В Решение № 111 от 12.02.2019г. по гр.д. № 45/2019г. Бургаски окръжен съд е намерил за неоснователно, по аргумент от приетото с решение № 41/05.03.2015 г. по гр.д.№ 5464/2014 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, оплакването на жалбоподателя, че поради налагане на възбраната на конкуриращ го кредитор две години след вписването на исковата му молба по чл.135 ЗЗД, съгласно чл.453, т.2 ГПК, правата на конкуриращия го кредитор спрямо недвижим имот са противопоставими на правата на жалбоподателя, тъй като вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД имала само оповестително действие и чл. 453, т.2 ГПК бил неприложим.  Касационното обжалване по посоченото по-горе решение на ВКС е допуснато по въпроса: „приложима ли е разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК в хипотеза, при която вписването има оповестително действие?“, като съдът е приел, че вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване има само оповестително действие, а нормата на чл.453, т.2 от ГПК, според която на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, не е приложима в хипотеза, при която вписването има оповестително действие.

Какво виждаме от изложеното от съда в посоченото решение? Съдебният състав изрично посочва, че жалбоподателят твърди, че правата на конкуриращия го кредитор са му непротивопоставими, тъй като са черпени от вписана възбрана две години след вписана в полза на жалбоподателя искова молба по чл. 135 ЗЗД. Удебеляването не е случайно. По-нататък съдът се позовава на решение на ВКС, което е приело, че разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК не може да бъде приложена в хипотеза, при която вписването има оповестително действие. Основавайки се на това решение Бургаски окръжен съд заключава, че същата тази разпоредба не може да се приложи и в изложения от жалбоподателя казус в подадената от него жалба, тъй като вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД имала оповестително действие.

Прочитайки горекоментираното съдебно решение си зададох следния въпрос: – Може ли съдебен състав състоящ се от трима съдии да подпише решение, в което е прието, че вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД има оповестително действие? Отговорът е, че явно може. Защо обаче това буди у мен такова недоумение?

В правната доктрина няма колебание относно това какво е действието на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД в службата по вписванията. Навсякъде е прието, че действието е оповестително-защитно[1]. По същият начин стои въпроса и в съдебната практика, където ВКС изрично е приел в тълкувателно решение, че „вписването на исковата молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица”[2]. Освен това, макар и в мотивите,  ВКС два пъти е отговарял, че „само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл.114, б.”б”, изр.2 ЗС във връзка с исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД, чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1,изр.последно ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД/ вписването на исковите молби има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването”[3]. Дори самият прочит на разпоредбите на чл. 114а ЗС във връзка с чл.4, „л” ПВ и чл. 135, ал.1 ЗЗД води до категоричния извод, че вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие, тъй като последиците от вписването и са посочени в закона – чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Видно от коментираното съдебно решение на Бургаски окръжен съд е, че същият се позовава на решение № 41/05.03.2015 г. по гр.д.№ 5464/2014 г. на ВКС, в което е прието, че „вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване има само оповестително действие, а нормата на чл.453, т.2 ГПК, според която на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, не е приложима в хипотеза, при която вписването има оповестително действие”. Поради тази причина се приема в решението на БОС, че разпоредбата на чл. 453, т.2 ГПК  не е приложима по казуса, за който съдът е сезиран, тъй като вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД имала оповестително действие и не попадала под нейния обхват. Много интересно как окръжният съд е направил подобно заключение и защо въобще се е позовал на решение № 41/05.03.2015 г. по гр.д.№ 5464/2014 г. на ВКС. Последното коментира действието на вписването на искови молби за обявяване на нищожност и унищожаемост, а не искови молби за обявяване на относителна недействителност, какъвто е случаят с вписаната искова молба по реда на чл. 135 ЗЗД. Заключението на ВКС в посоченото решение, касаещо искови молби, чието вписване има оповестително действие е неотносимо към казуса поставен за разрешаване пред БОС, тъй като при него вписаната искова молба е по чл. 135 ЗЗД, следователно действието на вписването и не е оповестително, а оповестително-защитно. Поради това изцяло погрешен е изводът на окръжния съд, че разпоредбата на чл. 453, т.2 ГПК не е приложима. Интересно и откъде Бургаски окръжен съд е заключил, че вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД има само оповестително действие при положение, че и в правната доктрина и в съдебната практика на ВКС, обективирана в три тълкувателни решения е прието по категоричен начин, че вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД има оповестително – защитно действие. Като че ли излиза, че съдът не е запознат нито с правната доктрина, нито с тълкувателните решения на ВКС, като дори може да се приеме, че дори не обърнато достатъчно внимание на разпоредбите на чл. 114а ЗС във връзка с чл.4, „л” ПВ и чл. 135, ал.1 ЗЗД, защото само от задълбочения им прочит би стигнал да обратния на приетия от него извод. Но не е само това! Налице са съдебни решения на други съдилища, в по-малки градове, където обаче се демонстрира отлично познаване на горецитираните правни постановки. Пример за това е окръжният съд във Враца, който  по изключително добре мотивиран начин е приел по подобен казус, че „съгласно съдебната практика на ВКС, вписването в случая (там исковата молба е била по чл. 19, ал.3 ЗЗД – б.м.) има оповестително-защитно действие. То обаче би ползвало  ищците, ако вписването бе извършено преди вписване на наложената по отношение на имота възбрана. Разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК е създадена, за да защити интереса на взискателя и да обезпечи неговата сигурност по отношение на възможността за удовлетворяване на вземането. Съгласно ТР №3/19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС, т.2, вписването на исковата молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на присъдено нещо. В случаят обаче, това се явява неотносимо по отношение на третите за изпълнителното производство лица, за които е признато правото на собственост по отношение на имота, обект на съдебното изпълнение, тъй като по безспорен начин е установено, че вписването на исковата молба е извършено след вписване на наложената възбрана”. Съдът също така е разгледал и прословутото Решение № 41/ 05.03.2015 г. по гр.д. № 5464/2014 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, но правилно е отчел, за разлика от БОС,  че вписването на исковата молба е извършено на основание чл.114, б.“б“ ЗС и се отнася до иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, с който се обявява за окончателен договор за покупко-продажба, прехвърлящ или учредяващ вещно право върху недвижим имот, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в разглеждания от него случай не е налице хипотезата с категория решения за обявяване на нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване. При това положение и съобразявайки разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК е прието от съда, че спрямо взискателя, постановеното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, с което е обявен за окончателен договорът за покупко-продажба на имота, предмет на съдебното изпълнение, му е непротивопоставимо, тъй като исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД е била вписана след неговата възбрана”[4].  По този начин съдът нагледно е показал, че се е съобразил с Решение № 41/ 05.03.2015 г. по гр.д. № 5464/2014 г. на ВКС, но не е приложил приетите в него заключения, тъй като разглеждания казус е бил неотносим към него, с оглед оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД, а в решението на ВКС са коментирани искови молби с оповестително действие. По този начин Врачанският окръжен съд е достигнал до съвсем законосъобразни правни изводи.

