на семейното жилище като необходимо за нормалния живот на семейството и отглеждането на децата. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е потестативно право, което възниква след смъртта на определено лице и е предвидено за най-близкия кръг наследници с цел да им гарантира получаване на дял от наследството поради близката връзка с наследодателя. Дали запазената част от наследството е накърнена се преценява към момента на откриване на наследството чрез съпоставяне размера на запазената част със стойността на извършените безвъзмездни разпореждания и оставащото на разположение на наследника имущество – чл. 31 ЗН. Следователно накърнението винаги има стойностно изражение, т.е. то е обективно и за него е без значение субективното отношение на наследника с право на запазена част към извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане. Поради това даденото от наследника, в изпълнение изискванията на специален закон, съгласие за осъществяване на дарението, не е пречка за упражняване на правото му по чл. 30 ЗН, когато то възникне /в този смисъл е Решение № 9/18.02.2014 г. по гр.д. №4299/2013 г., ВКС, ІІ г.о./.

 

Как следва да процедира въззивния съд в случаите, когато условието, при което е предявен евентуално съединеният иск по чл. 30 ЗН, се е сбъднало пред него?

По този въпрос в т. 15 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането му. При несбъдване на това условие липсва интерес от обжалване, защото ищецът по него е постигнал целения резултат с произнасянето по главния иск. Тъй като при обжалване на решението от насрещната страна се запазва висящността по главния иск, това дава потенциална възможност и за разглеждане на евентуалния иск. Затова когато по жалба на насрещната страна въззивният съд отмени решението по главния иск, като инстанция по същество следва да разгледа и да се произнесе по евентуалния, както ако условието за това би се реализирало още пред първата инстанция /в този смисъл е и Решение № 696/20.07.2011 г., постановено по гр.д. № 511/2009 г. по описа на ВКС, І г.о./.

 

Какво е правното значение при предявен иск по чл. 30 ЗН на обстоятелството, че ищецът-наследник по закон, в резултат на разпоредителни сделки с наследството от общия наследодател, извършени след обявяването на завещание, е получил размера на запазената си част чрез имоти и други вещи?

Според чл. 28, ал. 2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част от наследството. С този текст е определена юридическата природа на запазената част, която законодателят приравнява към наследството /което особено ясно проличава в случаите на безвъзмездно разпореждане с цялото имущество чрез завещание или дарение, в които случаи намаляването става с дробта, съставляваща запазената част на наследника без да имат значение конкретните елементи на наследството/. Правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство може да бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или възражение/ или чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. След като правото да поиска възстановяване на запазената си част е упражнено, то наследникът не разполага с друго потестативно право по чл. 30 ЗН да иска възстановяване на запазената му част по отношение на друго имущество /извън това, което вече е предмет на заявената претенция или чрез което доброволно са уредени отношенията/, а разполага с възможността да иска допълване до пълния размер на накърнената му запазена част чрез намаляване безвъзмездното разпореждане и за друг имот. Във всички случаи при предявен иск по чл. 30 ЗН съдът следва да отчете упражнено ли е вече потестативното право на възстановяване на запазена част чрез сезиране на съда или чрез споразумение между наследниците по закон и облагодетелствания от извършеното от наследодателя едно или повече безвъзмездни разпореждания /в този смисъл е Решение № 139/24.06.2013 г. по гр.д. № 50/2013 г., ВКС, ІІ г.о./.

 

По какъв начин следва да бъдат упражнени правата по завещание, за да се приеме, че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството?

Въпросът касае началния момент, от който започва да тече давностният срок по претенция за възстановяване на запазена част от наследството и действията, които ползващото се от завещателното разпореждане лице следва да предприеме, за да може да се приеме, че е упражнило правата си по завещанието и с това е поставило началото на давностния срок.

Правата по завещание следва да бъдат упражнени чрез действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството, считайки себе си за собственик на разпореденото с тази сделка имущество. Тези действия следва да достигнат до знанието на наследника по закон, за да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството и да сочат обема на разпореденото със завещанието имущество-дали завещателното разпореждане е универсално или касае отделни имоти, притежавани от наследодателя към момента на неговата смърт. Простото уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на определено лице не може да постави началото на погасителната давност по отношение на претенцията за възстановяване на запазената част, тъй като само въз основа на него наследникът по закон не би могъл да прецени дали запазената му част е накърнена, т.е. дали следва да потърси по съдебен ред защита на своето право – за да се заяви едно право за защита пред съд страната следва да знае дали това право е накърнено и по какъв начин, тъй като процесуалният закон изисква посочване в исковата молба на обстоятелствата, на които се основава иска и точно формулиране на отправеното до съда искане /чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК/. Още повече, че фактът на накърняването на запазената част е обвързан не само с момента на откриване на наследството, но и с приемането на наследството, доколкото правата върху наследственото имущество преминават към ползващото се от завещателното разпореждане лице от момента на откриване на наследството, но само ако последното е било прието.

