ВПИСВАНЕ НА АПОРТ НА ВЕЩНО ПРАВО ВЪРХУ ИМОТ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

При търговските дружества вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ има значение за момента на прехвърлянето на вещни права, когато вносителят е действителният носител на вещното право – арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – вж. т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Приема се, че търговското дружество е станало собственик на имота от датата на вписване на дружествения договор или устава в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. При апорта на вещно право върху имот трябва да бъде следван общият принцип в българското вещно право, че вписването не е елемент от фактическия състав на способа за придобиване на вещни права. Поради това вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ в този случай има значение на condicio iuris. Тоест, то не е елемент от фактическия състав на придобивния способ, а допълнителен юридически факт, който се осъществява впоследствие, и наличието на който е законово условие за възникване на вещните последици на придобивния способ. Аргумент за това дава и правната литература. В нея се подчертава, че сключените от учредителите договори са под условие, че дружеството възникне в момента на вписването му в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Според мен този извод относно вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се отнася както за дружествения договор или устава, така и за решенията на общото събрание при последващ апорт.

Придобиването на вещните права от търговското дружество настъпва ex nunc (занапред). В този случай общата разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗЗД е неприложима. Прилага се чл. 73, ал. 4 ТЗ, в който е посочено, че придобиването настъпва „от момента на възникване на дружеството”.

Способът, по силата на който търговското дружество придобива вещни права върху имот, е деривативен. Налице е правоприемство между вносителя на вещното право и търговското дружество. Правоприемството се осъществява при реализация на фактически състав, при който са необходими кумулативно два елемента – съгласието на вносителя, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите – чл. 73, ал. 1 ТЗ, и наличието на валиден дружествен договор или устав. Нека разгледаме тези елементи малко по-подробно.

Първият елемент е волеизявлението на вносителя на непаричната вноска. То е акт, който има характер на едностранна правна сделка. То е формален акт и при неговото подписване нотариусът трябва да удостовери волеизявлението на вносителя при наличието на описание на имота, съответстващо на изискванията на чл. 60 ЗКИР при одобрена кадастрална карта в съответния район, а ако такава не е одобрена, ще се съобрази чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ. Нотариусът трябва да извърши проверка за притежание на вещното право, което ще се апортира. Макар и в чл. 73, ал. 1 ТЗ да не е указано изрично, тази проверка трябва да се извърши съобразно разпоредбите на чл. 586 ГПК. Съгласието на вносителя трябва да бъде дадено преди или най-късно до извършване на дружествения договор или устава, тъй като без съгласието няма как вещното право върху имота да се включи в капитала на търговското дружество – вж. Опредление № 23 от 02.02.2017 г. по ч. гр. д. № 23/2017 г. на ОС-Видин.

Според съдебната практика на ВКС, ако липсва съгласие на вносителя, апортът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – вж. Решение № 172 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 2179/2014 г., I г. о. на ВКС, Решение № 141 от 04.06.2012 г. по търг. д. № 829/2010 г. I т. о. на ВКС и Решение № 20 от 04.06.2010 г. по търг. д. № 1084/2010 г., I т. о. на ВКС. Според мен тази практика на ВКС е неправилна и трябва да бъде изоставена за вбъдеще. Съгласието на вносителя е само един от елементите от фактическия състав на апорта. Неговата липса не води до нищожност на апорта, а до наличието на незавършен фактически състав, който не може да породи вещноправни последици.

Вторият елемент е дружественият договор или устава. При капиталовите търговски дружества именно в тези актове е инкорпорирана волята на учредителите за приемане на непаричната вноска. При всички положения волеизялвнието на вносителя, инкорпорирано в дружествения договор или устава, е окончателно и безусловно. То не може да бъде оттеглено впоследствие.

При учредителния апорт при персоналните търговски дружества обаче съществуват някои особености. Те внасят специфики в сравнение с описаната хипотеза на извършване на апорт в капиталово търговско дружество.

Първо, при персоналните търговски дружества не се изисква отделно съгласие на съдружника. Достатъчно е съгласието да е инкорпорирано в дружествения договор, който е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всички съдружници – чл. 78 ТЗ и чл. 100 ТЗ.

Второ, при персоналните търговски дружества няма изискване за наличието на минимален капитал към момента на учредяването. Действително, размерът и вида на вноските на съдружниците са част от съдържанието на дружествения договор – чл. 78, ал. 3 ТЗ и чл. 102, т. 6 ТЗ. Тези клаузи обаче са част от несъщественото съдържание на договора, по което съдружниците не са длъжни да постигнат съгласие. Това означава, че нито един от тях не е длъжен да прави вноска. Това становище може да се приеме с оглед на аргумента, че при персоналните търговски дружества не капиталът има гаранционна функция в светлината на въпроса за обезпечаване на отговорността на търговското дружество за задължения спрямо неговите кредитори. Такава функция има субсидиарната отговорност на неограничено отговорните съдружници по чл. 88 ТЗ и чл. 99 ТЗ.

Аргумент за приемане на гореизложеното е и липсата на възможност при персоналните търговски дружества в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ да бъдат вписани обстоятелствата относно вида, размера и оценката на направените вноски, дори да има такива – арг. от чл. 79, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. чл. 78, ал. 3 ТЗ и чл. 99, ал. 2 ТЗ и чл. 102, т. 6 ТЗ. В този случай може да се зададе въпросът в кой момент, ако е извършен апорт от съдружник, персоналното търговско дружество става носител на вещното право. Според мен това е моментът на неговото учредяване. Аргумент за това е фактът, че именно от този момент възниква правният субект на търговското право, който може да бъде носител на права и задължения. Приложение трябва да намери нормата на чл. 73, ал. 4 ТЗ.

Струва ми се, че не може да се приеме като аргумент против гореизложеното твърдението в литературата, че нашето право не допуска учредяването на търговско дружество без извършване на вноски, което е аргументирано с текста на чл. 70, ал. 1, т. 5 ТЗ. При внимателен прочит на посочената разпоредба става видно, че е визирана хипотеза на недействителност на учреденото търговско дружество, която в контекста на анализирания въпрос поставя условие учредителният договор или устава да съдържат клаузи относно размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква. Същественият момент в тази разпоредба е текстът „когато законът го изисква“. Именно защото законът не изисква подобно нещо при персоналните търговски дружества, а и тези обстоятелства не подлежат на вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, трябва да се приеме, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 5 ТЗ не се отнася за персоналните търговски дружества.

В правната литература се посочва, че след възникване на търговското дружество не се изисква наличие на волеизявление от орган на дружеството, с което изрично да се приеме непаричната вноска. Приемам това становище за правилно. Поради тази причина ми се струва, че ако персоналното или капиталово търговско дружество след възникването му направи волеизявление за отказ от вещното право, адресиран до вносителя, то той би бил без правна стойност. За да се откаже от вещното право, търговското дружество трябва да извърши отказ по реда на чл. 100 ЗС.

Когато апортът се извършва във вече учредено търговско дружество (последващ апорт) при спазване на чл. 73, ал. 1 ТЗ, стига се до резултат, при който се приема нов съдружник или акционер, или вече приет съдружник или акционер увеличава своя дял в капитала на търговското дружество. Този резултат идва като следствие от извършения апорт. Тук отново са налице два елемента от фактическия състав, които са съставна част от деривативен способ за придобиване на вещни права – така Решение № 147 от 12.02.2018 г. по търг. д. № 2530/2016 г., I т. о. на ВКС.

Първият елемент от фактическия състав отново е съгласието на вносителя на непаричната вноска. За него важи всичко, което вече изложих по-горе.

Вторият елемент е взето решение на общото събрание на търговското дружество. При персоналното търговско дружество решението трябва да е взето в писмена форма единодушно при спазване на чл. 87 ТЗ. С вземането на решението е необходимо изрично и да залегне въпросът за изменение на дружествения договор с оглед на извършения апорт. При капиталовите търговски дружества има особености. При ООД решението за увеличаване на капитала и изменение на дружествения договор трябва да бъде взето единодушно – чл. 137, ал. 3 ТЗ. Решението трябва да бъде съставено при наличието на протокол от проведено общо събрание в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, освен ако в учредителния акт не е предвидено друго – чл. 137, ал. 4 ТЗ. При АД трябва да бъдат съобразени разпоредбите, уреждащи вземането на решението от акционерите за увеличаване на капитала и изменение на устава, при което е възможно не всички акционери да дадат своето съгласие, но все пак да бъде взето решение с мнозинство – арг. от чл. 192, ал. 2 и 3 ТЗ, чл. 230, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 221, т. 2, предл. първо ТЗ. Това решение може да бъде взето и от съвета на директорите или управителния съвет на АД, ако са налице всички предпоставки по чл. 196 ТЗ.

Вещният ефект на последващия апорт в капиталово търговско дружество, аналогично на учредителния апорт, настъпва след вписване на апорта в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – така Решение № 5 от 08.02.2011 г. по търг. д. № 271/2010 г., І т. о. на ВКС. Аргумент за това дават нормите на чл. 140, ал. 4 ТЗ и чл. 231, ал. 4 ТЗ. Тук трябва да се направи разграничение с перосналните търговски дружества. При тях подобно изискване в закона за вписване на последващ апорт не съществува. Такъв обаче може да бъде извършен с вземане на решение с единодушие от съдружниците по чл. 87 ТЗ и извършване на изменение на дружествения договор, който трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всички съдружници. Вещният ефект на апорта в този случай настъпва от изменението на дружествения договор. Приложение ще намери нормата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД.

Автор: адв. д-р Ивайло Василев,

Преподавател в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“