Част втора. Небрежност – съдържание и особености.
Формула на Ханд за определяне на небрежността
Увод
Настоящата статия е продължение на предходната „Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система. Част първа. Общи постановки. Теории за същността на деликтното право“. На база изложеното в нея, тук се обсъжда основно разбирането за небрежността в обичайното право, с цел да се придобие обща представа за нея от българският юрист. В тази връзка, статията е структурирана в увод, три точки и заключение. В първа точка се разглежда основата на модерната теория за небрежността, според виждането на Холмс. Втора точка обсъжда съдържанието на този институт, в синхрон с настоящото му разбиране в обичайното право.Трета точка е посветена на структурата и елементите на небрежността. Заключението обхваща изложеното в двете статии, като авторът си позволява да представи някои свои изводи.
1. Създаване на модерната теория за небрежността.
До средата на ХІХ- ти век, обичайното право приема, че отговорността за всяко нарушение на права е безвиновна (strict liability)[1]. Небрежният деликт се е разбирал в този период като просто неглижиране на законово определено задължение, а не като неизпълнение да бъде положена подходящата грижа[2]. Тогава съдът в Англия бавно и постепенно започва да постановява решения, при които доказването на проявена от ответника небрежност или умисъл, преобладаващо се е считало за съществено изискване за основателност на иска[3]. В този период все още липсва разделение между процесуалните основания и материалното право(наличие на множество отделни притезания – writs), що касае деликта tort, така доктрината не е била категорична, дали да го отнесе към процесуално основание за предявяване на иск или пък е обособен елемент на материалното право[4].
Тези, а и други проблеми дали основание на учените и съда в Англия и САЩ да търсят ново решение, с което да се оптимизира тази система[5]. Към 1850 г. е налице тенденция към изоставяне на усложнената writs – система и преминавайки към нова и опростена гражданска процедура. Следвайки установеното в римското право и континенталната система разделение на облигационното право на договорно и деликтно, учените логично стигат до извода, че деликтната отговорност притежава своята самостоятелност[6]. С оглед индустриализация на обществото с особена острота се поставят и проблемите, свързани със зачестяващите наранявания при инциденти, а очевидно обичайното право е съществено затруднено да даде работещо решение за тях, съществуващите прецеденти са неспособни да обхванат новите форми на увреждане, съответно – да бъдат справедливо обезщетени увредените. Това дава повод на множество учени, между които и Оливър Уендъл Холмс, младши (Oliver Wendel Holmes Jr.) да се фокусират към тях, като идеята е към установяване на адекватна обща доктрина за небрежността в гражданско правен аспект[7].
Резултата от това е, че , през 1881 г., в набор от лекции, обединени във фундаменталния труд „The common law“, Холмс става първият[8], който създава теория, определяща деликтната отговорност като самостоятелна система правни норми, класифицирани в три категории:
1) основания за отговорност, породени от умишлени постъпки;
2) основания за отговорност, основани на непредпазливи постъпки
и 3) основания за деликтна отговорност без вина- стриктна отговорност[9].
Това е класификация възприета и от съвременното деликтно право на обичайната правна система[10]. Холмс отделя процесуалните от материалните предпоставки на деликта, преразглеждайки континенталното разбиране за ролята на римското право по отношение на англосаксонското, при това критикува прочита на това разбиране при някои от англосаксонските учени[11].
По отношение на основанието за възникване на деликтната отговорност, Холмс предлага нов прочит на вината[12]. Той счита, че вината е основен и иманентен белег на отговорността за деликти, но предназначението на деликтната отговорност е защита на обществото, чийто интерес е по-важен, отколкото този на личността[13]. Холмс не приема обаче „криминалистическата“ теория за вината, в смисъл на личен морален недостатък, твърдейки че моралната укоримост на делинквента не е релевантна за пораждане на деликтната отговорност[14]. Така вместо на субективната, морална вина на дееца, на преден план е изведено действието, което разумния и честен човек при дадени обстоятелства не би извършил, или пък бездействие, което тази абстрактна личност би предприел[15]. Основополагащ в тази връзка аргумент е, че законът не взема предвид безкрайните варианти на темперамента, интелекта и образованието, които обуславят външната проява на даденото деяние толкова различни за различните хора[16]. Важното е, че вредоносното деяние причинява вреда, която не следва да бъде търпяна от жертвата, така за възникване на отговорността, индивидуалните особености на дееца са без значение.
Вината в придадения от Холмс смисъл съставлява основен различаващ критерий на отделните категории, респективно – нейната липса, а нейните проявления са иманентен принцип на всички деликти[17]. По-нататък Холмс, разглеждайки отделни деликтни актове, преценя, че всеки от тях може да бъде определен през призмата на небрежността (negligence)[18], счита я за основен белег, чрез който може да бъде обяснена всяка форма на деликтната отговорност[19].
2. Съдържание на небрежността.
Фундамента, поставен от Холмс еволюира и се доразвива повече от век от съд и доктрина. Неизменно обаче, всяка теория и всяко решение на съда, свързано с небрежността започва с принципите, изложени по-горе. Естествено детайлите в съдържанието на небрежността са били видоизменяни, разбиранията за тях еволюират. Нека погледнем към небрежността, така, както сега се разбира тя в обичайното право.
Добре е преди това да се подчертае, че термина negligence поначално не е равен на българското разбиране за „непредпазливо деяние“, по смисъла на чл. 11, ал.3 от Наказателен кодекс(НК)[20]. Обичайното право намира едно деяние за извършено като „небрежно“, когато липсва намерение(intent) от дееца, то да бъде сторено, в този кръг не влизат нарушения, извършени при пряк умисъл. Деяния, осъществени при евентуален умисъл, (чл. 11, ал.2, in fine от НК) обаче, с голяма степен на вероятност биха попаднали в категорията на небрежните деяния.
Небрежността според Холмс е обективен стандарт, който разграничава отговорността от „виновността“ на конкретният делинквент, небрежността е „това което е осъдително за един човек със средно ниво на развитие, човек с обичайна интелигентност и честност, способен да определи тази осъдителност“, това е отправната база, към която конкретният извършител трябва да съобрази своето поведение, това е и критерият важен за съда, за да прецени дали деянието е небрежно[21]. Формата на вината има значение по отношение на втори обективен критерий – възможна „предвидимост“ на вредата (foreseeability of the harm). Право на съдът е да определи какви са лимитите на стандарта „средно интелигентен човек“ и „предвидимост на вредите“, т.е. изцяло е в дикреционната му власт, съобразно фактите по делото и историческият момент, съдът да прецени, налице ли е нарушението на задължението за „дължима грижа“ от конкретният делинквент.[22]
Термина „вина“ се използва с различни значения, когато става въпрос за деликт. На първо място, вината може да представлява „лична укоримост“, което се дефинира като „избор на по-лоша алтернатива от едно лице, което има две или повече алтернативи, поне една от които е по-добра“, който избор е явно и очевидно изразен. Вината според второто`и значение е равна на небрежност – когато е отнесена към действие, което е извън стандартите или е несъобразно опасно в очите на разумно и разсъдливо лице. Тази небрежност е налице, дори и когато деецът не може да възприеме тази опасност или да предприеме необходимите предпазни мерки, поради обективни или субективни трудности. На трето място, вината се използва като синоним на недостигането на законовият стандарт от страна на дееца, което означава „нормативно грешно“. Този законов стандарт често пъти е извън перспективата на личната вина[23].
На същият принцип стои и въпросът със задаване на определение за небрежността. От една страна, когато деецът не изпълни задължението си за дължима грижа е налице нарушение, което стриктно определено е акт на небрежност. В този смисъл, небрежността е синоним на липсата на дължима грижа. В един по-точен смисъл обаче, небрежността съдържа в себе си и други необходими елементи- съдържанието на дължимата грижа, връзката между деянието и последиците от него (“but-for” cause), въпросът с непосредствената причина (proximate cause) и накрая – изискването за причинени вреди. Единствено и само когато комплексът от тези обстоятелства съществува, то тогава е налице небрежност според деликтното право[24]. Доктрината не е категорична за броя и наименованието на тези елементи, но без значение от различните класификации, тяхното съдържанието в основата си е еднакво, това способства за правилното разбиране на отговорността за небрежност[25].
В този смисъл, добре е да се използва класификацията, която отделя релевантните елементи най-прецизно и подробно, с цел да бъдат ясно и точно разграничени един от друг. Тук отговорността за небрежност е разгледана като неделим комплекс от пет кумулативно дадени предпоставки: задължение, нарушение, фактическа причина, непосредствена причина и вреда. Дефинирането на някоя от предпоставките е подобно на разбирането в Европа, на други – коренно различно, което предполага обсъждането им накратко.
3. Елементи на небрежността.
3.1. Задължение.
Този елемент има две значения – в широк смисъл, съобразно традициите на римското право, задължението е приравнено логически на „закон”, това е правило за поведение, което индивида следва да съобразява[26]. В контекста на небрежността, става въпрос за обмислен технически термин, фундамент изобщо на отговорността за небрежно деяние, това е „тесен“ прочит на „задължението”. Съдебната практика[27] приема, че когато деецът е поставен пред конкретни обстоятелства, които всяко нормално лице е в състояние да ги разбере и оцени така, че ако не използва нормална грижа и умения при осъществяване на дадена постъпка, той би поставил в опасност друго лице или неговата собственост, тогава за деецът се създава задължение да употреби нормална грижа и обичайни умения, за да отклони тази опасност, коетопък е широкият прочит.[28] Обединени заедно, широкият и тесният прочит на компонента „задължение” дават възможност на доктрината на небрежността да изследва човешкият избор за осъществяване на вредоносна постъпка като присъща, правилна или обратно – неприсъща, неправилна. Защото изборът е неприемлив само когато е нарушено предварително съществуващо задължение за отклоняване(неизвършване) и поправяне на невнимателно причинени вреди на други лица, то задължението дава опознавателно значение в контекста на изследването за небрежност. Служейки по този начин като фундаментален елемент на твърдение за осъществено небрежно деяние, задължението се явява основно и необходимо условие принципно да се твърди наличие на нарушение, като оформя обхвата на вредите, които подлежат на възстановяване[29].
Твърдението за налична небрежност всъщност предпоставя и нарушение на задължение. Деянието ще представлява нарушение на задължение, единствено и само ако то предпоставя предвидливият деец да възприеме предвидим риск от причиняване на вреди. Обратно, логиката е, ако деянието не предпоставя предвидим риск от вреди, първосигнално не може да има основания за небрежно деяние. Задължението е обща характеристика, която не е равна единствено и само на предвидимостта[30], множество са случаите, когато задължение има, но вредите не могат да бъдат непосредствено предвидими (в случаите на отговорност за чужди действия, вреди от вещи и пр.)[31]
Синтезирано според доктрината, деянието е небрежно, когато е извършено от деецът без да се съобрази с друго деяние, което не би било извършено, чрез правилна преценка на риска от причиняване на вреди или загуби, предвидими по време на извършване на деликтното деяние[32]. Съдебната практика споделя това виждане. Съдът приема, че небрежността означава извършване на деяние, което разумно и разсъдливо лице не би извършило, или пък неизвършване на деяние, което разумно и разсъдливо лице би извършило, с точно разбиране за извършеното действие, съобразно и нормалната човешка дейност. С други думи, небрежността е налице, когато не се има предвид обичайната грижа, съобразно обстоятелствата за регулирането правата на личността, собствеността и др. Обичайната грижа е тази, която разумно и разсъдливо лице използва за управление на собствените си дела, с цел да отклони и направи невъзможно причиняване на вреди за себе си или собствеността си, или пък другиму или чужда собственост[33].
3.2. Нарушение.
В доктрината и съдебната практика нарушението е разбирано като едно лошо поведение (wrong), неприемлив акт или пропуск да се осъществи дължимото поведение. С нарушението се надминава стандарта за приемливо поведение, което е равно на такава деятелност, при осъществяването на която се предотвратява неприемливият риск от настъпване на вреди на други лице или собственост, така е налице синтетична връзка с първият елемент на небрежността- задължението. В контекста на приемливото поведение, доктрината приема, че всяко лице следва да действа в повечето ситуация с разумна грижа, която осигурява сигурността на останалите лица, а и на самият деец. Легалният термин за този вид грижа е „дължима грижа” (due care), а по дефиниция, лице което действа невнимателно (неразумно, без дължима грижа), нарушава задължението за дължима грижа и по този начин деянието се класифицира като небрежно[34].
Термините дължима грижа и риск са ключови за деликтното право, те са взаимносвързани, тъй като при небрежните деяния образно казано делинквента неправилно преценя риска от деянието, а извършвайки същото при тази неправилна преценка излиза извън стандарта дължима грижа.
Прието е в страните на обичайното право, по отношение на основни правни елементи, със съществено практическо изражение за основателност на дадена претенция е, да бъдат използвани различни механизми(тестове), чрез които съдът да е във възможност по един предвидим начин да установи, дали по конкретното дело изследваното обстоятелство е налице. Що касае небрежността, в САЩ правната теория предлага т. нар. „обобщен утилизиран тест на риска“ (aggregate-risk-utility test), В основата си на този алгоритъм, стои 5 – степенният тест за оценка на разумният риск, формулиран от ери през 1915 год[35]. Според него, разумният риск може да бъде правилно преценен, въз основа на следните фактори:
(1) степента на самият риск – колкото по-голям е риска, толкова е по-вероятно да е неразумен;
(2) стойността или важността на обекта, поставен под риск, придадена му от закона принципно. Разумният риск означава неговата разумност, преценена към общият обект, който законът охранява;
(3) лицето, което поема риск да нанесе вреди върху общият обект, обикновено го прави по лични причини, които са свързани със стремеж към придобиване на даден резултат (обект), който може да бъде наречен „колатерален“ (страничен, допълнителен, второстепенен) обект. Често пъти стойността или важността на колатералния обект е достатъчна да бъде оценена разумността на риска;
(4) Вероятността за придобиване на колатералния обект чрез деянието, което е извършено при условията на риск за собственика на обекта (полезността от риска);
и (5) вероятността колатералният обект да не бъде придобит, ако се действа без риск – необходимостта от риска[36].
На тази база, както и на подобни други тестове, Американският правен институт(American Law Institute) издава периодично т. нар. „Повторни формулировки на деликтите“ (Restatement of Torts), където намираме и съгласувано в научните среди определение за обобщеният утилизиран тест на риска. В частност, в раздела „Неразумност; как да се определи степента на риска и полезността на деянието“ е посочено, че когато едно деяние е такова, което разумно лице може да разпознае като включващо риск от вреда за друго лице, рискът е неразумен и деянието е небрежно, ако рискът е с такава степен, че превишава полезността на деянието или конкретният начин на извършването му, отредено му по закон“[37]. По отношение на останалите фактори, формулировките почти дословно преповтарят теста на Тери[38].
Теорията приема като производно на задължението за дължима грижа и евентуално възникване на задължение за уведомяване в някои от случаите на увреждане. Деецът би извършил небрежен деликт и когато не предупреждава за съществуването на риск, освен ако увреденият доброволно е предприел вредоносното действие, въпреки предупреждението[39]. Предупреждението за съществуващ риск освобождава предупреждаващият деец от отговорност за вреди, претърпени от друго лице. Такова предупреждение ще освободи делинквента и ако въпреки предупреждението, посъветваният извършва действие, противоположно на съвета. Не е необходимо предупреждение, ако е налице риск, който е видим за обичайно разсъдлива личност.
Така създаденият стандарт на „обичайно разсъдлива личност” има важно значение за дефиниране на дължимата грижа и рискът за дееца, по същество е равен на отговор на въпроса- какво поведение би имала абстрактната обичайна персона при съответната ситуация, с цел достигане на собствените си потребности, без да наранява други лица в процеса на това свое поведение. Става въпрос за обективен стандарт, за който е без съществено значение личният избор на конкретният делинквент, от неговите персонални грижи и особености, не е съобразен с личното виждане на съответното лице. Съдът е длъжен да сравни поведението на деликвента, с външният нему еталон на поведение на „обичайно разсъдлива личност”, която би избегнала при тези обстоятелства рискът от нараняване на трети лица. Фикционният стандарт се извежда от съда, съобразявайки към коя категория „обичайно разсъдливи лица” принадлежи делинквента. Така за едно лице в нормално физическо и умствено състояние, с присъщи нормални способности и познания, очевидно е налице равенство с нивото на средно интелигентен и здрав психически/ физически субект. Лица с нарушени психически/ физически способности и деца обаче следва да бъдат отнесени към равнопоставена на тях категория. В обратна посока, лица с повече познания и способности(лекари, таксиметрови шофьори и т.н.) се отнасят към друга „сравнителна” група, въз основа на която съдът ще следва да отмери еталона „обичайно разсъдливо лице”. Обикновено стандартното поведение на обичайното разсъдливо лице е част от етиката, морала , нормите на обществото, обсъдени и приети в съдебната практика. Те се считат за известни и за участниците в деликтното правоотношение, кореспондират с конкретна ситуация. Когато е налице неяснота за правилното поведение, задължение е на закона (съда) да определи стандартите му, респективно – да сравни деянието на конкретната личност, т.е. рискът от неговите действия за останалите[40].
Съдът стига и по- далеч при рационализация на методите за определяне на небрежността. В периода 1938- 1949 г. съдия Ханд (Learned Hand) инкорпорира теоретичните постановки в своите решения обобщеният утилизиран тест на риска, по един трудно обясним за българските правници начин. Съдия Ханд построява теста в алгебричен вид – като математическа формула, известна по настоящем като „Формулата на Ханд“ (the Hand Formula)[41]. Според формулата, дали деянието е небрежно е функция на следните условия:
(1) възможността да се причини вреда (P);
(2) тежестта на самата вреда, ако е настъпила (L);
и (3) степента(цената) на взетите адекватни предпазни мерки(В), включително и очакваните ползи от осъществяването на деянието. Като алгебрична функция, отговорността зависи от това дали B е по-голямо число от L, умножено с Р (В>PL)[42]. Обратно, деянието ще е небрежно само ако рискът, предприет от деянието е по-голям, отколкото неговата полза. Обобщено, вероятността от осъществяване на деянието и самото деяние са равни на риска, а В представлява полезността от действието, което е предприето. Макар и рядко възприемана от съдилищата в чист вид, формулата на Ханд се приема за един от възможните тестове за дефиниране на небрежността, често използван най- вече от привържениците на икономическото течение в обичайното право в модифициран вид[43].
В останалите държави на обичайното право съществуват сходни тестове, формулирани от съда по конкретни дела, респективно – използвани в последствие като указания за решаване на случаи на небрежност.
В Австралия например такъв тест е създаден съда по конкретно дело.[44] Тестът определя действията на съда при изясняване на елемента дължимата грижа. Стъпките при анализа са следните:
1) Дали разумно и способно лице, което е в позицията на ответника, би могъл да предвиди, че деянието включва риск от увреждане на ищеца или група от лица, съставляващи ищци? Ако отговорът е утвърдителен, то тогава е задължение на съдът по фактите да определи:
2) Какво би направил разумно и способно лице, за да отговори на този риск? Действието на това лице трябва да е в следствие вземане предвид на следните обстоятелства:
а) тежестта и степента на рискът;
б) възможността рискът да се реализира, в зависимост от (с);
c) стойността, трудността и неудобството да се предприеме такова действие;
и д) всички други конфликтни отговорности, които ответникът може да има;
Както и в САЩ обаче, австралийският съд не прилага във всички случаи този тест, тъй като приема, че фактите по случая често пъти са различни и изискват различен поглед[45].
Може да се обобщи, че по правило при инцидент, в който липсва съпричиняване от страна на жертвата, правилото „небрежност“ установява, че причинителят на вредата е отговорен единствено ако не е приел такова ниво на грижа, което легално се изисква да предприеме[46].
3.3. Фактическа причина (cause in fact).
Това е действителната (актуална) връзка между ответниковата небрежност и вредата, причинена на ищеца. За да се докаже причинност не е достатъчно за ищеца да докаже, че ответниковото деяние причинява вреда, а да установи още небрежността на ответника в контекста на това деяние – че е нарушено задължението към ищеца. За определяне на фактическата причина, съдът използва конструкцията „поради” (but-for), изискваща установяване, че небрежността на ответника е a sine qua non условие за причиняване на вредата. За разлика от причинната връзка обаче, според нашето разбиране[47], съдът преформулира „but-for” – теста с терминологията „съществен фактор”, най- вече в случаите на когато се мултиплицират множество елементи, които представляват причина за осъществяване на вредата, а вредата би настъпила дори и тогава, когато част от тези действия не биха настъпили[48]. В тези случай съдът приема за „съществен фактор” при причиняване на конкретната вреда единствено деяние ,което е извършено при условията на небрежност, макар и другият деец с действията си също да би причинил увреждането[49].
3.4. Непосредствена причина (Proximate cause).
Елемент на небрежността, който често се включва към предходният – фактическата причина[50]. Разбирането е, че става въпрос за самостоятелен белег на отговорността при небрежност. Объркването следва от множеството различни източници, които не дефинират по точен и конкретен начин този елемент, а същото следва и от използване на термини, присъщи за елемента фактическа причина. Като определение за непосредствена причина, доктрината предлага следното: логичната близка връзка между постъпката на ответника и нараняването на ищеца, връзка, която не е далечна. Всеки опит за определяне на елемента непосредствена причина е свързан с това твърдение. Причината е непосредствена, която в съществото си на процеса на своето осъществяване, който процес е непрекъсван от каквито и да ефективни действия, осъществява конкретната вреда на увреденото лице[51].
В широк план, идеята за наличие на непосредствена причина служи да лимитира отговорността на делинквента, във връзка с възможните рискове, които възникват, в следствие на осъществената постъпка. Всъщност става въпрос за елемент, който винаги е в пряка зависимост от фактите в конкретният казус, решаван от съда на база логика, обикновен смисъл, справедливост, политика и предходни прецеденти. Както и да бъде наречен този елемент, същият се явява неразделна част от всяко твърдение за небрежност[52].
Модерното разбиране за непосредствената причина е свързано с обстоятелството „предвидимост”. Отговорността на едно лице във връзка с неправомерният акт е ограничена от принципа на разумната предвидимост, което предпазва съответното лице от необоснованото му считане за виновен за извършване на деликт извън обхвата на деянието, извън неговото морално изражение. Идеята е свързана с качеството на избора, предприет от страна на дееца, водещ до съответните последствия, а моралният елемент на този избор е измерим въз основа на обстоятелствата, които деецът следва да обмисли като приемливи възможности към момента, в който прави избора. Ако има някои непредвидими последствия от избраното действие, те лежат извън способността на обичайно разсъдливият деец да ги възприеме по повод необходимата оценка за осъществяване на разумно приемливо действие. По този начин, оценявайки моралната страна на избора на дееца, само предвидимите последствия от направеният избор могат да бъдат взети предвид[53]. В крайна сметка тази оценка сочи към инкорпориране на елемента „предвидимост на риска” в обхвата на деликтната отговорност[54].
Доктрината отбелязва невъзможността да бъде дадена формула, тест или изобщо конкретно указание или схема, по която да бъде изведена от конкретният казус и установена непосредствената причина. Въпреки това, съдът успешно използва в решенията си понятия като „разумна предвидимост” и „съдържание (обхват) на предвидимият риск”, които свързват предвидимостта с непосредствената причина. Така или иначе, макар и без да е налице точно правило за определяне на непосредствената причина, това е елемент от небрежността ,подлежащ на доказване, иманентен за сполучлив иск. Той някак си съдържа в себе си субективен елемент- морална, обществено полезна оценка в действията на съответният делинквент, отнесена отново към разбирането за обективен стандарт, а предвидимостта на последиците от този избор е определяща към непосредствената причина на небрежното деяние[55].
3.5. Вреди.
Последният изискуем елемент на деликта се явява вредата, която ищеца понася като непосредствен резултат от факта на нарушение на задължението на ответника. Изискването към ответника да компенсира ищеца за причинените му вреди, в следствие на неправилното и неприемливо поведение е основното , възстановително и възпиращо предназначение на всеки деликтен иск, основан на небрежността. Видимо, това становище на англосаксонската доктрина се покрива с виждането у нас. Проблема с вредите е твърде сериозен и излиза извън обхвата на настоящото изложение. Разликите следват от начина на остойностяване, самият механизъм, по който се изследва наличие на вреди и т.н[56].
Заключение.
В обобщение, небрежността не е разбирана като форма на вина, а като деяние (поведение) на делинквента. Това е подробно разработена доктрина, проверена и в съдебната практика, на база на която се основава виждането на англосаксонското право за обективен стандарт при осъществяване на деликтното нарушение. За съдът духовното, психическо състояние на делинквента не е от съществено значение по повод възникване на основания да отговаря за причинената вреда. Това е така, защото не е действал както обществото изисква да го стори – както лице с обичайна разсъдливост и морал в дадените обстоятелства би постъпило.
Това разбиране е коренно противоположно на виждането за вината като субективно отношение на делинквента към стореното от него. От друга страна, налагащият се в България стандарт за „обективна непредпазливост“, равна на неполагане на дължимата грижа на добросъвестния стопанин, като идея и краен резултат, изцяло е равен на небрежността, според обичайното право. Разликите са в нещо твърде съществено – какво е съдържанието на небрежното(непредпазливо) поведение, какви елементи кумулативно включва то, как могат те да бъдат дефинирани и по какви белези може съдът да приеме, че са налице основания за възникване на деликтна отговорност.
Могат да се поставят множество въпроси, касаещи настоящата ситуация, относно непредпазливите деликти у нас, в светлината на първоизточника на обективния стандарт за небрежност – този в обичайното право. Като че ли изпъква един съществен от тях – възможно ли е доктрината за непредпазливостта, разглеждана от обективна страна да бъде доразвита(рационализирана), до степен близка или равна на тази в обичайното право и доколко това ще е съвместимо с принципите на материалното право у нас. Дали прякото реципиране на правни доктрини е удачно, а ако не е – възможно ли е и до колко да се черпи от вековния опит на англосаксонското право, в контекста на глобализацията на обществените отношения и видимото сближаване на разбиранията на двете основни правни системи- континенталната и англосаксонската.
Виждането на автора е, че каквато и стъпка да се предприеме(а тя трябва да е повече от една), следва да бъде сторена внимателно. Като цяло обаче, погледът към небрежността(negligence) и сравнението `и с обективната непредпазливост в България, води до извода, че у нас доктрината е някак си недовършена, без необходимата пълна обосновка в теоретичен план, а оттам и водеща до проблеми в практиката, а в глобален план – до нейното легитимиране в правната общност.
Автор: Петър Петров, д-р[57]
[1]Vandevelde,Kenneth J., A History of Prima Facie Tort: The Origins of a General Theory of IntentionalTort, HofstraLawReview, Vol. 19, Iss. 2 [1990], Art. 4, достъпно на http://scholarlycommons.law.hofstra.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1702&context=hlr, с. 453
[2]Ibid, с. 452
[3]Тази тенденция, в контекста на небрежните наранявания, причинени от огнестрелни оръжия остава за съда поне до 1890 г., до делото Stanley v. Powell, 1 Q.B. 86 (1891)., вж. Wex S. Malone, Ruminations on the Role of Fault in the History of the Common Law of Torts, 31 La. L. Rev. (1970), достъпно на https://digitalcommons.law.lsu.edu/lalrev/vol31/iss1/4 , с. 19
[4]Grey, Thomas C., Accidental Torts. Vanderbilt Law Review, Vol. 54, Pp, 1225-1284, 2001. достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=266547 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.266547, с.4 – 6
[5]Теорията на Холмс стъпва на философията на Аристотел, Лок, използвайки и постиженията на континентално правната – наука, например трактовките на Потие (Robert Joseph Pothier) във Франция и Савини (Friedrich Carl von Savigny) в Германия на Римското право и т.н., ibid, с. 8
[6]Ibid.
[7] Grey, Thomas C., цит. съч., с.26
[8] Не е съвсем правилно да се твърди, че Холмс е автор на идеята за обективната небрежност изобщо. Има съдебна практика, където съдът преди написване на научните студии от Холмс достига до извод, че не е справедливо носене на отговорност без вина, включително и чрез използване на терминологията, дала основа на теорията на Холмс- вж. дело Fletcher v. Rylands 34 L.J. Ex. (n.s.) 177 (1865), rev’d, Fletcher v. Rylands, L.R. 1 Ex.265 (1866)- Англия, достъпно в резюме на https://www.jstor.org/stable/724235?seq=1#page_scan_tab_contents ; в САЩ- дело Brown v. Kendall, 60 Mass. 292, 1850 WL 4572 (Mass.)), в резюме достъпно на http://moglen.law.columbia.edu/twiki/pub/EngLegalHist/MitchellAllestry/Brown_v_Kendall.pdf.и др.
[9] Vandevelde,Kenneth J. , цит. съч., с.448
[10] Така при Файнман, Дж. М., Въведение в американското право, С., 2012, с.227
[11] Подробно при Grey, Thomas C., цит. съч., с.11- 17
[12] Всъщност дефинирането на небрежността е по-скоро следствие, от колкото същността на теорията на Холмс, чиято амбиция е не само създаване на обща теория за деликта, но и обща теория за материалното право, вж. Goldberg, John C. P., Unloved: Tort in the Modern Legal Academy. Vanderbilt Law Review, Vol. 55, 2002. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=347361 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.347361, с.105- 106 и т.15 под черта
[13]Vandevelde,Kenneth J., цит. съч., с.458; също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[14]Подробната аргументация при Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf , с. 75- 100;
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[3]Тази тенденция, в контекста на небрежните наранявания, причинени от огнестрелни оръжия остава за съда поне до 1890 г., до делото Stanley v. Powell, 1 Q.B. 86 (1891)., вж. Wex S. Malone, Ruminations on the Role of Fault in the History of the Common Law of Torts, 31 La. L. Rev. (1970), достъпно на https://digitalcommons.law.lsu.edu/lalrev/vol31/iss1/4 , с. 19
[4]Grey, Thomas C., Accidental Torts. Vanderbilt Law Review, Vol. 54, Pp, 1225-1284, 2001. достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=266547 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.266547, с.4 – 6
[5]Теорията на Холмс стъпва на философията на Аристотел, Лок, използвайки и постиженията на континентално правната – наука, например трактовките на Потие (Robert Joseph Pothier) във Франция и Савини (Friedrich Carl von Savigny) в Германия на Римското право и т.н., ibid, с. 8
[6]Ibid.
[7] Grey, Thomas C., цит. съч., с.26
[8] Не е съвсем правилно да се твърди, че Холмс е автор на идеята за обективната небрежност изобщо. Има съдебна практика, където съдът преди написване на научните студии от Холмс достига до извод, че не е справедливо носене на отговорност без вина, включително и чрез използване на терминологията, дала основа на теорията на Холмс- вж. дело Fletcher v. Rylands 34 L.J. Ex. (n.s.) 177 (1865), rev’d, Fletcher v. Rylands, L.R. 1 Ex.265 (1866)- Англия, достъпно в резюме на https://www.jstor.org/stable/724235?seq=1#page_scan_tab_contents ; в САЩ- дело Brown v. Kendall, 60 Mass. 292, 1850 WL 4572 (Mass.)), в резюме достъпно на http://moglen.law.columbia.edu/twiki/pub/EngLegalHist/MitchellAllestry/Brown_v_Kendall.pdf.и др.
[9] Vandevelde,Kenneth J. , цит. съч., с.448
[10] Така при Файнман, Дж. М., Въведение в американското право, С., 2012, с.227
[11] Подробно при Grey, Thomas C., цит. съч., с.11- 17
[12] Всъщност дефинирането на небрежността е по-скоро следствие, от колкото същността на теорията на Холмс, чиято амбиция е не само създаване на обща теория за деликта, но и обща теория за материалното право, вж. Goldberg, John C. P., Unloved: Tort in the Modern Legal Academy. Vanderbilt Law Review, Vol. 55, 2002. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=347361 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.347361, с.105- 106 и т.15 под черта
[13]Vandevelde,Kenneth J., цит. съч., с.458; също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[14]Подробната аргументация при Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf , с. 75- 100;
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[5]Теорията на Холмс стъпва на философията на Аристотел, Лок, използвайки и постиженията на континентално правната – наука, например трактовките на Потие (Robert Joseph Pothier) във Франция и Савини (Friedrich Carl von Savigny) в Германия на Римското право и т.н., ibid, с. 8
[6]Ibid.
[7] Grey, Thomas C., цит. съч., с.26
[8] Не е съвсем правилно да се твърди, че Холмс е автор на идеята за обективната небрежност изобщо. Има съдебна практика, където съдът преди написване на научните студии от Холмс достига до извод, че не е справедливо носене на отговорност без вина, включително и чрез използване на терминологията, дала основа на теорията на Холмс- вж. дело Fletcher v. Rylands 34 L.J. Ex. (n.s.) 177 (1865), rev’d, Fletcher v. Rylands, L.R. 1 Ex.265 (1866)- Англия, достъпно в резюме на https://www.jstor.org/stable/724235?seq=1#page_scan_tab_contents ; в САЩ- дело Brown v. Kendall, 60 Mass. 292, 1850 WL 4572 (Mass.)), в резюме достъпно на http://moglen.law.columbia.edu/twiki/pub/EngLegalHist/MitchellAllestry/Brown_v_Kendall.pdf.и др.
