1. Застраховката „гражданска отговорност“ на автомобилистите е една от най-важните застраховки, с най-голям пазарен дял и най-широко приложение. Това произтича от нейния задължителен характер и от големия брой пострадали при пътно-транспортни произшествия. През последните години тя отново излезе на преден план в периметъра на общественото внимание, поради намерението да се въведе у нас системата „бонус-малус“. Според чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането застрахователната премия по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите се коригира от застрахователя съгласно единни изисквания за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус – малус“). Тези изисквания обаче все още не са приети, защото, както предвижда по-нататък същата алинея, те, както и редът и условията за тяхното прилагане, се определят със съвместна наредба на Комисията за финансов надзор, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като се вземе предвид и становището на Гаранционния фонд. Наредбата трябваше съгласно пар. 16 от същия кодекс да се приеме в срок от една година от влизането на кодекса в сила (той влезе в сила на 1.1.2016 г.). Следователно, приемането на наредбата закъсня с повече от три години. Освен това в същия параграф се овласти Гаранционния фонд да наеме консултант с международен опит в оценката на риска и актюерството. Може би това вече е направено. В крайна сметка обаче наредба все още няма. 2. Интересът към „бонус-малус“ системата е голям, защото много хора (над 3 млн.) собственици на моторни превозни средства са заинтересовани от нея. Изразени са много мнения, критики, предложения, проведени са множество обсъждания, но резултат все още няма. За съжаление дискусията върви по различни направления – моторното превозно средство, административните нарушения на водачите, наказания за извършени престъпления – фактори, от които според мнението на авторите на наредбата зависи застрахователната премия, размера и честотата на причинените вреди. Но от вниманието на заинтересованите лица и институции отбягва основният стълб на този вид застраховане – гражданската отговорност. Тя се съдържа в наименованието на застраховката и би следвало всичко да се съобразява с нея. Тя е обектът на застрахователното покритие. Не моторното превозно средство и животът, здравето или имуществото на неговия водач, административно-наказателната и наказателната отговорност. Затова, когато се определят критериите за увеличаване и намаляване на застрахователната премия, трябва да се имат предвид същността, юридическите и социалните функции на гражданската отговорност и нейните специфични особености. 3. Гражданската отговорност е юридическо понятие. Тя не е специфичен застрахователен термин, нейното разясняване се дава от правната, а не от застрахователната наука. Гражданската отговорност е един от основните и най-спорни институти на гражданското право. Но настоящата статия няма за задача да разгледа отделните становища и да вземе отношение към тях, а да се присъедини към това схващане за същността на гражданската отговорност, което в най-голяма степен би допринесло за изясняване същността на разглежданата застраховка. 4. Според болшинството автори гражданската отговорност е санкционна мярка за правонарушение – противоправно и виновно неизпълнение на договорно задължение или на задължението да не се вреди другиму, която се изразява във възникване на задължение за понасяне от отговорното лице на неблагоприятни имуществени последици[1] Гражданската отговорност представлява ново вторично правоотношение между граждански отговорното лице и пострадалия, което се наслагва и съществува успоредно с нарушеното първично отношение. [2]. Основанието за възникване на гражданската отговорност е правонарушението – сложен юридически факт, който се състои от елементите вина, противоправност, причинна връзка и вреди. Последните два компонента не са задължителни при някои форми на договорна отговорност – неустойките[3] . Правонарушението може да бъде неизпълнение както на договорно, така и на извъндоговорното задължение да не се вреди другиму (neminem laedere). В зависимост от това се различават два вида гражданска отговорност – договорна и деликтна. Съдържанието на гражданската отговорност се състои от задължението на граждански отговорното лице да обезщети вредите, които са пряка и непосредствена последица от правонарушението. Гражданската оотговорност е санкционна мярка с имуществен характер. Тя е неблагоприятна за граждански отговорното лице имуществена последица, която води до увеличаване на неговия пасив. Гражданската отговорност е материално правоотношение. Тя възниква в момента на появата на елементите на нейния фактически състав – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, независимо дали е установена с акт на компетентен държавен орган или не. Тя възниква преди да е пристъпено към доброволното или принудутелното изпълнение на произтичащото от нея задължение. Стадият на принудителното й осъществяване не е елемент от правопораждащия я факт, а той следва, без да е задължителен, вече възникналата гражданска отговорност. 