ВПИСВАНЕ НА ИПОТЕКА

Статията поставя акцент върху три аспекта от правния режим на вписването на ипотека върху недвижим имот. Първо, отграничаване на елементите от фактическия състав при отделните видове ипотека, въз основа на които възниква ипотечното право. Второ, съдържанието на понятието „трети лица“ в светлината на въпроса за противопоставимостта на ипотеката. Трето, подновяване и ново вписване на ипотеката.

1. ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ

Фактическият състав на ипотеката, от който вписването е елемент, има своите особености при отделните видове ипотека. Това налага тяхното представяне отделно, като се постави акцент върху вписването на ипотеката и въпросът за самостоятелното значение на този елемент в светлината на смесеното оповестително-защитно и конститутивно действие на вписването[1].

1.1. Договорна ипотека

При договорната ипотека трябва да е налице действителен договор между ипотекарния кредитор и собственика на имота[2], сключен в нотариална форма, както и вписване на договора. Налице е смесен гражданскоправен фактически състав, който е съставен от един гражданскоправен елемент (договора) и един публичноправен елемент (вписването).[3]

Договорната ипотека е най-често срещана в практиката. Тя е предпочитано обезпечение, например, при сключване на договори за банков кредит – чл. 430-432 ТЗ. Този вид ипотека обаче не е ограничен само до тези случаи. Стига да има съгласие между кредитора и длъжника, ипотеката може да бъде учредена за обезпечаване на което и да е вземане.

1.2. Законна ипотека

При учредяване на законна ипотека е налице единствено производство по вписване. То започва с молба на кредитора с искане за нейното вписване и последващо определение на съдията по вписванията, с което тази молба се уважава. В тази хипотеза може да се каже, че е налице изцяло процесуален фактически състав.[4] Той е съставен от два публичноправни елемента – молбата на кредитора и определението на съдията по вписванията.

Чрез учредяването на законната ипотека кредиторът упражнява свое потестативно право, което е допустимо само в лимитивно изброените в закона хипотези. Това са следните случаи:

• в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора – чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗД;
• в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване – чл. 168, ал. 1, т. 2 ЗЗД;
• в полза на банката спрямо недвижими имоти и вещни права върху тях, придобити изцяло или частично чрез ползване на банков кредит – чл. 60, ал. 4 ЗКИ;
• в полза на държавата или общината за направени разноски за необходимите проектни укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея – чл. 76, ал. 5 ЗКН;
• в полза на държавен фонд „Земеделие” върху недвижимите имоти и вещни права върху тях, включително върху земеделските земи, придобити от земеделски стопани изцяло или частично с отпуснат от фонда кредит или с банков кредит, гарантиран от фонда – чл. 26, ал. 4 ЗПЗП;
• в полза на органите за приватизация, съответно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, за обезпечаване изпълнението на задължения по приватизационен договор – § 11д от ДР на ЗПСК;
• при оземляване със земи от държавния или общинския фонд – чл. 23, ал. 1 ЗСПЗЗ.

1.3. Ипотека, дадена като обезпечение пред съд

При този вид ипотека е налице едностранна сделка с нотариална заверка на подписа, в която е инкорпорирано съгласието на собственика на имота за учредяване на ипотека върху него, както и нейното вписване – чл. 180, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 181, ал. 2 ЗЗД. Правилата на чл. 180 ЗЗД и 181 ЗЗД се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение. В този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението – чл. 182 ЗЗД. Това води до извода, че в този случай е налице смесен фактически състав, който е съставен от гражданскоправен елемент (едностранната сделка) и публичноправен елемент (вписването).[5]

Примери, в които съществува възможност за учредяване на ипотека като обезпечение пред съд или държавно учреждение, са:

• при облигационното право на задържане и възражението за неизпълнен договор – чл. 91, ал. 4 ЗЗД и чл. 90, ал. 2 ЗЗД;
• при прехвърляне на търговско предприятие – чл. 16а, ал. 2 ТЗ;
• при допускане на предварително изпълнение на съдебно решение – чл. 242 ГПК;
• при спиране на принудителното изпълнение в предвидените в закона случаи – чл. 245, ал. 1 ГПК, чл. 282, ал. 2 ГПК, чл. 420 ГПК и т. нат.

