Изменение на ипотеката и вписване на допълнителни обстоятелства в теорията и съдебната практика

Законът е ограничил подлежащите на вписване промени в ипотеката, като ги е изброил в чл. 171 от Закона за задълженията и договорите[1] (ЗЗД) и чл. 17 от Правилника за вписванията[2] (ПВ). Те са ­прехвърляне, залагане, встъпване и запор на вземането, така също и подновяването и заместването в задължение. Съгласно теорията, други обстоятелства не могат да бъдат отбелязвани[3]. Това поражда редица въпроси в практиката и затова е необходимо едно по-подробно разглеждане на проблематиката, която поставя нормативната уредба.

Изискването за валидност е писмена форма, с нотариална заверка на подписите[4]. След извършване на отбелязването по персоналните партиди съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва вида на акта и времето, когато е извършено отбелязването, и се подписва[5].

Според съдебната практика е недопустимо съдията по вписванията да откаже исканото вписване по преценка на обстоятелства, съдържащи се в акта, вместо да извърши преценка подлежи ли актът на вписване, за което да провери съставен ли е той съобразно изискванията за форма, предвидени в Правилника за вписванията и има ли необходимото съдържание. От това следва, че в производството по вписване, съдията по вписванията извършва единствено проверка дали актът, чието вписване се иска, е от категорията актове, които подлежат на вписване, съгласно Правилника за вписванията, и дали е редовен от външна страна – дали са спазени законовите изисквания за форма и изчерпателно посочените в чл. 65 от ПрВп изисквания за съдържание на акта. Всяка друга проверка е извън правомощията на съдията по вписванията, респ. на въззивния съд при проверка правилността на отказа[6].

В настоящето изложение ще бъдат разгледани основните предпоставки, които налагат допълнителните вписвания в правната теория и съдебната практика. В края ще бъде дадена оценка на разглежданата норма на чл. 171 ЗЗД. Разпоредбата е критикувана основателно в теорията[7].

1. Цесия

При прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, следва да се спази изискването, поставено от чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може да бъде направено отбелязването към ипотеката[8]. Това би било добре да се направи от гледна точка стабилността и яснотата при отбелязването в регистъра. С прехвърляне на вземането ex lege се прехвърлят и привилегиите и обезпеченията и другите му принадлежности ­ чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Гласността е от особено значение за случаите, когато първоначалният ипотекарен кредитор е прехвърлил вземането си, след като и по-рано го е отстъпил на друго лице, а също и когато някой дава кредит на ипотекарния кредитор, защото смята, че още е собственик на ипотечното вземане. Възможна е и частична цесия и нейното отбелязване по реда на чл. 171 ЗЗД.

Според ВКС нормата на чл. 171 ЗЗД обсъдена във вр. с чл. 99 ЗЗД, е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване, поради което произнасянето от ВКС по така поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на т. 3 та ТР 1 – 2010 ОСГК ТК. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Според съда от систематичното тълкуване на нормата на чл. 171 ЗЗД с тези на чл. 99 ЗЗД става ясно, че съдържащото се в чл. 171 ЗЗД изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър, е относимо само към ипотечното задължение за запазване действието му. Разпоредбата на чл. 171 ЗЗД е поставена в раздел VII- „Обезпечение на вземанията“ – т. 4, б. г „Ипотеки“, а не в раздел IV – „Прехвърляне на вземанията“, където са нормите, уреждащи допустимостта на цесията, обема на прехвърляното вземане и действието спрямо трети лица[9].

Според решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр. дело № 720/2011 г. на ВКС I г. о. съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. Липсата на такова вписване обаче би имала значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес от възражение във връзка с ипотеката – например, че вземането на кредитора не е обезпечено с ипотека и следователно не е привилегировано по отношение на техните вземания[10].

2. Встъпване във вземане, обезпечено с ипотека

Встъпването във вземане, което е обезпечено с ипотека, следва да бъде отбелязвано според ЗЗД. ПВ слага знак за равенство между встъпване в ипотечно вземане и встъпването в дълг по чл. 101 ЗЗД[11], което няма свое логично обяснение. Встъпването във вземане няма самостоятелна правна уредба в нашето право. Може би най-близката правна фигура, която също не е уредена в нашето право, е активната солидарност[12].

