Улпиан (170 г. – 228 г.) – живата история зад принципа “не вреди другиму”
За римлянина Улпиан се казва, че той е юристът, упражнил най-голямо влияние върху европейската правна система, т.к. една трета от Юстиниановите Дигести са базирани на неговите трудове. Един от най-известните принципи на правото, чийто автор е Улпиан, е максимата “alterum non laedere” (“не вреди другиму”). Не са известни твърде много подробности за живота на Улпиан, освен това, че станал близък приятел и съветник на император Александър Север. След като по съвет на Улпиан императорът отнел някои привилегии на войниците си, те се вдигнали на бунт и убили юриста. По ирония на съдбата животът на Улпиан останал завинаги свързан с прословутата максима “не вреди другиму”.
“Повелите на правото са тия: живей почтено, не вреди другиму, отдавай всекиму заслуженото.” – Улпиан
Тези думи са изписани и в сградата на Съдебната палата в София.
“Всеки юрист мечтае не само да прилага правото, но и да участва във формирането му.” – Алън Дершовиц
Публий Алфен Вар (І в. пр.н.е.) – мъртвата муха
Публий Алфен Вар е известен с това, че пръв създал концепцията за Дигестите като сборници с цитати от нормативни актове, а също така по негова идея в Рим се извършила поземлена реформа, при която били отчуждени земи от по-едрите земевладелци, за да се осигури земя на ветераните от войните. Но Алфен Вар се помни най-вече с прословутия съвет, който дал на Вергилий[1], понеже поетът искал да избегне заплащането на високи данъци за имението си. Тъй като гробищните парцели по онова време били необлагаеми, юристът посъветвал Вергилий да погребе умряла муха в двора си заедно с всички почести и ритуали. Това е може би първият запомнен случай на заобикаляне на закона в историята.
“Добрият адвокат винаги знае как да намери вратичка в закона.” – цитат от неизвестен автор
Хуго Гроций (1583 г. – 1645 г.) – първият корпоративен адвокат в света и баща на международното право
Хуго Гроций бил потомък на видно холандско семейство и баща му отрано му осигурил възможно най-доброто образование. Гроций се оказал дете със заложби на гений и още на 11-годишна възраст бил приет в Лайденския университет, където изучавал литература и изкуства; на 15 години получил докторска степен по право от университета в Орлеан, а на 16-годишна възраст вече бил практикуващ юрист и дипломат. Когато отишъл заедно с една дипломатическа мисия на посещение при френския крал Анри ІV, кралят го обявил за “чудото на Холандия”. Затова няма нищо учудващо във факта, че на 24-годишна възраст Гроций бил избран лично от Принц Маурис за министър на правосъдието на Холандия. Историята му можеше да спре дотук и щеше да бъде достатъчно впечатляваща, но това, което последвало щяло да превърне Гроций в един от най-значимите юристи на света и в “баща” на международното публично право.
През 1603 г. Нидерландската източноиндийска компания го наела да напише становище относно въпроса може ли Холандия да задържи като военен трофей товарите на противникови кораби в открито море. С това Гроций станал първият корпоративен адвокат в света, т.к. в исторически план Нидерландската източноиндийска компания е първата международна корпорация. В написаната по повод поставения въпрос монография “Mare Liberum” Гроций прокламирал за първи път т.нар. “принцип за свободата на открито море”, който е един от основополагащите принципи на международното морско право.
А през 1613 г. Гроций се обявил в подкрепа на религиозната толерантност, заставайки по този начин против Принц Маурис, поради което бил хвърлен в затвор. Там му било позволено да получава книги и всяка седмица те му били доставяни в голям дървен сандък. През една неделя, с помощта на съпругата си Мария, Гроций избягал от затвора, скрит в сандъка. (Още една от многото ползи от четенето!) Той заминал тайно за Франция, където му била отпусната пожизнена пенсия, а Шведската кралица Кристина го назначила за свой посланик в Париж. По това време Гроций започнал да пише най-прословутия си труд “De Jure Belii ac Pacis”, където за първи път се поставя въпроса за обявяването и воденето на война, сключването на мир и пр. Така Гроций се превърнал в “баща” на международното публично право.
По ирония на съдбата, през 1645 г., човекът прокламирал принципа за свободата на морето, намерил смъртта си, след като корабът, с който плавал, претърпял крушение.
