Крайният АКТ на КЗК

Характеристика на крайния акт на Комисията за защита на конкуренцията

Какъв е характерът на крайния акт на Комисията за защита на конкуренцията при обжалване на заповед на възложител по реда на Закона за обществените поръчки – индивидуален административен акт или квазисъдебен такъв

Основното за отговора на такъв въпрос е различието между понятията „ правораздаване „ и „ правосъдие „. Не се спори в теорията, че „ правораздаване „ означава дейност по решаване на правен спор със сила на пресъдено нещо.
„ Правосъдие „ означава също така решаване на правен спор със сила на пресъдено нещо, но от съд. Следователно правораздаването е по-широкото понятие, защото не уточнява кой орган върши дейността, докато правосъдието е по-тясното понятие, защото тази дейност трябва да се извършва само от съд. Изводът е, че съществуват други, извънсъдебни органи, които правораздават наред със съда.
Такива органи Конституцията не предвижда изрично. Това дава основание на много колеги да твърдят, че те нямат право на съществуване и ако ги има, дейността им е противоконституционна. Наистина, Конституцията никъде не предвижда какъвто и да е правен спор да се решава от несъдебен орган. В Конституцията обаче не се прави разлика между двете понятия и това дава основание да се мисли, че тя ги приравнява едно на друго, което не бива да приемаме.
Пример за такова приравняване е чл. 118, който повелява, че „ правосъдието „ се осъществява в името на народа. Веднага след него чл. 119 казва кой осъществява правораздаването и изброява само съдилищата и така излиза, че според нея само съдилищата правораздават. Но те не са единствените органи, които правораздават.
Можем да твърдим, че за да имаме правораздаване не е важно кой осъществява дейността. Важно е дейността да преставлява решаване на правен спор, и не е необходимо органът, който я осъществява, да е съд.
Когато един административен орган, например началникът на КАТ, налага административно наказание на провинил се водач на моторно превозно средство каква дейност върши? Какво трябва да реши този орган, за да наложи наказание? Три са основните въпроси: дали извършеното деяние представлява административно нарушение, дали наистина посоченото в акта лице е без съмнение извършителят и дали деянието е извършено виновно. Тези изисквания изрично са посочени в Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ Същото прави и наказателният съд, когато решава дали да накаже някого – деянието престъпление ли е, самоличността на извършителя установена ли е безспорно и неговата вина дали е също така установена. Дейността в двата случая е една и съща и представлява правораздаване, без съмнение. В първият случай я извършва служител от администрацията, във втория – съд.
Счита се, че чрез съществуването на подобни органи се допринася за две обстоятелства:
1. Разтоварва се съдът от много дела, които иначе би гледал само той и
2. Определен вид правни спорове се решават много по-компетентно от професионалисти от съответната област на наука, техника и т.н.
Извънсъдебните органи, които правораздават наред със съда, се наричат с общото наименование административни юрисдикции. Те отговарят на няколко основни белези:
– създават се само със закон,
– те са органи в изпълнителната власт,
– обикновено в състава им не участват юристи,
– пред тях винаги се развива елементарно състезателно производство,
– решенията им имат сила на пресъдено нещо.
Тъй като белезите на тези органи се извличат от белезите на съда, основателно често ги наричат квазисъдилища/ почти съдилища /.
Административните юрисдикции можем да обособим в две големи групи, те са два вида. Единият вид юрисдикции контролират правоприлагащата дейност на изпълнителните органи, а другият вид извършват правораздавателна дейност. Именно от този вид е дейността на началника на КАТ по налагане на наказания.
Комисията за защита на конкуренцията / КЗК/ е юрисдикция от първия вид, тъй като е орган, който контролира правоприлагаща дейност на друг административен орган при възлагане на обществени поръчки.
Заповедта на възложителя по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ е без съмнение индивидуален административен акт. Тя отговаря на всички белези на понятието по чл. 21 от АПК. Този индивидуален акт обаче не може да се обжалва направо пред съд. За първи път той се обжалва пред КЗК, която е правораздавателен орган наред със съда.
Какво прави КЗК, когато разглежда спора? Преценява законосъобразността на административен акт, така както и съдът, когато акта се обжалва направо пред него. КЗК е обвързана от изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Нейният акт, щом решава спор за законосъобразност, не може да бъде друг, освен правораздавателен. КЗК е орган в изпълнителната власт. Нейното решение не е административен акт, защото тя не извършва изпълнителна дейност, а решава правен спор. Комисията в решението се изказва и относно разноските, така както и съдът .Като какъв друг акт може да се характеризира решението, освен като правораздавателен?
ЗОП предвижда решението на КЗК да се обжалва пред тричленен състав на Върховния административен съд/ВАС/. И тук възниква въпросът: като първа или като касационна инстанция трябва да действа ВАС при решаване на жалбата срещу решението на КЗК? ВАС в случая се явява като първа съдебна инстанция, но от гледна точка на понятието „ правораздаване „ ВАС е втора правораздавателна инстанция.
Правомощията на първата и на касационната инстанция по АПК са доста различни, така че наистина е важно правилно да се отговори на така поставения въпрос.
Като приемаме, че решението на КЗК е правораздавателен акт, при обжалването му ВАС би трябвало да работи по правилата на касационната инстанция. Дълго време практиката на ВАС беше противоречива. Някои състави приемаха, че ВАС трябва да работи по правилата на първата инстанция от АПК, други – като касационна инстанция. Личното ми мнение е, че в този случай тричленният състав на ВАС трябва да действа като касационна инстанция.
През 2012 г. с изменение на чл. 122е от ЗОП/ „Държавен вестник”, бр.93/2011 г., в сила от 26.02.2012 г./ се създаде нова ал. 3 на чл. 122е от ЗОП, която предвижда за неуредените въпроси относно обжалването на решението на КЗК пред тричленния състав на ВАС да се прилага глава ХІІ от АПК. Главата е озаглавена „ Касационно производство” и с това изменение всъщност спорът се реши окончателно.