При встъпването по чл. 101 ЗЗД се казва, че “първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници”. Можем да дискутираме над това, кой точно първоначален длъжник се има предвид ­ дали по вземането или даващият обезпечението? От смисъла на встъпването ще следва да приемем, че солидарно ще отговарят както длъжникът по вземането, третото задължено лице и встъпилото лице. Ако все пак приемем, че ЗЗД[13] има предвид встъпване в задължение[14], то могат да се поставят следните въпроси. На първо място, нужно ли е да се отбелязва встъпването при положение, че това би облекчило ипотекарния длъжник, тъй като кредитора ще разполага с още един длъжник? Второ, необходимо ли е да се вписва обстоятелство, което няма нищо общо с ипотеката? И последно, кое точно обстоятелство се има предвид – встъпването във вземане (което би означавало такава правна фигура да бъде уредена изрично) или встъпването в задължение?[15]

Единственият нормативен акт, който е дал ясен отговор на този въпрос (макар и не по отношение на ипотеката) е Правилника за дейността на „Централен депозитар” АД[16], където встъпването във вземане или задължение са изключени като основание, което налага допълнително вписване.

3. Заместване в задължение

При наличието на заместване нещата обаче биха изглеждали доста по-различно. Някои автори считат, че следва да се сключи договор за допълнителна ипотека, за да се запазят дадените от трети лица обезпечения[17]. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС[18], според която ипотеката, дадена от трето лице, не се запазва при промяна на длъжника и подлежи на заличаване. Поддържа се, че съгласието на собственика имотът му да служи за обезпечение на дълга и на новия длъжник следва да бъде дадено спрямо кредитора и в предвидената от закона нотариална форма[19]. Приетото от съда, не следва да бъде споделено поради следните обстоятелства­: на първо място е категоричната разпоредба на чл. 171 ЗЗД, от която следва безспорно, че заместването по чл. 102 ЗЗД, подлежи на отбелязване. В този случай не би било необходимо “съгласието на собствениците, чиято вещ е ипотекирана, да бъде дадено пред кредитора и облечено в нотариална форма”, тъй като, според споменатото решение, фактически се касае до нов договор за ипотека, сключен между собственика на вещта и кредитора (чл. 167, ал. 2 ЗЗД). Оттук се извежда и изводът, че “за да възникне в полза на банката-кредитор ипотекарното право, тя следва да сключи договор за допълнителна ипотека”. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила на основание ­ чл. 102, ал. 2 ЗЗД, т.е. тук не е необходимо даването на допълнително съгласие.

Безспорно е, че третите задължени лица следва да дадат своето съгласие, защото те дават обезпечение с оглед на личността на длъжника и за тях не е все тая, кой ще бъде той (такава е и логиката на чл. 21, ал. 1 и чл. 102, ал. 2 ЗЗД). Не можем да се съгласим обаче, че за целта е необходимо да се сключва “договор за допълнителна ипотека”, защото тя би заела реда от деня на вписването си (логиката на чл. 166 ЗЗД), а не би запазила стария си ред, какъвто е и смисълът на предвидената възможност в чл. 171 ЗЗД. Считам за далеч по-удачно да се направи нотариална заверка на подписите на договора за заместване, където е дадено и съгласието на ипотекарния длъжник­ (такъв е и смисълът на чл. 171 ЗЗД[20]).