1.4. Извод

Горното дава основание да се направи извод, че вписването е част от фактически състав при учредяване на договорната ипотека и ипотеката, дадена като обезпечение пред съд или държавно учреждение. При законната ипотека правопораждащият фактически състав е изцяло процесуалноправен и се припокрива напълно с фактическия състав на вписването. Последиците от това разграничение са свързани преди всичко с правния режим на действителността на ипотеката.

При договорната ипотека и ипотеката, дадена като обезпечение пред съд или държавно учреждение, може да бъде атакуван материалният или процесуалният елемент от правопораждащия фактически състав. Материалният елемент (договорът или едностранната сделка) може да бъде атакуван, например, по съдебен ред с отрацателен установителен иск за разкриване на нищожността на вписания ипотечен акт. Процесуалният елемент (вписването) ще може да се атакува при предявяване на искове по чл. 537, ал. 2 ГПК, чл. 85 ЗКИР или чл. 90, ал. 1 ЗКИР, които са свързани със съществуващи пороци в производството по вписване.

Разпоредбата на чл. 576 ГПК е неприложима към производството по вписване, тъй като тя се отнася само до нищожността на нотариалните удостоверявания, каквото вписването не е.[6]

При законната ипотека, след като молбата за вписване се разглежда като процесуален акт, тя не може да бъде атакувана по съдебен ред на материалноправно основание. Това води до извода, че ипотеката може да бъде оспорвана единствено въз основа на твърдения за пороци в производството по вписване.

2. ПРОТИВОПОСТАВИМОСТ СПРЯМО ТРЕТИ ЛИЦА

Вписването на ипотеката е свързано с определени правни последици спрямо третите лица с конкуриращи права. Те могат да бъдат разделени на три групи:

• приобретателите на недвижим имот, придобили вещни права върху него след учредяване на ипотеката (право на собственост, право на ползване, право на строеж, право на пристрояване и надстрояване, сервитутни права);
• лицата, упражняващи своето право да предявят искова молба срещу ипотекарния длъжник, от вписването на която възниква оповестително-защитно действие по чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД; чл. 33, ал. 3 ЗЗД; чл. 88, ал. 2 ЗЗД; чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД; чл. 211, ал. 2 ЗЗД; чл. 227, ал. 5 ЗЗД; чл. 114, ал. 1, б. „б”, изр. второ ЗС; чл. 114, б. „в”, изр. второ ЗС, чл. 37, ал. 1 ЗН;
• кредитори на ипотекарния длъжник с привилегировани вземания, които се удовлетворяват по определен в закона ред след публичната продан на ипотекирания недвижим имот.

Принципът е, че противопоставимостта осигурява защита на ипотекарния кредитор, вписал първи по време своята ипотека, спрямо актовете на тези трети лица, които са вписали по-късно по време своите актове, от които те черпят конкуриращи права. Нека разгледаме по-подробно тези хипотези на противопоставимост.

2.1. Приобретатели на ипотекирания имот

Вписването е от значение за възникване на правните последици от следване на ипотеката върху имота. Този извод следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Това означава, че ипотекарният кредитор има право да поиска публична продан на ипотекирания недвижим имот, независимо от разпореждането на ипотекарния длъжник с имота в полза на трето лице след учредяване на ипотеката. По този начин ипотекарният кредитор може успешно да противопостави правата си на собственици, ползватели, суперфициари и носители на сервитутни права върху имота.

Това решение се прилага за деривативните способи за прехвърляне на вещни права, но не и за оригинерните. При последните не е налице правоприемство. При тях се придобива едно ново право, което е чисто от всякакви тежести, вкл. ипотеки. Аргумент за това е липсата на правоприемство при оригинерните способи за придобиване на вещни права върху имоти.[7] Такова е и положението при принудително отчуждаване на имоти за държавни или общински нужди – чл. 41, ал. 3 ЗДС и чл. 32, ал. 3 ЗОС. Поради това чл. 173, ал. 1 ЗЗД не намира приложение.

2.2. Ищци с вписана искова молба с оповестително-защитно действие

Противопоставимостта, възникваща от вписването на ипотеката, има значение и при конкуренцията между правата на ипотекания кредитор и правата на лицето, вписало своята искова молба с оповестително-защитно действие, която е предявена срещу ипотекарния длъжник. Както посочих, тук се прилагат правилата за противопоставимост по чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД; чл. 33, ал. 3 ЗЗД; чл. 88, ал. 2 ЗЗД; чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД; чл. 211, ал. 2 ЗЗД; чл. 227, ал. 5 ЗЗД; чл. 114, ал. 1, б. „б”, изр. второ ЗС; чл. 114, б. „в”, изр. второ ЗС, чл. 37, ал. 1 ЗН. В този случай, ако вписването на ипотеката е първо по време, тогава впоследствие вписаната искова молба не може да бъде противопоставена на ипотекарния кредитор. Пример може да се даде с оглед на отпадането с обратна сила на правата на ипотекарния длъжник при уважаване на конститутивния иск относно унищожаването или развалянето на договора, прогласената относителна недействителност или разкриването на симулацията не може да обоснове учредяване на ипотеката от несобственик. Предвид противопоставимостта на ипотеката, в тези случаи не може да се аргументира нищожност на ипотеката на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД.[8]

Налага се изводът, че ипотекарният кредитор, позовавайки се на действието на вписването, ще може да поиска от съдебния изпълнител или синдика публична продан на имота, въпреки уважаване на иска по вписаната искова молба и отбелязване на съдебното решение към нея – чл. 115 ЗС. Тази противопоставимост в полза на ипотекарния кредитор ще осигури защита и на купувача от публичната продан – арг. от чл. 496, ал. 2, изр. второ ГПК и чл. 717з, ал. 2 ТЗ.[9]

2.3. Кредитори на ипотекарния длъжник

Противопоставимостта от вписването на ипотеката се свързва и с конкуренцията между привилегированите кредитори на ипотекарния длъжник. Вписването е от значение за тяхното право на предпочитално удовлетворение съобразно реда на ипотеката – чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН, чл. 620, т. 1 КЗ.

В изпълнителното производство по ГПК ипотекарният кредитор трябва да бъде удовлетворен при разпределение на получената сума от продажбата на имота в реда на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. В този ред се удовлетворяват кредиторите с учредена ипотека и залог. Когато конкуренцията е между права на предпочитално удовлетворение на ипотекарни кредитори с учредена ипотека върху един и същи недвижим имот, тогава те не се удовлетворяват съразмерно съобразно чл. 136, ал. 3 ЗЗД. Преценката се извършва съобразно реда на вписване на обезпечението и, макар и с привилегировано вземане, удовлетворява се първо този кредитор, който е вписал първи своето обезпечение.[10]

Когато вписването се извършва в книгите за вписванията по ПВ, ипотекарните кредитори се удовлетворяват съобразно реда на вписването на ипотеката във входящия регистър по чл. 33, б. „ж” ПВ.

Ако вписването се извършва в имотния регистър, реда на вписване се преценява съобразно отбелязването върху молбата за вписване на ипотеката на входящ номер, година, месец, ден, дата, час и минута – чл. 78, ал. 2 ЗКИР. От този момент възниква действието на вписването, което трябва да се обвърже с реда на ипотеката по чл. 169, ал. 2 ЗЗД.

При конкуренция между вписана ипотека и учреден особен залог върху търговско предприятие, в актива на което е включено вещно право върху недвижим имот, противопоставимостта отново възниква в полза на този кредитор, който е вписал своя акт първи по време в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър. Особеното тук е, че при вписването на особения залог сме изправени пред хипотеза на вторично вписване, което е впоследствие извършено след първичното вписване на договора за особен залог в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Това вторично вписване е единствено от значение за възникване на противопоставимост относно отделния елемент в търговското предприятие, който представлява вещно право върху недвижим имот – арг. от чл. 21, ал. 3 ЗОЗ.

Реда на ипотеката обаче може и да не бъде съобразен от съдебния изпълнител. Пример е вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота. То се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори при извършване на разпределение от съдебния изпълнител.[11]

В производството по несъстоятелност по ТЗ ипотекарният кредитор трябва да бъде удовлетворен в първи ред на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В разпоредбата е посочено, че в този ред се удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ – от получената сума при реализация на обезпечението. Аналогично на вече изложеното относно учредената ипотека и особения залог върху търговско предприятие, в активите на което е включено вещно право върху недвижим имот, конкуренцията между правата на ипотекарните кредитори и кредитори с учреден особен залог трябва да се реши въз основа на вписването в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър.

Особеност в производството по несъстоятелност е включването в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на кредитори с особен залог, в чиято полза е наложен запор или възбрана по реда на ЗОЗ. Както запорът обаче, така и възбраната са по принцип обезпечителни мерки, които се налагат с цел защита на правото на кредитора да изнесе определено имущество на длъжника на публична продан. Те не дават привилегия на взискателя, в чиято полза са наложени – арг. от чл. 136 ЗЗД и чл. 638. ал. 4, изр. второ ТЗ. Още повече, че по реда на ЗОЗ не е предвидена правна възможност да бъде наложен запор или възбрана върху вещ на длъжника. Поради това се налага изводът, че чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ трябва да бъде тълкуван корективно. В първи ред на обезпечените вземания в производството по несъстоятелност трябва да се удовлетворяват само учредените ипотеки и залози.[12]

Аргумент за този извод дават и чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН и чл. 620, т. 1 КЗ. При банковата несъстоятелност и несъстоятелност на застраховател в първи ред на вземанията се удовлетворяват единствено учредените ипотеки и залози. И тук принципът е същият – поредността на удовлетворяване на вземанията от синдика се определя съобразно вписването на обезпечението. В разпоредбите обаче не са посочени кредиторите с наложени запори и възбрани по реда на ЗОЗ. Този законодателен подход трябва да бъде подкрепен като по-правилен в сравнение с този по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Тези правила относно прилагане на последиците от противопоставимостта на ипотеката в производството по несъстоятелност по ТЗ трябва да се приложат и при ликвидация на търговски дружества. Макар и при липсата на правила в ТЗ относно реда за удовлетворение на кредиторите на търговското дружество при ликвидация, приложение трябва да намери чл. 722 ТЗ.[13] Кредиторите с учредени ипотеки и залози трябва да бъдат удовлетворявани в първи ред съобразно вписване на техните актове. Аргумент за това дава принципът за правна сигурност, който обосновава нуждата от еднаква правна регулация на режима на удовлетворение на кредиторите в производството по ликвидация и несъстоятелност. Ако ликвидаторът установи, че имуществото на дружеството не е достатъчно за пълно удовлетворяване на кредиторите, той е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговското дружество – арг. от чл. 626, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 611, ал. 3 ТЗ.

3. ПОДНОВЯВАНЕ И НОВО ВПИСВАНЕ

С вписването на ипотечния акт възниква смесеното оповестително-защитно и конститутивно действие на вписването. То обаче не е безсрочно. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо ЗЗД предвижда, че действието на вписването трае 10 г. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови – чл. 172, ал. 2, изр. второ ЗЗД. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване – чл. 172, ал. 2 ЗЗД.

3.1. Подновяване на ипотеката

Преди изтичане на срока по чл. 172, ал. 1, изр. първо ЗЗД вписването може да бъде подновено. Подновяването има характера на отбелязване спрямо първоначално вписания ипотечен акт. То се извършва чрез молба на ипотекарния кредитор, в която се заявява искане за подновяване. Към нея трябва да се приложи и препис на ипотечния акт – чл. 172, ал. 3 ЗЗД.

При персоналната система на вписване в книгите за вписванията по ПВ производството по вписване относно подновяване на ипотеката се извършва съобразно разпоредбите на чл. 18 ПВ. Подновяване на вписването на договорна или на законна ипотека става по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно от молбата за учредяване на законната ипотека, или от записката за вписването на ипотеката, ако вписването е било извършено чрез записка. Молбата трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписа[14] и да съдържа и данните на първоначалното вписване. Съгласие на ипотекарния длъжник не се изисква, както и представяне на доказателства по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка на ипотекирания имот.[15] Ако собственикът на ипотекирания имот е умрял, трябва да се посочат и наследниците му. Може да се иска подновяване на вписването и за сума по-малка от онази, за която е направено първоначалното вписване.

Подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване – чл. 15 и 16 ПВ. За извършеното подновяване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва входящия номер на молбата за подновяване.

При персоналната система на вписване подновяването на ипотеката се отбелязва по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник, дори да е имало след учредяването последващи разпореждания. Не се прави вписване на подновяването по партидата на новия собственик, защото ипотеката следва имота по силата на закона.[16]

При реалната система на вписване производството по вписване протича съобразно разпоредбите на чл. 31 и сл. Наредба № 2/2005 г. Вписва се молбата на ипотекарния кредитор, като отбелязването й се извършва в част „Г” по партидата на ипотекирания имот – чл. 63, ал. 1, т. 10 ЗКИР.

Чрез подновяване на ипотеката ипотекарният кредитор осигурява възможност за продължаване на противопоставимостта на ипотеката спрямо трети лица с оглед на нейния ред. От подновяването започва да тече нов 10-годишен срок по чл. 172, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Редът на ипотеката се запазва съобразно първоначалното вписване на ипотечния акт, а 10-годишният срок започва да тече отново от датата на извършване на подновяването.

Ипотекарният кредитор може да иска извършване на подновяване на ипотеката многократно. Аргумент за това дава липсата на изрична забрана в закона, която да ограничава това негово право.

3.2. Ново вписване на ипотеката

При изтичане на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1, изр. първо ЗЗД ипотекарният кредитор изгубва възможност да се ползва от реда на ипотеката. Той изгубва възможност да се ползва от осигурената му противопоставимост спрямо трети лица с конкуриращи права от датата на първоначалното вписване на ипотечния акт. Ипотечното право обаче не се погасява.[17] То продължава да съществува, макар и ипотекарният кредитор да е лишен от някои от благоприятните за него правни последици от действието на вписването.

Срокът е преклузивен, защото с неговото изтичане ипотекарният кредитор изгубва свое право. Поради това е недопустимо прилагане на правилата за спиране и прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД. Не прекъсва срока и вписването на актове по чл. 171 ЗЗД.

Според мен правните последици относно противопоставимостта спрямо трети лица настъпват след изтичането на срока по силата на закона, без да е нужно позоваване от страна на ипотекарния длъжник или неговите кредитори с конкуриращи права спрямо ипотекарния кредитор относно недвижимия имот. Ипотекарният кредитор обаче има правото да иска ново вписване на ипотеката – чл. 172, ал. 2, изр. първо ЗЗД. То се извършва по вече посочените процесуални правила за вписване на подновяване на ипотеката.[18] Ново вписване може да се иска, ако ипотеката не е заличена.[19] Това ново вписване осигурява нов ред на ипотеката – чл. 172, ал. 2, изр. второ ЗЗД. Този нов ред на ипотеката се съобразява с оглед на подаването на молбата на ипотекарния кредитор с искане за ново вписване и записването във входящия регистър, който се води в съответната служба по вписванията към Агенция по вписванията.[20]

Автор: Ивайло Василев,

Редовен докторант по гражданско и семейно право

в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“

---

---

---

[1] Вж. Стоянов, В. Имотен регистър. С.: БАН, 2005, 150-151.

