ПЛАНЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БАНКА

„Това, че държавите членки могат да решават как да възприемат нова директива в националното си законодателство и терминология е очевидно предимство. Обратната страна на това е трудността на институциите на Европейския съюз да контролират до каква степен държавите членки са имплементирали директивата коректно[1].”

С приемането на Директива 2014/59/ЕС[2] бяха въведени редица изисквания към кредитните институции и инвестиционните посредници. Те са свързани с възстановяването и преструктуриране на тези участници във финансовия сектор. Европейският съюз (ЕС) прие тези правила с цел да се избегне поемането на загуби от данъкоплатците. Те са продиктувани и от специфичното място, което посочените по-горе участници имат. Кредитните институции и инвестиционните посредници извършват съществени за икономиката и обществото функции (вкл. предоставяне на кредити, приемане на депозити и извършване на платежни услуги)[3]. Предмет на настоящето изложение е едно от тези изисквания т.нар. план за възстановяване, който следва да бъде изготвен и поддържан от институция[4].

Видове планове за възстановяване и тяхната цел.

Плановете за възстановяване съдържат мерки, които трябва да бъдат предприети от институциите с цел възстановяване на финансовото им състояние след значително влошаване. Тези действия трябва да бъдат подробни и да се основават на реалистични допускания, приложими при различно сложни и критични сценарии[5].
Плановете за възстановяване са два вида – план за възстановяване на група[6] и на институция, която не част от група[7]. Основната разлика между двата плана е, че първият е за възстановяване на група и се съставя от предприятието майка от Съюза[8]. Институция майка от ЕС означава институция майка в държава членка, която не представлява дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка[9]. Тя може да има различна структура[10]. То може да бъде институция майка от Съюза, финансов холдинг майка от Съюза[11] или смесен финансов холдинг майка от Съюза[12].
Паралелно с всичко казано до тук анализираните два плана се различават и по целите, които преследват. При първия целта е стабилизиране на цялата група или на всяка институция от групата, когато те са подложени на сътресения. По този начин се постига преодоляване или отстраняване на причините за нестабилността с идеята за възстановяване финансовото състояние на групата или на въпросната институция, като същевременно се отчита финансовото състояние на другите субекти от групата[13]. Във втория план целта е предприемането на мерки от страна на институцията за възстановяване на финансовото ѝ състояние след значително влошаване на финансовото ѝ положение.
Плановете за възстановяване представляват и мярка за т.нар. ранна намеса. Ранната намеса може да се приложи само от компетентните органи[14], в случаи, като например бързо влошаващо се финансово състояние на институция, включително по отношение на ликвидността, бързо покачващо се ниво на задлъжнялост, необслужвани заеми или концентрация на експозиции съгласно оценка, основаваща се на набор от показатели на институция и др.[15] Компетентни органи за България са БНБ[16] и КФН[17]. В случаи, когато възникват ситуации като по-горе посочените, компетентните органи могат да изискат от ръководния орган на институцията[18] да приложи мерките, предвидени в плана за възстановяване, или да иска актуализирането му и да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в актуализирания план в рамките на конкретен срок[19]. Друга мярка, свързана с плана за възстановяване която може да бъде наложена е компетентният орган да изиска от ръководния орган на институцията да изготви план за договаряне на преструктурирането на дълга с някои или всички кредитори, съгласно плана за възстановяване, когато това е приложимо[20].

Плановете за възстановяване и плановете за преструктуриране.

Следва да бъде посочено, че има съществена разлика между плановете за възстановяване и плановете за преструктуриране. Изготвянето на плана за преструктуриране е задължение на органа за преструктуриране, а не на институцията[21]. Той се предшества от консултация с компетентния (надзорен) орган или консултация с органите за преструктуриране на юрисдикциите, на чиято територия се намират значими клонове. Органът за преструктуриране е длъжен да изготви такъв план за всяка институция, като планът трябва да предвижда действия по преструктуриране, които органът за преструктуриране може да предприеме, когато институцията отговаря на условията за преструктуриране. Условията за преструктуриране са три и трябва да са налице кумулативно и са изцяло в преценката на органа за преструктуриране[22]. Те включват констатацията за това, че: 1) институцията е проблемна; 2) липсва реална вероятност за алтернативни мерки, които да предотвратят неизпълнението на задълженията от страна на институцията и 3) действието по преструктуриране е необходимо в обществен интерес.

Задължение за съставяне и поддържане на плановете за възстановяване.

Когато дадена институция не е част от група, то тя е задължена самостоятелно да изготви и да поддържа план за възстановяване[23]. Задължение на компетентните органи е да следят за неговото поддържане и след значително влошаване финансовото състояние на дадена институция[24].

Плановете за възстановяване подлежат на оценяване от страна на компетентния орган[25]. В шест месечен срок от представянето на всеки план, компетентните органи правят преглед на този план и оценяват доколко той отговаря на изискванията и критериите, които поставя директивата. Дава се възможност на органа за преструктуриране да даде своите препоръки по плана, който му се предоставя от компетентния орган. Директива 2014/59/ЕС допуска само по изключение възможността държавите членки да предвидят, че органът за преструктуриране е едновременно и компетентният орган[26]. Плановете за възстановяване на група се изготвят и представят на консолидиращия надзорник[27] от предприятията майки от Съюза[28].

Съдържание на плана за възстановяване.

Минималното съдържание на плановете за възстановяване е разписано в раздел А на Приложението към Директива 2014/59/ЕС. Държавите членки могат да изискват в плановете за възстановяване да бъде включвана и допълнителна информация[29]. Европейският банков орган (ЕБО) бе задължен да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, в които, се конкретизира допълнително минималната информация, която трябва да се съдържа в плана за възстановяване[30]. ЕБО е публикувал краен вариант на техническите стандарти, на които трябва да отговори планът за възстановяване[31]. Един такъв план следва да съдържа информация следните пет групи данни: 1) съдържание на основните елементи; 2) информация за управлението на институцията; 3) стратегически анализ; 4) комуникация и разкриване на плана, когато става дума за план на група и 5) анализ на предварителните мерки[32]. Съдържанието и подробностите относно плановете за възстановяване представляват професионална тайна. Лице, което я разкрие носи гражданска отговорност в съответствие с националното право[33].
Редица държави членки вече транспонираха[34] нормите на директивата и започнаха да подготвят и разясняват въвеждането на плановете за възстановяване[35]. Някои от тях са разделели прилагането на изискванията в две отделни фази. Първата фаза е насочена към предоставянето на основна информация свързана със стратегията за възстановяване[36], а втората цели събирането на подробна информация, която е необходима на органите при избора им на стратегия за осигуряване продължаване на критичните функции[37] на застрашената институция.

Заключение.

Плановете за възстановяване са ново изискване, което следва да бъде въведено в нашето право, заедно с приемането на Директива 2014/59/ЕС. Те са задължение на кредитните институции и инвестиционните посредници. Но, от друга страна това изискване поставя редица въпроси, на които Директива 2014/59/ЕС не дава еднозначен отговор. Първо, не е много ясно защо е необходимо това дублиране при съставянето на планове били те за възстановяване или за преструктуриране? Под „дублиране” нямам предвид съдържанието на двата плана, въпреки че редица реквизити са общи[38], а изобщо необходимостта да се съставят такива планове от страна на институциите, което отнема излишно време и ресурси. Следва да се има предвид и практическата стойност на плановете за възстановяване. По-горе бе посочено, че те имат смисъл до толкова до колкото компетентните органи могат да изискат от ръководния орган на институцията да приложи само дава вида мерки предвидени в плана за възстановяване: 1) да иска актуализирането му и да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в актуализирания план в рамките на конкретен срок[39] или 2) компетентният орган да изиска от ръководния орган на институцията да изготви план за договаряне на преструктуриране на дълга с някои или с всички кредитори, съгласно плана за възстановяване, когато това е приложимо[40]. Дали това ще бъде възможно и подходящо, когато има нужда от такива мерки бъдещето ще покаже. За разлика от тях плановете за преструктуриране предвиждат действия, които органите за преструктуриране могат да предприемат. Това е израз на техните правомощия, когато дадена институция отговаря на условията за преструктуриране. При плановете за преструктуриране може да се търси известна логика, защото те трябва да вземат предвид съответните сценарии, включително такива, при които неизпълнението на задължения от страна на институция може да бъде изолирано или напротив — може да се наблюдава по време на по-мащабна финансова нестабилност или събития, засягащи цялата финансова система[41].
Директива 2014/59/ЕС е нова и нейното влияние и практическа полза в държавите членки тепърва ще трябва да се докаже[42]. Остава надеждата тя да бъде възприета коректно и да бъде прилагана еднакво във всички държави членки на ЕС за изпълни целта си, като установи надеждна рамка за възстановяване и преструктуриране и да премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от такива действия[43].

Автор: Иван Мангачев
д-р по право, Нов български университет

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] J. Smits, Convergence of Private Law in Europe: Towards a New Ius Commune?. Comparative Law: A Handbook, Esin Örücü & David Nelken, eds. (Hart Publishing Oxford 2007) 224.
[2] Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 173/190, 12.6.2014г.
[3] B. J. Attinger, Crisis Management and Bank Resolution: Quo Vadis, Europe? (December 14, 2011). ECB Legal Working Paper No. 13, 7.
[4] Под „институция” следва да се кредитна институция или инвестиционен посредник – чл. 2 (1) (32) Директива 2014/59/ЕС.
[5] Пар. 20 от Преамбюла на Директива 2014/59/ЕС.
[6] Чл. 2 (1) (33) Директива 2014/59/ЕС.
[7] Чл. 2 (1) (32) Директива 2014/59/ЕС.
[8] Чл. 7 (1) Директива 2014/59/ЕС.
[9] Чл. 4 (1) (29) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, ОВ L 176/1, 27.6.2013г.
[10] Чл. 2 (1) (85) Директива 2014/59/ЕС.
[11] „Финансов холдинг майка от ЕС“ означава финансов холдинг майка в държава членка, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в държава членка или на друг финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка – чл. 4 (1) (31) Регламент (ЕС) № 575/2013.
[12] „Смесен финансов холдинг майка от Съюза” или „финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка“ означава финансов холдинг със смесена дейност, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка – чл. 4 (1) (31) Регламент (ЕС) № 575/2013.
[13] Чл. 7 (4) Директива 2014/59/ЕС.
[14] „Компетентен орган“ е официално признат от националното право публичен орган или структура, която е оправомощени по националното право да упражнява надзор върху кредитните институциите като част от действащата надзорна система в съответната държава членка – чл. 4 (1) (40) Регламент (ЕС) № 575/2013.
[15] Чл. 27 (1) Директива 2014/59/ЕС.
[16] По отношение на кредитните институции – виж чл. 1, ал. 6 Закон за Българската народна банка (ЗБНБ), Обн. ДВ. бр.46 от 10 Юни 1997г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г.
[17] По отношение на инвестиционните посредници – виж чл. 1, ал. 2, т. 1 Закон за комисията за финансов надзор (ЗКФН), Обн. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г.
[18] „Ръководен орган“ означава орган или органи, назначени в съответствие с националното право, които разполагат с правомощия да определят стратегията, целите и цялостната насока на институцията и които упражняват контрол и наблюдение над вземането на решения на управленско ниво, и включват и лицата, които осъществяват действителното управление на дейността на институцията – чл. 3 (1) (7) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, ОВ L 176/338, 27.6.2013г.
[19] Чл. 27 (1) (а) Директива 2014/59/ЕС.
[20] Чл. 27 (1) (д) Директива 2014/59/ЕС.
[21] Чл. 10 (1) Директива 2014/59/ЕС.
[22] Чл. 32 (1) Директива 2014/59/ЕС.
[23] Чл. 5 (1) Директива 2014/59/ЕС.
[24] Чл. 74 (4) Директива 2013/36/ЕС.
[25] Чл. 6 (1) Директива 2014/59/ЕС.
[26] Ив. Мангачев, Представлява ли инструментът за временна публична собственост форма на банкова национализация?, Търговско и облигационно право (8/2014) 6.
[27] „Консолидиращ надзорник“ означава компетентен орган, който отговаря за надзора на консолидирана основа върху институции майки от ЕС и върху институции, контролирани от финансови холдинги майки от ЕС или от финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС.
Чл. 4 (1) (41) Регламент (ЕС) № 575/2013.
[28] Чл. 8 (1) Директива 2014/59/ЕС.
[29] Чл. 5 (5) Директива 2014/59/ЕС.
[30] Чл. 5 (10) Директива 2014/59/ЕС.
[31] EBA final draft Regulatory Technical Standards on the content of recovery plans under Article 5(10) of Directive 2014/59/EU establishing a framework for the recovery and resolution of credit institutions and investment firms (EBA/RTS/2014/11, 18 July 2014).
[32] EBA final draft Regulatory Technical Standards on the content of recovery plans under Article 5(10) of Directive 2014/59/EU, 12.
[33] Чл. 84 (3) Директива 2014/59/ЕС.
[34] Виж напр. Reg. 139B Rules about recovery plans, Financial Services and Markets Act 2000 (Обединено крластво) и Reg. 91 Central Bank and Credit Institutions (Resolution) Act 2011 (Ирландия).
[35] PRA Supervisory Statement SS19/13, ‘Resolution planning’ (Bank of England, Prudential Regulation Authority, December 2013); Consultation Paper | CP13/14, Implementing the Bank Recovery and Resolution Directive (Bank of England, Prudential Regulation Authority, July 2014) 10; Sec. 7. Recovery and Resolution Planning, Implementation of Competent Authority Discretions and Options in CRD IV and CRR (Central Bank of Ireland 2014) 29-30 и др.
[36] PRA Supervisory Statement SS19/13, ‘Resolution planning’, 5.
[37] Ibid. Следва да се има предвид, че под „критични функции” следва да се разбират дейности, услуги или операции, чието прекъсване може да доведе в една или повече държави членки до срив в предоставянето на услуги от важно значение за реалната икономика или да наруши финансовата стабилност поради размера, пазарния дял, външната и вътрешната взаимосвързаност, сложността или трансграничните дейности на институцията или групата, от гледна точка по-специално на заменяемостта на тези дейности, услуги или операции – чл. 2 (1) (35) Директива 2014/59/ЕС.
[38] Сравни т. 4, Раздел А с второ тире на т. 15, Раздел Б, Директива 2014/59/ЕС и т. 7, Раздел А и т. 4, раздел Б, Директива 2014/59/ЕС;
[39] Чл. 27 (1) (а) Директива 2014/59/ЕС.
[40] Чл. 27 (1) (д) Директива 2014/59/ЕС.
[41] Чл. 10 (3) Директива 2014/59/ЕС.
[42] Чл. 130 (1) Директива 2014/59/ЕС – Държавите членки трябва да са транспонирали директивата в националното си законодателство до 1 януари 2015 г.
[43] Пар. 1 от Преамбюла на Директива 2014/59/ЕС.