Какво следва за ипотеката, когато бъде прехвърлено търговското предприятие? Съгласно чл. 15 ТЗ, ­ предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, и може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Това означава, че и задължението ще премине у правоприемника като пасив или задължение. Като защита за кредиторите е предвидената отговорност в ал. 3 на чл. 15 ТЗ: ­ отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Това правоприемство е прехвърлително (транслативна сукцесия) – ­прехвърлителят прехвърля своето съществуващо право в пълен обем на правоприемника. Налице е промяна на длъжника, което значи, че ще е необходимо отбелязване на основание чл. 171 във връзка с чл. 102, ал. 2 ЗЗД поради промяна в личността на длъжника. Възможно е и оформяне на договор за заместване между новия длъжник и кредитора. При продажбата на предприятието на длъжника и дадено обезпечение – ипотека от трети лица, ще се постави въпросът ­ какво следва да се направи с оглед интересите на страните? Поради очевидно настъпилата промяна в длъжника, ще е необходимо отбелязване на основание чл. 171 във връзка с чл. 102, ал. 2 ЗЗД. Правната фигура на заместването, считам, ще бъде приложима с пълна сила в този случай. При преобразуване на търговските дружества, според някои автори, кредиторите, които са обезпечени със залог, ипотека или право на задържане върху имущество на участващо в преобразуването дружество, не се засягат от преобразуването, защото обезпеченията се запазват, независимо от правоприемството[21]. Това, разбира се, е така, но ако се стига до промяна на длъжника по вземането, мисля, че всичко гореказано ще важи и в този случай.

4. Подновяване (новация)

За да е налице подновяване или новация, по чл. 107 ЗЗД, трябва да са налице следните предпоставки. Първата е наличността на предшестващо задължение, защото ако липсва, новационният договор ще е недействителен поради липса на кауза, тъй като целта на новацията е погасяване на един стар дълг. В конкретния случай, старият дълг ще бъде първоначално подписаният между страните договор, от който произтича основното задължение. Втората е пораждането на действително ново задължение. Необходимо е спазване на всички условия за действителност на новото задължение, специално що се отнася до предмета и съгласието, което впрочем е изискване и за всички сделки. Това е възможно да се постигне чрез промяна предмета на задължението, например промяна на валутата или превалутиране на договора за кредит. Това обаче не би следвало да важи за промяната на лихвата по кредита[22]. И трето е волята за подновяване, ­ защото старото задължение не се погасява по право, а само ако страните са имали волята новото задължение да замести старото. Във връзка с тази предпоставка на новацията (волята на страните за подновяване) следва да се има предвид, че същата трябва да е изразена по ясен начин, и не трябва да се предполага или да се извежда по пътя на тълкуването. На вписване ще подлежи договорът за новация, със законоизискуема нотариална заверка на подписите.

В случая с новацията се прави едно отклонение от общото правило, че ипотеката се погасява с вземането, т.е. вземането се погасява, но ипотеката запазва своето действие и ред[23].

Когато се прави новация, следва да се има предвид, че преструктурирането (предоговаряне) на дълга по съществуващ банков кредит не води до новиране на задължението, без изрично страните да са заявили воля за подновяване. Както беше отбелязано и по-горе, новацията не се предполага, затова волята на договарящите се за извършването трябва да е изразена по недвусмислен начин (така и р. № 789 ­ 2002 г., V г.о.).

Според арбитражната практика, удължаването на срока по договора не е подновяване (новация) на задължението, тъй като предметът на същото не се променя (в този смисъл § 110 ОУД СИВ 1968/1975 г.; р. № 78/2002 г. по ВАД). Очевидно се налага становището, че е необходимо да има изменение на цялото задължение, а не на неговите характеристики (каквото бихме имали, да речем, по анекси към главен договор).

Възможен е и друг, различен подход по този въпрос. Някои автори определят новацията като договор, при който длъжникът и кредиторът остават същите, но новото правоотношение (задължение) се отличава от старото с оглед на някой от съществените си елементи[24]. Според чл. 430, ал. 1 ТЗ срокът се явява важен елемент от договора за кредит[25]. Бързо развиващите се търговски отношения налагат на банковата практика една гъвкавост по отношение на падежа (падежите). Въпрос на избор от страните както по договора за кредит, а така и по договорите, обезпечаващи го, дали ще искат и изявят воля (animus novandi) чрез срока да подновят задълженията и запазвайки обезпеченията. Съдбата на обезпеченията е изяснена в предложение второ на чл. 107 ЗЗД -­ те ще се запазят, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това. Каква ще бъде поредността на вписванията в случай на подновяване? Ще запази ли първоначалното вписване по обезпеченията реда си? Считам, че следва да се запази поредността на вписването, въпреки че старото задължение ще бъде погасено и заместено с ново.

Тук би възникнал и въпросът, каква ще бъде съдбата на обезпеченията, ако един договор за новация се новира чрез нов договор между страните.

5. Допълнително споразумение (анекс) към ипотечен договор

За съжаление законодателят не е предвидил възможността за допълнително вписване, при анексиране на главния договор, засягащо параметрите по вземането. Такива случаи в практиката са често явление, като основанията за това могат да се търсят както при редовното обслужване по главния договор за кредит, по промяна в лихвите и сроковете по желание на страните, така и при преструктуриране (разсрочване на плащането чрез удължаване на срокове, промяна на погасителен план и лихви и т.н.) затруднения на длъжника. Разрешението на този проблем следва да се търси както в интерес на страните по основния и допълнителния договор, така и в интерес на третите лица.

Анексът не представлява ипотечен договор. Това е последващо споразумение между кредитора и длъжника, което представлява неразделна част от главния договор. В повечето случаи той засяга или размера на вземането, или срока на погасяване. Ипотечният договор, от който произтича ипотекарното право за кредитора, се сключва между кредитора по вземането и собственика на вещта. Ипотечният договор може да бъде съединен с договора, от който се поражда вземането, но трябва да съдържа изричната воля на собственика на вещта за ипотекирането є, като обезпечение на вземането на кредитора. Това волеизявление под страх от недействителност трябва да бъде направено в нотариална форма (чл. 167, ал. 1 и 3 ЗЗД ­ така и р. № 8 ­ 1998 г., V г.о.) От така цитираното съдебно решение може да бъде направен изводът, че е възможно, допустимо и логично вписването на нов нотариален акт на основание на чл. 20а ЗЗД. Той ще трябва да отрази нововъзникналите обстоятелства, засягащи изискваните по закон реквизити.

В подкрепа на казаното може да споменем и чл. 63, ал. 1, т. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър[26], където се предвижда вписване по партидата на промените на вземането. Вземането не винаги е статично и неподлежащо на промяна за периода на действие на задължението.

Правната теория е предложила следното разрешение ­- ако кредиторът е имал право да направи вписването за по-голяма сума, може да избегне вредата, която произлиза от вече направеното вписване, като впише допълнителна ипотека, обаче тя взема ред от деня на вписването й. В този случай не съществува една ипотека, но има две такива, които са последователни вписани върху същите имоти по силата на същия акт[27]. Друго мнение, изказано в българската правна теория, което подкрепя допустимостта на допълнителното вписване, е, че ипотекарният кредитор може да се обезпечи допълнително за тях (изтекли, но невписани лихви извън законоустановения срок, сега уреден в чл. 174 ЗЗД), като след изтичането им впише отделна ипотека и за тях. Това вписване учредява нова ипотека, която има действие и следователно и ред от деня, в който е направено то, а не от деня, в който е вписана ипотеката за главницата[28]. Тази възможност би трябвало да прояви отношение само ако собственикът е същият, ако имотът е преминал в трето лице, то допълнителна ипотека не би следвало да се допуска. Всъщност такава е и логиката на чл. 102, ал. 2 ЗЗД.

Страните са длъжни да направят достояние чрез регистъра на трети добросъвестни лица на тези промени[29] (подобна идея съдържа и чл. 6 от Еднообразните правила за договорните обезпечения).

Друг вариант е промените на вземането да се развиват в рамките на самия договор ­ например договор за кредитна линия, т.е. те да не се основават на последващи анекси, а да бъдат договорени първоначално между страните. Допустимо е обезпечаването с ипотека срещу кредит ­ текуща сметка, но следва да се изясни въпросът, за каква сума трябва да се издаде изпълнителният лист. Щом кредиторът е открил на разположение на длъжника една сума, изтеглената сума съставлява за кредитора едно вземане. Ако по сметката е внесено по-малко, отколкото е изчерпано, то тази разлика съставлява дългът. В мотивите си съдът е приел, че ипотеката служи за обезпечение на едно искане или на един дълг, поради което изпълнителният лист ще се издава за максималната сума, а ако от текущата сметка излезе, че искането на кредитора или дългът на длъжника е по-малко от максимума, кредиторът ще отбележи в изпълнителния лист още при започване на изпълнението издължената от длъжника сума[30]. Установяването на действителната дължима сума от даден момент се определя от извлечението от сметката на ипотекарния кредитор, което е било задължително за длъжниците. По силата на самия ипотечен акт съдът урежда правата на кредитора съгласно това извлечение, като се издава заповед за изпъленение за сумата, посочена в последното[31].

Дали хипотезата на чл. 174 ЗЗД ще бъде приложима при т.нар. кредитна линия? Там лихвите ще възникват върху използваната част от максималната сума, и то само за периода, за който те се ползват, като дългът ще е ясен окончателно или към момента на погасяване на задължението, или към момента на неизпълнението. Ипотеката следва да обезпечава именно този краен резултат на дълга, в него може да са капитализирани лихви за времето на действие на кредитната линия, който може да е повече от посочения в чл. 174 ЗЗД[32].

6. Заключение

Нормата на чл. 171 ЗЗД продължава да създава проблеми както в правната теория, така и в съдебната практика. Тя следва да бъде преосмислена в духа на съвременните икономически нужди и да бъде преценено нейното място. De lege ferenda може да се препоръча или нейното изменение, което да осмисли прилагането й, или нейната отмяна. При изменението на нормата може да се прецизират случаите, при които се прави допълнително вписване и изрично да се уреди момента на неговото действие. Друга възможност е да бъде променен чл. 174 ЗЗД чрез неговото прецизиране или допускане по някакъв начин на последващо вписване на измененията на главния, респективно на обезпечителния договор. При това положение би възникнал въпросът какво би се случило, ако между вписването на ипотеката и анексирането й има друго вписване? Логично би било да се приеме, че вписването за настъпилата промяна ще търпи своя “трети” ред на вписване.

Автор: д-р Иван МАНГАЧЕВ

---

---

---

[1] Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г.

[2] Одобрен с ПМС № 1486 от 13.12.1951 г., обн., Изв., бр. 101 от 18.12.1951 г., в сила от 16.12.1951 г., изм. и доп., бр. 92 от 7.11.2014 г., в сила от 7.11.2014 г.

[3] А. Калайджиев, Облигационно право: ­ Обща част (6^то издание Сиби, София 2013) 759.

[4] Чл. 171 ЗЗД.

[5] Чл. 17, ал. 4 ПВ.

[6] Определение № 189 от 5.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 143/2010 г., II т. о., ТК. В този смисъл и Определение № 494 от 21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 43/2010 г., I т. о., ТК.

[7] Закон за задълженията и договорите (7^мо издание Сиби 2010, анотации от К. Таков) xix.

[8] Обратното мнение е споделено от К. Симеонов, Вписванията и привилегиите (КП „Франклин”, София 1928) 113-114. “В закона не се определя коя от формалностите трябва да се извърши по-рано, поради което следва да се приеме, че отбелязването на прехвърлянето може да бъде направено и преди съобщаването на длъжника за прехвърлянето на вземането”, също и П. Венедиков, Ипотеки, залог, привилегии (Сиби, София 1994) 150.

[9] Определение № 159 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 544/2011 г., I т. о., ТК.

[10] Решение № 291 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2193/2014 г., IV г. о., ГК.

[11] Чл. 17, ал. 1, б. „в” ПВ.

[12] Калайджиев (2013) 572.

[13] Чл. 171 ЗЗД.

[14] Чл. 101 ЗЗД.

[15] М. Марков, Ипотеката (Сиби, София 2008) 290.

[16] Чл. 205, ал. 6 Правилник за дейността на „Централен депозитар” АД (Одобрен с решение № 537-ЦД от 10.07.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, в сила от 1 януари 2014 г., изм. и доп. с Решение на СД на ЦД АД по Протокол № 9 от 28.07.2014 г., одобрено с решение № 758-ЦД от 25.08.2014 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”), където се посочва, че: „При настъпване на някое от следните обстоятелства относно сделката, от която произтича финансовото задължение, като прехвърляне на обезпеченото вземане, подновяването, заместването в задължението, както и при други промени на вписаните обстоятелства по финансовото обезпечение, включително при оттегляне, предоставяне на допълнително или заместващо финансово обезпечение, се извършва отбелязване на промени на първоначално отбелязаните обстоятелства по реда на алинея 3“.

[17] “Съгласие на собствениците, чиято вещ е ипотекирана, трябва да бъде дадено пред кредитора и облечено в нотариална форма, тъй като фактически касае до нов договор за ипотека, сключен между собственика на вещта и кредитора (чл. 167, ал. 2 ЗЗД). За да възникне в полза на банката кредитор ипотекарното право, тя следва да сключи договор за допълнителна ипотека (р. № 122 от 05.02.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1418/2000 г.). Тенева, Л. Правни проблеми, произтичащи от вписването на ипотеките, Собственост и други вещни права, кн. 2/2003 г.

[18] Решение № 122/2001 г. на ВКС.

[19] Обратното становище по този въпрос намираме у Ив. Апостолов, Правни сделки с действие върху чужд правен кръг (Печатница „С.М. Стайков”, София 1937) 244: “Съгласието на собственика, за което става дума тук, не е подчинено на нотариална форма, нито се нуждае от вписване (става въпрос за стария ЗЗД ­ бел. авт.). То е едностранна неформална сделка.”

[20] В този смисъл и Ив. Апостолов, Облигационно право: Общо учение за облигацията, Част първа (Изд. на БАН, София 1990) 421: “Съгласието на кредитора не може да произведе действие във вреда на поръчителите и на солидарните съдлъжници и да ги натовари с отговорност за новия длъжник, какъвто те не са поели. Това съгласие не може да обвърже собствениците на заложени или ипотекирани вещи, които са учредили вещни тежести върху имотите си с оглед платежоспособността и личните качества на стария длъжник.”

[21] А. Калайджиев, П. Голева, М. Марков, Н. Маданска, Коментар на промените в търговския закон (ИК Труд и право, София 2003) 120.

[22] Меворах, Н., Лиджи, Д. И., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите, Второ издание (2^ро издание Печатница „Херман Поле & Сие”, София 1926) 365. Даден е пример с лихва по текуща сметка, но считам, че това би важало и при другите лихвоносни задължения (бел. авт.), също и “Ако един запис на заповед се заменява на падежа с нов, новация няма, макар и върху новия запис да бъдат прибавени лихви”.

[23] В този смисъл и Апостолов (1937) 244: “Запазената ипотека запазва реда на първоначалното си вписване и обезпечава новото вземане само до размера на последното. Ако новото вземане е по-голямо по размер, страните могат да обезпечат разликата с нова ипотека, която ще вземе ред от момента на вписването си.”

[24] Калайджиев (2013) 554.

[25] В. Таджер, Гражданско право на НРБ: Обща част („Наука и изкуство” Дял I-II. София 1973) 229, определя срока като спадащ към несъществените части (accidentalia negotii) на сделката, освен ако законът не го въздигне в съществен елемент на сделката. Случаят с чл. 430, ал. 1 ТЗ, мисля, отговаря на последното изискване и в случая причислява срока към съществените елементи (essentialia negotii).

[26] Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.

[27] Виж К. Симеонов, Ипотеките: Теоретико-практическо ръководство по тълкуванието на ЗПИ (Издателство „Франклин”, София 1926) 104.

[28] Венедиков (1994) 54.

[29] Чл. 26, ал. 2, т. 5 ЗОЗ допуска вписването на “други промени на вписаните обстоятелства”, като това може да стане с приложено към писменото искане съгласие на лицето, срещу което могат да се черпят права от вписването (вж. чл. 27, ал. 3 ЗОЗ).

[30] В този смисъл р. № 80 от 1901 г., I г.о. Тази ситуация е много сходна с т. нар. кредитни линии (бел. авт.).

[31] Определение от 20.05.1925 г. по гр. ч. пр. № 919-924 г.

[32] “Същото ще бъде и ако е учредена ипотека, за да се обезпечи салдото по една текуща сметка. Тази ипотека обезпечава и лихвите, които са включени в салдото, макар и те да биха били в размер, по-голям от посочения в чл. 62, ал. 2 ЗПИ (бел. авт. ­ сега чл. 174 ЗЗД) ­ Венедиков (1994) 54.