От гореизложеното виждаме как по идентични въпроси съдебни състави се произнасят по коренно различен начин. Не това обаче е плашещото, а че при наличие на изключително богата правна доктрина, както и на три броя тълкувателни решения, които дават един и същ отговор на въпрос /който би следвало да не представлява никаква сложност за съдебен състав в окръжен съд/, многоуважаемият описан по-горе съдебен състав е възприел друго, категорично неправилно становище, сякаш въобще не е запознат нито с доктрината, нито със съдебната практика. Това е изключително смущаващо и притеснително, като подкопава идеята за справедливо и предвидимо правораздаване от страна на българския съд.

Автор: д-р Димитър Иванов

[1] Герджиков и колектив. Обезпеченията в материалното и процесуалното право, Труд и право, 2018, с.349; Василев, Й. Действие на вписването по българското вещно право, Нова Звезда, 2018, стр.61; Иванов, Д. Ефектът от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудително изпълнение върху недвижим имот. – Търговско и облигационно право, 2017, бр.3; Добрев, К. Защитата по исков път на кредитора срещу увреждащи действия на трети лица по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от Закона за задълженията и договорите. – Търговско и облигационно право, 2018, бр.9; Иванов, Д, Николов, Д. Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ, Сиела, 2017, стр.394 и др.

[2] Тълкувателно решение №3/19.07.2010 г. по т.д. 3/2009 г. на ОСГК на ВКС.

[3] Тълкувателно решение 4/2015г.  от 06.11.2017г. по т.д. 4/2015г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение от 14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ВКС

[4] Решение 186 от 26.06.2017г. по в.гр.д. 312/2017г. на Окръжен съд – Враца.

Подобни статии

ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ Ефектът от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудителното изпълнение върху недвижим имот ОТНОСНО ТЕМПОРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО ПРИ ДОГОВОРА ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ ВЪРХУ ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ И ПРОБЛЕМЪТ С НЕГОВОТО ЗАЛИЧАВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР ВЪПРОСЪТ ЗА ПРАВНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО В КНИГАТА ЗА АКЦИОНЕРИТЕ И ЗА ДЕЙСТВИЕТО НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ ПРИ ИСК ПО ЧЛ. 74 ОТ ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН За симбиозата между правата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 135, ал. 1 ЗЗД