5. Основните резултати, които цели да постигне институтът на гражданската отговорност, са поправянето на вредите от правонарушението и/или понасянето на имуществената санкция. Предназначението на гражданската отговорност е да се отстранят настъпилите в правната сфера на увреденото лице вреди, причинени от неизпълнението на договорното задължение или на задължението да не се вреди другиму и да се окаже превантивно и възпитателно въздействие върху правонарушителя. Независимо от липсата на единодушие при определяне функциите на гражданската отговорност, почти всички автори признават нейната обезщетителна функция[4]. Освен това последната не само се приема, но се смята за основна, определяща функция на гражданската отговорност. Модерната концепция за гражданската отговорност не е ориентирана към наказване на виновното поведение на делинквента, а извежда на преден план компенсационната функция[5]. Санкционната функция е подчинена на компенсационната. Санкцията не означава по принцип, че отговорното лице дължи повече от това, което е причинило другиму. Максималната граница на неговото имуществено задължение е размерът на причинените и реално настъпилите вреди. Съдът не може да наложи на отговорното лице сума, която има чисто санкционен и репресивен характер, сума, която надхвърля размера на причинените вреди и се налага като наказание за виновното, укоримото поведение на делинквента. Както правилно се отбелязва в теорията, гражданската отговорност представлява неблагоприятна последица, създава неудобства за виновното санкционирано лице, но тези неудобства са само обратната страна на обезщетението – те се създават не с цел да се накаже правонарушителя, а с единствената цел да се възложи именно на него поправянето на причинените вреди[6]. Благодарение на компенсационната си функция, гражданската отговорност се различава от административно-наказателната и наказателната отговорност, които имат подчертано санкционен характер за извършено правонарушение на обществения ред[7]. Последните две нямат за цел поправяне на вредите, плащане на обезщетение на пострадалия. Те са част от публично отношение – отношение с държавата, а не частно правоотношение, по което насрещната страна е субект на гражданското право. Вредите не са задължителен елемент на административното нарушение или престъпление. Общопризнато е в теорията и съдебната практика, че едно деяние може да бъде едновременно деликт и престъпление или деликт и административно нарушение и че гражданската отговорност може да се кумулира с наказателна и административно-наказателна. Защото при последните две акцентът се поставя върху личната и генералната превенция, а при гражданската отговорност – върху репарирането на причинените вреди[8]. 6. Застраховката „гражданска отговорност“ (ЗГО) не обезсмисля института на гражданската отговорност и не принизява нейното социално предназначение, а съдейства за реализиране на обезщетителната й функция, като застрахователят поема задължението да обезщети третите увредени лица. ЗГО не отрича и не погасява гражданската отговорност. Тя съществува успоредно с нея. Двете правоотношения – деликтното и застрахователното съществуват кумулативно. Увреденото лице може да иска поправяне на вредите както от застрахователя чрез законово признатото му пряко право – чл. 432 от Кодекса за застраховането, така и от субекта на гражданската отговоррност на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Второ правно средство, което предотвратява отрицателното въздействие на ЗГО върху гражданската отговорност, е установеното от закона право на застрахователя в изрично определени случаи да иска възстановяване на платеното от него обезщетение на третото лице от застрахования. Регресната отговорност на застрахования е предвидена в тези случаи, при които законодателят е сметнал, че граждански отговорният застрахован не следва да бъде толериран, а трябва да понесе имуществената санкция. По този начин той получава две имуществени задължения – да плати застрахователните премии и обезщетение на третите увредени от него лица – чл. 433 КЗ. Tрето правно средство е бонус – малус системата – предоставяне на право на застрахователя да увеличи размера на застрахователната премия след виновно и противоправно увреждане на третото лице от застрахования. Четвърто правно средство, което ангажира участието на застрахования в покриването на вредата, е използването на самоучастието на застрахования в обезщетяването на вредите[9]. 