[9] Vandevelde,Kenneth J. , цит. съч., с.448
[10] Така при Файнман, Дж. М., Въведение в американското право, С., 2012, с.227
[11] Подробно при Grey, Thomas C., цит. съч., с.11- 17
[12] Всъщност дефинирането на небрежността е по-скоро следствие, от колкото същността на теорията на Холмс, чиято амбиция е не само създаване на обща теория за деликта, но и обща теория за материалното право, вж. Goldberg, John C. P., Unloved: Tort in the Modern Legal Academy. Vanderbilt Law Review, Vol. 55, 2002. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=347361 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.347361, с.105- 106 и т.15 под черта
[13]Vandevelde,Kenneth J., цит. съч., с.458; също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[14]Подробната аргументация при Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf , с. 75- 100;
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[7] Grey, Thomas C., цит. съч., с.26
[8] Не е съвсем правилно да се твърди, че Холмс е автор на идеята за обективната небрежност изобщо. Има съдебна практика, където съдът преди написване на научните студии от Холмс достига до извод, че не е справедливо носене на отговорност без вина, включително и чрез използване на терминологията, дала основа на теорията на Холмс- вж. дело Fletcher v. Rylands 34 L.J. Ex. (n.s.) 177 (1865), rev’d, Fletcher v. Rylands, L.R. 1 Ex.265 (1866)- Англия, достъпно в резюме на https://www.jstor.org/stable/724235?seq=1#page_scan_tab_contents ; в САЩ- дело Brown v. Kendall, 60 Mass. 292, 1850 WL 4572 (Mass.)), в резюме достъпно на http://moglen.law.columbia.edu/twiki/pub/EngLegalHist/MitchellAllestry/Brown_v_Kendall.pdf.и др.
[9] Vandevelde,Kenneth J. , цит. съч., с.448
[10] Така при Файнман, Дж. М., Въведение в американското право, С., 2012, с.227
[11] Подробно при Grey, Thomas C., цит. съч., с.11- 17
[12] Всъщност дефинирането на небрежността е по-скоро следствие, от колкото същността на теорията на Холмс, чиято амбиция е не само създаване на обща теория за деликта, но и обща теория за материалното право, вж. Goldberg, John C. P., Unloved: Tort in the Modern Legal Academy. Vanderbilt Law Review, Vol. 55, 2002. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=347361 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.347361, с.105- 106 и т.15 под черта
[13]Vandevelde,Kenneth J., цит. съч., с.458; също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[14]Подробната аргументация при Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf , с. 75- 100;
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[9] Vandevelde,Kenneth J. , цит. съч., с.448
[10] Така при Файнман, Дж. М., Въведение в американското право, С., 2012, с.227
[11] Подробно при Grey, Thomas C., цит. съч., с.11- 17
[12] Всъщност дефинирането на небрежността е по-скоро следствие, от колкото същността на теорията на Холмс, чиято амбиция е не само създаване на обща теория за деликта, но и обща теория за материалното право, вж. Goldberg, John C. P., Unloved: Tort in the Modern Legal Academy. Vanderbilt Law Review, Vol. 55, 2002. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=347361 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.347361, с.105- 106 и т.15 под черта
[13]Vandevelde,Kenneth J., цит. съч., с.458; също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[14]Подробната аргументация при Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf , с. 75- 100;
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[11] Подробно при Grey, Thomas C., цит. съч., с.11- 17
[12] Всъщност дефинирането на небрежността е по-скоро следствие, от колкото същността на теорията на Холмс, чиято амбиция е не само създаване на обща теория за деликта, но и обща теория за материалното право, вж. Goldberg, John C. P., Unloved: Tort in the Modern Legal Academy. Vanderbilt Law Review, Vol. 55, 2002. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=347361 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.347361, с.105- 106 и т.15 под черта
[13]Vandevelde,Kenneth J., цит. съч., с.458; също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[14]Подробната аргументация при Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf , с. 75- 100;
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[13]Vandevelde,Kenneth J., цит. съч., с.458; също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[14]Подробната аргументация при Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf , с. 75- 100;
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[15]Robinette, Christopher J., цит. съч.,372- 376
[16]Holmes, O., цит. съч. ,с.97
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[17]Robinette, Christopher J., цит. съч., с.372
[18]Аргументите са просторно изложени- вж.Holmes, O., The common law, 1881,препубликувано през 2011 г., Торонто, Канада, достъпно на http://www.general-intelligence.com/library/commonlaw.pdf, с.71- 146
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[19]Robinette, Christopher J., цит. съч, с.370
[20]Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. бр. 16 от 22.02.2019 г.
