Настоящата статия представя съдържанието на новото Решение № 101 от 19.08.2019 г. по търг. дело № 439/2017 г., II т.о. на ВКС, постановено от съдиите Татяна Върбанова, Боян Балевски и Петя Хорозова (докладчик е съдия Петя Хорозова).
В практиката на ВКС е разгледан любопитен казус, който е от значение за правилното развитие на съдебната практика по въпроса за настъпване на предсрочна изискуемост на кредит. Поставен е акцент върху хипотезата на връчване чрез куриер, който не е намерил длъжниците на адреса. Зададен е въпросът дали трябва да се счита, че банката е изпълнила задължението си да уведоми длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, щом като е положила дължимата грижа да го открие и уведоми, но въпреки това не е успяла. Разсъждавано е и върху въпроса за възможността тази правна последица да се фингира по силата на изрична клауза в договора.
В следващите редове ще представя фактическата обстановка по делото пред ВКС и правните изводи на съдебния състав. Според мен те са правилни и следва да бъдат споделени сред юристите в практиката. Пореди това си позволявам да ги споделя в правния портал „Грамада“.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ПО ДЕЛОТО ПРЕД ВКС
„Юробанк България” АД е упражнила правото си да направи кредит предсрочно изискуем. Прието е, че към 21.03.2013 г. трима длъжниците са просрочили задълженията си по договора и анексите по него, поради което банката е изпратила до тях уведомления за предсрочна изискуемост. Уведомления до тримата длъжници са изпратени чрез куриерска фирма „Спиди“. Видно от разписките и стикерите, поставени от куриера, адресатите са направили отказ да получат уведомленията. При разглеждане на делото пред въззивния съд е разпитан куриерът – автор на изписания текст, удостоверяващ връчване на пратките при отказ. Той е изяснил, че посочените в разписката кодове означават, че при посещение на адреса на 27.03.2016 г. в 12.05 ч. получателят е отказал да приеме пратката, но не си спомня кой точно получател и с какви действия е станало това. От показанията на свидетел по делото обаче – временно пребиваващ на адреса, се установява, че на 26.03.2016 г. дошла една жена – куриер, да връчва някакви документи на тримата ответници. Свидетелят й обяснил, че те не са в апартамента, а са на село, където живеели през повечето време. На 27.03.2016 г. съседката му предала, че пак е идвал куриер от „Спиди”. Други три уведомления са изпратени до длъжниците на друг адрес. Според представените разписки на „Спиди“, пратките са получени от длъжниците на 27.03.2016 г. в 10.20 ч. Ответниците са оспорили подписите си върху товарителниците. Според заключението на съдебно-графологичната експертиза по делото, подписите върху товарителниците не са положени от тях, а представляват имитиран подпис.
При тези факти въззивният съд е приел, че банката – кредитор добросъвестно е изпълнила задължението си да отправи до длъжниците изявление за предсрочна изискуемост на кредита. Уведомленията са изпратени на двата адреса, посочени в договора за кредит и в допълнителните споразумения. Ответниците не твърдят да са имали различна адресна регистрация. Установено е още, че уведомленията на единия от двата адреса са получени от лице, което е подписало товарителниците, имитирайки подписа на един от длъжниците, а получаването на уведомленията на втория адрес е отказано, съобразно показанията на куриера по връчването.
Според въззивния съд, посочените обстоятелства обосновават извод, че банката – кредитор надлежно е уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като изявлението й е достигнало до адресите на кредитополучателите. Да се направи обратен извод и да се приеме, че чрез откази или други действия, кредитополучателите – неизправна страна по договора за кредит, могат да избягват получаването на уведомления за предсрочна изискуемост в продължителен период от време, означава да се толерира евентуална злоупотреба с права и да се изопачи целта на приетото с Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, право на кредитополучателите да бъдат уведомени за промяната в изискуемостта на вземанията.
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ НА ВКС
Предвид гореизложеното, касационната проверка на решението на въззивния съд е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно начина на обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит.
ВКС приема, че съгласно указанията на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането по договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Във всички случаи писменото волеизявление на банката следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Съобразно разрешенията по търг. д. № 2400/2015 г. и търг. д. № 2072/2015 г., дадени от състав на ВКС, ТК, І т.о. по реда на чл.290 ГПК въз основа цитирания акт на нормативно тълкуване, редовността на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставена в зависимост от избрания от кредитора начин за уведомяване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията.
Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5 ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5 ал. 2 от Общите правила).
В чл. 5 ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса.
Общите правила по чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.
Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.
В случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като връчването може да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в Закона за пощенските услуги.
Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното настъпване.
Съставът на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е заключил в дадените отговори на правен въпрос, че начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. При изпращане на длъжника на уведомително писмо от банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, връчването би могло да бъде удостоверено от пощенския оператор съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, препращаща към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Преценката за редовността на връчването, при липса на уговорка в договора за кредит относно връчването на съобщения, се извършва според уредените в Общите правила начини на доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки.
Автор: адв. д-р Ивайло Василев,
Преподавател в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“
Подобни статии
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ НА ВЗЕМАНЕТО ПО ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ В ХИПОТЕЗАТА НА ПРЕДЯВЕН ИСК ПО ЧЛ. 422, АЛ. 1 ГПК
ОБЕМЪТ НА ДЪЛЖИМОТО ПРИ ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ НА ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
Коя е приложимата погасителна давност при договор за банков кредит
СЪДЕБНА ЗАЩИТА ПРИ НАСТЪПИЛ РИСК ПО ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА С ПРЕДМЕТ НЕИМУЩЕСТВЕНО БЛАГО НА ДЛЪЖНИКА ПО ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ
ПРОБЛЕМЪТ С ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПРИ ЕКСЦЕС И ПРЕКИЯ ИСК НА ТРЕТОТО УВРЕДЕНО ЛИЦЕ СПРЯМО ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ
