Анонс: Предмет на анализ и критика са две решения на СГС – т.д.№769/2013 г и т.д. № 760 по описа за 2013 г. и едно на ВОС – т.д.№2103/2010 г. , в които мисловният тълкувателен процес по приложението на чл. 617, ал.2 от ТЗ фантомно е класифицирал потестативни права като особен вид непарични притезателни осребряеми задължения.
Освен значимата за случая липса на правнотехнически основания за подобен интерпретативен пробив към общото понятие на задължението и неговото съдържание, решенията на СГС и това на ВОС са лост, променящ хода на производството по несъстоятелност, чрез включване в състав на кредиторите на лица, които нямат право на вземане.
Особеното и изключителното в приетото разрешение е не само отклонението от установената практиката , но и предложеното тълкуване на чл. 617, ал.2 от ТЗ. Според СГС, непаричното вземане на купувача по предварителния договор всъщност представлява пълният размер на определената в договора цена, независимо размера на плащанията извършени от купувача.
Факти:
Ситуацията във фактически и правен аспект е сходна. Купувачи по предварителни договори за продажба, предявяват по реда на чл. 685 от ТЗ срещу продавача (дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност) вземания, представляващи авансово платени вноски като цена за жилища, ваканционни обекти, подлежащи на прехвърляне с окончателни, но несключени договори. Предварителните договори към момента на предявяване на вземанията и постановяване на решенията по чл. 694 от ТЗ, не са развалени. В производствата по чл. 694 от ТЗ, съставите на СГС и ВОС приемат, че с откриване на производството по несъстоятелност всички непарични задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност- чл. 617, ал.2 от ТЗ. Частен случай на тази хипотеза представлявала платена цена по предварителни договори за които няма данни за развалянето им.
Анализи и критика на изводите – недоразумения.
Според докладчиците в коментираните решения, предварителните договори за прехвърляне на собственост са носители на особен вид сложни непарични задължения, тежащи върху продавача – длъжник. Стойността на този вид непарични задължения е равна на цената на вещта, уговорена от страните (независимо, че дори цялата цена не е платена – така СГС), или на сбора от авансовите парични вноски, според Варненския окръжен съд ( в последното решение липсва пряк анализ на чл. 617, ал.2, като съдът само е сумирал плащанията и ги е приел за дължими, без каквито и да е данни за разваляне на договора за продажба) .
Тези разбирания удостоверяват своебразно отчуждение от понятията вземане, облигационно задължение, потестативно право и произтичащите от предварителния договор права и правомощия за страните.
1. В производството по несъстоятелност участват кредиторите, които имат право на вземане към неплатежоспособния длъжник. Вземането следва да е оценимо в пари, поради характера и целта на производството- осребряване и изплащане на задълженията на длъжника, или оздравяване, което по същността си представлява схема за уреждане на задълженията на длъжника, отново предимно чрез плащане. По тази причина не са включени в производството по несъстоятелност вземанията (претенциите) за предаване на индивидуално определени вещи, споровете за собственост. Не могат, най–общо казано, в производството по несъстоятелност да бъдат конституирани като кредитори лица, които нямат притезание към длъжника, разбирано като имуществено субективно облигационно право, оценимо в пари.
2. Тези обобщаващи белези за притезанието, предявимо от кредитор в производство по несъстотелност, изключват правата по предварителни договори, като непарични такива, а съществуването и действието на предварителния договор е пречка за купувача по него да бъде кредитор в открито производството по несъстоятелност към продавача- длъжник. Това е така, защото предварителният договор създава едно взаимно задължение (обещание) за договаряне; всяка страна по договора има претенция спрямо другата да иска сключване на договор, други действия предварителният договор няма. (акад. Александър Кожухаров, „Облигационно право”, книга първа, стр.72, идз. 1993 год.)
3. Това, че предварителният договор не поражда притезателни права за купувача, следва и от правомощията , които законът е дал на страните по него, в случай на неизпълнение. Неизпълнението на предварителните договори дава правото на изправната страна да иска обявяването му за окончателен от съда ( без да се има предвид общото право на разваляне), като договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила – чл.19, ал.3 от ЗЗД. Или, неизпълнението на задълженията по предварителния договор, поражда едно потестативно право, да се иска заместване на договора с акт на съда. Един от специфичните белези на потестативното право е липсата на насрещно задължение от страна на пасивната страна, която следва да понесе наложената промяна. От тази характерна черта протича и другата особеност – преобразуащите права не подлежат на принудително изпълнение. Тези белези деквалифицират купувачите по предварителни договори като кредитори и участници в производството по несъстоятелност, тъй като последното е преди всичко способ за принудително изпълнение (универсално), с каквото купувачите по предварителния договор не разполагат.