“Правото е като морето – ако се научиш да плуваш, то ще се превърне в невероятно приключение.” – Павани Реди
Сър Уилям Блекстоун (1723 г. – 1780 г.) – те мислеха, че е посредствен юрист, той написа един от най-добрите учебници в света
Уилям Блекстоун се родил в семейството на заможен търговец на коприна, но останал сираче още 15-годишен, като по-голямата част от наследството му отишло за покриване на дългове. Така Уилям се оказал и без пукната пара, като само благодарение на изключителния му ум директорът на училището му позволил да остане и да продължи образованието си без да заплаща училищните такси. През 1738 г. Уилям спечелил стипендия за Оксфордския университет, където следвал класически науки и право. След дипломирането си и поради положението си на сирак без връзки и влияние, Уилям не успял да си намери клиентела, поради което станал съдебен репортер, записвайки развоя на делата в съда, а също така се заел с изнасянето на първите лекции по английско право в Оксфорд. Всичко това го накарало да осъзнае нуждата от учебно помагало, което да представя стегнато и нагледно законите и тяхното практическо приложение. Така през 1766 г. Уилям Блекстоун публикувал “Коментари на Законите на Англия”, признати за първия и най-важен трактат в областта на англо-саксонската правна система. През 1770 г. той ставнал и съветник на крал Джордж ІІІ.
“Винаги е добре да те подценяват.” – Доналд Тръмп
“Да обучаваш означава да се учиш двойно.” – Жозеф Жубер
Джон Маршал (1755 г. – 1835 г.) – по дрехите посрещат…
Джон Маршал е най-дълго служилият съдия във Върховния съд на САЩ – цели 33 години. Той е роден през 1755 г. и бил едно от петнадесетте деца на семейство Маршал. Баща му го обучавал вкъщи, но Джон бил изключително любознателен и често посещавал библиотеката на Лорд Халифакс, който живеел в съседство. Бащата на Джон се надявал, че един ден синът му ще стане адвокат и затова му купил “Коментари на законите на Англия” от Сър Уилям Блекстоун, които Джон прочел още когато бил 14-годишен. Впоследствие той се проявил като герой в Американската война за независимост, а след войната за кратко посещавал лекции по право в колежа “Уилям и Мери”.
През 1780 г. Маршал издържал държавния изпит и бързо се прочул като добър адвокат. Първото му голямо дело не закъсняло: Маршал имал навика да ходи изключително скромно облечен; когато бил представен на бъдещия си клиент, последният възкликнал, че не би го наел дори за хамалин, камо ли за адвокат, но когото и да попитал след това кой е най-добрият местен адвокат, всеки неизменно отговарял, че най-добрият е Маршал. Затова клиентът решил да изпита доблестта му и обяснил, че не разполага с много средства. Скромният Маршал приел да го представлява дори срещу символична сума и клиентът най-сетне се решил да го наеме. Младият адвокат спечелил делото и то му донесло огромна слава.
През 1801 г. Маршал бил номиниран за Върховния съд на САЩ от президента Джон Адамс. След постъпването си на служба Маршал въвел редица промени в начина на работа на съда, като например писането на общо решение от всички съдии, вместо множество отделни мнения; детайлното изслушване на устните пледоарии; контрол за законност и др. Така Маршал превърнал Върховния съд в престижната институция, която е днес.
С прословутата си скромност той предпочитал дори и в съда да се облича с обикновена черна туника и отказал да сложи префърцунените червени роби и перуки, които колегите му носели до този момент. Те нямали какво друго да сторят, освен да последват примера му. [Традицията да се носят черни тоги от съдиите датира вероятно от 1694 г., когато съдиите в Англия заменили пурпурните си тоги с черни в знак на траур по починалата кралица Мери ІІ Стюарт.[2]]
Джон Маршал се слави като един от най-уважаваните съдии от Върховния съд. По този повод президентът Джон Адамс възкликнал: “Моят подарък към американския народ бе избирането на Джон Маршал за върховен съдия и това е най-доброто нещо, което съм извършил в целия си живот!”
“Какво чудо става с човека, когато на излизане си облече всичко, от шапката до шпорите, а си забрави ума вкъщи.” – Уилям Шекспир, “Много шум за нищо”
Автор : Инна Учкунова и Олег Темников
[1] Източник: http://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803095401898.
[2] Източник: http://jurismagazine.com/why-do-judges-wear-black-robes/.
