Приемането на наследството по опис от наследник с право на запазена част в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници

1. Въведение

Предмет на изследване на настоящата статия представлява приемането на наследството по опис от наследник с право на запазена част в хипотезата на чл. 30, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН) като предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници. В настоящото изложение е направен опит да бъде изяснено в кои хипотези приемането на наследството по опис е обективно необходимо изискване за пораждане и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН, както и в кои хипотези за възникването и реализирането на посоченото субективно право не се изисква приемане на наследството по опис от ищеца-наследник с право на запазена част, като наред с това приемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН е разгледано от един по-специфичен ъгъл – като средство за правна защита в полза на непризованите към наследяване наследници. Статията засяга становища по интересни въпроси, свързани с предмета на изследване, залегнали в съдебната практика, като по тях са направени коментари и е изразена позиция. Изследването има за цел да бъде полезно и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети. По текста на анализираните съдебни актове са направени малки интерпретативни промени за целите на статията, без да се засяга по същество съдържанието на изложеното от съдебните състави по разглежданите дела.

Ключови думи: приемане на наследство по опис, предпоставка, възникване, реализиране, субективно право, наследник с право на запазена част, защитно средство, непризовани към наследяване наследници

2. Проблемът

Важността на разглеждания проблем е обусловена от въпросите, които неминуемо се пораждат при поставянето му, а именно: „Кои лица притежават качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН – само призованите към наследяване наследници или всички лица, нормативно посочени в разпоредбите на чл. 5-9 ЗН?“, „Би ли могло приемането на наследството по опис от наследник с право на запазена част в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН да се разглежда като средство за правна защита в полза на непризованите към наследяване наследници?“, „В кои хипотези не се прилага въведеното в нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН изискване за приемане на наследството по опис от ищеца-наследник с право на запазена част?“. В следващите редове се разглеждат поставените въпроси, като е направено и конкретно предложение de lege ferenda за осъвременяване и подобряване на нормативната уредба, касаеща предмета на изследване на настоящата статия.

3. Приемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници В разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН нормотворецът е въвел като изискване за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и уважаването на иска за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, ищецът-наследник да е приел наследството по опис в хипотеза, в която ответник по иска е лице, което не притежава качеството наследник по закон. Поражда се дискусионният въпрос: „Кои лица притежават качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН – всички лица, нормативно установени в чл. 5-9 ЗН или само призованите към наследяване?“ Поставеният проблематичен въпрос е получавал нееднозначни отговори в съдебната практика. В Тълкувателно решение (ТР) № 28/1962 ВС се е произнесъл в по-тесен смисъл – че под наследници по закон следва да се разбират само преките наследници, призовани към наследяване, а не всички лица, изброени в нормите на чл. 5-9 ЗН. Впоследствие в ППВС № 4/1964 обаче е възприето, че под наследници по закон, следва да се разбират и евентуално призованите наследници, т.е. всички лица, нормативно посочени в разпоредбите на чл. 5-9 ЗН. С ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС обаче т. 15 на ППВС № 4/1964, която разширява кръгът на наследниците по закон, е обявена за загубила сила. От гореизложеното може да се направи извод, че понастоящем задължителната съдебна практика възприема становището, че качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН притежават само „преките наследници, призовани към наследяване“, като извън приложното поле на споменатото понятие остават непризованите към наследяване наследници, т. нар. „евентуални наследници“. Изискването за приемането на наследството по опис от ищеца-наследник в хипотезата по чл. 30, ал. 2 ЗН е в унисон с разбирането, че на наследниците с право на запазена част поради близката им родствена връзка с наследодателя е известно и са запознати с имуществото на наследодателя, докато непризованите към наследяване наследници не разполагат с информация какво имущество притежава наследодателят. В тази връзка, ако наследникът, заявил претенция за възстановяване на накърнена запазена част против непризован към наследяване наследник, не е приел наследството по опис, може да се стигне до хипотеза, в която се намаляват дарения или завещания въпреки че имуществото на наследодателя (разполагаемата му част) е достатъчно и че не е налице накърняване на запазената част на ищеца-наследник. Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица. В този смисъл, изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН е уредено от законодателя като защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници. Изискването за приемане на наследството по опис от наследника-ищец по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен срещу евентуален наследник, е материалноправна предпоставка за възникването на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, а оттам и необходимо условие за уважаването на заявената претенция по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, т.е. неприемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН е основание съдът да отхвърли предявения иск – вж. ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС¹ и Решение № 14 от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о². Споделям разрешенията, дадени в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС и Решение № 14 от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о., защото установеното в посочената съдебна практика съвсем житейски и юридически оправдано рамкира спрямо кои лица следва да се прилага ограничението по чл. 30, ал. 2 ЗН. Следва да се направи изводът, че когато ищецът-наследник предяви иск за възстановяване на запазена част срещу призован към наследяване наследник, той не следва да е приел наследството по опис, т.е. в тази хипотеза приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН, както и за уважаването от съда на заявената от него претенция. Когато обаче правоимащият наследник предяви иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против непризован към наследяване наследник, наследникът-ищец следва да е приел наследството по опис, за да възникне субективното му право по чл. 30, ал. 1 ЗН, а оттам и да проведе успешно производството по предявен от него иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН. Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник в хипотеза, в която завещателното разпореждане е универсално – вж. Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС; Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС; Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС. Чрез универсалното завещание, което придава качеството наследник на ползващото се от него лице, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се формира наследствена маса по смисъла на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази норма, се включват в предметния обхват на универсалното завещание. При универсално завещание след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които нормативно изброените лица по чл. 28, ал. 1 ЗН да получат онова, което за тях съставлява запазена част от наследството. Ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на правоимащите наследници е обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество. От изложеното може да се направи извод, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение само в хипотези, в които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти чрез дарение или завет, но не и в хипотеза, в която се касае за универсално завещателно разпореждане.

4. Заключение в съчетание с предложение de lege ferenda Нормативно предвиденото изискване в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис от ищеца-наследник, който претендира възстановяване на накърнената му с дарение, респ. завещание, запазена част от наследството, е въведено от законодателя освен като необходима предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като средство за правна защита в полза на непризованите към наследяване наследници, защото тези наследници, които не са в най-близка родствена връзка с наследодателя, не са запознати с какво имущество разполага наследодателя, за разлика от наследниците с право на запазена част, които имат ясна информираност относно наследственото имущество. Ако изискването за приемане на наследството по опис не е предвидено от законодателя, може да се стигне до хипотеза, в която наследственото имущество е достатъчно, но въпреки това наследниците с право на запазена част предявяват иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и ако съдът уважи иска като основателен, това би довело до ощетяване на непризованите към наследяване наследници чрез намаляване от съда на направените в тяхна полза дарения, респ. завещания, без това да е обективно необходимо. Споделям мнението, че е уместно и юридически оправдано de lege ferenda да бъде законодателно облечено възприетото в ТР № 28/1962 ВС и ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС, като е възможно и мислимо да бъде коригирана разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН по следния начин: „Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са призовани към наследяване наследници, необходимо е той да е приел наследството по опис.“ С така посочената корекция следва да бъде заместен неясният законодателен термин „лица, които не са наследници по закон“ в сегашната норма на чл. 30, ал. 2 ЗН с термина „лица, които не са призовани към наследяване наследници“, като по този начин следва да се елиминират възможни последващи дискусии по въпроса дали под термина „наследници по закон“ се имат предвид всички лица, посочени в чл. 5-9 ЗН или само преките наследници, призовани към наследяване. Чрез отразяването на споменатото предложение de lege ferenda в ЗН интересите на непризованите към наследяване наследници следва да получат своето адекватно юридическо и житейско разрешение, предимствата и улесненията на което би трябвало да бъдат забелязани скоро след извършване на предложената законодателна промяна. 

Автор: Димо Хаджиев, редовен докторант по гражданско и семейно право, преподавател по вещно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”

Подобни статии

Унищожаемостта на завещателно разпореждане като предпоставка за наследяване по закон на вещно право върху недвижим имот За приложното поле и значението на правото на предпочитание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността като предпоставка за придобиване на вещни права Субективното право по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите – теория и практика на ВКС Субективното право по чл. 30 от Семейния кодекс – същност и спорни въпроси ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА УПРАВИТЕЛЯ ОТ ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ВЪЗЛАГАНЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО*