БАНКОВАТА И ДЕПОЗИТНА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Настоящото изложение има за цел да проследи развитието на банковата и депозитната дейност през периода на Средновековието в Европа. Банките като институции са се оформили един начин на Запад и по по-различен във Византия, но и в двата случая те са осъществявали кредитна и посредническа роля при извършването на плащания.

1. Банките в Западна Европа

Във Флоренция през XV в. съществували няколко различни кредитни институции наричащи се банки: banchi di pegno, banchi a minuto, banchi in mercato и banchi grossi[1], Banchi di pegno играели ролята на заложни къщи, а banchi a minuto (въпреки малкото информация, която е налична), се занимавали предимно с кредитиране на покупката на скъпоценни камъни[2]. Banchi in mercato осъществявали дейност, сходна на съвременното плащане чрез платежно нареждане. Банката на Медичите се причислявала към последната група – banchi grossi (големи банки). Понятията „сараф“ и „банкер“ се използвали като синоними до средата на XVII в.[3] Във Венеция банкерите принадлежали към групата на campsores[4].

2. Византийските Argyropratai

За съжаление, знаем много по-малко за банковата дейност във Византия, за разлика от италианската, която е изучена в детайли[5]. Във Византия банковата дейност била регулирана. В „Книгата на епарха“[6] на банковата дейност са посветени две глави (II и III). Глава II урежда дейността на argyropratai, а глава III – лицата занимаващи се със сеченето и обмяна на валута – trapezitae. Трудно е да се каже до каква степен функциите на тези лица са се припокривали. На жените, както и в Рим, било забранено да се занимават с банкова дейност[7]. На чужденците в Константинопол също не било разрешавано да се занимават с банкова дейност[8]. От писмените късни източници на латински език, византийските банкери от тринадесети век са наречени „bancherii“ като е трудно да се прецени дали последните са обменяли валута или са се занимавали и с други дейности[9].

3. Структура на банките в Западна Европа

Като цяло, средновековният банков сектор бил без ясна институционална структура[10]. Така например, за упражняване на банкова дейност на местно ниво е било необходимо членство в Cambio (гилдията на сарафите), което не било необходимо за чуждестранните банки[11]. В структурно отношение банките се ползвали с отделна от техните съдружници правосубектност. Клоновете на банката на Медичите също били отделни юридически лица (ragione) със собствени капитал, търговски книги и управление[12]. Капиталът им бил разделен на дялове и печалбата била разпределяна съобразно дела на всеки съдружник[13]. На практика бил избиран един от съдружниците, който управлявал банката – capo della compagnia[14]

4. Финансови сделки

В италианските градове-държави като Венеция, Генуа и Флоренция получават развитие нови финансови сделки, които възникват вследствие на търговията между Изтока и Запада, като депозитното банкиране, морското застраховане, менителниците, прехвърлимите ценни книжа и др.[15] Известно е, че на остров Крит (владение на Венеция по това време) също е използвана менителница през XIV в., но не е известно дали тя е била използвана във Византия[16].

Счита се, че съвременните пазари за ценни книжа възникват в средновековна Италия. Това се случва в италианските градове-държави като Венеция, Генуа и Флоренция. Някои автори насочват вниманието си към местната борса в град Антверпен, която била институционална новост, защото там се извършвали най-различни финансови сделки като паричен сетълмент на опционни договори и др.[17]

В Европа идеята за създаване на финансови пазари започнала да се разпространява бързо. Борсата в Амстердам, създадена през 1530 г., била една от най-сложно функциониращите центрове за търговия на дялове, опции и фючърси до 1636–1637 г., когато манията по лалетата провокирала срив[18]. Борсата в Париж започнала своята дейност през 1726 г.[19]

Запазени нотариални записи, дават представа за банковите услуги през ранния XIII в. в Генуа. От тях е видно, че банките предоставяли разнообразни услуги като овърдрафти, плащане чрез трансфер и др.[20]

5. Платежни операции и депозити

Депозитите станали един от начините за плащане, чрез прихващане на записи в банкерските книги без използването на пари в наличност[21]. Платежните нареждания били давани устно като веднага се записвали в банкерските книги[22]. За вътрешнобанковите преводи присъствали и двете страни – наредител и получател на плащането[23]. Било възможно и използването на писмено нареждане за превод, с което се прехвърляли средства. Използвали са се фрази като: „da noi a“ (от нас за) и „per noi a“ (за нас от), като употребата на първо лице множествено число показва колко рутинна е била тази практика[24]. Според постглосаторите плащането чрез банка, независимо дали е с писмено или устно нареждане, се считало за окончателно, ако било прието от кредитора и длъжникът се освобождавал напълно[25]. Съществували и банкери, които предлагали прехвърлянето на средства навсякъде в Европа, което също се осъществявало без фактическото пренасяне на пари в наличност[26].

Заедно с приемането на депозити, банките предоставяли и своя система за плащане между самите тях. Според някои автори, това била система за клиринг и сетълмент, която работела постоянно в големите търговски центрове като Генуа, Венеция, Брюж и Барселона, а не само по време на панаирите[27]. Така например, в средновековния Брюж било възможно изпълнение на парични задължения не само когато кредиторът и длъжникът били клиенти на един сараф, но и на различни. Тъй като банките били близо една до друга, за извършване на междубанковото плащане банкер от банката на наредителя отивал заедно с получателя в неговата банка за да приключат транзакцията[28]. За междубанковите плащания банките откривали реципрочни сметки във всяка една от тях, които приключвали периодично при необходимост[29]. По този начин се постигала ефективно действаща клирингова система[30]. Голяма част от плащанията между търговците през Средните векове са се осъществявали чрез банкови записвания – „прехвърляния в банката“[31].

Според други автори системата на записвания в банкерските книги в Брюж не може да се определи като централизирана система за клиринг, защото лицата, упражняващи тази посредническа дейност по това време, били около петнадесет и всеки имал открита сметка при другите[32]. Това се потвърждава и от запазена счетоводна книга от това време принадлежала на Collard de Marke, в която се съдържали четиринадесет клирингови сметки на други сарафи[33].

В Генуа функционирала система за клиринг и сетълмент на депозитните банки, която била в основата на пазара на менителници[34]. Менителницата имала за цел уреждане (settlement) на задължения в наличност веднага или след изтичането на определен период от време, и което е по-важно, по този начин се развила система за погасяване на задължения чрез механизма на прехвърляне и погасяване на менителничните задължения на техния падеж[35]. Този механизъм бил подобен на операция на клирингова къща (virements de partie или scontration)[36]. Средновековните менителници представлявали изцяло саморъчно написани документи, които например в банката на Медичите само малцина служители имали право да „издават“[37] . Всеобща заблуда представлява схващането, че менителниците през средните векове били сконтирани както е обичайно днес, тази практика възниква едва в средата на XVII в. в Лондон[38]. Първоначално те не можели да бъдат прехвърляни[39].

Механизмът за плащане чрез използване на менителница бил доста сложен и различен от съвременния сетълмент. Съществували четири вида менителници: (1) теглени от търговец срещу посредник (2) и обратно; и (3) издадените от търговец в полза на посредника (4) и обратно[40]. Кой е „упълномощител“ и кой „посредник“ се определяло за всяка транзакция поотделно, като „упълномощителят“ бил лице, което инициирало обменната сделка и поемало риска от загуба, а „посредникът“ – лице, което изпълнявало нарежданията на чуждестранния упълномощител[41]. Упълномощителят откривал сметка Nostro при своя посредник, в която се записвали всички транзакции, извършени от представителя „за наша (на упълномощителя) сметка“ (per nostro conto)[42]. Vostro сметката била откривана от банкерите, в качеството им на представители при чуждестранни кореспонденти, където се записвали всички сделки с менителниците „за ваша сметка“ (per vostro conto)[43].

По подобен начин се уреждали и менителничните платежни отношения между отделните клонове на банката на Медичи. Всеки офис или клон на банката откривал Nostro сметка при офиса на посредника и Vostro сметка в централата си като упълномощител и по същия начин и за останалите клонове[44].

За извършването на сделките с менителници било възможно и ползването на кредит. Това се осъществявало чрез т.нар. „суха размяна“ (dry exchange), която била неистинска транзакция, прикриваща използването на кредит[45].

В друг пример се посочва, че през XIV в. и XV в., манастирите в Бавария купували вино от южен Тирол, използвайки дълга верига от прехвърляне на дългове, която свързвала местните власти, търговците на едро, вносителите, митниците и финансовите институции[46]. Остава загадка как всички тези участници са комуникирали помежду си – чрез чекове или друго нареждане за превод (наричано още giro conto)[47]. Подобен доста усложнен начин за плащане от разстояние, но чрез прихващане по сметки, било извършвано и във Флоренция[48].

Друг начин, който се използвал, бил сходен с този на съвременния чек. Той се наричал polizze. На лицето на този документ било изписано името на банката, а на гърба се изписвала датата, в горната страна по средата, следвано от думите pagate a (платете на), portatore (приносител) и ponete al mio conte (запишете за моя сметка), следвано отдолу в дясно от подпис[49].

Друг договор, който се използвал по това време, е т.нар. cambium. Някои автори посочват, че cambium води своето начало като ненаименован договор от римското право и постепенно се изменил в менителница[50]. Cambium бил вариант на permutatio, и включвал обмяна на имущества от един род като парични задължения с други парични задължения[51].

Съществуват данни за това, че във Византия безналичните плащания са били познати. Венецианец използвал този начин за да изпрати на семейството си парични средства от Константинопол[52]. Подобна информация е достигнала до нас и чрез друг венециански търговец – Giacomo Badoer, който развивал търговия в Константинопол между 1436 г. и 1440 г. Той използвал различни банкови услуги чрез т.нар. banchi di scrit(t)a за прехвърляне на средства чрез използването на сметки[53].

6. Заключение

Банките и депозитната дейност със сигурност са възникнали доста преди Средновековието, но безспорно може да се каже, че именно през този период те са се доближили до съвременното разбиране за банка. Така например банките започнали да се ползват с отделна от техните съдружници правосубектност. Развитие получават и познатите ни днес паричен сетълмент, опционни договори и др. Депозитната дейност също се развива значително. Появяват се ползваните и до днес в банковата практика nostro и vostro сметки, чрез които банките извършват платежни операции.

Автор: Д-р Иван Мангачев

---

---

---

[1] R. de Roover, The Medici Bank: Its Organization, Management, Operations, and Decline (Oxford University Press, New York London 1948) 1.

[2] De Roover (1948) 2.

[3] R. de Roover, The Medici Bank Financial and Commercial Operations, The Journal of Economic History, Vol. 6, No. 2 (Nov., 1946) 153.

[4] 1 Ch. F. Dunbar, The Bank ofVenice, The Quarterly Journal of Economics, Vol. 6, No. 3 (Apr., 1892) 310.

[5] Al. Kazhdan, The Italian and Late Byzantine City, Dumbarton Oaks Papers (Vol. 49, Symposium on Byzantium and the Italians, 13th-15th Centuries 1995) 6.

[6] E. Freshfield, The Book of the Eparch, в Roman Law in the Later Roman Empire (Cambridge University Press, Cambridge 1938).

[7] G. Dagron, The Urban Economy, Seventh–Twelfth Centuries, в Angeliki E. Laiou (ed.), The Economic History of Byzantium, Volume 2 (Dumbarton Oaks, Washigton 2002) 409.

[8] El. Papagianni, Byzantine Legislation on Economic Activity Relative to Social Class в Angeliki E. Laiou (ed.) The Economic History of Byzantium, Volume 1 (Dumbarton Oaks, Washigton 2002) 1093.

[9] K-P. Matschke, The Late Byzantine Urban Economy в Angeliki E. Laiou (ed.) The Economic History of Byzantium, Volume 2 (Dumbarton Oaks, Washigton 2002) 481

[10] R. Goldthwaite, The Economy of Renaissance Florence (The Johns Hopkins University Press, Baltimor, Maryland 2009) 429.

[11] Goldthwaite (2009) 110.

[12] R. de Roover, The Rise and Decline of the Medici Bank 1397–1494 (Harvard University Press, Cambrige, Massachusetts, London, England 1963) 78.

[13] De Roover (1963) 77.

[14] De Roover (1963) 78.

[15] R. Michie, The Global Securities Market: A History (Oxford University Press, Oxford 2006) 17.

[16] Kazhdan (1995) 6.

[17] 4 J. B. Baskin и P. J. Miranti, Jr., A History of Corporate Finance (Cambridge University Press, Cambridge 1997) 96.

[18] Baskin и Miranti (1997) 96.

[19] Baskin и Miranti (1997) 115.

[20] Goldthwaite (2009) 409.

[21] A. Usher, The Origins of Banking: The Primitive Bank of Deposit, 1200– 1600, The Economic History Review, Vol. 4, No. 4 (Apr., 1934) 400.

[22] R. de Roover, The Medici Bank Organization and Management, The Journal of Economic History, Vol. 6, No. 1 (May, 1946) 25.

[23] M. Kohn, Early deposit banking (Working Paper 1999), http://sites.dartmouth.edu/mkohn/files/2017/03/99-03.pdf  2.

[24] Goldthwaite (2009) 435.

[25] De Roover (1963) 19.

[26] Goldthwaite (2009) 411.

[27] Kohn (1999) 7.

[28] Kohn (1999) 3.

[29] ibid.

[30] E. Fryde, Studies in Medieval Trade and Finance (The Hambledon Press, London 1983) 1188.

[31] R. de Roover, Money, Banking, and Credit in Medieval Bruges, The Journal of Economic History, Vol. 2, Supplement: The Tasks of Economic History (Dec., 1942) 62.

[32] De Roover (1942) 63.

[33] ibid.

[34] Kohn (1999) 8.

[35] H. Sée, Modern Capitalism Its Origin and Evolution (Kitchener 2004) http://socserv.mcmaster.ca/~econ/ugcm/3ll3/see/ModernCapitalism.pdf 120.

[36] Sée (2004) 120.

[37] De Roover (1948) 39.

[38] De Roover (1946) 153.

[39] R. de Roover, What is Dry Exchange? A Contribution to the Study of English Mercantilism, The Journal of Political Economy, Vol. 52, No. 3 (Sep., 1944) 252.

[40] De Roover (1948) 33.

[41] De Roover (1948) 34.

[42]  ibid.

[43] De Roover (1946) 156.

[44] De Roover (1948) 34.

[45] De Roover (1946) 159

[46] M. Kohn, Payments and the Development of Finance in Pre-Industrial Europe, Working Paper 01-15 (November 2001) http://www.dartmouth.edu/~mkohn/Papers/01-15.pdf 5.

[47] Goldthwaite (2009) 436.

[48] Goldthwaite (2009) 458.

[49] Goldthwaite (2009) 434.

[50] B. Kozolchyk, The Legal Nature of the Irrevocable Commercial Letter of Credit, The American Journal of Comparative Law, Vol. 14, No. 3 (Summer, 1965) 412.

[51] I. F. G. Baxter, The Simple Payment of Money, The University of Toronto Law Journal, Vol. 24, No. 1 (Winter, 1974) 67.

[52] Matschke (2002) 483.

[53] Matschke (2002) 484.