7. ЗГО не само не омаловажава значението на гражданската отговорност, но и съдейства за по-пълното и гарантирано реализиране на нейната основна фукция – обезщетителната. Гражданската отговорност е едно от правните средства за възстановяване на неблагоприятните имуществени последици чрез възлагането им върху виновния причинител на вредите. Отстраняването на вредите цели и застраховането. И двата института изпълняват обезщетителна функция[10]. Застраховането обаче е по-съвършенно обезщетително правно средство от гражданската отговорност. За разлика от делинквента, който най-често е физическо лице с ограничени финансови средства, застрахователят е мощна и платежоспособна финансова институция с единствен предмет на дейност – да поправи възниналите за третото лице вреди. Затова чрез ЗГО се постига реално целеният от института на гражданската отговорност резултат – обезщетенеито на увреденото лице. Във връзка с това, когато се преценява значението на ЗГО, трябва да се има предвид, че гражданската отговорност не е само имуществена санкция, а преди всичко средство за отстраняване на вредите. Правата и интересите на пострадалите лица могат да бъдат гарантирани в най-голяма степен, като същите получат нов и по-платежоспособен длъжник – застрахователя и по такъв начин се предотврати опасността те да не бъдат обезщетени поради неплатежоспособността на водача на МПС. 8. Гражданската отговорност изпълнява важни социални функции. Първата функция е превантивната. Налагането на задължението на отговорното лице да обезщети причинените на трети лица вреди въздейства превантивно върху потенциалния увредител и съдейства за предотвратяване на увреждането на невинни граждани, на чуждо имущество на физически и юридически лица. Знаейки, че ще понесе цялата имуществена тежест, потенциалният причинител на вредите ще положи максимални усилия за да не засегне неблагоприятно личната сфера на третите лица. Пренесено на плоскостта на движението по пътищата, където почти всички пътни злополуки са резултат на невнимание или осъществени по небрежност деяния, гражданската отговорност съдейства за ограничаване на ПТП чрез реализиране на своята превантивна функция. Втората социална функция е санкционната. Задължението на причинителя на вредите да плати обезщетение води до намаляване на имуществото му, без той да получи насрещна имуществена облага. Обезщетението на вредите, които той е длъжен да плати на пострадалото лице, е за сметка на личното му имущество. Затова няма спор, че то представлява имуществена санкция. 9. ЗГО съдейства за пълното, реално и икономически ефективно обезщетение на вредите. То изпълнява важна социална функция, подобно на гражданската отговорност. Тя се състои в това, че ЗГО е правно средство за обезпечаване на правото на обезщетение на увредените лица. Обстоятелството, че последните могат да искат не само от граждански отговорното лице, но и от по-платежоспособния застраховател отстраняването на вредите, гарантира в най-голяма степен интересите на пострадалите. Без наличието на ЗГО удовлетворяването на увредените лица би било твърде несигурно, бавно и непълно, защото ще зависи от имущественото положение на субектите на гражданската отговорност. 10. Но за да се реализират по-ефективно горепосочените функции на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, е необходимо правната уредба на разглежданата застраховка да оказва съдействие в тази насока. Да съдейства на превантивната и санкционната фукции, които са тясно свързани помежду си. Защото колкото по-ефективно се реализира санкцията, толкова по-голяма е превенцията върху санкционираното лице. И в областта на прилагането на системата „бонус – малус” се преплитат три правни положения: Първо, ако застрахованият е извършил правонарушение, относимо към правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил вреди на трети лица, чрез малус-а, т.е. чрез увеличаване на застрахователната му премия, той ще получи по-голямо по размер имуществено задължение в рамките на застрахователния договор и това ще го стимулира да внимава и да спазва стриктно правилата за движение по пътищата, за да предотврати в бъдеще увреждането на други лица. Малусът ще съдейства за реализиране на превантивната функция на гражданската отговорност. Целта на бонус-малус системата не е да накаже шофьорите с лоши умения за кормуване, а да ги стимулира към усъвършенстване, а в случай на неможене – да ги откаже от шофиране. Ако един водач на МПС е арогантен, недисциплиниран или некадърен, ако не притежава съответните интелектуални и физико-психически възможности да извършва тази дейност, източник на повишена опасност, „бонус-малус” системата ще ги принуди сам да се откаже от нея. Извършвайки все повече нарушения, плащайки все по-голяма по размер застрахователна премия, той ще осъзнае, че няма повече възможности да се занимава с управление на МПС и ще се откаже от него, като премине към ползването на обществения транспорт. Затова някои привърженици на разглежданата система предлагат всяка година коефициентите за малус да се увеличават докато стигнат 400% от базовата застрахователна премия. Някои отиват и по-нататък, предлагайки увеличаването да стане безлимитно. Второ, знаейки, че, ако през годината няма да има никакво нарушение, той ще получи намаляване на застрахователната премия през следващата година, т.е. неговото договорно задължение ще се намали по размер и ще плаща по-малко възнаграждение на застрахователя. Това ще го стимулира да бъде внимателен по време на движението по пътищата. Трето, „бонус-малус” системата ще приведе механизма за определяне на застрахователната премия в съответствие с един от основните принципи на застрахователното право. А той гласи, че застрахователната премия зависи от застрахователния риск. Този принцип произтича от същността на ЗГО – при него застрахователят покрива опасността от причиняване на вреди на трети лица и колкото неговото задължение за застрахователно обезпечение е по-голямо, толково по-голяма трябва да бъде и застрахователната премия. Колкото по-голям риск се покрива от застрахователя, колкото е по-голяма вероятността дадено застраховано лице да причини непозволено увреждане при ползване и управление на МПС, толкова по – голяма по размер трябва да бъде неговата насрещна парична престация. Затова в чл. 367, ал. 2 от Кодекса за застраховането е предвидено, че ако през периода на действие на застрахователния договор застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаляване на застрахователната премия или да прекрати договора. Разпоредбата има своето систематично място в общите положения на застрахователния договор, което означава, че системата „бонус – малус” не е специфична само за задължителното ЗГО на автомобилистите, а за всички видове застраховане, но по отношение на последната чл. 490, ал. 5 КЗ изисква да се унифицират правилата за увеличаване и намаляване на застрахователната премия, поради задължителния и масов характер на тази застраховка. Затова и в чл. 367, ал. 3 от същия кодекс е забранено да се стига до прекратяване на договора от страна на застрахователя, освен в случаите на чл. 491, ал. 6 (при промяна на собствеността на МПС). Тук законодателят е пропуснал да се позове и на чл. 368, ал. 4 КЗ, където е предвидено прекратяване на застрахователния договор поради неплащане на вноските от застрахователната премия в случаите на разсрочено плащане. Освен това, има и друга разлика – „бонус-малус” при задължителната ЗГО на автомобилистите ще се прилага автоматично, а не по искане на едната или другата страна. И все пак, необходимо е да се отебележи, че задължителната ЗГО на автомобилистите не може да се прекратява на основание особено тежкия риск, който водачът на МПС създава със своето поведение. В противен случай пострадалите лица ще се лишат от прекия си иск срещу застрахователя и ще трябва да разчитат на Гаранционния фонд или на делинквента. И така, застрахователната премия при ЗГО е право пропорционална на степента на застрахователния риск. А той е зависим от опасността от причиняване на непозволени увреждания. Последните съставляват застрахователните събития при ЗГО. Следователно, промяната на застрахователния риск е съизмерима с броя на настъпилите през предходните пет години застрахователни събития – броя на противоправно и виновно причинените вреди другиму и техния размер. Единните изизсквания, които наредбата по чл. 490, ал. 5 КЗ ще въведе, ще определят с какъв процент всяко едно от тези събития ще увеличава базовата, стартова застрахователна премия, определена в тарифата на всеки застраховател, който ще я обявява в Комисията за финансов надзор[11]. Наредбата по чл. 490, ал. 5 КЗ няма за цел да определя правилата и формулите, по които застрахователите определят базовата застрахователна премия за всеки собственик на МПС, а да установи единни критерии за увеличаване и намаляване на тази застрахователна премия в зависимост от данни за предходните години на управление на МПС. 11. Затова не трябва да се неглижира обстоятелството, че застрахователната премия освен от риска зависи и от други фактори като категорията на МПС, срока на застраховката и застрахователната сума, която са уговорени в нея. Тези фактори следва да се отчитат при индивидуализиране на всяка застрахователна премия по конкретния договор и не са предмет на уредба от наредбата за единните изисквания. 12. В заключение може да се направят три извода: Първо, системата „бонус – малус” не е нещо непознато на българското застрахователно право. Новото е унифицирането на изискванията, по които това става при задължителното ЗГО на автомобилистите. Второ, „бонус-малус” ще съдейства за ефективното и сигурно прилагане на основен принцип на застрахователното право и за реализиране на юридическите и социални функции на гражданската отговорност. Трето, „бонус-малус” не влиза в противоречие със забраната non bis in idem – забраната за едно и също правонарушение да се налагат две наказания. Увеличаването на застрахователната премия не е е вид санкция, а привеждане на двете насрещни престации – на застрахования и на застрахователя в съответствие, в равновесие. Ще се плаща колкото е застрахователния риск. При по-висок риск цената на застраховката е по-голяма, а при по-нисък риск – по- малка. Четвърто, чл. 490, ал. 5 КЗ, когато споменава за единните изисквания, не конкретизира критериите, по силата на които ще се увеличава или намалява застрахователната премия, а дава по-голяма свобода на наредбата. В нея издателят й има право да избира между три варианта: 1. корекцията на застрахователната премия да става в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата; 2. корекцията да става в зависимост от причинените щети; 3. корекцията да се извършва кумулативно в зависимост от поведението и от причинените вреди. 15. В последния проект, който се предлага в началото на 2020 г. за всенародно обсъждане, е избрана първата опция – корекцията да става в зависимост от поведението на водача на МПС при движение по пътищата –чл. 1 от наредбата. По-нататък тя гласи: Чл. 2, ал. 1: Системата „бонус-малус” отчита факторите, свързани с поведението на водача при движение по пътищата, които са от значение за оценката на риска по задължителната ЗГО на автомобилистите и в съответствие на които на водача и на собственика на МПС се определя „Бонус-малус” клас със съответния коефициент, както и коефициента, с който застрахователят коригира базовата застрахователна премия. Чл.3, ал. 1: Факторите по чл. 2, ал. 1, са обстоятелства, установени с: 1.влезли в сила наказателни постановления, фишове/електронни фишове за извършени административни нарушения на Закона за движение по пътищата и 2. влезли в сила присъди за извършени престъпления по глава десета и глава единадесета на раздел втори от Наказателния кодекс. Както се вижда, няма и дума за настъпили застрахователни събития, освен ако някои от тях не съвпадат с административно нарушение или престъпление. Същата концепция е публикувана и в средствата за масово осведомяване[12]. Преди повече от година в предложената система „бонус-малус” са предвидени 20 класа, като базовият клас (8) е равен на базовата застрахователна премия. Има седем класа бонус (1-7), в които попадат безрисковите водачи на МПС и за които премията ще се намалява, но не повече от 25% и дванадесет класа малус (9-20), при които премията ще се увелиава в зависимост от рисковото поведение на пътя, като максималното увеличение ще бъде 400% спрямо базовата премия[13]. Данните за водачите ще се вземат от информационната система на Гаранционния фонд. 16. И накрая искам да внеса едно юридическо уточнение, свързано с „бонус-малус” на собственика на МПС и на водача, ако те са различни лица. Когато водачът причини вреди, той отговаря за тях на лично, собствено основание – виновно поведение. Собственикът не отговаря за причинените от него лично вреди, освен по силата на гаранционно-обезпечителната отговорност, ако са налице нейните елементи. Затова и малусът на водача не бива да се отнася към малуса на собственика. Нещо повече. В Тълкувателно решение 1 от 2014 г., постановено на 23.12.2015 г., Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд в т. 8 прие, че собственикът на превозно средство, сключил задължителна ЗГО на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ[14]и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото му моторно превозно средство от друго лице. Следователно, собственикът е водачът следва да бъдат разграничавани, независимо че управляват едно и също МПС и водачът причини ПТП с него.
Автор: Проф. д-р Поля Голева
[1] Вж. Попов, Л. Понятие, приложно поле и функции на договорната отговорност. В: Известия на Института за правни науки, т. 12, кн. 1, 1962 г., с. 191; Попов, Л. Конкуренция на договорната и деликтната отговорност спооред гражданското право на НРБ. В: Правна мисъл, 1960, кн. 3, с. 41; Антонов, Д. Непозволено увреждане, София, 1965 г., с. 4-6; Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационните отношения, София, Наука и изкуство, 1956 г., с. 314; Матвеев, Г. Основания гражданскоправовой ответственности. Москва, 1970, с. 5-7 и др. [2] Попов. Цит. съч., с. 183. [3] Пак там, с. 11. [4] Пак там, с. 50. [5] Вж. Luis De Lima Pinheiro. Choice of Law on Non-contractual Obligation between Communitarization and Globalization. A first Assessment of EG Regulation Rome II. In: Revista di diritto internationale private e processuale. 2008, Nr. 1, p. 16. [6] Конов, Тр. Основание на гражданската отговорност. 1995, изд. на СУ „Св. Кл. Охридски”, с. 17. [7] Повече за разликата между гражданска и наказателна отговорност вж. Голева, П. Деликтно право (Непозволено увреждане), 2018 г. Нова звезда. С. 102-103. [8] Вж. Смолечки, П. Гражданският иск в наказателния процес, 2011, София, с. 38. [9] Вж. Moeller, H. Haftpflicht und Haftpflichtversicherung in der BRD. In: Versicherungsrundschau, 1969 Nr. 11, S. 340; Baumgartel. S. Selbstbeteiligung in der Kraftfahrzeughaftpflichtversicherung. In: Versicherungsrecht, 1972, Nr. 17. S. 424-425. [10] Относно общите функции на застраховането и гражданската отговорност вж. Собчак, А. Деликтная ответственность и страхование. В: Вестник Ленинградского уноверситета, 1964, кн. 3, с. 126-131.; Шиминова, М. Компенсация вреда гражданам, Москва, 1978, с. 33; Jorgensen, St. Ersatz und Versicherung. In: Versicherungsrecht, 1970, Nr. 9, S. 193-208; Warkallo, W. Ubezpieczenie a odpowiedzialnosc odszkodowawcza. In: Studia cywilistyczne, t. 16, 1970, Krakow, p. 134 ff. [11] По начало в повечето държави в света системата бонус – малус е изградена върху факта, дали е имало застрахователни претеция през предходините години срещу водача на МПС (claims – claim-made basis). Така е в Белгия, Дания, Бразилия, Финландия, Германия и други държави – вж. Appendix B. Description of all bonus-malus systems. www.link.springer.com от 9.02.2020 г. Коефициентите, с които се увеличава или намалява застрахователната премия, зависят от броя на застрахователните претенции за всяка година, като бонусът влиза в сила, ако са минали една или повече години през искове за плащане на обезщетения, т.е. без настъпили застрахователни събития. У нас се акцентира върху броя на допуснатите и констатирани през годините административни нарушения на правилата на Закона за движение по пътищата и престъпления, за които има постановени влезли в сила присъди. Счита се, че колкото повече и по-тежки нарушения допуска един водач, толкова неговият рисков потенциал е по-голям и с това той създава по-голяма опасност за останалите участници в движението. [12] Вж. Фактори, които са от значение за оценката на риска и съотгветстващите им наказателни точки – Вестник 24 часа от 21.11.2019 г. с. 2 и 3. Тези фактори са административни нарушения и престъпления. [13] www.fsc.bg/bg/novini от 11.12.2018 г. [14] Номерацията е по отменения Кодекс за застраховането от 1.1.2006г., но тя не променя същността и съдържанието на разпоредбите, които са намерили място и в Кодекса за застраховането, в сила от 1.1.2016 г. 
Подобни статии
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Практиката на Съда на Европейския съюз по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите през 2017 г.
Възраженията, които застрахователят може да прави на третото увредено лице при задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите
ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО ЗА СТАТУСА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ
Коментар на най-новото решение на Съда на Европейския съюз в областта на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите