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[21]Holmes, O., цит. съч., с. 98 – 99
[22]Holmes, O., цит. съч., с. 101
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[23]Fleming James, Jr., FOWLER V.HARPER &FLEMING JAMES, JR.,THE LAW OF TORTS (1956), с.759- 764 също и Robinette, Christopher J., цит. съч., с.379- 380
[24]Rabin, Robert L., The Historical Development of the Fault Principle: A Reinterpretation, 15 Georgia Law Review 925 (1981), с. 932
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[25]Owen, David G., The five elements of negligence, HOFSTRA LAW REVIEW, Volume 35, No. 4, Summer 2007, достъпно на http://law.hofstra.edu/pdf/academics/journals/lawreview/lrv_issues_v35n04_i01.pdf, с.1674
[26]Owen, David G., Duty Rules, 54 Vand. L.Rev. 767 (2001), достъпно на http://scholarcommons.sc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1977&context=law_facpub, с.770- 771
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[27]Първото такова известно съдебно дело е Heaven v Pender (1883) 11 QBD 503, Англия
[28]J. Underwood, Peter, NEGLIGENCE & FORESEEABILITY: Doctrine of Law or Public Policy, (1999) 8 Australian Insurance Law Bulletin 73 and 85, достъпно на http://www.supremecourt.tas.gov.au/publications/speeches/underwood/negligence#_ftn1
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[29]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[30]Owen, David G., Duty Rules, с.772
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[31]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1675
[32]Wright, Richard W., Justice and Reasonable Care in Negligence Law. American Journal of Jurisprudence, Vol. 47, p. 143, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362780 ,с. 143
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[33]първата част от определението е указание на съда към журито по дело Blyth v.BirminghamWater Works, Англия(156 Eng. Rep. 1047, 1049 (Ex. 1856), в последствие присъства във всички инструкции на съдилищата в САЩ- напр. Federal Jury, Practice and Instructions, Civil (St. Paul, Minn.: West Publishing Co., 4th ed. 1987), §§ 80.03-.04, 133-135
[34]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1677
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[35]Wright, Richard W., цит. съч.,с. 148, 154- 159
[36]Terry, Henry T., “Negligence,” Harvard Law Review 29 (1915), достъпно на https://ia801702.us.archive.org/0/items/jstor-1325735/1325735.pdf, с. 42- 43
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[37]Restatement of Torts (1934), § 291(1); Restatement (Second) of Torts (1965), §291
[38]Wright, Richard W., цит. съч. ,с.149, 154- 159
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[39]McDonald, Barbara, Legislative Intervention in the Law of Negligence: The Common Law, Statutory Interpretation and Tort Reform in Australia. Sydney Law School Research Paper No. 06/20; Sydney Law Review, Vol. 27, No. 3, pp. 443-482, 2005, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=934956, с.468
[40]Owen, David G., The five elements of negligence, с. 1677- 1678
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[41]Wright, Richard W., цит. съч., с.156-157
[42]Дело United States v. Carroll Towing Co , 159 F.2d 169 (2d Cir. 1947), достъпно на http://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/159/169/1565896/
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[43]Силно критикувана при Wright, Richard W., Negligence in the Courts: Introduction and Commentary. Chicago-Kent Law Review, Vol. 77, p. 425, 2002, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=362020, въпреки това, по-нататък (с.449 – 450), той посочва дела, които са решавани от различните съдилища в САЩ на база именно този тест. Следва да се посочи, че Wright е привърженик на теорията за корективно правосъдие, докато формулата на Ханд е изцяло изнесена в кръга на икономическите теории, така и критиката намира логично обяснение, б.а.
[44] дело Wyong v Shirt, (1980) 146 CLR 40, Върховен съд на Австралия, достъпно на http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/sinodisp/au/cases/cth/HCA/1980/12.html
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[45]Вж. McDonald, Barbara, цит. съч., с.463- 464
[46]Visscher, Louis T., Tort Damages (August 31, 2010). TORT LAW AND ECONOMICS, ENCYCLOPEDIA OF LAW AND ECONOMICS,Vol. 1, Second Edition, M.G. Faure, ed., p. 153-200, Cheltenham, UK: Edward Elgar, 2009 , достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1109069, с.3
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[47]Не е непознато у нас, в българската доктрина има становище, според което при преценка на елемента „причинна връзка“, първо се използва теорията за еквивалентност, която „пресява“ всички фактори, без които вредата не би настъпила, след което влиза в действие теорията за адекватната причинна връзка като „второ сито“, според която при нормално стечение на обстоятелствата, както при дадения случай, дадено деяние е причина за увреждането, вж. Голева, П., Деликтно право, С. , 2011, Фенея, с. 106- 107
[48]Вж. дело Mitchell v. Gonzales, 819 P.2d 872, 876-79 (Cal. 1991)., Върховен съд на щата Калифорния, достъпно на https://casetext.com/case/mitchell-v-gonzales
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[49]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1680- 1681
[50]Различно е обозначен този елемент. В доктрината се използва термина „законова причина”, в следствие на формулирането по този начин едновременно на двата фактора- фактическа и непосредствена причина в Преформулировките на деликтите(втори); което е дало основание на АПИ при Преформулировките на деликтите(трети) да отнесе елемента отделно в раздела „обхват на отговорността”, вж. RESTATEMENT (THIRD) OF TORTS: LIABILITY FOR PHYSICAL HARM ch. 6, “Scope of
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
Liability (Proximate Cause),” and § 29 cmt. b, at 604 (Proposed Final Draft No. 1 2005)
[51]Определението е изведено по делото In re Polemis & Furness, Withy & Co., Ltd.,
[1921] 3 K.B. 560, Англия, достъпно като резюме на http://casebrief.me/casebriefs/re-polemis-and-furness-withy-co/
[52]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1682
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[53]Изведено е от съдебната практика- вж. дело Palsgraf v. Long Island R. R. Co., 162 N.E. 99 (1928),САЩ, Ню Йорк, достъпно на http://www.lawnix.com/cases/palsgraf-long-island-railroad.html; Overseas Tankship (U.K.) Ltd. v. Morts Dock & Eng’g Co. (“Wagon Mound No. 1”), [1961] A.C. 388 (P.C.), достъпно на http://www.casebriefs.com/blog/law/criminal-law/criminal-law-keyed-to-dressler/causation/overseas-tankship-u-k-ltd-v-morts-dock-engineering-co-ltd-wagon-mound-no-1/ и др.
[54]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1683
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[55]Owen, David G., The five elements of negligence, с.1685
[56]Въпросът с вредите е широко обсъждан в доктрината, за някои от основните проблеми при оразмеряването им вж. при Fischer, David A., Successive Causes and the Enigma of Duplicated Harm, 66 Tenn. L. Rev., 1998-1999, достъпно на http://scholarship.law.missouri.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1182&context=facpubs, с.1277 и сл.
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
[57]Авторът е съдия в РС- Димитровград, доктор по право. За контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
Подобни статии
Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонската правна система
Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения
Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС
