ЗОЗ, ГПК и ЗЧСИ – конкуренция на закони и борба между кредитори

Повод за написването на настощия коментар е постановеното съдебно решение № 1691 от 30.10.2015г. по гр.д.2279/2015г. на Окръжен съд Пловдив, което разглежда изключително интересен казус, свързан с приложението на ЗОЗ, ГПК и ЗЧСИ, както и конкуренцията на правата на отделни заложни кредитори.

Изложение на фактическата обстановка разглеждана от Окръжния съд

Подадена е жалба по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК от взискател в изпълнително производство. Обжалван е отказ на съдебния изпълнител да изготви разпределение по реда на чл. 495 ГПК, да го предяви, както и да изготви постановление за възлагане.

Кратко описание:

Взискателят се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника и е образувал изпълнително производство. Длъжникът е заложил свое имущество в полза на взискателя по реда на ЗОЗ, а в последствие е обявен и в несъстоятелност. В молбата за образуването на принудително изпълнение взискателят е възложил на съдебния изпълнител, на основание чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, да извърши продажба на заложеното имущество на длъжника – недвижими имоти, по реда на ГПК. Предоставени са доказателства за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение. Във връзка с искането на взискателя, съдебният изпълнител е наложил възбрана на имотите предмет на особен залог и ги е описал, след което е насрочил публична продан. През това време длъжникът-залогодател е прехвърлил недвижимите имоти чрез апорт на трето дружество. В последствие в изпълнителното производство се присъединява друг взискател, който също е заложен кредитор на длъжника. Същият този заложен кредитор предприема продажба на вече възбранените и описани от първия заложен кредитор недвижими имоти, съответно апортирани в полза на трето лице, по частния ред на ЗОЗ, без да уведоми съдебния изпълнител, синдика на длъжника и първоначалния взискател. През това време приключва публичната продан на недвижимите имоти по изпълнителното дело, по искането на първоначалния взискател. В резултат на това, той е поискал от съдебния изпълнител изготвяне на разпределение по реда на чл. 495 ГПК, съответно предявяването му и изготвяне на постановление за възлагане.

Представения от присъединения заложен кредитор нотариален акт, с който е извършено прехвърляне на недвижимите имоти по реда на ЗОЗ, е оспорен от първоначалния взискател в исков процес, с искане за обявяването му за нищожен, алтернативно като относително недействителен. Отказът на съдебния изпълнител да извърши по-нататъчните действия изразяващи се в изготвяне и предявяване на разпределение, съответно издаване на постановление за възлагане е мотивиран с това, че преди да бъде постановено решение в исковия процес, който бил преюдициален, той не можел да извърши исканите действия от първоначалния взискател.

При обжалването на отказа, Окръжен съд Пловдив е приел, че мотивите на съдебния изпълнител са правилни, а разпоредбите на чл.451, ал.1 и чл.452, ал.2 ГПК не намират приложение, тъй като разпореждането с имотите трябвало да е извършено от длъжника, а в случая то е извършено от заложния кредитор по реда на чл. 37 ЗОЗ.

Изложение на страните и тяхното качество

1.СТРАНА А^² – първоначален взискател, заложен кредитор

2.СТРАНА Б – присъединен взискател, заложен кредитор

3.СТРАНА Ц – длъжник, залогодател, обявен в несъстоятелност

4.СТРАНА Д – апортант, придобил заложеното имущество чрез апортна сделка

СТРАНА А се е снабдила с изпълнителен лист срещу СТРАНА Ц. Отделно, Ц е учредила в полза на А особен залог на търговско предприятие, чиито елементи са недвижими имоти и движими вещи. В резултат на издадения изпълнителен лист, А образува изпълнително производство по реда на ГПК срещу Ц. В самото изпълнително производство, А възлага на съдебния изпълнител, по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, да извърши продажба по реда на ГПК на заложеното имущество. В резултат на това възлагане, съдебният изпълнител налага възбрана върху недвижимите имоти и ги описва. Насрочена е тяхната публична продан от 16.09.2013г. до 16.10.2013г. На 17.10.2013г., за купувач е обявен първоначалният взискател.

СТРАНА Б се е присъединила като взискател по изпълнителното дело между СТРАНА А и страна Ц. Не се посочва по кой ред е извършено присъединяването. По време на принудителното изпълнение, Б организира продажбата на заложените недвижими имоти по реда на ЗОЗ, без да уведоми първоначалния взискател А, синдика на длъжника Ц и съдебния изпълнител. След като извършва продажбата чрез нотариус, Б представя нотариалния акт пред съдебния изпълнител. Същият е с дата 15.10.2013г. В резултат на това, съдебният изпълнител отказва да продължи действията по реализиране на изпълнителния способ публична продан на недвижимите имоти, изразяващи се в изготвяне и предявяване на разпределение по чл. 495 ГПК, съответно издаване на постановление за възлагане в полза на първоначалния взискател А. Нотариалният акт е оспорен от А пред съда, а отказът на съдебния изпълнител потвърден с настоящото рещение на Окръжен съд Пловдив, което е и окончателно.

СТРАНА Ц е длъжник на А и Б, съответно залогодател на А и Б, която е учредила в тяхна полза особен залог на търговското си предприятие. По време на висящото изпълнително производство образувано по искане на А срещу Ц, последната е обявена в несъстоятелност.

СТРАНА Д е трето лице придобило заложеното имущество от залогодателя чрез апорт, преди обявяването на СТРАНА А за купувач на търга, съответно преди прехвърлянето на имотите по реда на чл. 37 ЗОЗ от страна Б. Няма данни апортната сделка да е извършена при получено съгласие от заложните кредитори по реда на чл. 8, ал.2, т.2, изр. 2 ЗОЗ. Ако такова не е дадено, сделката е с незавършен фактически състав^³ и не може да породи правните си последици, съответно апортантът Д не е придобил собствеността върху заложеното имущество. Поради тази причина, фокусът на коментара ще се съсредоточи върху конкуренцията между заложните кредитори А и Б^⁴.

Как следва да се разреши конкуренцията между кредиторите А и Б

Безпорно установено по делото е, че и А и Б имат учредени особени залози от Ц върху търговското и предприятие, елементи от което са процесните недвижими имоти. В същото време единият заложен кредитор – А, разполага с изпълнителен лист и е образувал изпълнително производство по реда на ГПК, по което се е присъединил и взискателя – заложен кредитор Б. В самото принудително изпълнение, А е възложил на съдебния изпълнител продажбата на заложеното имущество по реда на ГПК, на основание чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ. В резултат на това, съдебният изпълнител е започнал процедура по реазлизиране на публичната продан на заложеното имущество.

Производствата по ГПК и ЗОЗ са опционални за заложния кредитор и той може да избере по кой ред да проведе изпълнението върху заложеното имущество. В случая интересното е, че кредиторът използва едновременно и двете опции. От една страна образува изпълнително производство на основание издадения в негова полза изпълнителен лист, а от друга използва вписаното пристъпване към изпълнение по особения си залог, за да възложи на частния съдебен изпълнител продажбата на заложеното имущество по реда на ГПК. Все пак, волята на кредитора е ясна, и тя е да бъде извършена продажба на заложеното имущество, по реда на ГПК.

Конкуренцията между двамата кредитори ще зависи от това кой първи е вписал особения си залог на търговското предприятие на Ц в службата по вписванията, подобно на случаите, когато има вписана ипотека, тъй като става въпрос за конкуренция на права върху недвижими имоти. В съдебното решение тези въпроси не са коментирани, което буди недоумение.

Авторът е извършил проверка като е установил, че първи в търговския регистър е вписан особения залог на първоначалния взискател А – на 08.07.2008г, а на 09.01.2009г. на присъединения взискател Б. Извършена е проверка и в службата по вписванията, която установява, че на 10.09.2009г., е извършено вписване на особения залог на присъединения взискател Б, докато особения залог на А не е вписан. В полза на А обаче е вписана възбрана на 16.07.2009г. Т.е установено е, че особеният залог на Б е вписан в служба по вписванията, а този на А не. Следователно залогът на Б е с предимство, тъй като е противопоставим на този на А. В този ред на мисли, при разпределение на постъпили суми от продажбата на заложеното имущество, Б ще се ползва с привилегия на първи заложен кредитор спрямо А и ще получи първи полагащите му се суми. Тук обаче следва да се отбележи, че е вписана възбрана в полза на А, преди особения залог на Б и поради тази причина, извършеното вписване на особения залог на Б в служба по вписванията е относително недействително за А и съдебният изпълнител е следвало да продължи с изпълнението. Така при бъдещо разпределение ще се получи удовлетворяване по съразмерност, тъй като вписания след възбраната особен залог ще изгуби привилегията си спрямо този кредитор.

С оглед на това, че възбраната е вписана преди особения залог в службата по вписванията, съдебният изпълнител е трябвало да продължи с изпълнението, без значение, че е извършено прехвърляне на имуществото по реда на чл. 37 ЗОЗ, тъй като то е непротивопоставимо на кредитора с възбрана. В този смисъл, решението на Окръжен съд Пловдив е неправилно.

Кратки коментарни бележки относно гореизложеното

Според съда, изпълнението върху заложеното имущество е било по реда на ГПК, а не по реда на ЗОЗ, на основание възлагането по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, продажбата да се извършва по реда на ГПК. Съдебният изпълнител е извършвал действия по принудително изпълнение (възбрана, опис, публична продажба), но в момента, когато е представен нотариалния акт, с който Б е прехвърлил процесните недвижими имоти по реда на чл. 37 ЗОЗ, е отказал да продължи изпълнението, тъй като имотите са били прехвърлени, а исковият процес заведен от А за обявяване на нищожност/недействителност на акта, не е приключил. Наблюдава се противоречие в действията на съдебния изпълнител, което е странно за автора. От една страна, той провежда принудително изпълнение по реда на ГПК, а от друга отказва да зачете действието на възбраната, съответно непротивопоставимостта на учредения особен залог (вписан по-късно в служба по вписванията) и извършените въз основа на него разпореждания с възбранените имоти. Съдът от своя страна се е аргументирал, че разпоредбите на чл.451, ал.1 и чл.452, ал.2 ГПК се прилагат само тогава, когато разпореждането е извършено от длъжника, но не и от заложен кредитор по реда на ЗОЗ. Тук интересното е, че съдът не е разгледал въобще въпроса за конкуренцията на вписванията на особените залози в службата по вписванията, а се е фокусирал само върху конкуренцията между възбраната и особения залог.

Неправилни са, както отказът на съдебния изпълнител да продължи изпълнението, така и мотивите на съда, че чл.451, ал.1 и чл.452, ал.2 ГПК се прилагат само тогава, когато разпореждането е извършено от длъжника, но не и когато е от заложен кредитор по реда на ЗОЗ. Щом изпълнението върху заложеното имущество протича по реда на ГПК (на основание възлагане по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ), вписаните след възбраната разпореждания извършени от длъжника са непротивопоставими на взискателя, в чиято полза е вписана възбраната. Т.е вписаният след възбраната особен залог в служба по вписванията и е непротивопоставим. По същата причина непротивопоставими на възбраната са и всички последващи разпореждания със заложеното имущество, които са извършени на основание посочения особен залог, като е без значение дали те са извършени от заложния кредитор или пряко от длъжника-залогодател. Щом възбраната е вписана преди особения залог в служба по вписванията, заложният кредитор не може да противопостави правата си на кредитора с възбраната, в това число и на извършеното от него разпореждане по реда на чл. 37 ЗОЗ, тъй като продажбата по реда на ЗОЗ не е публична^⁵ и вписаните в служба по вписванията възбрани не се погасяват по силата на закона^⁶.

В този ред на мисли, съдебният изпълнител е следвало да продължи изпълнението върху недвижимите имоти, без да се влияе от твърденията на Б, че вече е отчуждил имотите по реда на ЗОЗ, съответно от възраженията, които би направило третото лице придобило заложените вещи от Б^⁷. Мотивите на окръжния съд, че чл.451, ал.1 и чл.452, ал.2 ГПК се прилагат само тогава, когато разпореждането е извършено от длъжника, но не и от заложен кредитор по реда на ЗОЗ, са погрешни. Съществуват множество хипотези, в които разпореждането с имущество на длъжника се извършва не пряко от него, но за негова сметка, от трети лица – при косвено представителство, при продажби по ЗОЗ и др. Това обаче не променя факта, че разпореждането е за сметка на длъжника и с неговото имущество. Именно върху това имущество е наложена възбраната и тя съхранява именно него. Без значение е кой и по какъв ред е осребрил имота, дали по ЗОЗ, дали чрез косвен представител.

С налагането на възбраната се забранява разпореждането с имота и кредиторът, в чиято полза е наложена възбраната, има противопоставими права спрямо всички трети лица, които го придобиват с възбраната.

Продажбата по ЗОЗ е частна и извънсъдебна. Тя няма последиците на публична продан спрямо недвижими имоти^⁸. Способът за придобиване на собствеността е деривативен^⁹. Следователно купувачът може да бъде евинциран от съдебния изпълнител, който изпълнява върху имота на основание по-рано вписана възбрана, която е противопоставима на правата на заложния кредитор, черпени от по-късно вписан в службата по вписванията особен залог. Именно такава е хипотезата в настоящият случай, но съдебният изпълнител и съдът са тълкували погрешно законовите разпоредби и са достигнали до погрешни правни изводи, които са обусловили и порочния отказ на съдебния изпълнител, съответно порочното съдебно решение на Окръжен съд Пловдив.

Едно по-различно мнение на автора относно коментирания казус

Достигнатите по-горе заключения са резонни при възприемане на хипотезата, че при възлагане на продажба на заложеното имущество по реда на ГПК, на основание чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, производството се трансформира от частно в принудително^¹⁰. Според автора това не е така и в по-долните редове ще бъде изложена неговата теза за това как би следвало да бъде разрешен казуса, изхождайки от приетото от него становище, че при възлагане по реда на чл. 18, ал.4 ЗЧСИ, производството си остава частно и не се трансформира в принудително по реда на ГПК, независимо от избора на заложния кредитор.

Възлагането по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ не променя характера на изпълнението върху заложеното имущество. То запазва своя частен и извънсъдебен характер независимо, че заложният кредитор е посочил, че продажбата следва да се извърши по реда на ГПК. Този ред е свързан единствено със спазване на процедурните правила на процесуалния закон уреждащи принудителното изпълнение, които съдебният изпълнител следва да съблюдава. Т.е да се изнесе имуществото на публична продан. Самата публична продан обаче не е такава по смисъла на ГПК. Тук просто се прилага процедурния ред за извършването и, но последиците на проданта се уреждат от ЗОЗ, а не от ГПК.

Не е допустимо да се налага възбрана върху имота, тъй като производството е частно и извънсъдебно, а съдебният изпълнител не действа като орган на публична власт. Той действа като частен – договорен представител на заложния кредитор. В този смисъл, недопустимо е да се извършват действия, които са възложени само на органи с публични функции, каквито съдебния изпълнител в настоящия случай не може да изпълнява. Не е допустим и опис, тъй като имуществото е описано в извлечението за вписан залог и приложенията към него, съответно в извлечението за вписано пристъпване към изпълнение. Оценка може да бъде изготвена с оглед гарантиране изпълнението на грижата на добрия търговец, която ЗОЗ изисква в чл. 37, ал. 3.

С оглед на гореизложеното, конкуренцията между заложните кредитори описани в коментирания по-горе казус, следва да се разреши на база вписванията на особените залози в служба по вписванията, а не, както е коментирано по-горе, между вписаната възбрана и вписания особен залог в служба по вписванията. Тъй като в случая е установено, че А не е вписал особения си залог в служба по вписванията, той нямаше да може да противопостави особения си залог на залога на Б, който е вписан първи. Тук няма значение, че залогът на търговско предприятие на А е вписан в търговския регистър преди този на Б и по силата на чл. 7 ЗТР, вписаните обстоятелства следва да се считат за известни на всички. Това е така, тъй като залогът върху недвижимите имоти като отделни елементи на заложеното предприятие не възниква от вписването на залога в търговския регистър. Ако липсва индивидуализация на отделните елементи на заложеното търговско предприятие в договора за залог, заложното право върху тях възниква едва с вписването на пристъпване към изпълнение върху отделния елемент в търговския регистър^¹¹.Ако такава индивидуализация е налице, залогът възниква с първичното вписване в търговския регистър. И в двата случая обаче, за да бъде противопоставено заложното право върху отделния елемент (в случая недвижим имот), същото трябва да бъде вторично вписано и в службата по вписванията^¹² – чл. 21, ал. 3, изр. 1 ЗОЗ.

В настоящият случай, подробно описание е направено в приложение 1 към договора за залог на Б, но не и в договора на А. Отделно от това, при пристъпването към изпълнение, А не е посочила върху кои точно активи пристъпва към изпълнение, следователно залогът на А не е възникнал спрямо недвижимите имоти като отделен елемент на търговското предприятие. На трето място, особеният залог на А дори не е вписан в службата по вписванията, докато при Б това не е така.

Изследвайки подробно вписванията на договорите за особени залози и тяхното изпълнение може да се направи съвсем обоснован извод, че заложното право в полза на А не е възникнало спрямо недвижимите имоти като отделни елементи от предприятието и съдебният изпълнител въобще не е трябвало да започва изпълнение върху тях по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ^¹³. Ако това беше станало, продажбата извършена от Б по реда на чл. 37 ЗОЗ щеше да направи купувача собственик с противопоставими права на А.

Нека не забравяме обаче, че А е разполагал с изпълнителен лист и е образувал и изпълнително производство по реда на ГПК. Там съдебният изпълнител е можел да наложи възбрана върху тези имоти, но не по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, а по общия ред на ГПК, която с оглед на ситуацията, щеше да е вписана преди вписването на особения залог на Б и така А щеше съвсем спокойно да продължи с изпълнението и вероятно съдебния изпълнител нямаше да откаже. Възбраната обаче трябваше да се наложи на основание издадения изпълнителен лист, а не както в случая, на основание вписания особен залог и последващото пристъпване към изпълнение, използвайки реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ е проблемна^¹⁴. Личното ми мнение, е че тя е създадена с точно определена цел. Както е известно, заложният кредитор може да реализира продажба на всяко заложено в негова полза имущество по реда на чл. 4 ЗОЗ. Тъй като заложният кредитор често не разполага със знанията и уменията да извърши проданта, съответно да постигне оптимална продажна цена на заложеното имущество, законодателят е предвидил спомагателна опция за него, а именно, да може да възложи продажбата на частен съдебен изпълнител, който е специалист в осребряването на имущество. Именно затова е и опцията за продан освен по ЗОЗ, и по реда на ГПК. Отделно от това, съдебните изпълнители са професионалисти в извършване на продажби по реда на ГПК и законодателят е преценил, че по този начин ще ги улесни, като им даде възможност да продават по реда, по който са специалисти. Целта е постигането на максимално висока продажна цена.

Освен гореизложеното, щом заложният кредитор може да осребрява по частния извънсъдебен ред на ЗОЗ всяко заложено в негова полза имущество, няма причина той да не може да възложи тази продажба и на частен съдебен изпълнител. В този ред на мисли, възлагането по чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ се отнася за всяко заложено имущество предвидено в чл. 4 ЗОЗ.

De lege ferenda може да се препоръча едно поне козметично изменение или допълнение на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, с цел изясняване на обхвата и, както и на това, че възлагането да се следва реда на ГПК не означава трансформация на частното в принудително изпълнение.

Заключение:

Ако се приеме логиката на съдебния изпълнител и съда, че при възлагането по чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, продажбата на заложено имущество да бъде извършена по реда на ГПК, изпълнението от частно се трансформира в принудително, решението на съда и отказа на съдебния изпълнител са неправилни.

Ако се възприеме тезата, че възлагането по чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ не предизвиква трансформация на изпълнението по ЗОЗ в принудително по реда на ГПК, и конкуренцията следва да се реши в зависимост от вписванията на особените залози, то отказът на съдебния изпълнител и решението на съда ще бъдат правилни, но не заради мотивите си, а просто защото А няма да може да противопостави особения си залог спрямо отделните елементи, на особения залог на Б, който е възникнал спрямо тях и е вписан и в службата по вписванията, което го прави и противопоставим. Друг аргумент в тази посока е, че имотите ще са отчуждени в полза на трето лице, а съдебният изпълнител е длъжен да се придържа към субективните предели на изпълнителното основание, каквото е вписаното пристъпване към изпълнение.

В този смисъл, изпълнение спрямо заложеното имущество, когато то е придобито по реда на ЗОЗ от трето лице, по частния ред на ЗОЗ, е недопустимо^¹⁵. А щеше да може да изпълнява срещу залогодателя Ц, на основание издадения изпълнителен лист, като събере равностойността на заложеното имущество от цялото имущество на залогодателя и да се ползва с привилегия по чл. 136, т.3 или 5 ЗЗД.

Авторът счита, че изясняването на въпросите относно възникване на заложното право върху отделните елементи на заложено търговско предприятие и неговата противопоставимост спрямо трети лица, е от изключително значение, тъй като масово се наблюдават неправилни съдебни актове и действия на органи по принудително изпълнение, когато става въпрос за проблеми на залога на търговско предприятие. Необходимостта от по-засилени действия от страна на КЧСИ и Националния институт на правосъдието относно обучението на съдебните изпълнители и магистратите по проблемите на ЗОЗ, е все по-очевидна.

автор:Димитър ИВАНОВ^¹

1Докторант по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св.Климент Охридски” .

2По – надолу ще бъдат изброявани само с букви – А, Б, Ц, Д.

3Калайджиев, А. Облигационно право. Цит. съч., с.688; Решение № 162 от 27.07.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 51/2010г., цитирано по Митева, Д. Защита правата на кредитор по учреден особен залог и погасяване на заложното право. – Търговско и конкурентно право, 2012, № 10, с. 41; Решение №78 от 26.03.2013г. по т.д. №13/2013г. на Варненски апелативен съд (Потвърдено от ВКС с Определение № 717 от 29.10.2013г по т.д. № 3074 от 2013г.); Обратно в Решение № 96 от 14.11.2014г. по в.т.д. № 231/2014г. на Бургаски апелативен съд, където е прието, че сделката не е незавършена, а нищожна.

4Подробно за конкуренцията между апорт и особен залог на търговско предриятие, във връзка с придобиването на права върху недвижими имоти, които са елемент от предприятието виж в Иванов, Д. Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на права върху недвижим имот. – Търговско право, 2015, №1, достъпна на https://www.academia.edu/13001435/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83_%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82.

5По подробно в Иванов,Д. Продажба на обременен с обезпечения недвижим имот – Търговско и облигационно право, 2014, № 8, с.56-62, достъпен на https://www.academia.edu/13152793/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82; Решение №365 от 22.10.2012г на ВКС; Определение № 428 от 05.12.2013г. на ВКС; Определение № 407 от 20.09.2013г. по ч.г.д. № 4933/2013 на ВКС; Решение № 5280 от 08.07.2013г. по в.г.д. №2345/2013г. на Софийски градски съд; Решение № 228 от 23.12.2014г. по гр.д. № 532/2014г. на Апелативен съд Варна.

6Определение № 407 от 20.09.2013г. по ч.гр.д. № 4933/2013г. на ВКС.

7Така в Решение № 143 от 04.10.2013г. по гр.д. № 450/2013г. на Апелативен съд Варна.

8Ставру,С. Неков,Р. Наддавателните предложения по чл. 489 от Гражданския процесуален кодекс в контекста на процесуалноправната природа на публичната продан“. – Собственост и право, 2014, № 7,приложение, с.14-20; Обратното е прието във Вълчева,Н. Публична ли е продажбата на недвижим имот, като отделен актив от търговско предприятие, извършена по реда на чл. 37 и следващите от Закона за особените залози – достъпна на http://challengingthelaw.com/.

9Определение № 407 от 20.09.2013г. по ч.гр.д. № 4933/2013г. на ВКС; Решение №211 от 27.04.2011г, по т.д. № 1172/2010г. на Апелативен съд Пловдив; Определение № 2968 от 28.11.2014г. по в.г.д. № 1355 на ОС-Бургас; Решение № 73 от 14.05.2014г. по в.г.д. № 135/2015г. на Варненски апелативен съд; Виж също и Иванов, Д. Особени залози – някои разсъждения върху въпроси, които са предмет на произнасяне от ВКС. – Търговско и облигационно право, 2015, №11, достъпна на https://www.academia.edu/19170419/%D0%9E%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8__%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D0%9A%D0%A1.

10Въпреки, че според автора това е категорично неправилно, личният му опит показва, че органите по принудително изпълнение възприемат обратното становище и използват чл. 18, ал.4 ЗЧСИ като мост, с който преминават от частното, извънсъдебно изпълнение по реда на ЗОЗ към принудително изпълнение по реда на ГПК.

11Определение № 176 от 06.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 835/2012.

12Така и Калайджиев,А. Търговско право.Обща част, Труд и право, 2015, стр.131.

13Подробно за възникването на заложното право върху недвижими имоти като отделни елементи от заложено търговско предприятие виж в Иванов, Д. Критичен коментар на някои съдебни решения, които противоречат на разпоредби на Закона за особените залози – достъпно на https://gramada.org/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BA/.

14За проблемите и различните становища относно приложението и виж Иванов,Д., и Николов, Д. Становища по приложението на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ. – Търговско и облигационно право, 2015, №2 – достъпно на https://www.academia.edu/13029355/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BB._18_%D0%B0%D0%BB._4_%D0%97%D0%A7%D0%A1%D0%98. Изоставил съм виждането си, че разпоредбата е приложима само за движими вещи. Тя следва да се прилага за всяко заложено по реда на ЗОЗ имущество, но изпълнението по чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ запазва частния си характер независимо, че има възлагане да се извървшва продажба по реда на ГПК.

15Подробно за приложението на чл. 13 ЗОЗ виж в Иванов, Д. Особени залози…, Цит.съч.., с.