Последици в икономически и процесуален план.
1. Самото тълкуване на чл. 617, ал.2 от ТЗ, предложено от СГС, е принципно нетърпимо. Разбирането, че пазарната стойност на непаричното задължение на ответника-длъжник, трансформирано в парично, с факта на обявяването му несъстоятелност /чл. 617, ал. 2 от ТЗ/ и е определената от самите страни в предварителния договор цена на продаваемия обект, е противно на смисъла и съдържанието на тази разпоредба, а и на общия принцип, недопускащ неоснователно обогатяване. В конкретния случай, разглеждан от СГС, купувачът е платил 131 211.08 евро, но съдът е присъдил вземане в размер на цялата уговорена и неизплатена цена – 160 840 евро, защото това била стойността на непаричния размер на задължението на неплатежоспособния длъжник. Или, без да е заплатена разликата от приблизително 30 000, 00 евро, без тази сума да е дължима от длъжника или платена от купувача, СГС е признал съществуването й като вземане. Доколкото производството по несъстоятелност е колективно такова, то и този грешен подход има за своя рефлексия общия имуществен интерес на всички кредитори. Последните ще бъдат принудени да търпят кредитор с вземания, чийто пълен размер е несправедливо установен и завишен, като при самото разпределение последният ще получи неследващо му се плащане, а останалите кредитори – намалено такова, без реален способ да отстранят тази икономическа нееквивалентност.
2. Неразбираемо във форума на кредиторите- събранието по чл 673 и сл. от ТЗ, следва да бъде допуснат участник без вземане – купувач по предварителен договор. Последният, заедно с останалите кредитори, ще определя синдика, начина и реда за осребряване, оценители и др. фактори, определящи хода и съдържанието на производството по несъстоятелност, а оттук – и степента на удовлетворение на кредиторите.
3. Мнимият кредитор ще е с решаващ глас и в събранието по приемане на оздравителен план, чиято реализация би надхвърлила ограничените интереси на страните в съдебния процес. Това е така, защото продуктът и целта на оздравителния план е действащо предприятие, генериращо дейност, увеличаващо имуществото си, с което да поема и заплаща задълженията си към миналите и бъдещи си кредитори. Или по- далечните и значими социално – икономически цели на оздравителния процес, ще са подчинени на волята на един непълноценен, мним кредитор. Аналогични са и положенията при сключване на споразумение по чл. 740 от ТЗ. Влезлият в сила на оздравителен план( или споразумение), не изключва злоупотреби от страна на кредитора, който, от една страна е все още купувач по все още действащ, непрекратен предварителен договор за продажба, а от друга – кредитор с „парично” вземане, установено от съда по несъстоятелността. След влизане в сила на одобрения оздравителен план са възможни взаимноизключващи се правни действителности. Купувачът би получил признатото си със съдебно решение парично вземане по силата на оздравителния план, респ. на споразумение по чл.740 ТЗ. От друга страна, непрекратеният, действащ, и в сила предварителен договор е формално основание за предявяване на иск за обявяването му в окончателен, особено в случаите, в които местонахождението на имота е извън съдебния район на съда по несъстоятелността. Едно пасивно поведение на длъжника – в процес на оздравяване (независимо от мотивировката и причините) , изразяващо се в процесуална пасивност, би било лост към обогатяване без основание от страна купувача. Последният, като титуляр по парично вземане, ще получи плащане и на последното. Като неудовлетворен купувач е възможно да придобие и собственост върху обект. И в двата случая основанието е непоклатимо, консолидирано и неизменно – актове на съд. Само че житейската справедливост и стопанската логика са останали отвъд постановеното в тях. Подобна съдебна практика следва да бъде преустановена, още повече, че в другите търговски състави на СГС и ВОС сходни, дори идентични случаи се решават напълно според споделеното по-горе разбиране и съобразно буквата и духа на закона – само при развален предварителен договор извършилият плащане бивш купувач има парично притезание към длъжника, годно да бъде обект на предявяване и приемане като вземане в производство по несъстоятелност.
Подобни статии
Павловият иск при открито производство по несъстоятелност
Обществената опасност, като нов източник на облигация
Предявяване и приемане на вземания
ВРАТИТЕ КЪМ СИМУЛАЦИЯ В ПРОЦЕСА
Някои критични бележки по иска за обявяване недействителността на ипотека по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон в производството по несъстоятелност