[2] Не е задължително това да е длъжникът, а може и да е трето лица, предоставило своя имот за обезпечение на чужд дълг – арг. от чл. 429, ал. 3 ГПК.

[3] Така Марков, М. Ипотеката. С.: Сиби, 2008, с. 184.

[4] Пак там, с. 237.

[5] Пак там, с. 255.

[6] Обратно р. № 426 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 308/2008 г., I г. о. на ВКС.

[7] Вж. р. № 2109 от 22.09.1965 г. по гр. д. № 1370/65 г., I г. о. на ВКС. В съдебния акт този извод е изрично приет за придобиването по давност на имоти.

[8] Вж. р. № 114 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4370/2015 г., IV г. о. на ВКС. Обратно Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С.: Сиби, 2016, 778-779. Според автора ипотеката, учредена от несобственик, е действителна, но не може да се противопостави на собственика на имота. Вероятно този извод се прави, защото А. Калайджиев квалифицира ипотеката като вещно право. Разбиране, което аз не споделям. Подробно за отричане не разбирането, че ипотеката е вид вещно право – вж. Василев, Ив., Иванов, Д. Обхваща ли ипотеката върху земя и впоследствие изградените постройки. – Правна мисъл, 2016, № 3.

[9] Вж. р. № 414 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 222/2012 г., I г. о. на ВКС.

[10] Вж. Голева, П. Облигационно право. С.: Нова звезда, 2015, с. 231; Калайджиев, А. Цит. съч., с. 666.

[11] Вж. т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.

[12] Вж. Григоров, Гр. Несъстоятелност. С.: Сиби, 2017, 394-396.

[13] Според А. Антонова приложение трябва да намери чл. 136 ЗЗД – вж. Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С.: Сиела, 2009, с. 218.

[14] Вж. Тенева, Л. Вписване на ипотеки. С.: Фенея, 2004, с. 26.

[15] Вж. опр. № 564 от 28.10.2015 г. по ч. търг. д. № 2470/2015 г., I т. о. на ВКС.

[16] Вж. р. № 75 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 6307/2015 г., I г. о. на ВКС.

[17] В този смисъл е и Калайджиев, А. Цит. съч., с. 796. Обратно Марков, М. Цит. съч., с. 285.

[18] Вж. опр. № 173 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1254/2015 г., II г. о. на ВКС; опр. № 69 от 26.01.2012 г. по ч. търг. д. № 818/2011 г., I т. о. на ВКС; опр. № 278 от 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010 г., II г. о. на ВКС.

[19] Вж. опр. № 173 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1254/2015 г., II г. о. на ВКС, и опр. № 69 от 26.01.2012 г. по ч. търг. д. № 818/2011 г., I т. о. на ВКС. Обратно опр. № 197 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 1467/2016 г., IV г. о. на ВКС, според което ново вписване може да се извърши и при заличена ипотека. Струва ми се, че това становище в акта на ВКС е неправилно. То би създало несигурност и объркване сред всички трети лица, които извършват проверка за вписани тежести върху имота. Причината за това е, че за тях ще са налице две вписвания, чиито правни последици се изключват взаимно. Това са първоначално вписаното заличаване на ипотеката, оповестяващо пълно или частично погасяване на ипотечното право, и впоследствие извършеното ново вписване на ипотеката, което се свързва със съществуващо ипотечно право. Подобно положение не трябва да бъде допускано с оглед на принципа за правна сигурност и насърчаване на доверието в системата на вписване.

[20] Вж. опр. № 218 от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г., IV г. о. на ВКС.