Кредиторите с вписани ипотеки и възбрани върху имот на ипотекарен длъжник са присъединени по право – според ВКС да, според БОС – не

В Решение № IV-279 от 08.04.2019г. по в.гр.д. № 754/2018г. Бургаски окръжен съд е разгледал жалби срещу разпределение на суми от публичната продажба на недвижим имот на ипотекарен длъжник, който не е бил длъжник по изпълнителния лист. В съдебното решение е съобразено, че съобразно нормите на чл.459 ГПК, кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение, чрез налагане на възбрана, както и кредиторът, в чиято полза е учредена ипотека са присъединени по право взискатели, когато изпълнението се насочва върху предмета на обезпечението. Това е било необходимо, тъй като в разпределението са били включени ипотекарен кредитор и кредитори с възбрана върху имота на ипотекарния длъжник, които обаче не са били кредитори на длъжниците по изпълнителния лист. Съдебният състав е приел, че въпреки законовата разпоредба на чл. 459 ГПК било налице специфика в случая, за която следвало да се държи сметка, а именно, че макар да били кредитори от горепосочената категория, тези субекти не били кредитори на главните длъжници, по отношение на които било образувано изпълнителното дело, а само на ипотекарния длъжник. Последният бил длъжник само и доколкото изпълнението било насочено върху недвижим имот, негова собственост, предоставен за обезпечение дълга на главните длъжници, а съобразно нормата на чл.456, ал.1 ГПК, присъединяване можело да се извърши от кредитори „на същия длъжник“. По-нататък в решението четем още, че в обжалваното разпределение следвало да участват и да им се разпределят суми, само кредиторите на длъжниците по изпълнителния лист. Задълженията на ипотекарния длъжник, извън това за данък недвижим имот и такса битови отпадъци, които били задължения, пряко свързани с имота, върху който било насочено изпълнението, не били предмет на изпълнителното производство. Следователно при извършване на разпределението следвало да се погасят задълженията на първоначалните длъжници, но не и тези на ипотекарния, с изключението, посочено по-горе. В подкрепа на доводите на съда са цитирани Решение № 248 от 4.06.2018 г. на ОС – Русе по в. гр. д. № 264/2018 г и Решение № 400 от 01.07.2015г. по гр.д. № 436/2015г. на Окръжен съд – Пазарджик, в които е обяснено кои кредитори могат да се присъединяват по реда на чл. 456 ГПК.В заключение е стигнато до извод в коментираното съдебно решение, че макар наложените върху имота възбрани и вписана ипотека формално да давали право на вписалите ги кредитори на ипотекарния длъжник да се считат за присъединени взискатели, същите не следвало да участват в разпределението, след като с него се целяло погасяване на задълженията само на главните длъжници.

Тук следва да припомня на уважаемия читател, че наскоро подложих на сериозна критика друго съдебно решение на същия този състав на окръжен съд – Решение № 111 от 12.02.2019г. по гр.д. № 45/2019г., където темата беше действие на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. В това решение беше изложена тезата, че действието на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД било оповестително, а не оповестително-защитно, както е прието в правната доктрина и съдебната практика на ВКС. Сега се налага отново да критикувам съдебен акт на същия съдебен състав, в който се приема, че ипотекарен кредитор и кредитор с възбрана върху имота на ипотекарния длъжник, спрямо който се изпълнява по изпълнителното дело от друг ипотекарен кредитор, макар и да били присъединени по право взискатели, не следвало да участват в разпределението на суми от продажбата на ипотекарния недвижим имот, тъй като не били кредитори на длъжника по изпълнителния лист, противно на приетото в правната доктрина и съдебната практика, че в този случай релевантно не е личността на длъжника, а принадлежността на учредените обезпечения върху имота, който е бил предмет на публична продажба, както и дали тези присъединени по право кредитори а кредитори на длъжниците по изпълнителния лист, съответно на ипотекарния длъжник, спрямо когото се изпълнява във връзка с учредената ипотека.

Отново, както и при коментара на съдебното решение относно действието на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, си зададох въпроса как може съдебен състав състоящ се от трима съдии да подпише решение, в което е прието, че лица с вписани ипотеки и възбрани върху недвижим имот, който е бил продаден на публична продажба, и които са кредитори на ипотекарния длъжник , спрямо който се изпълнява от друг ипотекарен кредитор, не следвало да участват в разпределението на сумат от продажбата на имота поради това, че не били кредитори на длъжника по изпълнителния лист. Както и тогава, отговорът е, че явно може! Тук обаче следва да отбележа, че казусът не е толкова елементарен, колкото този с действието на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съответно се е изисквало от съда да се „зарови” малко в правната доктрина и съдебна практика, за да стигне до правилното разрешение на казуса, но очевидно той го е направил прекалено повърхностно.

Кратко изясняване на връзката между ипотекарния кредитор – взискател, длъжника и ипотекарния длъжник, който не е длъжник по изпълнителния лист

По силата на чл. 429, ал. 3 ГПК третите лица дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, придобиват качеството страни – длъжници в изпълнителното производство, когато изпълнението бъде насочено върху тази вещ, т.е. разширяват се субективните предели на изпълнителния лист. Обвързаността на ипотекарния гарант не произтича от изпълнителното основание, нито от изпълнителния лист за обезпечения дълг, а от наличието на ипотечно право, възникващо относително самостоятелно, макар и обусловено от обезпеченото задължение. Страни в материалното правоотношение по ипотеката са само кредиторът и гарантът, а обезпеченият дълг е елемент от друго материално правоотношение – това между кредитора и длъжника. Това разрешение на процесуалния закон е съответно на материалноправното положение на страните, защото съгласно чл. 133 ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, но в случаите когато за вземането е учредена ипотека, това общо обезпечение се разширява и до цената на ипотекирания имот, вкл. и когато е собственост на други лица – чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Поради това ипотекарните длъжници имат аналогично на длъжника по вземането процесуално качество на страна /длъжник/ в конкретното изпълнение срещу това обезпечение. Именно, за да бъде реализирана тази отговорност е наложително при изпълнение върху вещното обезпечение те да разполагат със същите процесуални права и задължения в изпълнителното производство, каквито има и длъжника по обезпеченото вземане[1].

В съдебната практика е дадено обяснение, че съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК изпълнителният лист има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Посочената правна норма сочи на изключение от легитимацията на изпълнителния титул. Законодателят е предоставил на взискателя право да насочва изпълнение върху имущество, за което не само че не твърди, че е на длъжника, а дори доказва, че е собственост на трето лице, но е предназначено предварително за принудително изпълнение. Насочването на молбата за изпълнение в този случай по необходимост налага и свързване на способа за изпълнение с обезпечителното право върху определено имущество. Собственикът – учредител, на вещното обезпечение по силата на закона е в правното положение на длъжника по изпълнителния лист, т.е. той е адресат на принудата, упражнявана върху личното му имущество, независимо, че сам не отговаря за изпълнението на дълга. Изложеното обаче се отнася само за взаимоотношенията между взискателя, спрямо вземането на който е учредена ипотеката, длъжника и гаранта”[2].

Изводът е, че с оглед разпростирането на субективните предели на изпълнителния лист, по смисъла на чл. 429, ал.3 ГПК, ипотекарният длъжник, за целите на изпълнението върху ипотекирания недвижим имот, има правата и задълженията на длъжника по изпълнителния лист. Поради това ипотекарният взискател може директно да насочи изпълнението срещу ипотекарния длъжник независимо, че същият не е длъжник по изпълнителния лист. В този смисъл се развива едно изпълнително производство между ипотекарния взискател и ипотекарния длъжник, което стои вътре в изпълнителното производство между ипотекарния взискател и длъжника по изпълнителния лист. Възможно ли е тогава присъединяване на кредитори на ипотекарния длъжник в това производство?

В правната доктрина и съдебната практика категорично се приема, че когато върху ипотекирания недвижим имот, предмет на публична продажба, има вписани други ипотеки, особени залози на търговско предприятие, възбрани вписани преди възбраната на ипотекарния взискател, съответно със съдебно решение е признато право на задържане, съдебният изпълнител е длъжен да счита тези кредитори за присъединени по право[3]. При положение, че имуществото е това, върху което тегнат обезпеченията, то без значение в чия собственост и за чии дълг се изпълнява върху него, органът по принудително изпълнение следва да задели суми за обезпечените кредитори, тъй като те са присъединени по право.

Относно това дали присъединените по право кредитори по смисъла на чл. 459 ГПК следва да участват в разпределението на суми от продажбата на обезпеченото имущество, то отговорът е категорично да. Разпоредбата на чл. 459 ГПК е повече от ясна, че обезпеченият кредитор е присъединен по право, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Т.е. насочи ли се изпълнението върху обезпеченото имущество от съответния орган по принудително изпълнени, то обезпеченият кредитор следва да се счита служебно от съдебния изпълнител за присъединен по право, съответно същият да бъде уведомяван за всяко изпълнително действие. Ако не бъде уведомяван, обезпеченият кредитор има право да поиска пред ВКС отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане[4]. Присъединените по право кредитори имат същите права, както и първоначалния взискател – чл. 457 ГПК[5]. В този ред на мисли обезпеченият кредитор следва задължително да участва в разпределението на сумите от продажбата на обезпеченото имущество, като при липса на изпълнителен лист сумите следва да му се заделят, до представянето му. Правилно в този смисъл е приетото в доктрината, че липсата на изпълнителен лист на обезпечения кредитор за вземане от длъжника в процеса не е от значение. Достатъчно е кредиторът да разполага с изпълнителен лист за вземане срещу длъжника по обезпеченото вземане, за да получи плащането[6].

Ако се приеме, че въпреки статута му на присъединен по право взискател, обезпеченият кредитор не участва в разпределението на сумата от продажбата на обезпеченото имущество, както твърди БОС в коментираното съдебно решение, то по силата на чл. 175 ЗЗД, ипотеките след първата ипотека ще се погасят по силата на закона и втория и следващ по ред ипотекарен кредитор биха изгубили правата си, без да са получили нищо. Би следвало това разрешение да се приложи и за особените залози. От своя страна кредиторите с възбрана също не биха получили суми, дори и да им се полагат, и макар възбраните им да не се погасяват след публичната продажба, то правата им ще останат нереализирани поради влязлото в сила разпределение, в което те не са включени. Тогава за тях остава пътя на иска за вреди срещу съдебния изпълнител. Изложеното определено е израз на незачитане на законово гарантирани права и увреждане на интересите на техните носители, поради което въобще не бива да се допуска, особено от съда, който следва да е блюстител на спазването на закона и зачитането на гарантираните от него права, което съдебният състав на Окръжен съд – Бургас определено не е сторил.

Следва да се адмирира все пак опита на съда да проучи съдебната практика във връзка с казуса, и да се опита да основе становището си на съдебни актове на други съдилища, но този опит е бил доста повърхностен и не се е получил поради няколко причини. На първо място, цитираните решения на Окръжен съд – Пазарджик и Окръжен съд – Русе се занимават с присъединяването на кредитори по смисъла на чл. 456 ГПК, а не по смисъла на чл. 459 ГПК. В първият случай се касае за хирографарни кредитори, които имат изпълнителен лист срещу същия длъжник, срещу когото се изпълнява от друг кредитор по вече висящо изпълнителното дело, по което се търси присъединяване, съответно вече са образували изпълнително дело и търсят присъединяване по другото изпълнително дело чрез издадено удостоверение от съдебен изпълнител за образувано производство по принудително изпълнение. От своя страа в чл. 459 ГПК са уредени обезпечените кредитори, т.е. тези кредитори, в чиято полза има вписано някакво право – възбрана и запор, които подготвят принудителното изпълнение, съответно ипотека, залог, или право на задържане, които осигуряват право на предпочтително удовлетворение на кредитора при извършване на разпределение на суми от продажбата на съответния предмет на обезпечение. Т.е. съдът е изследвал разрешенията давани при присъединяването на кредитори по чл. 456 ГПК и кога това е допустимо, а е трябвало да изследва разрешенията при присъединяване на обезпечени кредитори по чл. 459 ГПК, тъй като в коментираното съдебно решение казусът е именно такъв. Тук изключвам въпросът с публичните вземания на НАП, тъй като там съдът правилно е приел, че в разпределението следва да се включат вземанията на НАП от длъжниците по изпълнителния лист, а не тези от ипотекарния длъжник, съответно цитираната от него съдебна практима е била приложима в тази хипотеза.

Съдът не е съобразил правната доктрина, тъй като в съдебното решение липсват каквито и да било позовавания на нея, съответно погрешно се е позовал на съдебна практика, което е неотносима. В същото време не е посочена относимата към случая съдебна практика, обективирана в Определение № 134 от 30.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 3019/2017 и Определение № 481 от 6.08.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1289/2018, в които е прието, че за да бъде зачетени от съдебния изпълнител като присъединени по право, обезпечените кредитори по чл.459, ал.2 ГПК следва да са кредитори или на длъжниците по изпълнителния лист, или на ипотекарния длъжник, тъй като ако са обезпечени кредитори на трето лице, което не е нито едно от изброените, то качеството им присъединен по право няма да бъде зачетено независимо, че имат вписани ипотеки, залози или възбрани и запори. Подчертаването не е случайно, тъй като в решението на БОС се посочва, че макар и кредитори от горепосочената категория – чл. 459, ал.2 ГПК, те не са кредитори на главните длъжници, по отношение на които е образувано изпълнителното дело, а на ипотекарния длъжник, а съобразно нормата на чл.456, ал.1 ГПК, присъединяване може да се извърши от кредитори на същия длъжник. Отделно е коментирано, че „задълженията на ипотекарния длъжник, извън това за данък недвижим имот и такса битови отпадъци, които са задължения, пряко свързани с имота, върху който е насочено изпълнението, не са предмет на изпълнителното производство. Следователно при извършване на разпределението следва да се погасят задълженията на първоначалните длъжници, но не и тези на ипотекарния, с изключението, посочено по-горе”. Именно тук е налице подхлъзване на съда в неотносими разсъждения към кредиторите по чл. 459, ал.2 ГП, съответно приетото от съда е в явно противоречение с приетото от ВКС, че кредиторите на ипотекарния длъжник, които отговарят на разпоредбата на чл.459, ал.2 ГПК, също са присъединени по право взискатели, когато се изпълнява върху ипотекирания недвижим имот. От тук и грешното заключение, че същите не следва да участват в разпределението на суми от продажбата на ипотекирания недвижим имот.

От гореизложеното е видно колко е важно съдебните състави, когато разрешават даден правен казус, да се запознават с правната доктрина, както и със съдебната практика на ВКС, тъй като чрез това запознаване, дори и да не знаят разрешението, биха стигнали до него. В този ред на мисли горещо препоръчвам на уважаемия съдебен състав да започне да го прави, тъй като тенденцията в обратен смисъл вреди сериозно на страните в процеса, съответно подкопава устоите на българския съд като орган въздаващ справедливо правораздаване.

Автор: Д-р Димитър Иванов

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] С Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2017 окончатално беше прието, че ипотекарният длъжник има процесуалното качество на длъжник в изпълнителния процес относно провежданото изпълнение върху ипотекирания недвижим имот; Иванов, Д. Допустимо ли е присъединяване на вземане на кредитор от ипотекарен длъжник, когато последният не е длъжник по изпълнителния лист? – достъпна на https://gramada.org/%d0%b4%d0%be%d0%bf%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d0%b5 %d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%8a%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b7%d0%b5%d0%bc/.

[2] Решение № 355 от 18.01.2016г. по гр.д. № 1897/2015г. на ВКС.

[3] Пунев, Б., и колектив. Граждански процесуален кодекс, Труд и право, 2017, с.1260 и цитираното там Решение № 16 от 11.01.2011г. по т.д. № 1241/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив; Иванов, Д. Допустимо ли е присъединяване на вземане на кредитор от ипотекарен длъжник, когато последният не е длъжник по изпълнителния лист? – достъпна на https://gramada.org/%d0%b4%d0%be%d0%bf%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d0%b5 %d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%8a%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b7%d0%b5%d0%bc/;

[4] Решение №142/21.07.2016 по дело №872/2016 на ВКС.

[5] Сталев, Ж. и колектив. Българско гражданско процесуално право, Сиела, 2012, с.1122.

[6] Герджиков, О., и колектив. Обезпеченията в материалното и процесуалното право, ИК „Труд и право” 2018, с.45 и цитираното там Решение 340 от 08.01.2013 г. по гр.д. 1295/2011 г. на ВКС.