В тази смисъл следва да бъдат възприемани и указанията, дадени в т.3, б. ”г” на ППВС №7/1973 г. за това, че петгодишният давностен срок за погасяване на искането по чл. 30 ЗН започва да тече от момента,когато заветникът упражни своето право по завещанието, тъй като на наследника по закон следва да бъдат известни направените от наследодателя завещания, за да може да упражни правото си.

В същия смисъл в Решение №176/15.05.2010г., постановено по гр.д. №673/2010г. по описа на ВКС, ІІ г.о., е прието, че когато саморъчното завещание е оставено на съхранение при нотариус, моментът, в който заветникът упражнява правата си по завещанието е моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено то съгласно чл. 27, ал. 4 ЗН – от този момент за наследника по закон съществува възможност да се уведоми за наличието на завещание и за лицето, в полза на което е направено то, за да защити евентуално накърнени с него свои имуществени права.

Релевантно е не кога ищецът по иска по чл. 30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното разпореждане,а кога заветникът е изразил изрично или мълчаливо волята си да приеме наследството по завещание, тъй като съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Ако ползващото се от завещателното разпореждане лице не изрази воля да приеме наследството по завещание, съдържащите се в последното разпореждания не биха могли да произведат предвиденото в закона правно действие, а оттам и не би могло да се приеме, че е накърнена запазената част на лицата по чл. 28 ЗН /в този смисъл е Решение № 142/21.04.2012 г., постановено по гр.д. № 988/2011 г., по описа на ВКС, ІІ г.о./.

 

От кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към дата, в която титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, а дарители по договора са наследодателят и попечителят?

Основанието за спиране на погасителната давност по чл. 115, б. „б“ ЗЗД е осъществено, когато наследството е открито към момент, в който титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност, а дарители по договора са наследодателят и попечителят. Погасителната давност започва да тече от момента, в който настъпи основание за прекратяване на попечителството, стига тогава да не се осъществява или да не се е осъществило друго основание за спиране или прекъсване на давността. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД настъпва, когато към прекратяване на попечителството титулярът на правото по чл. 30 ЗН продължава да е под ограничено запрещение и до назначаването на новия попечител е изтекъл определен период от време. Мотивите за това са следните:

С уредбата на основанията за спиране на погасителната давност законодателят е съобразил, че срокът поражда правно действие, само ако носителят на упражненото право може да упражни своето право на иск. Когато запазената част на титуляра на потестативното право е накърнена с дарение на недвижим имот, обект на съпружеска имуществена общност, и попечител на поставения под ограничено запрещение е единият от двамата дарители, а другият е наследодателят, упражняването на правото на иск по чл. 30 ЗН влиза в противоречие с волята на попечителя, изразена при сключването на договора. Чрез акта на даряване съпрузите са спазили изискването на закона да се разпоредят съвместно с имота, обект на СИО /чл. 13, ал. 3 СК от 1968 г., чл. 22, ал. 2 СК от 1985 г. и чл. 24, ал. 3 СК от 2009 г./. Не следва да се очаква от такъв попечител да упражни правото на иск по чл. 30 ЗН съвместно с неговия титуляр, като изрази съгласие за това, което влиза в противоречие с неговата воля, изразена със сключването на договора за дарение. Следователно в периода, докато трае попечителското правоотношение, не следва да се очаква да бъдат спазени изискванията на чл. 4, ал. 2 ЗЛС и чл. 28, ал. 2 ГПК. Няма и законово основание да се приеме, че попечителско правоотношение не съществува, когато попечителят не изпълнява законовите си задължения към поставения под ограничено запрещение /чл. 122, ал. 2 СК от 1985 г, а сега чл. 168, ал. 2, вр. чл. 164, ал. 2 СК от 2009 г/. Зачитането на посочените обстоятелства осъществява предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, като налагат при иска по чл. 30 ЗН да се приложи по аналогия основанието на чл. 115, ал. 1, б. „б“ ЗЗД.

Давност не тече и когато основанието за прекратяване на попечителското правоотношение изисква назначаването на нов попечител /напр. смърт на попечителя, поставянето му под запрещение, развод на попечителя с поставения под запрещение/, а е свързано с време назначаването на нов попечител, включително временен /чл. 159, ал. 1, изр. 2 СК от 2009 г./. През този период лицето, което продължава да е поставено под ограничено запрещение, няма назначен попечител. Осъществява се основанието за спиране на чл. 115, ал. 1, б. „е“ ЗЗД /в този смисъл е Решение № 87/15.07.2016 г., постановено по гр.д. № 4451/2015 г. по описа на ВКС, I г.о./.

