Резюме:
В статията се прави опит да се предложат отговори на някои въпроси, засягащи правния режим на вписванията по вещното право. Те се отнасят до частната хипотеза на вписване на молба по чл. 303 ГПК и отбелязване на съдебното решение, постановено по тази молба. Поставен е акцент както към изискването за вписване на молбата по чл. 303 ГПК като условие за даване на ход на делото, така и до някои въпроси относно действието на вписването.
Ключови думи: вписване, имотен регистър, молба по чл. 303 ГПК, отбелязване на съдебно решение, действие на вписването, добросъвестност на третите лица, чл. 112, б. „к“ ЗС.
Интерес в практиката и правната литература относно материята на вписванията по вещното право представлява случаят, при който е налице вписана искова молба и отбелязано влязло в сила съдебно решение към нея, но последното е отменено по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В този случай е възможно да се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, подавайки се молба до ВКС, която подлежи на вписване на основание чл. 112, б. „к” ЗС в книгите за вписване по ПВ, а след въвеждане на реалната система на вписване в даден съдебен район – в имотния регистър, който е все още в процес на създаване. Постановеното решение на ВКС по молбата трябва да бъде отбелязано към нея – чл. 115, ал. 1 ЗС. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. В него е посочено, че вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, не представлява изискване за нейната редовност. Когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. „к“ ЗС, администриращият съд следва да укаже на молителя да я впише, като неизпълнението на това указание е основание за връщане на молбата.
Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК е приложима и при хипотезата на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнителното производство по ГПК – вж. Определение № 31 от 12.02.2019 г. по търг. д. № 3014/2018 г. на ВКС; Определение № 242 от 28.05.2019 г. по ч. търг. д. № 1144/2019 г. на ВКС; Определение № 363 по ч. търг. д. № 1485/2019 г. на ВКС; Определение № 27 от 22.03.2019 г. по търг. д. № 559/2018 г. на ВКС; Решение № 87 от 08.08.2019 г. по търг. д. № 2214/2018 г. на ВКС; Определение № 65 от 23.01.2019 г. по ч. търг. д. №143/2019 г. на ВКС; Решение № 69 от 31.07.2019 г. по търг. д. № 3088/2018 г. на ВКС; Определение № 119 от 01.08.2019 г. по гр. д. № 2241/2019 г. на ВКС; Решение №. 300 от 28.11.2018 г. по търг. д. № 1916/2016 г. на ВКС; Решение № 44 от 29.05.2018 г. по гр. д. № 3043/2017 г. на ВКС; Решение № 77 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 281/2016 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 27 от 17.02.2016 г. по т. д. № 3095/2015 г., I т. о. на ВКС; Решение № 226 от 03.12.2015 г. по гр. д. № 4169/2015 г., I г. о. на ВКС.[1] Тъй като публичната продан на недвижим имот по реда на ГПК е деривативен способ за придобиване на вещни права – арг. от чл. 496, ал. 2 ГПК, ако постановлението бъде отменено, купувачът ще изгуби правото на собственост с обратна сила и имотът ще се върне в патримониума на длъжника или третото лице-ипотекарен длъжник.
Тези хипотези на вписване съдържат особености, които трябва да бъдат изяснени. Те са свързани с правното действие на отмяната, които обуславят извода и за правните последици от вписването на молбата по чл. 303 ГПК и отбелязването на съдебното решение на ВКС към нея, както и значението на вписването за третите лица, които са се доверили на съдебното решение преди неговата отмяната. От особено практическо значение е и въпросът дали добросъвестността на третите лица, придобили спорния имот след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, има правно значение с оглед на поредността на вписването на придобивния акт и вписването на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК.
При отмяната на съдебни решение не е налице обезсилване с обратна сила на всички процесуални действия и актове по приключилия съдебен процес. При нея се констатира неправилност на отменения акт, която трябва да се поправи като бъде върнат за ново разглеждане от надлежния съд, но от друг съдебен състав – чл. 307, ал. 3 ГПК. Спрямо влязлото в сила съдебно решение трябва да се счита, че с отмяната то е изгубило своето правно значение. Съдебният акт изгубва своята валидност, поради което трябва да се счита, че е вписан невалиден акт. Това влече автоматично след себе си до заличаване с обратна сила на действието както на съдебното решение, така и на предвидените правни последици по чл. 115 ЗС от неговото отбелязване към исковата молба. Всички тези последици настъпват по силата на съдебното решение на ВКС, с което се отменя влязлото в сила съдебно решение.
Трябва да се приеме, че вписването на молбата по чл. 303 ГПК съобразно изискването на чл. 114, ал. 1, б. „а” ЗС има чисто оповестително действие, което има за цел единствено да даде гласност на искането до ВКС – така т. 2 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС.[2] Такова действие има и вписването на решението на ВКС по чл. 115 ЗС, което се отбелязва към молбата по чл. 303 ГПК. То има за цел да даде гласност на третите лица дали влязлото в сила съдебно решение е отменено или не. Трябва да се подчертае, че този извод има и солидна законова основа. Чл. 114, б. „а” ЗС и чл. 303 и сл. ГПК не уреждат изрична хипотеза на противопоставимост спрямо придобити права от трети лица след вписването на молбата за отмяна. Поради това се налага изводът, че този вид вписвания не осигуряват защита на молителя спрямо правата на трети лица, които придобиват вещни права върху спорния имот, доверявайки се на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Тук обаче възникват два съществени въпроса. Дали вписването на актовете на приобретателя на имота, доверил се на влязлото в сила съдебно решение, го защитава от ефекта на отмяната? Може ли той да противопостави правата си върху имота на молителя?
Струва ми се, че тук трябва да се съобразят правните последици на постановяването на новото съдебно решение, което ще замести отмененото влязло в сила съдебно решение. Третите лица трябва да се съобразят с неговия диспозитив, а не с отмененото съдебно решение. Аргумент за това дава законовата уредба на вписването, която не урежда доказателствено действие на вписването. Не е законово уредена и хипотеза на т.н. „обществено доверие”. В тази хипотеза трябва да бъдат предпочетени интересите на действително правоимащото лице, тъй като доверяването на влязлото в сила съдебно решение и неговото отбелязване към исковата молба не е достатъчно да оправдае придобиването на недвижим имот от несобственик, ако такъв е изводът в новото съдебно решение след отмяната. Без значение е дали приобретателят е знаел или не за неправилността на влязлото в сила съдебно решение, което е отменено. Тоест, добросъвестността на третото лице-приобретател на имота е без правно значение.
В хипотезата на вписана искова молба с оповестително-защитно действие трябва да се предпочете разбирането, че действието на вписването на исковата молба отново трябва да бъде взето предвид след отмяната на съдебното решение. Причината за това е, че съдебният процес се възстановява изцяло и в пълнота съобразно стадия, в който е върнат от ВКС за ново разглеждане. Предвид правното действие на отмяната на съдебното решение, трябва да се приеме, че неговото значение при отбелязването по чл. 115, ал. 1 ЗС към исковата молба не произвежда правни последици. Аргумент за това е разбирането, че обезсиленият с обратна сила съдебен акт не произвежда каквито и да е правни последици. Противното разбиране би компрометирало правния интерес на страните в процеса и неговата цел – даване на защита на накърненото материално право.
Като обобщение на изложеното може да се посочи, че се налага един принципен извод. Правното действие на отмяната има за цел да се даде приоритет на разкриването на действителното правно положение относно вещните права върху имота и да се предпочетат интересите на действително правоимащото лице. Интересите на купувача на недвижимия имот, който се стреми да обоснове запазване на правата си чрез позоваване на отмененото влязло в сила съдебно решение или аргументация, основана на поредността на вписаните актове (придобивният акт на купувача и молбата по чл. 303 ГПК), трябва да отстъпят пред тази цел на съдебния процес.
Автор: Автор: адв. д-р Ивайло Василев
[1] В обратния смисъл са Определение № 255 от 20.06.2019 г. по гр. д. № 1536/2019 г. на ВКС, Определение № 250 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2290/2019 г. на ВКС и Определение № 177 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 1147/2019 г. на ВКС. В тях е прието, че молбата за отмяна на постановление за възлагане на имот е недопустима. Тази практика на ВКС с основание е критикувана от д-р Димитър Иванов, който стига до извод, към който се присъединявам и аз, а именно: „действително в съдебната практика на ВКС е налице разнобой относно допустимостта постановленията за възлагане да бъдат предмет на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но този разнобой е изкуствено създаден, тъй като постановеното ТР № 7 ОТ 31.07.2017, на което се позовават съставите, които не допускат молбите за отмяна до разглеждане по същество, не е имало за предмет такъв въпрос, съответно натрупаната до момента на приемането му съдебна практика на ВКС, която категорично приемаше, че постановленията за възлагане подлежат на отмяна, следва да запази своето действие.“ – вж. Иванов, Д. Подлежи ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК постановлението за възлагане ? Преглед на съдебната практика след постановяването на ТР № 7 ОТ 31.07.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2014 Г., ОСГТК НА ВКС. – статията е публикувана в Портал на българския юрист „Грамада“ на 16.08.2019 г., достъпна на https://gramada.org/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bb%d0%b5%d0%b6%d0%b8-%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%bc%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be-%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%bb-303-%d0%b8-%d1%81%d0%bb/
[2] Така също Хаджиев, Д. Отмяната на влезли в сила съдебни решения като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти и действие на отмяната спрямо правата на страните и на трети лица. – статията е публикувана в Портал на българския юрист „Грамада“ на 24.01.2019 г., достъпна на https://gramada.org/%d0%be%d1%82%d0%bc%d1%8f%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%bb%d0%b8-%d0%b2-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5/
Подобни статии
По някои въпроси на иска и възражението по чл. 270, ал. 2 ГПК (нищожност на влязло в сила съдебно решение)
Подлежи ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК постановлението за възлагане ? Преглед на съдебната практика след постановяването на ТР № 7 ОТ 31.07.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2014 Г., ОСГТК НА ВКС
Може ли практиката на СЕС да представлява обстоятелство по чл. 239, ал.1 от АПК за отмяна на влезли в сила решения на ВАС?
ВПИСВАНЕ НА МОЛБАТА НА КРЕДИТОР ЗА ОТДЕЛЯНЕ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ
ВПИСВАНЕ НА ИПОТЕКА