 

Следва ли при намаляване на общо завещание да се образува наследствена маса, а намаляването да не се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството?

Когато завещателното разпореждане е универсално /тоест, когато с него наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество или с дробна част от него/, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН то придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Като наследник, лицето, в полза на което е направено универсалното завещание, придобива не само всички права на наследодателя, но и става отговорно за всички негови задължения. Поради това при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде образувана маса по чл. 31 ЗН, а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН. Образуването на наследствена маса по чл. 31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане /тоест, само при завет/, за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците /в този смисъл е Решение № 25/12.02.2016 г., постановено по гр.д. № 4119/2015 г. по описа на ВКС, I г.о./.

 

Следва ли описът съставен при приемане на наследството по опис да се съобрази при формиране на масата по чл. 31 ЗН?

С т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС се даде разяснение, че приемането на наследството по опис е материално правна предпоставка на иска по чл. 30 ЗН. При формиране на масата по чл. 31 ЗН следва да се съобрази кои вещи са описани. Определението обаче е охранителен акт, постановен в едностранно производство, в което не участват дори всички наследници. Закона за наследството допуска и урежда хипотеза при която не е описано цялото имущество поради пропуск или други причини – чл. 64 ЗН. Същевременно останалото неописано имущество не губи характера си на наследствено. Затова в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи не само имуществото, което е описано, а и имуществото, за което е доказано, че е принадлежало на наследодателя към момента на откриване на наследството дори да не е описано /в този смисъл е Решение № 165/19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2185/2015 г. по описа на ВКС, I г.о./.

 

При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество?

Наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество само ако припадащата му се по правилата на чл. 5 – 10 ЗН част от това имущество съответства стойностно или надвишава стойността на запазената му част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН от формираната по чл. 31 ЗН наследствена маса. Стойността на запазената част не може да бъде допълнена от останалото в наследството /като неразпоредено/ имущество, което по правилата на чл. 5 – 10 ЗН се припада на останалите наследници по закон и представлява тяхно лично имущество, придобито чрез наследяване по закон, т.е. на основание, чиито правни последици законът не допуска да бъдат редуцирани за разлика от наследяването по завещание. Правото на собственост върху съответната част от неразпореденото от наследодателя имущество се придобива от призованите към наследяване лица от момента на откриване на наследството /при липса на спор, че наследството е било прието/ и тази част не може да бъде променяна освен при отказ от наследство, извършен от призовано към наследяване лице от същия ред или коляно в наследяването, който съгласно чл. 53 ЗН уголемява дяловете на останалите наследници. Законът предвижда възможност за възстановяване /допълване/ на запазената част чрез намаляване на извършени от наследодателя завещателни разпореждания и дарения, но не и чрез намаляване на дела от неразпореденото имущество, който заветникът или надарения е придобил чрез наследяване по закон /в този смисъл е Решение № 69/1.04.2016 г., постановено по гр.д. № 5266/2015 г. по описа на ВКС, I г.о./.

 

Относно приложението на чл. 29 ЗН и алгоритъмът, който се следва при начина на изчисляване и определяне наличието или не на накърняване на запазената част от наследството.

За да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН с извършено дарение, е необходимо най-напред да се определи масата по чл. 31 ЗН, като имущество и в стойностно изражение, и съответно стойността на запазените и разполагаемите части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. На първо място в масата по чл. 31 ЗН влиза наследството, която маса, в случаите когато наследодателят не е направил дарения – се състои само от него, като наследството влиза в масата изцяло, без да се извади от него това, което наследодателят е завещал някому. Следователно, тук влизат всички имущества-т.е. оценими в пари права, които наследодателят е притежавал при смъртта си. Ако наследодателят е извършил дарения, без значение дали е оставил завещание или не, за да се определи накърнена ли е запазената част, според чл. 31 ЗН към чистата стойност на наследството се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите, като под ”прибавяне на даренията”, се разбира прибавяне на стойността на подареното към стойността на наследството. След като по този ред се определи каква стойността на масата по чл. 31 ЗН и от нея се определя и каква е стойността, която наследникът трябва да получи като запазена част от наследството-паричната стойност на запазената му част и едва когато тя бъде определена да се види дали запазената част е накърнена. Затова е необходимо да се види дали има в наследството свободни /незавещани/ имоти в достатъчен размер, за да се попълнят от тях запазените части на наследниците /в този смисъл е Решение № 38/9.05.2016 г., постановено по гр.д. № 3559/2015 г. по описа на ВКС, II г.о./.

 

Автор:Кристиян Трендафилов

---

---

---

 

[1] Вж. Венедиков, П. Запазената част в наследството